Иван Иванов
преподава по Туризъм
в град Варна
Големина на текста:
.Ф-ри- биват общи( с глобално въздействие) и
местни( с локално или регионално
въздействие).В туризма ф-рите биват
селективни, локализационни и реализационни.
Първите определят появата на туристически
потребности и избора на търсенето, вторите
определят мястото, към което се насочва
търсенето, и последните- наличието на
материално- технически и други елементи, за да
се осигури предлагане в избраното място. Ще
наречем селективние ф-ри генетични, а
локализационните и реализационните, които са
съврзани с насочването на туристопотока към
дадена дестинация, ще обединим като
реализационни. Генетичните ф-ри никога не
действат изолирано един от другА.Социално-
икономически ф-ри :Х-р ис тепен на
социалното и икономическото развитие на
даденото общество;Х-р и интензивност на
труда, които определят необходимостта от по-
кратка или по- продължителна почивка и х-ра
на дейностите по време на
почивката;Индустриализация и научно-
техническо развитие;Обем и структура на
свободното време.Обем на рекреационната част
от свободното време;Доходи, жизнен стандарт и
материална осигуреност на
населението( жилища, автомобилизация, втори
жилища, кредитиране и т.н);Социална
осигуреност на населението( законодателни и
други мерки за осигуряване на годишен отпуск,
лечение, социални помощи, застрахователно
дело и др.)Б. Демографски ф-ри;Брой,
резпределение и движение на населението. От
тези ф-ри зависят количествените параметри и
структурата на туристопотоците;Възрастова и
семейна структура. на очаквания туристически
контингент, на местното население,
миграционните тенденции и други демографски
особености;Професионалната структура, както
на местното население, от което се набират
туристически кадри, така и на туристите. Тя
определя х-ра на търсенето и предпочитаните
туристически дейности, а оттам ирешаващото и
значение за х-ра на материалната база и
услугите;Степен на урбанизация.
Откъснатостта от природата на жителя на
съвременните градове, го насочва към
компенсаторно търсене на почивка сред
природата;Х-р на селищната мрежа и
устройство на селищата. Този фактор е свързан
с урбанизацията. Формирането на среди за
отдих в селищата, способства за задоволяване
на част от рекреационните потребности на
местното население. Същевременно редица
селища се специализират към привличане на
големи туристически потоци заради културно-
исторически забележителности, природни
даденостиТе формират мрежата на курортно
туристическите селища.В.Екологични и
медико- биологични ф-риКачество на
жизнената среда в населеното място-
замърсяване на въздуха, водата и почвата, щум,
акустично и радиационно замърсяване,
статично електричество, йонизация с
положителни йони и т.н.;Жилищни условия-
жилищна площ, качество на строителството,
звукоизолация, етажност, функционално
разпределение на жилищната площ и
околожилищното пространство;Условия на
работното място- вредности, шум, голяма
пренаселеност, еднообразие и монотонност на
извършваните дейности, умора от физически
усилия и от продължително повишено
внимание;Здравно състояние на населението-
професионални и ендемични заболявания,
състояние на здравеопазването, профилактични
дейности, хигиенни навици и здравна
култура;Г. Правни и политически ф-
ри;Външнополитическа обстановка.
Напрежения в отношенията между държавите
се отразяват крайно неблагоприятно върху
туристическите
движения;Вътрешнополитическо положение.
Наличието на конфликти ( социални,
етнически, тероризъм и др. Враждебни
действия в страната домакин) влияе пагубно,
както върху гостуванията на чужди граждани,
така и върху вътрешния туризъм;Социалната
политика на страната. Развитите страни
създават законодателни и други нормативни
условия, които улесняват отдиха и туризма на
тяхното население с цел възстановяване на
работоспособността , лечение и
профилактика.;Отделните участници в туризма
ползват различни за отделните страни,
професии и възрастови групи улеснения, които
имат специфична правна регламентация. Общо
за всяко съвременно законодателство е правото
на платен отпуск за работещите и социални
помощи за почивката на
безработните;Гранични, визови и митнически
формалности.Д .Психологически ф-
риЦенностна ориентация на различните
категории хора- техните предпочитания към
видове развлечения, изживяване, спокойствие,
риск, интелектуални дейности и т.н. Има
различни индивидуални и групови
психологични особености, които много силно
влияят върху поведението на
туристите;Националните и културни традиции
също дават отпечатък върху туристическото
поведение. Особено важни са стереотипите на
поведение , обусловени от националната и
културно- религиозната
специфика;Туристическите навици. Когато
туризмът е станал част от начина на живот,
особеностите на тези навици( например
масовото вземане на отпуски през юли и август)
правят туристическите явления
предсказуеми;Социалната и пространствена
подвижност- възможност за издигане в
йерархията на обществото, за совбоден избор на
мястото на живеене и работа;Чрез туризма се
демонстрира социален престиж, статус и
финансови възможности; Културното равнище
на участниците в туризма( туристи и кадри)
силно влияе на търсенето и качеството на
предлагане. Съществува положителна връзка
между информираността и образоваността на
туристите от една страна, и честотата и х-ра на
тяхното туристическо търсене , от
друга;Изброените генетични ф-ри действат
комплексно, макар в конкретните слуаи някои
от тях да са водещи. Съчетанието от тези ф-ри
определя общата нагласа на обществото към
туризма и най- вече формира туристическото
търсене. Действието на реализационните ф-
ри подпомага или пречи на самото провеждане
( реализиране) на отдиха и туризма. А. Наличие
на курортно- туристически ресурси с
рекреативно или познавателно психофизично
въздействие. Те са основният мотив и са
абсолютно необходимо условие за равитие на
туризъм. Ресурсите се диференцират на
природни и антропогенниБ.Наличие на
специализирана МТБ и инафраструктура .
Материалната база са заведенията за
туристически подслон и хранене,
туристическата инфраструктура заедно с
всички други съоръжения, обслужващи пряко
туризма(Улична мрежа и осветление на
курортите, спортни терени, ски- лифтове и т.н.)
За туризма има голямо значение и общата
инфраструктура, която обслужва цялото
население и всички отрасли в дадената
територияВ.Кадри и организационна структура
Кадрите имат решаващо значение в туризма- те
предлагат и продават туристическите услуги.
Те са живата връза между ресурсите и
материалната база, от една страна, и туристите
от друга. Тур. кадри се групират в три основни
направления: обслужващ персонал- най-
многобройният тип кадри, които пряко
извършват услугите( сервитьори,
камериерки,рецепционисти); информационно-
екскурзоводски кадри- те имат директен
контакт с туристите и за тях те са конкретните
представители на страната и туристическата
организация( екскурзовод, аниматор, гид в
музей и др.); управленски кадри – те са най-
малобройни, но имат определящо значение за
цялостната организация и управление на
туризма. Отговорни са за правилното
управление на цялото тур. предприятие, на
персонала, и създаване на необходимите
връзки с други организации. Те планират и
насочват тур. реклама.Резултатите от тур.
дейност зависят не по- малкои от
нетуристическите кадри. Г. Развитие на
транспорта- От всички отрасли на
икономиката, транспортът има най-директно
отражение върху туризма. Това се дължи на
самия х-р на туризма, който е свързан с
придвижване на туристите от мястото на
търсене до мястото на предлагане на
турисически услуги. Това придвижване се
осъщесвява посредством различните видове
транспорт. Обект на транспорта са също други
превози, свързани с туризма( на персонал,
стоки, строителни материали и т.н.)
Транспортните разходи представляват основен
дял от общите разходи, свързани с туризма.
Техният дял се колебаемежду 40-50%.
Увеличаването на транспортните разходи
означава намаление на туристическите разходи.
Ето защо между превозваите и туристическите
предприемачи възникават противоречия.
Свързващо звено между туризма и транспорта е
транспортно- географското положение на
туристическите обекти спрямо регионите,
излъчващи туристопотоци. Д. Развитие на
връзките с отраслите на материалното
производствоа) индустрията- чрез
концентрацията на големи групи хора в
индустриалните предприятия обуславя появата
на масови и еднотипни туристически
потребности. Някои индустриални
предприятия и производства, модерни
технологии, стари индустриални зони са обект
на познавателен туризъм-т.е. те са част от
анропогенните туристически
забележителности. Индустрията играе огромна
функционална роля за развитието на туризма,
като осигурява множество съоръжения,
промишлени артикули, които са необходими за
функционирането на туристическите
предприятия или се консумират пряко
(продукти на ХВП например). Това е
производствено- снабдителното значение на
индустрията за туризма. От своя страна със
своите изисквания, туризмът упражнява
обратно въздействие. Промишлеността в
повечето случаи създава замърсяване, шум,
отнема терени и ангажира работна ръка,акто
измества или пречи на другите стопански
дейности и особено на туризма. б)земеделие-
Отношенията между земеделието и туризма са
предимно функционални- снабдяване на
туризма със селскостопански суровини и храни.
За разлика от промишлеността земеделието и
туризмът могат да съжителстват в една и съща
територия без да си създават значителни
екологични и териториално- устройствени
проблеми. Селското стопанство, селата и
обкръжаващата ги околна среда представляват
все по- голяма туристическа атракция( селски
туризъм). Териториално- устройствена среда.
С това понятие се х-ризират селищната мрежа в
дадена територия, нейната съоръженост с
необходимите инфраструктурни елементи, х-
рът на застрояване, съотношението между
основните форми на земеползване. При по-
развита териториално-устройствена среда
развитието на туризма става по- бързо и с по-
малко капиталовложения. Отпада
необходимостта от много т.нар. свързани
капиталовложения, които силно оскъпяват
строежа на туристически обекти в „девствена
среда”.Селищната мрежа е особено важен и
многолик фактор. Нейното значение за туризма
може да се представи както следва:-под
влияние на действащите в тях генетични ф-ри в
абсолютно всички селища се формира
рекреационно- туристическо търсене. Част от
това търсене се реализира на място, а друга
част се насочва към специализирани среди;-
онези селища, които имат туристическа
специализация,формират т.нар. курортно-
туристическа селищна мрежа-курортно-
туристическите селища се разделят на
рекреативни курорти и познавателни
туристически центрове-като среда на различни
рекреационно-туристически дейности селищата
улесняват или затрудняват тези дейности-
туризмът се развива с най-бързи темпове на
двата полюса на общата селищна мрежа-
големите граодве,от една страна,а от друга-
малките градчета и селца-Големите градове са
генератор на туристопотоци и същевременно
приемат множество гости.
СОT 2:задачата на науката е да се разкрият
закономерностите при развитието на отдиха и
туризма. Това най-лесно може да се реши на
базата на системния подход.- съвкупност от
понятия, принципи и методи на изследване,
насочена към комплексно изучаване на обекта
като единно цяло при отчитане на структурата
му, връзките между неговите съставни части и
на ролята на всяка една от тях в общия процес
на функциониране на обекта. Смисълът на
приложението на С.П. е да се намали големия
брой сложни връзки и структури до
сравнително малък брой основни структури,
които след това се подлагат на по-детайлен
анализ.За прилагането на СП към
туристическата и рекреационна дейност има
няколко аргумента:-Туризмът и
рекреационната дейност са сложни дейности с
множество разнородни елементи, които се
подчиняват на различни, но взаимосвързани и
взаимозависими закономерности-Туризмът
може ясно да бъде определен като
система.Рекреационната система /системата за
отдих и туризъм - СОТ/ е сложна, динамична,
отворена, управляема и частично
самоуправляваща се система. Тя се
характеризира с функционална цел и с
наличието на тесни връзки между
подсистемите. Изменението на всяка една от
тях води до частично или пълно изменение на
другите подсистеми или на системата като
цяло. Рекреационните системи винаги имат
териториален характер.Според базовия
/функционален/ модел на рекреационната
система, тя се състои от следните
подсистеми:туристически контингент ТК –
почиващи-туристически ресурси ТР-МТБ-
Обслужващ персонал ОП-Органи на
управлението ОУ Идеята за териториалната
система за отдиха и туризма се доразвива от
М.Бъчваров. Според него тя включва следните
подсистеми:среда с генетични условия СГУ-
транспортни средства ТС-ТК-организационно
кадрова подсистема ОК-ТР-МТБ.Най-общите
свойства на ТСОТ са следните:Различни и
разнородни елементи, участващи в процеса на
отдиха и туризма могат да се интегрират или да
бъдат интегрирани-Това е антропоцентричен
модел – в центъра му е подсистемата на ТК.
Следователно той се разглежда в зависимост от
рекреационните потребности и дейностите на
човека в свободното му време.-ТСОТ се дели на
два блока: управляем и управляващ-ТСОТ има
вход /рекреационните потребности/ и изход
/ефективност на отдиха и туризма като краен
резултат/Подсистеми:Туристически контингент
– централна подсистема, по своя характер тя е
териториална и социална. Всички останали
подсистеми функционират за да я
задоволят.ТР . Тази подсистема включва
обектите и явленията, които са цел на
туристическото пътуване и чрез чието
използване се задоволяват специфични
рекреационни потребности. Съществува
разлика между ТР и благоприятни условия за
отдих и туризъм. Условията се трансформират
в ресурси. Основните характеристики на тази
подсистема са нейните атрактивност,
комфортност, устойчивост, надеждност,
капацитет. ТР не могат да се движат в
пространството, т.като са “прикрепени” към
дадена територия. По този начин те привличат
останалите подсистеми към себе си и определят
териториалното разположение на цялата
система. Рекреационните ресурси са силно
динамични и се характеризират с
пространствено-времева неравномерност. Това
оказва съществено влияние върху
функционирането на ТРС като цяло.ТР се
потребяват на място, без да се изземват от
територията. Така те могат да се използват
многократно и са сравнително неизчерпаеми.
Необходимо е точното определяне на
капацитета на ресурсите, за да не се наруши
устойчивостта на ТРС. МТБ и инфраструктура
на туризма. МТБ на туризма обхваща
средствата на труда, с помощта на които се
произвеждат, предоставят и продават услуги
или стоки на туристите. Тя се дели на база за
настаняване и хранене и база за допълнителни
услуги /туристическа инфраструктура/.Важно
значение има и общата инфраструктура –
съоръжения за функциониране на цялото
стопанство.Основните характеристики на МТБ
и туристическата инфраструктура са:
капацитет, надеждност, комфортност,
експлоатационни параметри.МТБ и
инфраструктурата на туризма не са цел на
туристическото пътуване, но са свързващото
звено между туристическите ресурси и
дейността на туризма. МТБ на туризма
определя степента и характера на използване
на туристическите ресурси, броя, структурата и
сезонното разпределение на туристите,
условията за работа на обслужващия персонал,
качеството на туристическото обслужване.
Висок относителен дял в МТБ на туризма
заемат сградите, при които постоянните
експлоатационни разходи са високи. За
покриване на тези разходи е необходима
равномерна във времето и по-голяма
заетост.МТБ в туризма е пространствено
еластична – в етапа на проектиране тя може да
бъде насочвана териториално от
организаторите на туризма в зависимост от
техните цели. Вече изградена МТБ става
пространствено консервативен елемент на
СОТ.За ефективното използване на МТБ е
необходимо да се определи правилно
съотношението между нея и туристическите
ресурси.Обслужващ персонал ОП
/туристически кадри/. Кадрите са хората, които
осъществяват туристическото обслужване. Те
осъществяват връзката между туристите от
една страна и ТР и МТБ от друга
страна.Основни характеристики на
подсистемата са броя на персонала, неговата
демографска, професионална, образователна и
квалификационна структура, интензивност на
обслужването, обезпеченост с трудови ресурси,
текучество на персонал.Прекият контакт на
ОП с туристите е фактор за качеството на
туристическото обслужване и задоволеността
на туристите. Поради това ОП трябва да се
съобразява с редица условия и особености на
дейността в туристическото предприятие:
разнообразие на работата, висока трудоемкост,
необходимост от постоянна готовност за
задоволяване на търсенето на момента, наличие
на сложни психологически моменти при прекия
контакт с туристите и други.Органи на
управление ОУ. Системата на отдиха и туризма
може да се разглежда като състояща се от две
подсистеми: управляема /обект на
управлението/ и управляваща /субект на
управлението/. Управлението е процес на
ръководство на определени процеси при
предварително разработен план за действие за
постигане на крайната цел. групи:-Комплексен
и надотраслов характер на управлението на
отдиха и туризма. Тясната връзка на туризма
с другите отрасли налага участието на много
ведомства и организации при решаването на
проблемите. СОТ може да се разглежда като
състояща се от различни подотрасли със
самостоятелни органи на управление. При това
положение възникват конфликти, поради което
е необходимо наличието на координиращи
органи /асоциации, сдружения/. СОТ е
управляема, но се характеризира със
саморегулация и самоорганизация. Някои
подсистеми /ТК/ трудно се поддават на
управление, поради което е необходимо
въздействието да се осъществява по друг начин,
например чрез реклама. Няма единство по
отношение на критерии за ефективност на
СОТ- в едни случаи на преден план излизат
социални, в друг случай излизат икономически
критерии.Подсистемите на СОТ се намират в
непрекъснато взаимодействие помежду си.
Тесните връзки между подсистемите и
влиянието на всяка една от тях върху
състоянието на цялата СОТ може да се покаже
чрез приемателната способност /капацитета/ на
СОТ като цяло. Определя се като максималния
брой хора, които системата може да приеме и
обслужва едновременно, без да се влоши
качеството на туристическите ресурси и
обслужването на туристите. Този елемент от
системата, който е най-малък капацитет
ограничава останалите елементи и определя
приемната способност на
СОТ.МоделиНапоследък се развива концепция
за т.нар динамично развитие на рекреационно-
географското пространство. Неговият модел
включва същите компоненти, както и ТСОТ,
но хронологично предшестват нейното
образуване, когато още няма устойчиви връзки
между елементите на ТСОТ, т.е. тя все още не е
възникнала. Рекреационната реда обхваща
само онези елементи на ТСОТ, които са
функционално и пространствено свързани
пряко с рекреационното поведение на
субекта.Въпреки голямото разнообразие от
модели на ТСОТ те имат следните общи
особености:-неизменно присъствие на човека
като потребител, повечето от моделите са
антропоцентрични-мястото на човека /туриста/
както на входа така и на изхода-туристите
осъществяват връзката между ГО и ЦО и ги
превръщат в система-туристите са най-
чувствителния и непостоянен елемент от СОТ,
най-важния фактор за промени на
туристическата индустрия.Основни свойства на
ТРС:Капацитет – способността на ТРС да
противостои на външни и вътрешни
въздействия-Комфортност – степен на
съответствие на функциите на ТРС и
изискванията на туристите-Разнообразие –
свойство, което отразява обективно
съществуващите различия между ТРС-и и
даващо възможност цялото реално
съществуващо множество от ТРС-и да бъдат
разделени и групирани по някакъв признак.-
Надеждност – безотказност на
функционирането на ТРС; зависи от всички
подсистеми-Ефективност – степента на
постигане на целите на функциониране на ТРС
при определен разход на ресурси
3.ТТПТуристическият пазар представлява
производство и потребление на стоки и услуги,
свързани със задоволяване на потребността от
туризъм. Значителна трудност при
формулиране понятието туристически пазар
представлява характерът на услугите и
стоките, които се реализират чрез този пазар.
От една страна, това са услуги и стоки,
предлагани от специализираните туристически
предприятия, които се реализират само чрез
туристическия пазар – нощувки, посреднически
услуги, сувенирни стоки и т.н., пряко
задоволяващи потербността от туризъм. От
дурга страна, предмет на покупко-продажба
във връзка с осъществяването на едно
туристическо пътуване са редица други стоки и
услуги, характерни за стоковия пазар като цяло
и задоволяващи други лични потребности.
Основна функция на туристическия пазар е
покупко-продажбата на туристическите услуги
и стоки. И тъй като те задоволяват лични
потребности на населението, туристическият
пазар се обособява като пазар на стоки и услуги
за лично потребление. Друга функция на
туристическия пазар е участието му в
цялостния обществен възпроизводствен процес.
Туристическият пазар, както и пазарът въобще,
създава необходимите предпоставки за
поддуржане на икономическо равновесие в
националното стопанство. Това той постига
чрез механизма на цените,привеждайки ги в
съответствие с проявлението на търсенето и на
предлагането на туристически услуги и стоки.
Под търсене като социално-икономическа
категория обикновено се разбира формата, в
която се проявява платежоспособната
потребност на населението от стоки и
услуги..Необходимостта от задоволяване на
потребностите на обществото е постоянно
действаща първопричина, налагаща
производството и изискваща неговото
непрекъснато развитие и усъвършенстване. На
определен етап от развитието на потребностите
възниква потребността от туризъм и съответно
“производство” на услуги и стоки за нейното
задоволяване. Можем да определим
туристическото търсене, макар и в неговите
най-широки граници, като форма на
проявление на обществената платежоспособна
потребност от такива услуги и стоки, които
осигуряват пътуването и временното
пребиваване на хората извън постоянното им
местожителство за развлечение, отмора,
задоволяване на културни и професионални
интереси, участие в специфични мероприятия и
др. социални прояви.Характерна особеност на
туристическото търсене е неговата еластичност.
В известна степен тя също е резултат от
вторичния характер на туристическата
потребност. Измерва се с коефициента на
еластичност и представлява реакцията на
потребителите в зависимост от настъпващите
промени на туристическия пазар.
Еластичността на търсенето се проявява в
резултат на изменение на доходите на
населението и на цените на туристическите
услуги и стоки или в резултат на
едновременното изменение на тези два
фактора.териториална пръснатост и
подвижност-Туристическото търсене в неговата
цялост на масово проявена обществена
платежоспособна потребност от определено
количество туристически услуги и стоки (и
качеството им) се реализира в потреблението. В
зависимост от степента на задоволяване,
търсенето се разглежда като задоволено и
незадоволено.Задоволеното туристическо
търсене (Зт) е фактически осъщественото
потребление на определено количество и
качество туристически услуги и стоки при
определено равнище на техните цени.
Задоволеното туристическо търсене може да се
измерва количествено чрез обема на
фактическите продажби, а в стойностно
отношение – чрез обема на реализираните
оборот и стокооборот на дребно в
туристическите обекти.Незадоволеното
туристическо търсене (Нт) може да се изрази
като разлика между сумата парични средства,
които населението заделя за турстически
услуги и стоки (Пс) и задоволеното търсене.
Незадоволеното търсене е в следствие от
недостатъчно производство и предлагане на
услуги и стоки, подходящи да задоволят
съществуващата обществена потребност от
туризъм, т.е. производството не е в състояние да
превърне действително съществуващата
потребност в потребление.Проучванията на
пазара и туристическото търсене биват:
първоначално събиране на данни и анализ на
данните-вторично проучване и анализиране на
първичните резултати-количествени
проучвания- брой, обем и т.н.-качествени
проучвания- анализи на икономическите и
финансовите показатели.Проучванията на
туристическото търсене биват социално-
демографски и социално- икономически. На
тази основа могат да се сегменират пазарите по
групи потребители. Сегментирането е
изключително важно за поствянето на целите
на маркетинговите програми на
фирмите.Тенденциите в туристическото
търсене са свързани с промяна на целите на
пътуванията ( възстановяване, отдих, спорт и
др.), с промените в структурата на групите
хора, търсещи тур. пътувания( увеличава се
средната възраст), с намаляване на средния
престой на пътуванията, с търсене на екзотика
и разнообразна леглова база и качество на
услугите.ТП е производно на съществуващите
стоково-парични отношения в областта на
туризма. Задоволяването на потребността от
туристически услуги и стоки може да бъде
възможно само при условие, че на пазара има
определено наличие и готовност за
предоставяне на тези стоки и услуги.ТП е
формата на проявление на производството на
туристически услуги и стоки на пазара. То е
стойностно-материален израз на
съществуващите възможности за предоставяне
на туристически услуги и стоки, насочени за
задоволяване на туристическото търсене. Ето
защо ТП е винаги определена, реална величина,
която има своята количествена и качествена
оценка. Количествената страна се определя от
размера на цените и капацитетните
възможности на специализираната материално-
техническа база и инфраструктура, създадени
да “произвеждат” необходимите услуги и стоки
за задоволяване нуждите на
туристите.Качествената страна-реалното
платежоспособно търсене на качеството на
услугите и стоките, в изискванията и
потребностите на хората.Макар ТП да е реална
величина, то обикновено няма вещна форма.
Това се дължи на обстоятелството, че
задоволяването на обществената потребност от
туризъм се осъществява от потребителни
стойности, които по правило нямат вещна
форма – услугите. Изключително важна
особеност на ТП е слабата еластичност на
неговите изменения, които настъпват на
туристическия пазар. Причините за тази
нееластичност са:-производството и
потреблението на тур. услуги съвпадат по време
и място;-продукцията не може да бъде
складирана и пласирана по- късно;-
предприятията , “произвеждащи” туристически
услуги и стоки, са високо фондоемки
(инвестиции за хотели, ресторанти,
специализиран транспорт, планински
съоръжения и др.)-високото относително тегло
на основните спрямо оборотните средства на
туристическите предприятия и бавното
трансформиране на основните средства.За
разлика от туристическото търсене,
предлагането се представя на пазара от
значителен, но ограничен брой туристически
предприятия, които се организират помежду си
за съгласувани действия или поне са склонни
във всеки момент да действат организирано
чрез местни, национални и международни
сдружения.Важна особеност на ТП е високата
степен на неговата специализация ,
произтичаща от многообразието на
туристическия продукт и условията за неговата
продажба.Специализацията на ТП се отразява
чувствително на многообразието на
възникващите пазарни отношения. Ето защо на
специализацията на ТП, респ. на
туристическото производство, се гледа като на
средство за разширяване на пазарните позиции
на всяко предприятие или фирма.Тенденциите
при предлагането на туристически услуги са
свързани преди всичко с качеството на
услугите, с превес на предлагането над
търсенето, с разширяване на продажбите чрез
кредитни карти и чекове, с преунифициране и
специализация на туристическия продукт, с
програмиране на продукта чрез маркетинга,
със сътрудничество и публичност на продукта,
с поява на нови райони и фирми, с предлагани
оригинални туристически услуги.
4.Видове туризъмВидовото разнообразие в
туризма е огромно. То е резултат от големия и
непрекъснато разширяващ се обхват на
рекреационно- туристическите ресурси и от все
по- разнообразните дейности, към които
проявяват интерес туристите. По-важните
критерии са следните:Цел на пътуванията и
характер на рекреационно- туристическите
дейности. Най- общо целта на туристическото
пътуване определя преобладаващите дейности
на туристите в посетеното място. Тези дейности
са рекреативни или познавателни, или най-
често тяхната комбинация. Българската
статистика, например, разграничава по цел
посещенията на чужденци у нас в следните
категории: почивка( ваканция), по служба, на
гости, транзит и др. Към тези цели може да се
пробавят лечение, за покупки, за краткотраен
отдих и т.н.- С-д произхода на туристите. между
вътрешния и международния туризъм. Тези два
основни вида от своя страна могат да се
декомпозират на местен, регионален и
национален вътрешнотуристически потоци, а
международният туризъм обхваща две коренно
различни категории- активен международен и
пасивен международен туризъм. Делението по
произход на туристопотока има огромна
икономическа значимост-С-д социално-
демографската характеристика на
туристопотока. младежки, детски туризъм,
туризъм на „третата възраст”, индивидуален,
групов, семеен, туризъм по професионален
признак, туризъм по интереси, туризъм за
безработни и др. Професионалната
характеристика отразява различия не само в
начина на труд, но и в поведението през
свободното време и типа туристическо търсене.
Много важна е националната характеристика
на туристопотока, тъй като в това отношение
има сериозни различия.-С-д икономическия и
социален ефект от туризма. Тук водоразделът е
дали туризмът носи печалба- това е т.нар.
стопански туризъм, или е социален- субсидиран
от държавата, синдикатите, предприятията,
общините. Практиката на развитите страни
показва едно все по- голямо интегриране между
стопанския и социалния туризъм.С-д начин на
провеждане- организиран( с предплатен пакет
услуги), неорганизиран( с индивидуален пакет
услуги) или напълно неорганизиран
(полуорганизиран) със заплащане на малък
брой услуги, с частни, държавни, кооперативни
фирми, смесени фирми, чрез международни
хотелиерски фирми и т.н. -С-д вида на
транспорното средство различаваме
автотуризъм, туризъм със самолет, с влак, с
кораб, колотуризъм, мототуризъм, яхтен
туризъм и т.н. Тук превозното средство се
преплита с някои спортове, за които то се
използва. Видовете туризъм по този критерий
съдържат указание за стойността на
туристическото пътуване и за
платежоспособността на туриста. Превозните
средства понякога се използват за комлексни
туристически услуги- нощувка, хранене,
развлечение. В това отношение особено
типичен е круизният туризъм.-С-д
географската среда. Съобразно природните или
антропогенни особености на средата, в която се
провежда туризмът, имаме морски, планински,
селски, градски, крайречен и други видове
туризъм. Всеки от тях може да се диференцира
на множество подвидове- например ниско-,
средно- и високопланински, туризъм в големи и
малки градове, селски туризъм( агротуризъм,
почивка на село,почивка във вила на
село.Времетраенето на отдиха и туризма е
основен разграничаващ критерий. То зависи от
величината на масива разполагаемо свободно
време. Критерият свободно време определя
двата основни типа туризъм: краткотраен и
дълготраен. Краткотрайният е най- масов, като
се дели от своя страна на ежедневен и седмичен.
За туристическия отрасъл по-голямо е
икономическото знаение на седмичния отдих,
тъй като той е свързан с транспорт и някои тур.
услуги като хранене, спортни услуги и др.
Дълготрайният отдих е в основата на
развитието на туристическия отрасъл. Има
тенденция ваканциите да се удължават и
разкъсват( на няколко периода през годината),
което повишава икономическата роля на
дългорайния туризъм.-Влиянието върху
околната среда е също критерий, който
диференцира различни подходи и видове
туристически дейности. В това отношение
например се говори за стар( „твърд”) и нов
(„мек”) туризъм.При първия туризъм има
агресивно поведение към средата. Обратно ,
„мекият” туризъм, наричан още екологичен
туризъм, е подчинен на особеностите на
приемащата го среда, той не я нарушава, а
обогатява. Всъщност между така
диференцираните видове туризъм есто има
застъпване и амбивалентност- едни и същи
видове могат да се определят на базата на
различни критерии.Най- пряко отношение към
същината на туризма има диференцирането на
видовете туризъм по цели и дейности, по
социално- икономически ефект, по времетраене
и влияние върху околната среда .Характерни
особености на туризмаОбслужващ характер-
преобладава предлагането на услуги, което не
означава, че липсва предлагането и на стоки.-
Уникална особеност на туризма е, че
производството и предлагането на услугата
съвпадат по време и място с нейната
консумация. Клиентът идва на място и
получава стоката в желания от него
момент.Услугите не могат да се складират или
изнасят. Те се реализират само ‘очи в очи” с
клиента, а не задочно.-Характерно е движение
на туристите към обектите, предлагащи услуги,
които са пространствено фиксирани. Това е
следствие от пространствения консерватизъм
на ресурсите. -За туризма е характерна силна
зависимост от ресурсите, особено от природните
такива. С опастност от превишаване на
приемателните капацитети се свързва една
друга особеност на туризма- необходимост от
опазване на околната среда. Жизнено важен
въпрос е опанването на природните и
антропогенните ресурси. По- сложен е
въпросът обаче за онези обекти и явления от
околната среда, които са едновременно
ресурсна база и на други отрасли и дейности.
Това са т.тар. „общи ресурси”, които се
използват без нужната координация от
различни сектрои и поради това са особено
уязвими от негативни изменения.
-Неблагоприятна особеност на туризма е
неравномерността във времето и сезонността.
Туристическите обекти се характеризират с
определен, характерен за дадените ресурси и
материална база цикъл на функциониране
както по сезони, така и в рамките на
денонощието и седмицата( крайградските
обекти за отдих). За природните ресурси
сезонността е следствие от промените във
времето,за антропогенните тя не е характерна
или, ако я има, е резултат от това, че в повечето
случаи пътуването се планира с рекреативна
цел. -Характерна е бърза възвръщаемост и
сравнително неголям първоначален обем на
капиталовложенията. Тази особеност обяснява
интереса към туризма в редица страни с малки
инвестиционни възможности-Силна
зависимост от общата инфраструктура и
равнището на икономиката в дестинацията.-
Фазово развитие на туристическата
дестинация- въвличане, развитие, зрял стадий,
насищане и критична фаза, след която са
възможни няколко сценария – изчезване на
туристическата привлекателност, упадък,
застой, консолидация, ново развитие.-
Пространствена екстензивност- необходими са
големи площи и акватории.-Туристическите
потоци са всъщност вид непостоянни
ммиграции на населението-Сложен и
високоинтелектуализиран отрасъл.
Изучаването, оценката на развитието,
управлението на взаимодействията между
туризма и природната и социална среда, между
елементите на самия изменящ се динамично
отрасъл са изключително трудна задача, която
е по силите само на комплексно изградени
специалисти. Ето защо подготовката на
туристически кадри е приоритетна за
успешното развитие на отрасъла.
5.Масов и алтернативен - След Втората
световна война и по-точно от началото на 50-те
години на 20в настъпват значителни промени в
развитието на туризма. Най-важната особеност
е масовизирането на туризма, който се развива
с изключително бързи темпове. В началото
масовият туризъм се развива в старите
туристически страни на западна Европа. По-
късно това масовизиране обхваща и страните
по периферията на Европа През целия
следвоенен период развитието на туризма в
Северна Америка и Карибския район е много
бързо. Мексико и Канада придобиват все по-
голямо значение като туристически
дестинации.През 70-те години започва нова
група туристически страни /от “трета
генерация”/. Това са страните от източна и
югоизточна Азия. Туристическият бум в
следвоенния период става възможен най-вече
благодарение на развитието на транспорта. То
води до увеличаване на скоростта и намаляване
на времето, повишаване на удобството и
относително намаляване на разходите за
пътуването. Наред с техническия прогрес в
транспорта решаващ фактор в развитието на
масовия туризъм е увеличаването на
свободното време и доходите. Появява се т.нар.
“социален туризъм” През този период бързо се
увеличават МТБ и инфраструктурата на
туризма. Особено важни са хотелските
комплекси и вериги, както и новите заведения
за настаняване от типа на ваканционните
селища. значителни структурни промени в
самия отрасъл - изменение на съотношението
на съществуващите видове туризъм, поява на
нови видове и промяна в начина на
реализирането им. Основните дялове на
туризма продължават да бъдат рекреативният и
познавателният. Запазва се водещото място на
морската рекреация /слънчевите дестинации,
които предлагат “слънце-море-пясък”/, а от
края на 70-те години бързо се развиват и
зимните спортове. Промените в състава,
потребностите, изискванията и поведението на
туристическия контингент налагат изменение в
туристическото предлагане. Предлага се
продукт за масовия потребител, т.е. за средно
статистическия турист. Този продукт е
нееластичен и силно стандартизиран и се
предлага като пакет от услуги. Към този пакет
влизат 1.транспорт-предимно чартърни полети,
2.настаняване 2 и 3 звездни хотели,
3.туристически атракции /морска рекреация и
зимни спортове/. Характерна за транспорта и
настанителната база е ниската категория.
Характеристики на масовия туризъм:1.
Пространствена поляризация – изразява се в
струпването на по-голямата част от МТБ на
отдиха и туризма в крайбрежните райони.2.
Времева поляризация – силно изразена
сезонност в туристическите движения и
свързаната с това голяма неравномерност във
функционирането на базата и трудовата
заетост. Това е особено типично за двата най-
масови вида рекреация – морската и
планинската. Цел на туристическото
управление е смекчаването на тази сезонност.3.
Екологичен дисбаланс – изразява се в
несъответствие на базата като обем на
ресурсите. Несъобразеността с капацитета на
туристическите ресурси и замърсяването на
околната среда води до психо-физиологичен
дискомфорт. Необходимостта от опазване на
туристическите ресурси и повишеното
екологично съзнание наложи развитието на
екологично съобразен туризъм /устойчив, мек
туризъм/.Алтернативния туризъм е различен от
масовия, тъй като поставя акцент върху
връзката между госта и домакина. Този вид
туризъм предлага много повече от пасивното
разглеждане на дадена забележителност,
адресира се към всеки един турист поотделно -
към този, който иска да научи нещо ново през
своята ваканция. Популярните напоследък
алтернативни форми на туризъм обединяват
туристически пакети или отделни услуги, които
са алтернатива на масовия продукт. Такива са
селският, екологичният и планинският
туризъм. Алтернативен туризъм е всеки вид
туризъм, които не е масов. Алтернативният
туризъм е устойчив туризъм, а устойчив е
туризма, който представлява такъв комплекс
от туристически дейности, които най-пълно
задоволяват потребностите на туристите в
настоящето и осигуряват задоволяване на тези
потребности и за бъдещите поколения.
Алтернативният туризъм е динамична система
и се определя от алтернативните на “масовия”
туризъм потребителски интереси и включва
алтернативни форми на организацията на
пътуването, настаняването, алтернативни
технологии на бслужване, алтернативни методи
на управление и специализирана
квалификация на заетите в тази
областОсновният поток туристи се ориентира
към масовия туризъм, а това води
до:Натоварване на ресурсите над допустимите
граници, което има огромни последствия:а.
Дискомфорт на туристите, особено в големите
туристически комплекси, което от своя страна е
предпоставка за отлив от тях;б. Изчерпване и
дори унищожаване на туристичмеските
ресурси, което в икономически аспект означава
загуба на източниците на доход;в. Екологичен
ефект – замърсяване на околната среда.--
Ограниченото използване на ресурсите води до
неизползване на важни туристически ресурси в
други райони за развите на туристическа
дейност, които основно са свързани със
специфичните видове туризъм, а те пък се
развиват с темпове, по-бързи от тези на
масовия туризъм.-По експертна оценка около 9-
10% от преките приходи от туризма идват от
специфичните видове туризъм. Като цяло
тенденциите в развитието на туризма могат да
се определят както следва:-нарастване на
търсенето на по-чести, но по-кратки пътувания,
като времето за отдих и туризъм има тенденции
към увеличаване.-хибридност в търсенето на
туристическия продукт – не се търси вече
ниската цена на транспорта и настанителната
база, различни туристи различни компоненти
от “пакета”.-оптимално съчетание на добро
качество на качеството на ресурсите и услугите
с разумни цени.-по-бърз ръст на вътрешния
туризъм-екологоориентираност на
туристическото търсене – туристите търсят
екологични дестинации, екотуризъм-
териториална експанзия на морските курорти-
повишен интерес към културно-познавателния
туризъм, хоби туризма, селския туризъм,
лечебния туризъм за хората от “третата
възраст”, екотуризъм, устойчив туризъм-бързо
развитие на бизнес туризма – източник на
големи доходи-намаление на
евроцентричността на международния туризъм
и насочване на голяма част от потока към
Карибския басейн, Южна Америка,
Югоизточна Азия-продължава търсенето на
туризъм в среда антиподна на условията на
живот на туриста-изграждане на нова и
обновяване на старата материална база
съобразено с новите изисквания на туристите-
грижи за подготовка на кадри и професионално
усъвършенстване на туристическите кадри-по-
добра координация между туризма и другите
стопански дейности-кардинална промяна на
методите на производство и на методите на
управление -внедряване на нови технологии и
използването на компютърни и
информационни системи. За необходимостта от
развитие на алтернативни видове туризъм
съществуват сериозни аргументи:-
необходимост от диверсификация на
туристическия продукт на България и
намаляване на пространствено-времевата
концентрация на туризма- по-пълноценно
използване на разнообразния ресурсен
потенциал на страната- наличие на "изобилие
от готови природни и културни продукти",
които могат лесно да бъдат предлагани на
международния пазар- претоварване на
традиционните центрове на масовия туризъм-
нарастващо търсене на алтернативни видове
туризъм на международния пазар- възможности
за постигане на по-високи ценови равнища
- възможности за стимулиране на регионалното
и местно развитие на периферни райони-
възможности за интегриране на туристическото
развитие с опазването на околната среда-Срещу
това обаче стоят не по-малко сериозни
ограничения и рискове:- търсенето на
алтернативни видове туризъм, макар и
растящо, е все още твърде ограничено, а
съответните пазарни сегменти са по-трудни за
достигане и разработване- бързото
масовизиране на някои алтернативни видове
туризъм (особено селски) в Западна Европа е
обусловено, наред с други фактори, от
масираното финансово стимулиране в рамките
на аграрната, регионалната и туристическата
политика, което улеснява дейността на
предлагащите и намалява техния риск-
алтернативните видове туризъм са зависими от
състоянието на техническата и социалната
инфраструктура практически на цялата
територия на страната (а не в ограничени
ареали, както е при масовия туризъм), както и
от подготвеността на приемащите (домакините)
за обслужване на туристи- алтернативните
видове туризъм често стават пионер на
развитието на традиционен масов туризъм,
което дава основание те да се окачествяват
като "троянски кон"- развивани в по-големи
мащаби (каквито са идеите на много от техните
застъпници) алтернативните видове туризъм
имат по-силно изразени негативни въздействия
върху природната и социалната среда,
доколкото се насочват предимно към
територии, които са по-чувствителни и не са
специално планирани за туристическо
използване (при масовия туризъм, особено в
туристическите комплекси туристическият
натиск е концентриран върху организирана
среда)- нереалистичните оценки и
пропагандиране на алтернативни видове
туризъм създават илюзорни представи и
очаквания сред много представители на
дребния бизнес, чиито реални действия са
свързани с финансов риск- масовият туризъм
като цяло няма приемлива алтернатива в
глобален аспект (алтернативата "елитарен
туризъм" не е приемлива от социално-
политическа гледна точка)-- тезата, че
националната туристическа политика на
България трябва да бъде насочена към
преимуществено развитие на алтернативните
видове туризъм на практика оставя без
решение проблемите на устойчивостта в
българския туризъм. Изводът, който се
прокарва и в някои научни и приложни
разработки е, че в краткосрочен и средносрочен
аспект трябва да се търсят не алтернативи на
масовия туризъм, а алтернативи в масовия
туризъм и традиционните туристически
центрове. Масовият туризъм сам по себе си не е
виновник за проблемите, а начинът по който
той е управляван до сега. Алтернативният и
масовият туризъм са по-скоро допълващи се, а
не противопоставящи се. Диверсификацията на
туристическия продукт и поставянето на
туристическото развитие на основата на
принципите на устойчивото развитие може да
се осъществят с най-голям ефект и са особено
необходими именно в традиционните силно
усвоени туристически центрове и територии.
6. Туристът и почиващият в СОТСистемният
подход представлява съвкупност от принципи и
методи за комплексно изучаване на туризма
като единно цяло и на неговите елементи при
отчитане на специфичните и закономерни
връзки на взаимодействие, които съществуват
между тях. Основен принцип на системния
подход е, че всяко изменение на един от
елементите на системата води до частично или
пълно изменение на останалите й елементи или
на системата като цяло. При липсата само на
един от елементите на системата, тя престава да
функционира.С развитието на науката е
достигната идеята за базисен модел на
системата за отдиха и туризма (СОТ). По-късно
е доразвита идеята за териториална система за
отдиха и туризма (ТСОТ), хетерогенна по своя
състав, състояща се от взаимосвързани
подсистеми в рамките на някакъв
териториален мащаб.– присъства туристът
(почиващият) като основен елемент, без него
системата не може да
съществува..Пространствените модели на
туризма имат три основни елемента: СГУ
(Среда с генетични условия), Целева област и
Свързваща област. Туристът стои както на
входа, така и на изхода на системата. На входа
туристът се появява със своите изисквания,
потребности и възможности. Ако те не се
задоволят, не се постигат добри икономически
резултати. Туризмът е такава дейност, че
изисква потребителят да дойде на място за да го
потреби. Според модификацията, предложена
от Бъчваров (1975), ТСОТ се формира в
туристическото място и включва елементите на
вътрешната структура, както и част от
елементите на външната структура на СОТ.
Важна роля за нейното развитие играе
генетичната област (СГУ), където се генерира
потенциалното туристическо търсене. ТС
(транспортните средства) са задължителни,
защото за да функционира системата трябва да
има придвижване на туристите от СГУ към
дестинацията. Основните компоненти
туристическия контингент (ТК) като централна
подсистема, задаваща изисквания към нейното
функциониране. Този модел е
антропоцентричен, защото ТК се намират в
средата; туристическите (рекреационните)
ресурси, които определят атрактивността и
специализацията на предлагането; МТБ и
инфраструктура на туризма, които влияят
върху атрактивността на територията, степента
и характера на използване ресурсите, обема и
структурата на туристическите потоци и
реалния капацитет на ТСОТ; обслужващият
персонал като връзка между ресурсите, МТБ и
туристите; органът на управление, осигуряващ
оптималното взаимодействие между останалите
подсистеми и ефективното функциониране на
системата като цяло.ТК заема централно място
и е свързващо звено между другите подсистеми
на ТСОТ. ТК се формира и изявява в две
пространствено откъснати среди на ТСОТ – в
СГУ се формират неговите потребности, а в
самата ТСОТ се проявява неговото
рекреационно-туристическо поведение. Самата
СОТвъзниква и функционира с цел
задоволяване на неговите рекреационно-
туристически потребности и организация на
неговото туристическо обслужване. От друга
страна,най-трудно се поддава на управление.
Въздейства му се чрез информация, реклама и
др. Важни ха-ки на ТК са неговият брой и
структура (демографска, социална,
икономическа и др.), която оформя неговите
потребности и реално туристическо поведение,
свързано с избираемостта му към дадена
дестинация или ТСОТ.При анализиране на ТК
се използват различни пок. като абсолютен
брой туристи или нощувки, прираст; пок., х-щи
структурата на туристопотока (по произход,
възраст, пол, професия, образование, доходи,
цел на пътуване, превозно средство и др.); пок.,
х-щи сезонността на функциониране на СОТ;
пок., х-щи териториалното разпределение на
туристическите потоци (брой, гъстота,
туристически интензитет, среден престой,
среднодневен разход на 1 турист и др.) и др.В
модела на Гън (1988)) се подчертава важността
на атракциите, без които не би имало нужда от
изграждане на материална база, развитие на
услуги и реклама. В този модел липсва ТК има
просто търсене. Също липсва и ОУ, но се
появяват Информация и Реклама и има
кръговрат. Всички елементи на системата се
намират в постоянно взаимодействие и
зависимост помежду си, но и също така силно се
влияят от множество критични фактори, с
които туризма трябва да се и върху повечето от
които има ограничени възможности за
въздействие: природни ресурси, културни
ресурси, предприемачество, финансови ресурси,
работна сила, конкуренция, общество,
правителствена политика и организации.
Туризмът е в много тясна връзка с околната
Бъчваров (1975) вътрешната структура остава
неизменна с основните си елементи
Изменението е за сметка на външната
структура, която освен средата с генетични
условия, където се зараждат туристическите
потребности и се формират изискванията към
компонентите на вътрешната структура и
транспортната подсистема, осигуряваща
връзките между средата с генетични условия и
подсистемите на вътрешната структура, следва
да се прибави нов елемент, който също така е в
тясно взаимодействие с вътрешната структура
на ТСОТ, а именно местната околна среда
(МОС). МОС следва да се разглежда и
възприма като неразделна и неразрибно
свързана част от ТСОТ. Основен компонент в
цялостната структура на ТСОТ е населението.
В СГУ населението формира основните
туристически потребности и формулира
изискванията към туристическия продукт и
към качеството и количеството на
подсистемите на вътрешната структура
Рекреационно-туристически потребности. Най-
често потребностите се определят като
необходимост от удовлетворяване на нуждата
на човек от един или друг предмет или
явление.Потребностите предизвикват
мотивацията у човека за преодоляване на
противоречието между наличното
(постигнатото) и необходимото (желаното).
Потребностите имат времево и пространствено
измерение.Потребностите могат да бъдат
материални или нематериални; биологични,
социални или духовни; първични или
вторични; обществени, групови или лични;
задоволени или незадоволеми; комплексни или
специфични; реални или потенциални и
др.Социалният характер на рекреационно-
туристическата дейност намира изражение в
задоволяването на определени човешки
потребности, които могат да бъдат наречени
рекреационно-туристически.-съвкупност от
потребности за възстановяване и развитие на
човека чрез рекреационни и туристически
дейности. Туристическите пътувания са едно от
проявленията на РТП.- са едновременно
условно постоянни (устойчиви във времето) и
променливи (динамични), стари и нови
потребности, в различни дестинации, на
различни групи туристи, в различни
туристически съоръжения и т.н.едновременно
комплексни и специфични, тъй като включват
в себе си цял комплекс от човешки
потребности, но се проявяват само в
определени периои и изискват специфични
условия, за да бъдат задоволени. Първичните
рекреационни потребности са тези, които
създават мотивацията за предприемане на едно
или друго туристическо пътуване –
потребностите от възстановяване, лечение,
общуване, познание, разширяване на кръгозора
и т.н. Вторичните са тези, чието задоволяване
не се явява непосредствена цел на
туристическото пътуване, но без което
осъществяването на самото пътуване и
задоволяване на първичните потребности е
невъзможно – потребности от храна, подслон,
сигурност, транспорт и т.н.
Маслоу:1Основните
физиологични потребности – съх, храна,
подслон, заемат основно място в РТП, но
тяхното задоволяване по време на
туристическото пътуване се отличава
съществено от традиционното им задоволяване
в ежедневието. Известно е, че нито един турист
не предприема пътуване, за да спи на хотел или
да се храни на ресторант, т.е. това са вторични
потребности, но впечатлението на госта от
туристическата дестинация до голяма степен се
формира именно от степента му на
задоволеност по отношение на тези
потребности. Не трябва да се забравя, че за
тяхното задоволяване се отделя една
значителна част от туристическите
разходи;2ниво– отребностите от сигурност в
туризма се конкретизират в осигуряването на
безопасност и спокойствие на туристите,
неприкосновеност на личното имущество и
т.н.3– По време на самото пътуване и
пребиваването в туристическата дестинация
туристите има възможност да задоволят
потребността си от социални контакти чрез
общуване с други туристи, обслужващия
персонал и местното население.4–
Общественото признание чрез туристическите
пътувания се проявява в свободата на
туристите да избират туристическите
дестинации и рекреационните дейности, само да
определят времетраенето и периода на
пътуването.5 Самореализирането като
общочовешка потребност намира изява в
радостта и удовлетворението на туриста от
придобитите по време на туристическите
пътувания познания, в неговото
усъвършенстване като по-богата духовно и по-
всестранно развита личност, от съзнанието за
неговата повишена личностна
стойност.Следствие от възникналите
рекреационно-туристически потребности на
хората е тяхната мотивация за предприемане на
туристически пътувания.определяща е
ценностната система на човека, която винаги
носи белезите на ценностната система на
обществото. Мотивацията е резултат от
осъзнаването (осмислянето) на потребностите и
представлява тяхна конкретизация. -е
съвкупност от потребности и нагласи, които
предразполагат човек да действа по специален
целенасочен туристически начин.
Рекреационно поведение.система от постъпки и
действия, свързани със задоволяването на
рекреационните потребности на хората и
реализацията на основната жизнена функция
отдих. Преддейностнен стадий (фаза) - в средата
с генетични условия, т.е. в постоянното
местожителство на туриста. Започва с етапа на
формирането на рекреационните потребности.
Следващ етап е формирането на желания,
стремежи, цели, интереси и мотиви на
поведението. На базата на резултатите от
предишните два етапа се формират и
рекреационните предпочитания на индивида
или групата. Потребността от туристическо
пътуване подтиква индивида към получаване
на информация по различни канали, като по
този начин се формира представа за
рекреационите възможности, предлагани от
различни рекреационни територии. Извършва
се оценка на получената информация и на база
на нея се формира готовността за участие и на
потенциалното място на рекреационната
дейност. Следва етапът на вземане на решение.
Всемането на пложително решение води до
предприемане на туристическо
пътуване.Стадий на рекреационната дейност–1.
Поведение по време на пътуването до
туристическата дестинация и 2. Поведение в
туристическата дестинация. Пътуването може
да съдържа елемент на познание, туристическо
преживяване, т.е. пряко може да задоволява
рекреационните потребности (круизи,
велосипедни турове, пътешествие с лодка или
яхта, автомобилен туризъм за удоволствие). По
време на престоя в туристическата дестинация
се извършва задоволяването на комплексните и
специфичните,първичните и вторичните
рекреационни потребности. Рекреационно-
туристическото поведение отразява връзките
на туристите с останалите подсистеми на
ТСОТ.Завършващ стадий – рекреационният
ефект се премества от рекреационното място в
Средата с генетични условия (местоживеенето).
Особено важен етап е оценката на
рекреационния ефект, на рекреационната
среда, на туристическото обслужване и т.н., т.е.
степента на задоволеност на туриста. Тази
оценка е израз на съотношението между
предварителната представа с реалното
протичане на туристическото пътуване като
цяло, но засяга всички негови елементи и
аспекти. Участието в туристически пътувания
води до изменение в съдържанието на редица
генетични фактори на туризма като
рекреационен опит, информираност, стереотип
на рекреационно поведение и понякога до
изменение на предпочитанията, изискванията и
иделния модел на туризма и рекреацията. В
този смисъл следдейностният стадий може да се
разглежда като началото на нов рекреационен
цикъл, като той постепенно прелива в
подготвителния стадий на едно ново
туристическо пътуване.Туристът е в основата
на СОТ и без него тя не би съществувала. За
пълноценното функциониране на СОТ е
необходимо изучаването и прогнозирането на
туристическия контингент – неговите
особености, потребности и поведение.
7.туристическо поведение-Рекреационното
поведение се обуславя от множество ф-ри, които
са сложно свързани помежду си.Обективни и
субективни ф-ри. Обективните и създават
рамка на възможностите (набор от
възможности). Субективните са решаващи при
избора на конкретна възможност в тази рамка.
Следователно изборът не е предопределен, но и
туристите нямат пълна свобода на
избор.Структурни ф-ри на средата за отдих –
влияят върху поведението на
туристите,определят потенциалното
пространство на дейността - всички места,
които даден човек би желал и могъл да
използва.Ситуационните ф-ри действат тогава,
когато туристът вече има изградени
предпочитания и изисквания. Краткосрочно
въздействие метеорологични условия,
здравословно състояние, наличие на свободно
време в момента.Основно качество на СОТ за
избора като дестинация е атрактивността,
зависи от достъпността:1Пространствена;
2Финансова/ценова – има се предвид не само
цените в туристическата дестинация, а и как те
се съпоставят с цените в местоживеенето
на);3Организационна–свободата на достъп до
туристическите места, дестинации и атракции в
тях. Например клубните мероприятия
ограничават достъпа. Друг пример е визовият

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 окт 2017 в 09:10 студент на 28 години от Габрово - ТУ Габрово, факулетет - EE, специалност - АИУТ, випуск 2016
19 окт 2017 в 23:52 студент на 24 години от Пловдив - пловдивки университет, випуск 2018
24 авг 2017 в 15:07 студентка на 23 години от Бургас - Колеж по туризъм гр. Бургас, факулетет - Колеж по търизъм, специалност - ОУХР, випуск 2017
02 авг 2017 в 23:34 студент на 24 години от София - УНСС, факулетет - “Управление и Администрация”, специалност - Публична администрация, випуск 2016
13 юли 2017 в 16:45 студент на 23 години от София - Международно Висше Бизнес Училище, факулетет - Бизнес администрация, специалност - Туризъм, випуск 2017
 
Домашни по темата на материала
"Условия за изграждане на обект за настаняване на туристи"
добавена от itop4iev1 05.04.2014
0
21
Балнеоложки и спа туризъм в България-Дипломна работа
добавена от katya87 07.09.2013
0
87
Туристическа анимация
добавена от doktor123 27.05.2012
0
111
какви са предимствата на многозвездния тип организационна структура?
добавена от dianabaleva 23.02.2016
3
10
съвременни туристически агенции в източноевропейските страни
добавена от lachezarr.vasilev 23.11.2015
2
8
Подобни материали
 

Туристическа политика. Същност, цели и инструменти

20 сеп 2009
·
406
·
30
·
4,852
·
357
·
57
·
1

Туристическата политика се формира на определен етап от развитието на туризма. Тя е система от мероприятия на държавната институция и цели най-пълно задоволяване на нарастващите туристически потребности...
 

Туристическа политика - лекции

04 апр 2012
·
221
·
37
·
9,582
·
312
·
143

Съвременният туризъм се представя като организирана съвкупност от разнообразни организационни структури, част от единна комплексна система със сложна взаимообусловена съвкупност от връзки помежду им....
 

Пътнически агенции

25 юли 2008
·
248
·
9
·
1,340
·
17
·
2

Курсова работа по предмет Пътнически агенции и Туризъм.
 

Туристическа политика и планиране

19 яну 2012
·
74
·
17
·
3,793
·
187
·
31

Аспекти на развитието на туризма в планинските райони и курорти. Планинските райони са сред най-привлекателните среди за отдих и туризъм в нашата страна...
 

Държавни структури в управлението на туризма

17 мар 2011
·
217
·
18
·
4,292
·
266
·
71

Туристическа политика е система от принципи, методи, решения, въздействия и мероприятия, осъществявани от упълномощени субекти във връзка със съзнателно и целенасочено управление и регулиране на туризма и условия за неговото развитие...
 
Онлайн тестове по Туризъм
2420
Тест по Туристическо райониране
изпитен тест по Туризъм за
Какво е туристическо райониране? Туристическо райониране в България. Тестът се състои от 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Може да се ползва както от студенти, така и от ученици в специализирани с Туризъм паралелки.
(Лесен)
10
9
1
9 мин
12.10.2016
» виж всички онлайн тестове по туризъм

Пищови за държавен изпит по туризъм

Материал № 588757, от 29 дек 2010
Свален: 1,516 пъти
Прегледан: 2,362 пъти
Предмет: Туризъм, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 19
Брой думи: 44,831
Брой символи: 295,787

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови за държавен изпит по туризъм"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Иван Иванов
преподава по Туризъм
в град Варна
с опит от  10 години
428 53

Данаил Дамянов
преподава по Туризъм
в град Свищов
с опит от  22 години
826 216

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения