Големина на текста:
ТЕМА №1 - България след освобождението
ЕДНО ТРУДНО НАЧАЛО (1879 - 1886)
1. Оформяне на българската външнополитическа стратегия и тактика
Берлинският договор от 1878 г. ограничава резултатите от Руско-турската освободителна
война и нанася тежък удар върху българското национално развитие. Вместо единна държава
той постановява разпокъсване на българските земи. Третата българска държава представлява
малко васално княжество, в което са включени Северна България и Софийски санджак, Южна
България с наименованието Източна Румелия е обособена като автономна област в пределите
на Османската империя под пряката политическа и военна власт на султана. Македония и
Одринско са оставени под турско владичество с препоръката за въвеждане на реформи и
административни подобрения. По-малки територии, населени с българи, са предадени на
Румъния (Северна Добруджа) и на Сърбия (Нишко и Пиротско).
Възобновена върху част от националната територия, българската държава е натоварена от
Берлинския договор с многобройни задължения към суверенната власт и Великите сили.
Следователно основните задачи на нейната външна политика за десетилетия наред са
предрешени още със създаването й. Дипломацията на Княжеството трябвало да степенува
външнополитическите въпроси в зависимост от възможностите на страната и да избере най-
ефикасния начин за тяхното реализиране.
Основите на българската външна политика се поставят от временното руско управление. В
стремежа си да ускорят организирането на новата държава, като помогнат със своя опит и
умение, руските дейци се заемат да уредят някои въпроси от външнополитически характер.
Между тях са определяне на границата със Сърбия и Румъния, бежанският въпрос,
формулиране функциите на бъдещото Министерство на Външните работи. По този начин
първият български кабинет получава известно наследство, което ръководи и облекчава
началната му външнополитическа дейност. Разбира се, то с доста скромно поради краткия срок
на временното руско управление и многобройните задачи, с които са ангажирани властите.
Началните стъпки на българската дипломация са улеснени и от решенията на
Учредителното събрание, свикано през февруари 1879г. да изработи основния държавен закон.
В търновската конституция заляга стремежът за еманципиране по отношение на Османската
империя. Основният закон е наречен не органически устав, какъвто се изготвя по същото време
за автономната област Източна Румелия, а Конституция. В нея не само че не се споменава за
васалното положение на новата държава, но има и редица разпореждания, които са в разрез с
утвърдения от силите статут на княжеството. Постановлението, че Князът е върховен
представител на държавата чл. 5 се отнася до международните връзки на страната и означава
игнориране на сюзеренството на султана. С утвърденото в Конституцията право на
законодателство отново се подчертава, че зависимостта на новата държава е формална. Член 9
предава законодателната власт в ръцете на Княза и Народното събрание, а според член 10
държавният глава утвърждава приемните от събранието закони. За укрепване на българския
суверенитет но отношение на османската империя съдейства и член 17, той дава право на Княза
с одобрението на Народното събрание да сключва договори със съседните държави и да обя-
вява воина. По този начин още с изработване на Конституцията започва онази мъчителна борба
за постъпателно еманципиране, която изпълва външнополитическия живот на княжеството до
1908 г.
Учредителното събрание приема и първата законодателна мярка с оглед решаването на
националния въпрос. Член 39 от Търновската Конституция, който провъзгласява църквата в
княжеството за част от българската екзархия, осигурява духовното единство на българите в
лицето на екзарха независимо от тяхното политическо разпокъсване. През следващите години
той има голямо значение в борбата за пълно национално освобождение и обединение и това
оправдава неудобствата, които създава за практическото организиране на църквата.
Когато българската държава е възобновена, останалите християнски държави на Балканите -
Сърбия, Черна гора, Гърция и Румъния, имат вече зад гърба си значителен период на
самостоятелно съществуване, изпълнен с борби и усилия за решаване на националните
проблеми и утвърждаване на държавния суверенитет. За разлика от тях Княжеството няма съз-
дадени традиции и тепърва трябва да търси и заема мястото си в европейските
1
взаимоотношения. От миналото то наследява скромен дипломатически опит. От тези среди се
набират и първите български дипломати. Министър на външните работи в първото
правителство на Тодор Бурмов, излъчено от средите на Консервативната партия и назначено на
5 юли 1879 г., е Марко Балабанов. Получил солидно европейско образование, той преминава
през школата на продължителните църковни борби и се проявява като член на българската
делегация при великите сили през 1876 г. Името му е познато Както на българската
общественост, така и на ангажираните с балканските проблеми европейски дипломати. М.
Балабанов се заема с ръководене на външната политика на свободното княжество при
активното съдействие на княз Александър I.
Преди да пристигне в новото си отечество, Александър Батенберг предприема обиколка из
столиците на великите.сили. През май-юни 1879 г. той се представя във Виена, Берлин, Париж,
Лондон, Рим и Цариград, където разговаря за установяване на нормални дипломатически
отношения, за уреждане на международните задължения на княжеството, за положението в
Македония и Източна Румелия.
Тези първи разговори са показателни за отношението на великите сили към
новосъздадената балканска държава. Князът получава съгласие да бъдат разпуснати
европейските делегати, наблюдатели за изпълнение на Берлинския договор, и да се назначат
дипломатически агенти на различните държави в българин. Навсякъде той чува, че
съединението на Северна и Южна България е неизбежно, „но не бива нещата да се насилват.
Още преди да бъде съставен кабинетът на Бурмов, органът на Консерваторите в. „Витоша”
пише: „Една от главните точки следователно на народната ни политическа програма е точката
на народното ни единство.
Стремеж към добри отношения с всички държави и близки връзки с Русия. Основанията на
кабинета да възприеме курс на внимателна външна политика под покровителството на Русия са
слабостта на княжеството и неблагоприятната международна обстановка.
Чрез създаденото с руско оръжие Княжество България, Русия завоюва опорни позиции на
Балканите. Но петербургската политика на придвижване към проливите се сблъсква с
агресивните намерения на Англия и Австро-Унгария. Англо-руските и австро-унгарско-руските
противоречия в този район стават постоянен коректив на европейската политическа обстановка
и главна спънка в развитието на българската държавна самостоятелност.
При това дипломатическите неуспехи, които претърпява Русия на Берлинския Конгрес,
отслабват позициите й на международната арена. Откритата опозиция на Англия и Австро-
Унгария и влошените отношения с Германия поради двуличното й поведение на Конгреса
поставят царизма в политическа изолация. При финансовото изтощение на страната и
вътрешната неустойчивост руското правителство трябвало за известно време да се откаже от
своята настъпателна политика и да прегърне принципа за запазване на статуквото в балканския
район. След войната Петербург се стреми да избягва всякакви усложнения от
външнополитическо естество, които биха поставили империята в неравностойно положение
спрямо основните й съперници.
Младата българска дипломация не можела да не се съобразява с външнополитическия курс
на Русия, утвърдила се по исторически път като покровител на българския народ. Руската
подкрепа се оценява като гаранция за осъществяване на националните идеали. Затова главен
принцип във външната политика на княжеството след освобождението е стремежът към
сътрудничество с Русия като могъщ и надежден съюзник.
И така, основна грижа на българската държава става националното обединение. Решаването
на тази задача обаче се изтегля в едно обозримо бъдеще, когато ще настъпят благоприятни.
През първите години на свободен живот усилията на младата дипломация се насочват към
укрепване и защита на държавния суверенитет на България и подготовка за осъществяване на
националното обединение.
На първо място това означавало да се търсят възможности за реално вписване на новата
държава в съществуващите балкански и международни взаимоотношения. За Турция обаче
Берлинският договор предвижда да изпраща в княжеството-васал Комисар по въпроса за
вакъфските имоти. България пък можела да има свои представители в европейските държави
само със съгласието па Портата и те трябвало да бъдат акредитирани към правителствата, а не
към държавните глави. Дипломатическите представители на съседните държави Сърбия и
Румъния трябвало да получат съгласието на Цариград да бъдат акредитирани в София.
2
Скоро след пристигането на Княз Александър І великите сили назначават свои
представители в София с ранг на дипломатически агент и генерален консул. Единствен
германският пратеник е с ранг генерален консул.
С указ от 19 юли 1879 г. са назначени първите български дипломатически агенти в Сърбия,
Румъния и Турция. Правителството се ограничава с агентства в съседните държави поради
слабите финансови възможности на княжеството и неукрепналото му международно
положение.
За агент в Букурещ е назначен Евл. Георгиев - крупен български търговец и банкер в
Румъния. За да демонстрира благоразположение към новообразуваната държава, румънското
правителство приема българския агент, преди да се получи съгласието на Портата като
сюзерен. При това на особена церемония Е. Георгиев връчва на Княз Карол частно
препоръчително писмо от Княз Александър I, което заличава до известна степен унизителното
васално положение на страната, дипломатическото агентство в Цариград се оглавява от Др.
Цанков, познат вече не само с възрожденската си дейност, но и като водач на най-голямата
политическа сила в страната - Либералната партия.
Така България установява дипломатически отношения с великите сили и съседните
балкански държави. Трудности възникват само от страна на високата порта, която настоява да
има търговски агенти в Русе, Варна, Търново и София, последният с титла главен агент. Това
искане е отхвърлено от Княз Александър I. В началото на 1880 г. в София пристига Нихад паша
като комисар във вакъфската комисия, която съгласно чл. 12 на Берлинския договор трябвало в
срок от две години да уреди въпроса за вакъфските имоти. Всъщност, както проличава по-
късно, той изпълнява функциите на представител на портата въпреки протестите на
българското правителство. Като се позовава на Берлинския договор, софийският кабинет
отказва да признае назначените през 1880 г. търговски агенти във Варна, Русе и Видин. При
наличието на турско население в княжеството дейността на тези агенти би създавала редица
затруднения на българските власти и възможност на Портата да се меси във вътрешните работи
на страната. Турското правителство даже отказва точно да формулира правата и задълженията
на своите агенти. България пък поставя искане да има агенти в Македония. В този смисъл се
водят безрезултатни преговори в продължение на дълги години.
Пред първото българско правителство застават сериозни външнополитически проблеми,
част от които произтичат от международните задължения на страната. На първо място е
бежанският въпрос, възникнал в резултат на войната. След приключване на военните действия
и особено след подписване на Берлинския договор много турски бежанци започват да се
завръщат и да претендират за земите си. Високата порта и западните велики сили упражняват
натиск върху правителството да улесни възвръщането на мюсюлманите в техните жилища.
Непрестанно прииждащите бежански маси, които са лишени от всякакви средства, поставят
княжеството в затруднено положение. М. Балабанов търси изход в преговори с Портата, но за
да покаже добра воля, учредява в окръжните градове смесени комисии, които да улеснят
въдворяването на мюсюлманските бежанци в имотите им.
Още със създаването си правителството е ангажирано и с железопътния въпрос.
Берлинският договор натоварва княжеството със задълженията на високата порта по
строителството на минаващата през българска територия част от международния път Виена-
Цариград. Също така върху България се прехвърлят задълженията на Турция към английската
компания-концесионер на железопътната линия Русе-Варна - единствената линия върху
територията на страната, построена преди Освобождението. През юли 1879 г. в София пристига
делегатът на Компанията Дж. Барклий с предложение Княжеството да откупи линията на една
глобална цена, в която се включват разходите по построяването й и неизплатените гаранции.
Финансовите тежести, с които компанията иска да натовари страната, са абсолютно
неприемливи. Не е прието и предложението на двамата представители на руските банкери
барон Гипсбург и С. Поляков - Черни и Утин, които издигат широка програма за построяване
на железопътна мрежа в княжеството, за създаване на банка и откупуване на линията Русе-
Варна. Очевидно България, на която предстои да строи железници и да развива промишленост,
а е лишена от капитали, става привлекателен обект за международния капитал.
Първото правителство не успява да направи нещо по-значимо по поставените въпроси и
спрямо неосвободените българи, защото се задържа на власт само три месеца. Същото се
отнася и до наследилия го временен кабинет на епископ Климент, натоварен да проведе
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

България след Освобождението

Тема №1 - България след освобождението Eдно трудно начало (1879 - 1886) 1. Оформяне на българската външнополитическа стратегия и тактика...
Изпратен от:
Kalina Daskalova
на 2010-10-14
Добавен в:
Доклади
по История на България
Статистика:
808 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Ако бяx политик как бих разрешил националния вапрос (по история)
добавена от liubomira_ilieva 13.02.2012
1
16
Най-важното за цар Петър
добавена от taina977 13.02.2012
4
30
Подобни материали
 

Стефан Стамболов

28 окт 2011
·
125
·
11
·
469
·
256
·
69

Действията му по време на съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването и от зависимостта от Русия...
 

Живот и дело на Георги Сава Раковски

19 фев 2012
·
96
·
25
·
12,709
·
277
·
63

Съби Стойков Попович, по-известен като Георги Сава Раковски е роден 1821г. и умира 1867г. Роден е в един от най-хубавите български градове - Котел, "с неговите тесни и стръмни улички, мрачни и влажни жилища, старовремска покъщнина и резба, и малки...
 

Георги Раковски – план, хронология и термини

12 юли 2010
·
81
·
3
·
633
·
273
·
40

План за личността и делото на Георги Раковски. Предназначен за кандидатстване в НГДЕК...
 

Александър Стоименов Стамболийски


Биография на български политик, управлявал страната след ПСВ...
 

България в края на хiх век

02 авг 2013
·
1
·
2
·
277

Тестът има за цел да провери знанията на учениците за периода от Освобождението на България да края на "режима на пълномощията"...
 
Онлайн тестове по История на България
Тест по история за 11-ти клас. Политическо развитие на Средновековна България
междинен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Обхваща първи раздел от учебния материал за 11-ти клас. Съдържа 10 въпроса само с един верен отговор.
(Много лесен)
10
25
1
1 мин
05.10.2016
Тест по История и цивилизация за 11-ти клас
входен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е от най-ниска трудност. Съдържа само въпроси със затворен отговор. Предназначен е за ученици от 11-ти клас. Подходящ е за входно ниво. 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
4
1
3 мин
26.07.2018
» виж всички онлайн тестове по история на българия

България след Освобождението

Материал № 556279, от 14 окт 2010
Свален: 808 пъти
Прегледан: 1,825 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Доклад
Брой страници: 131
Брой думи: 67,755
Брой символи: 427,451

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "България след Освобождението"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Величкова
преподава по История на България
в град Русе
с опит от  1 години
18


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения