Големина на текста:
Дзен-будизма възниква на Изток, психоанализата – на Запад. На пръв поглед
между две напълно противоположни системи, породени от различни цивилизации,
не би могло да има нищо общо. И все пак започвайки с 30-те години на нашето
столетие, последователите на психоанализата все по често се обръщат към дзен-
будизма, а в края на 50-те години, много от тях стават негови последователи. Най-
вероятно това се е случило, защото в центъра на вниманието на двете системи е
човека. В единия случай неговото психическо, а в другия – духовно здраве.
Пресичащите се точки на дзен-будизма и психоанализата са очевидни, за това
свидетелства и тази книга. Със своето появяване тя е свързана със симпозиума,
посветен на проблемите на дзен-будизма и психоанализата, който е бил проведен в
Автономния национален университет в гр.Мексико.
Съдържание:
Дайсетц Сузуки.Лекции за дзен-будизма
Понятието Аз в дзен-будизма
Ерих Фром. Психоанализа и дзен-будизъм
Съвременната духовна криза и ролята на психоанализата
ДАЙСЕТЦ СУЗУКИ. ЛЕКЦИИ ЗА ДЗЕН-БУДИЗМА
Понятието Аз в дзенбудизма
Подхода на дзен будизма може да се определи като донаучен (понякога и
антинаучен) в смисъл такъв, че дзен се движи в направление, напълно
противоположно на науката. Това не означава, че дзен се противопоставя на
науката, но за разбирането на дзен трябва да се заеме позиция, която е била
пренебрегвана от сциентистите, и даже игнорирана като “антинаучна”.
Науките се явяват еднообразно центробежни, екстравертни, гледащи
“обективно” на предмета, който е откъснат от цялото за изследване.
По този начин те заемат позиция, съгласно която предмета винаги е
дистанциран от учения. Те никога не се стремят към самоотъждествяване с обекта
на своето изследване. Дори, когато се вглеждат дълбоко в себе си с цел
самоизследване, вътрешното се проектира навън. Така те стават чужди на самите
себе си, или с други думи вътрешният им свят не им принадлежи. Страхуват се да
1
станат “субективни”. Струва си да запомним, че докато гледаме отстрани, си
оставаме странични, поради това никога няма да знаем предмета такъв какъвто е.
Всичките ни знания са знания за нещо, а това означава, че не знаем, каква е нашата
реална същност. Сциентистите могат да искат достижения на Аз-а, но никога нямат
сили да се приближат до него. Разбира се могат много да говорят за него, но това е
всичко което те могат. Затова за достижението на истинското знание за Аз-а
според дзен, трябват радикални промени на това направление в науката. Казват, че
предмета за изучаване на човешкият род е самият човек. В такъв случай човека
трябва да се възприема като Аз, тъй като предмета е собственото човешко в него, а
не животното лишено от съзнание. Страхувам се, че мъжете и жените, които не се
стремят към опознаването на Аз-а, трябва наново да преминат през цикъла от
раждането до смъртта. ”Да познаеш себе си” - означава да опознаеш своето Аз.
Научното познание за Аз-а не се явява реално познание до времето в което
Аз не стане обективно. Научната тенденция за познанието трябва да се обърне:
„Аз” трябва да се разглежда отвътре, а не отвън. Това означава, че Аз-а трябва да
познава себе си, неизлизайки от собствените предели. Може да попитат: ”А как
това е възможно? Познанието винаги предполага дихотомия за познаващия и
познавания обект”. Отговарям: “Самопознанието е възможно само там, където
произхожда отъждествяването на субекта и обекта, т.е. там където научното
изследване отива към своя край, където са оставени всички експериментални
прибори, където осъзнаваме и признаваме пред себе си, че не можем да изследваме
по-нататък без да излезнем от собствените си предели, извършвайки чудесен скок
в царството на абсолютната субективност”.
Аз-а пребивава в царството на абсолютната субективност. “Пребивава” не е
съвсем точен израз доколкото то предава само статическият аспект на Аз-а. Той
винаги е в движение или в установяване, едновременно е нула (оказва статичното
състояние) и безкрайност (оказващо на непрестанното движение). Аз-а е
динамичен.
Аз-а може да се сравни с кръг, който няма окръжност. Това е сливане с
безкачествената пустота на битието (шунята)
1
. Но това, също така е центърът на
този кръг, който може да бъде видян навсякъде и никъде. Аз-а е точката на
абсолютната субективност, придаваща смисъл на неподвижността и покоя. Но тази
точка може да се премести където иска, може да заеме безкрайно многообразие от
места, а в действителност това вече не е точка. Такова, явно невъзможно за науката
чудо има място, когато научната перспектива се е преобърнала и ние сме се
насочили към дзен. Той е изпълнителят на тази невъзможност.
Движейки се от нулата към безкрая и от безкрая към нулата, Аз-а по никакъв
начин не се явява обект на научни изследвания. В бъдеще абсолютна субективност,
Аз-а отхвърля всички опити да му бъде приписано обективно определяемо
местоположение. Той е толкова неуловим и неопределен, че ние не можем да
направим никакви експерименти, независимо от това дали са научни или не. Не го
разбираме с никакви обективно построени връзки, дори при наличието на
всевъзможни научни таланти, доколкото по своята природа те се отнасят към тези
неща, с които работи науката. При съответстващият подход Аз-а открива себе си
без обективността.
1
2
Аз-а бил изпратен по-високо по последната книга на Ружмон, в която той
нарича “личността” и “машината” две основополагащи понятия, които
характеризират западният модел за търсене на реалността. ”Личността”, според
Ружмон, първоначално била юридически термин в Рим. Когато християнството
започнало да разглежда въпроса за Троицата, схоластиците използвали термина
теологически, което се забелязва по термини, като “ божествен лик” и “човешка
личност”, които хармонично се съединяват в Христос. Днес този термин има ред
“морално-психологически значения, които предполагат целия исторически
контекст. Проблема на личността в крайна сметка се свежда до проблема на Аз-а.
Личността, според Ружмон, е дуалистична, в нея винаги е заключен някакъв
конфликт. Напрежението, конфликта и противоречието съставят същността на
личността, а оттук следва, че чувствата, страха и неопределеността тайно
съпровождават личността във всяка нейна дейност. Бихме могли даже да кажем, че
това чувство подтиква личността да извършва неуравновесени, страстни и
насилствени действия. За Изтока всички човешки деяния са породени от чувството,
а не от диалектическите затруднения. Отначало е психологията, след това логиката
и анализа.
Съгласно Ружмон, дуализма се корени в самата природа на личността, а
неговото преодоляване за хората на Запада е невъзможно докато се придържат до
историческо-биологическите традиции за Богочовека и Човекобога. Хората на
Запада, в своето несъзнание са лишени от покой и странстват в пространството и
времето. Те са екстравертни, а не интровертни. Вместо да гледат отвътре, да
овладеят природата на личността, те се опитват обективно да помирят
дуалистичните конфликти в интелектуален план. А по повод това, кое се касае до
самата личност, моля да ми позволите да цитирам Ружмон: “Личността е призив и
отговор, това не е факт, не е обект, но действието и пълният анализ на фактите и
обектите никога няма да даде на неопровержимото доказателства за
съществуването на личността”
2
.
“Личността никога няма място тук или там, тя е в действие, в напрежение, в
стремителен порив, в равновесие, за което можем да придобием представа чрез
музиката на Бах”.
Всичко това звучи прекрасно. Личността е действително такава, каквато я
описва Ружмон, това описание съответства на това, което будистите биха казали за
отмяната, ”намиращите се на пътя към разтварянето”. Но махаянистите биха
попитали за автора на приведените по-горе изречения: “Какъв си ти, който
произнасяш всички тези повече от прекрасни думи, от концептуална гледна точка?
Бихме искали да поразсъждаваме за тебе, лично, конкретно и екзистенциално.
Когато казваш: “Докато аз живея, живея с противоречието” – кой тук е Аз? Когато
ни казваш, че фундаменталната антиномия
3
на личността е длъжна да бъде приета
по вяра, искаме да попитаме, кой приема нещо на вяра? Кой изпитва тази вяра? Зад
вярата, опита, конфликта и концептуализацията трябва да има жив човек, който да
извърши всичко това”.
Ето един разказ за монах дзенбудист, който конкретно е посочил с пръст на
личността и дал на питащия възможност да я види. Този монах бил по-нататък
2
3
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Ерих Фром, психоанализа и дзен-будизъм.

Психоанализа и дзен-будизъм. Съвременната духовна криза и ролята на психоанализата. Дайсетц Сузуки. Лекции за дзен-будизма...
Изпратен от:
kolu
на 2010-11-11
Добавен в:
Доклади
по Философия
Статистика:
40 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Спешно за Понеделник-УТРЕ!!!
добавена от zeliha_eub 05.11.2017
0
8
Отговор на философски въпрос
добавена от nzzz 14.02.2016
0
5
Аристотел "мисленето се превежда в движение от обекта на мисълта" - ЕСЕ
добавена от iafaso 24.11.2012
0
7
трябва ми кратко и ясно определнеие на тремина ''ТРАНСЦЕДЕНТАЛНО''
добавена от karibi_abv_bg 13.02.2014
1
7
Въпрос по Философия~
добавена от - 12.04.2013
3
22
Подобни материали
 

Релама и манипулация


Манипулацията е средство за комуникацията между хората, което може да бъде разгледано в положителен или отрицателен план. Тя е целенасочена, въздействаща, формираща си цели, а една от нейните прояви е лъжата...
 

Образът на идеалния човек

02 яну 2008
·
166
·
1
·
270
·
88
·
5
·
1

Идеалният човек. Човек събрал всичко положително в себе си. Нещо единствено във въображението ни – едва ли такъв човек e съществувал някога, и едва ли ще съществува и за напред.
 

Любовта - отговорът на проблема за човешкото съществуване

29 дек 2007
·
367
·
6
·
740
·
199
·
49

Рефератът е написан изцяло въху книгата на Ерик Фром "Изкуството да обичаш": Любовта е най-чистото и искренно чувство, което всеки човек носи в душата си. Любовта трябва да е чиста и непорочна, тя идва от сърцата ни и ни кара да се чувстваме щастливи...
 

Аз и моето съвремие

02 яну 2008
·
243
·
2
·
309
·
20
·
1

Навсякъде около нас е рекламата стараеща се да продаде продуктите в чиято изработка е вложен почти изцяло търговския вид. Глупостта е поощрявана навсякъде, манипулацията е лесна и груба. Културата, интелектът, ценностите замират.
 

Добродетелите се губят в интересите, както се губят реките в моретата.

16 дек 2007
·
147
·
1
·
144
·
80
·
7

Всеки човек си има мечта. Пътят до осъществяването й понякога е труден и изпълнен с премеждия. Изминавайки го, някои хора забравят значението на думи като честност, справедливост, достойнство...
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за студенти 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 20 затворени въпроса само с по един верен отговор. Предназначен е за студенти, изучаващи философия във 2-ри курс.
(Лесен)
20
42
1
1 мин
27.08.2013
Тест по философия за 11-ти клас
междинен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Тест за оценка знанията по философия върху материала, преподават в 11-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
16
217
1
20.07.2012
» виж всички онлайн тестове по философия

Ерих Фром, психоанализа и дзен-будизъм.

Материал № 565556, от 11 ное 2010
Свален: 40 пъти
Прегледан: 64 пъти
Предмет: Философия
Тип: Доклад
Брой страници: 16
Брой думи: 6,867
Брой символи: 37,932

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ерих Фром, психоанализа и дзен-будизъм."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения