Големина на текста:
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
1887 – 1916
I. Творчеството му в контекста на лиотературното развитие от началото на века.
Конкретен резултат от конкретната преориентация от края на миналия век в
българската литература и едно своеобразно доказателство за развитието на българската
литература спрямо западноевропейската.
1. Влияния върху творчеството му
1.1. Пенчо Славейков – жрец и войн на българската литература и живота; от него
усвоява вътрешната глъбина и стремежа към хармония; Димчо Дебелянов подчертава
жизнерадостта и особеностите на една творческа личност, в която тежката орис, тъгата
и отчаянието не са намерили място; напротив, творчеството на тази личност се
отличава с мъдростта на психологическите преживявания.
1.2. Яворов – въздейства чрез своята драматичност, конфликтност и противоречивост.
1.3. символистите – с новия подход и представа за света, главно френските
представители – Франсис Жан, Пол Верлен, както и руските символисти.
II. Обсег на мотивите – две групи. Димчо Дебелянов изживява в поезията си чувствата
на реалния човек. Той също търси познанието, но в неговите реални граници.
Музикализация на стиха. Използва утвърдени образи-символи и определени представи
за красота, съвършенство и т.н. Склонност към самовглъбяване и самоанализ.
Постигане на истината за човека и човешкото битие. Представа за двумирието – тук,
сега, там…
1. Копнеж и вяра в човешкото щастие – споменни мотиви, интимни и любовни творби.
2. Болка и тревога за съдбата на човешката личност, за ограничените възможности и
бунта срещу така устроения свят – мотив за самотата и отчуждението, за откраднатото
детство, за пречупената младост. Димчо Дебелянов е първият поет-урбанист; мотивът
за войната и човешкия дълг.
11. Можем ли да наречем легендата типично произведение на българския символизъм?
При Яворов има движение от индивидуално-конкретното към универсално-
обобщеното, докато при Дебелянов се наблюдава обратният процес – от
универсиализация към индивидуалното и чисто човешко преживяване.
Основен жанр в поезията на Дебелянов е елегията. Като жанрова характеристика,
елегията е произведения, в която се изразява болка, скръб, страдания, породени от
съзнанието за несъответствия между идеал и действителност, от крушението на
мечтите, от излъганите надежди, от погубеното щастие. При Димчо Дебелянов
елегичното чувство не е преходно състояние или емоционален пълнеж. То е във връзка
с осъзнатата невъзможност за драматичен бунт срещу така устроения свят. От
съзнанието за зависимостта на човека от света извън него.
ЧЕРНА ПЕСЕН
Преживяването се характеризира с вътрешна противоречивост, раздвоение, контраст
между човек и свят, конфликт в неговата същност. Поражда се драматизъм в
преживяванията. Сблъсък с действителността, неосъществен идеал и блян по смъртта.
Използвани похвати: вътрешен пейзаж, контрастност, оксиморони, общоприети
символи, постоянни епитети.
УТРО
Утро – прераждане, пречистване, надежда, ново начало.
Редуване на превратностите и покоя. Символ на пътя – чист и открит. Път към
познание и благословия над него. Един открит път. Орел – мисионерство на
творческата личност. Откриване на опорите, от които да черпи жизнени сили, вяра
оптимизъм. Символно-алегорична образност – вътрешен пейзаж.
УСТРЕМ
Тържествено звучене. Божествен музикален инструмент, свързан с творчеството.
ЛЕГЕНДА ЗА РАЗБЛУДНАТА ЦАРКИНЯ
I. Теми – светът-затвор, самотата, копнежът по друг свят, жажда по непостижимото.
Проблеми с екзистенциален характер – антропоцентризъм, пряко обвързан със
социоцентризма. Човекът такъв, какъвто е – подвластен на материалната си същност;
двумирието. Два конфликта – вътрешен – душевен и външен – човек/реалност. Човекът
и неговото битие – мечтата, блянът и действителността, животът и смъртта,
невинността и грехът.
II. Обособени са девет части, но съществува непрекъснато преливане между три
състояния: надежда, невинност, падение и самобичуване, изкупление. Основен
художествен похват: теза – антитеза.
III. Мотото навежда на смисловата интерпретация на вътрешния потенциал и изявата.
Царкинята е образ-символ на душата. Автобиографичен момент – душата на лутащия
се, трептящия човек. Душата е раздвоена между възвишените стремления и гибелните
падения. Тя е отправена към един свят на мечтите и бляновете, но успоредно с това е
отворена към греха.
IV. Светът-затвор – замъкът може да се отъждестви с мисълта, с темата за града, със
самотността.
V. Движение и насочване чрез реторични въпроси и анафора – кой?
VI. Духовно-психологическите и емоционални преживявания на царкинята се
характеризират с:
МИГ
Лирическият аз се стреми да ни въведе в тайните на човешката душа – безпътните
лутания. То е емблематичен пример за трептящия дух. Стихотворението „Миг”
разкрива мъчителния порив на човека за себепостигане и познание, невъзможността за
достигане до тайните на човешкото битие. Да изживее трагичното самосъзнание на
неосъществен пророк. „Миг” семантично ни насочва към краткост. Времето в творбата
е разгърнато пространно в три етапа. Първият е миналото – вечност, универсалност,
обобщеност. Вторият е мигът на прозрението, невъзможността за достигането му.
Третият – „сегашно-бъдещното” време, затварящо кръга с първата част, звучащи много
отчетливо безнадеждност и безперспективност.
Неконкретна, дематериализирана представа, баладична – баладична, образът на съня,
абстрактност.
Лирическият аз прави опит да ситуира себе си в конкретното време – минало време.
(Миналото несвършено време внушава вечност.)
На границата между града и небето. Небето съдържа в себе си всички тайни на битието
и стремеж. Земята олицетворява материалното, реалното, същността на нещата.
Стремление на духа към небето и съществуване на земята. Паралел между абстрактната
същност на човешката личност –дух, изведена чрез „мисълта”, и представата за земната
същност – сетивното, видимото; нравствен аспект на небето – креативност; земята се
асоциира с деструктивни сили. Лирическият аз е в парадоксално състояние.
Мотиви за самотата, демонизма, греха, бягство подир мечтата. Вътрешен пейзаж.
Основен проблем е проблемът за смисъла на човешкия живот. Двумирието. Темата за
първородния грях. Постоянни образи-символи: буря, море, лъчи – илюзорна светлина,
ден, нощ.
Това определя „Миг” като типично произведение на българския символизъм.
Характерно за времето и пространството е сливането на трите времена и кръговратът.
Но също така и безвремие. Триединство на идея – мечта; истина – грях; Бог – стремеж
към нирвана. Свързано е със стремежа за изграждане на един мечтан свят от
символистите. Персонифициране на душата и навлизане в нейната безпределност.
Музикализация на стиха – не типични и не конкретни образи , а илюзорни, звукопис,
алитерация в зависимост от емоционалните преживявания. Изгражда се определена
цветова гама.
ИДЕАЛ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В ПОЕЗИЯТА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Мотивационна същност на идеала в поезията на Димчо Дебелянов: търпи влияние от
Славейков – стремеж към съвършенство и мъдрост, мотивира се от духовните
стремления на лирическия човек. Те се сблъскват с жестоката действителност. Димчо
Дебелянов е продължение и доказателство за развитието на модернизма в българската
литература. Романтизъм и символизъм – сблъсък между идеал и реалност, поражда
копнение по други светове, но докато при романтиците светът на действителността и
светът на душата са отделно обособени, то при символистите те се припокриват и
материалното е отражение на духовното. Затварят се в свои илюзорни светове и търсят
космичното в човешката душа, при романтиците това липсва. Символистичното време
е вечност, романтическото е строго очертано и подчертано, обособено в света на
тяхната мечта. При символистите има дематериализиране и многозначност на
символите, а при романтиците всичко е ясно и точно определено.
Основни образи на идеала – зора, ден, лъч, слънце, „един лазурен край на вечна
красота”, свят на кротко упоение, златен скут на вечността и т.н.
Поезията на Димчо Дебелянов се определя като елегична поради по-приглушената и
меланхолична същност на творчеството му, то е по-земно и нежно. Орфическа, защото
се стреми не да опознае живота, а да извиси човешкия дух над нея.
Конфликтът между мечта и реалност е водещ, защото идеалът е абсолютизиран, а
действителността е всичко онова, от което той бяга. За строежа на стихотворенията,
отразяващи този конфликт, е характерна конструкцията теза-антитеза.
Представите за бляна и поражданите от сблъсъка усещания са насочени към свободата,
духовното съвършенство, човешкото щастие, любовта и красотата. Нравствено и
етично съвършенство, което не открива в действителността, което поражда
безперспективност, крушение на илюзиите, загуба на идеала и поривите. Поражда
раздвоеност и вътрешна противоречивост, коренящи се в обществено-историческите
предпоставки.
Модерната душа е опозиция на колективната душа от възрожденския модел.
*резигнация – примирение.
СПИ ГРАДЪТ, В ТЪМНИЦА, ГРИЖА, ПОБЕДЕН
„РАЗЯЖДА ГЪРДИТЕ МИ КЪРВАВА РАНА…”

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

За Димчо Дебелянов и творчеството му

Анализ на творчеството на поета, основни теми и произведения...
Изпратен от:
ph07
на 2010-10-03
Добавен в:
Общи материали
по Литература
Статистика:
73 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Спешно моля ви помогнете ми да напиша есе на тази тема :)
добавена от b_l_a_c_k_ 05.01.2015
0
4
Характеристика на лирическия герой от стихотворението "Да се завърнеш ..." от Димчо Дебелянов
добавена от jani.kostadinova 12.10.2014
0
18
СПЕШНО Е МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ (ЛИС) Социалните и общочовешки мотиви в творчеството на Вазов
добавена от nike_152 12.03.2013
0
5
съчинение разсъждениена тема хъшовте между славното мнало и настоящето бъдеще немили-недраги
добавена от stefomihi 01.12.2015
1
3
съчинение разсъждениена тема хъшовте между славното мнало и настоящето бъдеще немили-недраги
добавена от stefomihi 01.12.2015
1
2
Подобни материали
 

Димчо Дебелянов - Живот и Творчество

02 фев 2008
·
777
·
2
·
801
·
813
·
140

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 год. в гр. Копривщица. Бил е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян...
 

Смъртта в творчеството на Дебелянов

28 фев 2006
·
541
·
2
·
856
·
211
·
6

ЛИС за ролята на смъртта в творчеството на Дебелянов.
 

Д. Дебелянов "Спи градът"

14 яну 2008
·
1,972
·
2
·
527
·
569
·
107

Несъмнено водещият мотев в „В спи градът” е вариация на знаменитото стихотворение на Пол Вертер „Плаче сърцето ми”, където се обиграват двете значения на френския глагол „pleur” – „вали” и „плаче”...
 

Пътят и споменът (Димчо Дебелянов- "Да се завърнеш")

25 дек 2006
·
1,965
·
2
·
578
·
297
·
19
·
1

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Споменът е отношение към миналото.
 

Димчо Дебелянов

04 окт 2008
·
167
·
11
·
636
·
22

Биографични данни, Художествен метод на изображение и направление, към което принадлежи, Влияние за формиране на мирогледа.
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ за ученици
изпитен тест по Литература за Ученици
Тест по БЕЛ от 11 въпроса, само с по един верен отговор, предназначен за ученици.
(Труден)
20 минути
11
127
1
1 мин
28.04.2017
Тест по Български и литература за 11-ти клас. Годишен преговор
класно тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за годишен преговор на учениците от 11-ти клас по предмет БЕЛ.
(Лесен)
20
9
1
6 мин
19.10.2016
» виж всички онлайн тестове по литература

За Димчо Дебелянов и творчеството му

Материал № 551703, от 03 окт 2010
Свален: 73 пъти
Прегледан: 325 пъти
Предмет: Литература
Тип: Общ материал
Брой страници: 14
Брой думи: 5,640
Брой символи: 35,548

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "За Димчо Дебелянов и творчеството му"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светла Данаилова
преподава по Литература
в град Монтана
с опит от  14 години
1 687 31

Елена Трифонова
преподава по Литература
в град Разград
с опит от  3 години
620 26

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения