Големина на текста:
Конфликтът между Ахил и Агамемнон
Конфликтът между съвършения воин и върховния вожд на ахейската
войска е породен от желание за надмощие. Сблъсъкът между Ахил и
Агамемнон в първа песен на „Илиада” остава само словесен, завършва с
моментно помирение, пренася се на Олимп и носи след себе си много тежки
последствия, които дават тласък на бойните действия.
Враждата се заражда от желанието на владетеля Агамемнон да отнеме
пленницата Бризеида от Ахил. За честолюбивия герой това е грубо
нарушение на воинските традиции, според които плячката е признание за
заслуги в битките. Богоравният Ахил с основание гневно се противопоставя
на алчния владетел. Това е човешката страна на конфликта, предизвикан от
нараненото достойнство на героя, което предопределя по-нататъшните му
действия. В стремежа за защита на честта сблъсъкът прераства в социален.
Богоравният Ахил става защитник на равенството и разпределение на
плячката според заслугите, а не според общественото положение. Героят се
смята за ощетен: „.../(1)...” Това задълбочава съперничеството между
двамата.
По силата на воинските закони Ахил, макар и богоподобен, е длъжен
да се съобрази с волята на върховния вожд. Спорът по един принципен
въпрос прераства в лична свада, на която стават свидетели ахейците.
Агамемнон е главнокомандващ, двубоят се развихря пред събраните воини,
затова думите на ахейския цар: „...(2)” звучат като предупреждение към
всеки, който дръзне да се противопостави на вожда и да наруши
принципите. Агамемнон вижда в лицето на Ахил заплаха за абсолютната си
власт: „..(3)..”
Гневът на двамата прераства в ярост, но не се стига до физическа
схватка. Боговете не остават безучастни към случващото се на земята.
Импулсът за възмездие на Ахил е спрян от Атина Палада. Той се вслушва в
мъдрия съвет на богинята да укроти гнева си в името на общото добро и да
запази словесния характер на конфликта: „(4)”
Конфликтът между Ахил и Агамемнон завършва с привидно помирение
– двамата се „пребориха с думи враждебни”. Владетелят се съгласява да
омилостиви Аполон, но само срещу друга награда – плячката на Ахил.
Богоравният обиден отказва да се сражава повече на страната на ахейците.
Оттеглянето на Ахил не е край на двубоя – героят търси помощта на
боговете, с което конфликтът се пренася и на Олимп. Пристрастията на
богове и хора пречат да се възстанови нарушената хармония във
взаимоотношенията.
Темата за гнева
В древността гневът е считан за ценност и характеризира боговете,
героите и силните. Той е символ на власт, проява на характер, смелост и
емоционалност. Така и в l песен на „Илиада” гневът е водещ и поражда
конфликти както между хората, така и между боговете. Последствията от
човешкия гняв се простират само сред простосмъртните, докато
божественият гняв е много мощен и разрушителен,с пагубни за човечеството
последици.
Мотивите за гнева на Ахил и Агамемнон са различни, но реакцията е
силна и въздействаща. Гневът на Ахил е породен от желанието на владетеля
да му отнеме пленницата Бризеида. За честолюбивия герой това е грубо
нарушение на воинските традиции, според които плячката е признание за
заслуги в битките. Това е външният повод за неговия гняв, човешката страна
на конфликта, предизвикан от нараненото достойнство на героя. В стремежа
за защита на честта сблъсъкът прераства в социален. Богоравният Ахил
става защитник на равенството и разпределение на плячката според
заслугите, а не според общественото положение. Омир определя неговия
гняв като „гибелен”, защото става причина за „безбройните беди” на
ахейците. Гневът на Ахил е страшен и разрушителен, но справедлив. С
помощта на боговете той съумява да овладее яростта си и да не прекрачи
нравствените норми.
Гневът на Агамемнон е предизвикан от дързостта на жреца Хриз, който
желае да си върне дъщерята. За владетеля е неприемливо да му се отнеме
плячката, и по този начин да бъде приравнен с обикновените ахейци. Затова
молитвата на стареца среща яростта на Агамемнон. Ярко се проявяват
грубостта и надменността на владетеля. Гневът завладява царя и след
пророчеството на Калхас: „..(1)..”
При А и Аг гневът преминава в ярост, а тя в омраза, която определя по-
нататък съдбите им.
Конфликтите на земята сякаш се пренасят и на Олимп. Боговете вземат
различни позиции в разприте на хората, което поражда гняв. Зевс е на
страната на Ахил, с което предизвиква яростта на Хера. Заслепена от гняв,
тя се противопоставя грубо на Гръмовержеца с „думи хапливи, коварни”. С
това поведение разпалва яростта на върховния бог, който е в състояние да я
накаже: „...(2)...” С намесата на Хефест свадата стихва, но не и гневът на
Хера.
Още в началото на I песен яростта на бог Аполон се излива като
наказание върху лагера на ахейците. Неговите мощни стрели носят гибел,
по-страшна и от войната. Божественият гняв е разрушителен и пагубен,
затова всички се страхуват от него. Затова чрез жертвоприношения и други
ритуали хората се опитват да омилостивят боговете и техния гняв.
ХОРА И БОГОВЕ В „ИЛИАДА”
Древните хора са зависими от боговете, които насочват делата и
определят съдбите на простосмъртните. Още в първа песен на „Илиада” Омир
изгражда образите на два паралелни свята – на хора и на богове, където се
случват сходни неща: два лагера на земята (ахейци и троянци), а сред
боговете – съответни поддръжници; всеки конфликт сред хората се
премества и на Олимп; и хора, и богове са представени с добродетели и
слабости; присъщи са им еднакви чувства.
В „Илиада” Омир изобразява противоречиви образи на богове, герои и
простосмъртни. Светът на хората не е еднороден. На преден план са герои и
силни владетели – Ахил, Хектор, Агамемнон, индивидуализирани от Омир
чрез портретна, речева характеристика и постоянни епитети. Но техните
постъпки и действия винаги са насочвани от боговете.
Боговете превъзхождат хората физически – те са силни и могъщи,
всевиждащи и всечуващи, не изпитват болка и страдание и са безсмъртни.
Но също като хората те са подвластни на гняв и обида, спорят помежду си,
заговорничат, обичат, мразят. И двата свята са изградени на йерархичен
принцип и съществуват семейни взаимоотношения. Светът на боговете се
характеризира с красота и съвършенство, сила и власт и отразява идеалите
на древните хора. Придаването на човешки черти и качества на божествата
ги приближава до смъртните, прави ги по-разбираеми за хората. Боговете
живеят на Олимп, но се намесват в човешките съдби. Понякога хората са
изправени пред препятствие, което могат да преодолеят само с божествена
намеса. Боговете допълват недостига на разум у героите или се намесват в
критични ситуации. Така например още в първа песен Атина и Хера се
намесват в свадата между Агамемнон и Ахил, за да предотвратят
кръвопролитие. Така боговете стават гарант за спазването на реда и
принципите в древното общество.
Характерно за боговете е мигновеното им придвижване във времето и
пространството. Докато изплува от вълните, Тетида вече е на Олимп, а
докато наблюдава спора между Ахил и Агамемнон от Олимп, Атина
ненадейно се явява при богоравния, за да укроти гнева му.
Но не всеки простосмъртен може да контактува с боговете.Боговете
могат да бъдат помолени за намеса. Това е привилегия на жреците или на
полубоговете, какъвто е Ахил. Тогава човешката воля се трансформира в
божествена. Красноречив е примерът на жреца Хриз, който чрез бог Аполон
изпраща мор в ахейския лагер, както и молбата на Ахил до Зевс, изпълнена
от майка му Тетида.
В древността боговете бдят над хорските дела, а човек е длъжен да се
подчини на волята им и чрез жертвоприношения да ги омилостивява или да
получава подкрепата им. Всяко неподчинение разгневява безсмъртните от
Олимп и води до наказание – гибел, загуба на битки, безчестие, безславно
съществуване.
В „Илиада” Омир утвърждава вярата и почитането на боговете като
основна ценност в древногръцката култура, а поемата, възпитавала древните
хора, днес е източник на познание за онези далечни времена.
ОБРАЗЪТ НА ТЕРСИТ

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
27 юли 2017 в 10:27 ученик на 14 години от Свищов - СОУ "Николай Катранов", випуск 2022
18 юли 2017 в 15:02 студент на 46 години от Банско - Колеж по туризъм, факулетет - фса, специалност - Бизнес администрация, випуск 2015
01 юни 2017 в 13:48 студентка на 23 години от София - Университет за национално и световно стопанство, факулетет - 11246420, специалност - Право, випуск 2018
27 яну 2017 в 20:02 в момента не учи на 23 години
16 яну 2017 в 14:35 ученик на 15 години от София - 18 СОУ "Уилям Гладстон", випуск 2020
13 яну 2017 в 21:25 потребител на 23 години
11 яну 2017 в 14:49 родител
 
Домашни по темата на материала
Помощ! Много спешна домашна! Моля помогнете! Домашно по литература върху Илиада!!!
добавена от redmartini22 26.10.2016
0
6
Може ли да ми дадете тези на две теми? СПЕШНО
добавена от bojidarcho_1998 12.01.2016
0
2
Характеристика на героите от Илиада
добавена от inka.hinkovas 22.11.2015
0
12
Образът на Агамемнон според първа песен "Илиада" ЛИС
добавена от sofiii.p. 03.12.2016
1
7
Образът на Терсит в 2-а песен на Илиaда
добавена от vasilevmario2 18.11.2015
1
9
Подобни материали
 

Смъртта в творчеството на Дебелянов

28 фев 2006
·
537
·
2
·
856
·
203
·
6

ЛИС за ролята на смъртта в творчеството на Дебелянов.
 

Чикагското изложение, Алеко Константинов и новия свят

29 ное 2007
·
185
·
2
·
492
·
257
·
14
·
1

Алеко Константинов осъществява в Америка огромното си желание да се срещне с различни народи и култури.
 

Димчо Дебелянов

04 окт 2008
·
165
·
11
·
636
·
159
·
22

Биографични данни, Художествен метод на изображение и направление, към което принадлежи, Влияние за формиране на мирогледа.
 

Проблемът за изхода от социалната обреченост в поезията на Смирненски

05 май 2006
·
2,509
·
2
·
641
·
176
·
17
·
1

Страданието,породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на христо смирненски. Предопределената участ на героите бездушието на обществото,в което милосърдието, любовта към ближния и добротата са заменени от безразличие
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ над творбата "Неразделни" на Пенчо Славейков
тематичен тест по Литература за Ученици
Тест върху творбата "Неразделни" за ученици. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
33
2
1 мин
12.10.2016
Тест върху Детска литература за пътешествия за деца и учители във 2-ри клас, 2-ри срок
междинен тест по Литература за Учители от 2 клас
Междинният тест включва изучаваните произведения по Литература през февруари и март във 2-ри клас. Съдържа 15 въпроса, някои от които е възможно да имат повече от един верен отговор.
(Труден)
15
4
1
9 мин
26.10.2016
» виж всички онлайн тестове по литература

Есета върху "Илиада"

Материал № 560038, от 28 окт 2010
Свален: 607 пъти
Прегледан: 1,978 пъти
Предмет: Литература
Тип: Есе
Брой страници: 5
Брой думи: 1,448
Брой символи: 8,670

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Есета върху "Илиада""?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения