Големина на текста:
Тема 16
Заваряване, спояване с твърд и мек припой, запояване чрез
химическо свързване
16.1 Заваряване
Заваряването е процес на неразглобяемо съединяване на металните изделия,
чрез местното им нагряване до разтопено или тестообразно (пластично) състояние,
без и с прилагане на механично усилие.
16.1.1 Класификация на заварките
Класификацията на заварките разглежда методите на заварявне, видовете или
физикохимичните принципи на процеса на заваряване.
Газовата заварка може да бъде ацетиленова, водородна и т.н.
Електродъговото заваряване може да се извършва с разтопяващ се електрод: с
открита дъга; с използване на флюси или в средата на защитен газ.
Заваряването с неразтопяем електрод може да бъде под формата на открита
дъга; в средата на защитен газ или с независима дъга.
Контактното заваряване може да бъде точково, ролково, релефно или
присъединяващо. Присъединяващото заваряване на свой ред може да бъде с или без
разтопяване.
По производителност заваряването се дели на ръчно, механично или
автоматично.
Класификацията на заваряването може да бъде и по области на прилагане.
Съединяване чрез заварка е съединяване на частите, елементите на обекта,
изделието, изпълнявано чрез заваряване. Основните типове заваръчни съединения са:
присъединени, чрез припокриване, ъглови и перпендикулярни(Фиг.16.1)
Заваръчен шев - част от заваръчното съединение, образувана в резултат на
процеса на заваряване и след втвърдяване на течния метал или след сцеплението на
частиците на заваряваните конструктивни елементи под действие на налягането.
В зависимост от формата си, напречното сечение на шевовете имат следната
разновидност: нормални, усилени, челни, флангови и коси. В зависимост от
разположението в пространството се делят на долни, горни или хоризонтални,
вертикални, правоъгълни, косоъгълни, фигурни и т.н.
16-1
Заваряване, спояване с твърд и мек
припой, запояване чрез химическо
свързване
и к л
Фиг. 16.1 Разновидности на заваръчните съединения и шевове
При подготовката на детайлите за заваряване се извършва подготовката на
техните краища, ръбове, местата за полагането на шевовете. Краищата се обработват
по начин показан на Фиг. 16.2.
с==5Ъ-------, CZIIZD CZh<C3 LZ>C3
Ю 6) г)
Фиг. 16.2 Обработване на детайлите при подготовката им за заваряване
Особености на заваряването чрез разтопяване и под налягане:
Заваряването чрез разтопяване се съпровожда от следните основни процеси:
окисляване на разтопения метал, изгаряне на някои елементи на метала,
овъглеродяване, легиране на разтопения метал, дифузия между разтопения и
основния метал, образуване на шлака и газове, и поглъщане на газовете от разтопения
метал.
При заварките под налягане, нагретият метал под въздействие на механични
усилия ( налягане) се деформира пластично и всички точки на съприкосновение
влизат в непосредствена близост, разрушавайки образувалите се ленти(пелени) и
окиси, което на свой ред създава условия за съприкосновение на металните чисти
повърхности. Нагряването също усилва температурните колебания на атомите в
кристалните решетки, което способства за образуване на зони, свободни от
междукристални вещества, които допирайки се едни с други образуват значително
по-едри зърна.
Следващите процеси на дифузия способстват за формирането на зърна до
момента, в който плоскостта на разделяне на заваряваните метали не изчезне
напълно.
Заваряването чрез разтопяване се характеризира с разтопяване на заваряваните
краища на съединенията. При това разтопяваните метали се допират един с друг в
рамките на междуатомните разстояния, като по този начин образуват обща ваничка,
наречена шев. След втвърдяването заваръчното ^ш-.,. съединение се състои от метален
шев и околошевни зони.
При заваряване чрез разтопяване се предизвиква локално местно нагряване.
Това предизвиква: образуване на зони на влияние; поява на напрегнати състояния в
16-2Заваряване, спояване с твърд и
мек припой, запояване чрез
химическо свързване
деж
3-
процеса на кристализация и охлаждане на разтопения метал; възникаване на
остатъчни напрежения и деформация на заваръчните конструкции.
При заваряване на стомана, областта на термично влияние се състои от три
зони: зони на разтопяване на метала, зона на закаляването и зони на допълнително
отпускане:
Първата зона е характерна с едрокристална структура, където твърдостта на
метала е по-голяма от твърдостта на метала на заваръчния шев, повишена ударен
вискозитет, повишена крехкост, възможност за образуване на пукнатини;
Втората зона се характеризира с нормална температура на нагряване преди
закаляване;
Третата зона се характеризира с непълно закаляване. Третата зона е по-малка
за термично обработените по долния предел на якост материали и е по-голяма за
термично обработените по горния предел на якост материали.
В процеса на разтопяване на метала произтича взаимодействие между метала и
външната среда(газ, флюс или лак). Може да се получи окисляване, азотиране на
разтопения метал, както и рязко снижение на пластичните му свойства.
За защита на металите при заваряване се създава неутрална или
възстановителна среда. За това способстува използването на флюси и шлаки.
Заваряемост - свойство, на какъвто и да е метал да се съединява с други или
аналогични метали при прилагане на определени методи на заваряване.
Познати са два метода на заваряемост на металите - физическа и
технологическа.
Физическата заваряемост е такава, при която се получава неразглобяемо
съединение чрез междуатомно свързване на металите.
Технологическата заваряемост е чувствителност на металите и сплавите към
заваръчно нагряване(изменение на структурата им, механичните им свойства и т. н.).
Технологичната заваряемост отчита и изменението на реда на разполагане на зоните,
предизвикани от заваръчните процеси (нагряване, пластичните деформации,
взаимодействие на разтопения метал с атмосферата и т. н.).
Технологичната заваряемост зависи от редица фактори: химическия състав на
сплавта, конструкцията на заваряемия възел, елементите на съединението, дебелината
на метала, температурата на обкръжаващата среда.
Заваряемостта на стоманата основно зависи от съдържанието на въглерод:
колкото е повече въглерода - толкова заваряемостта е по лоша. Примесите на сяра,
кислород, водород, азот и други елементи, също влошават заваряемостта.
16-3
Характеристика на заваряемост на стоманите
В зависимост от структурата, след нормализация, стоманите се групират в
перлитни, мартензитни, феритни и алустенитни класове. Към перлитния клас се
отнасят малко и средно легираните стомани със съдържание на въглерод 1,2 - 0,4 % и
сумарно съдържание на легиращите елементи, не повече от 4 - 6%. Това са стоманите
30ХГСА, 18ХНМА, 15ХМА, 20 ХМА и др. За ориентировъчна оценка на
заваряемостта на тези стомани се използва коефициент на еквивалентност С
е
на
въглерода. Този коефициент отчита влиянието върху заваряемостта на влизащите в
стоманите елементи. Ако С
е
< 0,45%, то стоманата не е склонна към образуване на
Заваряване, спояване с твърд и мек
припой, запояване чрез химическо
свързване

Информация

Това е предварителен преглед на материала. Прегледайте целия материал.

Заваряване, спояване с твърд и мек припой, запояване чрез химическо свързване

Заваряването е процес на неразглобяемо съединяване на металните изделия, чрез местното им нагряване до разтопено или тестообразно (пластично) състояние, без и с прилагане на механично усилие...
Изпратен от:
Георги Симчев
на 2010-11-22
Добавен в:
Теми
по Авиационна и космическа техника
Статистика:
201 сваляния
виж още
Изтегли
 
 

Заваряване, спояване с твърд и мек припой, запояване чрез химическо свързване

Материал № 570447, от 22 ное 2010
Свален: 201 пъти
Прегледан: 582 пъти
Предмет: Авиационна и космическа техника
Тип: Тема
Брой страници: 161
Брой думи: 4,337
Брой символи: 27,830

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Заваряване, спояване с твърд и мек припой, запо ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Радка Обрешкова Златева
преподава по Български език
в град Добрич
с опит от  9 години
24

виж още преподаватели...
Последно видяха материала