Големина на текста:
Иван Василев Марангозов е човека, разработил първия български персонален
компютър и човека поставил началото на българската индустрия за
производство на персонални компютри. Благодарение на това у нас израства
не едно поколение специалисти в областта на компютърната техника и
софтуера, създадоха се традиции, с които и до днес се гордеем.
Творческият път на инж. Марангозов започва в началото на 1952 г., когато
завършва с отлична диплома Държавната политехника като „електроинженер –
слаби токове“. Постъпва на работа в наскоро създадения Слаботоков завод и
веднага проявява изключителните си способности по време на разработката на
редица нови изделия. Той е отговорен конструктор на популярните тогава
български радиоприемници „Родина“ и „Балкан. Интересът му към науката е
толкова силен, че не прекъсва връзките си Машинно-електротехническия
институт (сега Технически университет-София), където работи като хоноруван
асистент в Катедрата по радиотехника.
През ноември 1956 г. инж. Иван Марангозов напуска Слаботоковия завод, за да
се отдаде изцяло на преподавателска дейност. Тук той се сблъсква с първата
от множеството бариери, които неизменно препречват пътя на неговото
развитие, и бива допуснат единствено за външен сътрудник – хоноруван
асистент в МЕИ и преподавател по радиотехника в Минно-геоложкия институт –
София. Въпреки че блестящо спечелва два поредни конкурса за редовен
асистент в МЕИ, всевластните партийни органи не му разрешават да прекрачи
прага на учебното заведение, като поставят в кадровото му дело неизличимия
за онези времена печат „политически неблагонадежден“. Това е годината на
унгарското въстание, чието потушаване повлича вълна от репресии и в нашата
страна. Стотици младежи са изключени от политехниката и други учебни
заведения поради същата дамга, белязала техните родители и прародители.
Членството на Иван Марангозов в младежката организация „Бранник“ преди
Девети септември става формалният повод да се пречи на развитието му, а
неговото име да се чува колкото е възможно по-малко.
След като пътят му към науката и преподавателската катедра е отрязан, инж.
Марангозов намира приложение на техническите си познания и умения две
години по-късно, през февруари 1958 г., когато успява да получи работа като
ръководител на „Електронна работилница“ във Физическия институт на БАН.
Тук се занимава със създаване на уникална апаратура, като особено го
привлича разработката на научна апаратура в областта на
радиоспектроскопията. Тези свои интереси той запазва до края на живота си,
като става инициатор на редица уникални разработки в най-съвременните
направления на радиоелектрониката и особено в областта на изчислителната
техника.
През 1962 г. инж. Марангозов постъпва в Базата за техническо развитие към
новосъздадения завод „Електроника“. Тук той работи като главен конструктор в
секция „Цифрова изчислителна техника“. Година по-късно създава първата в
страната цифрова модулна система „НОРЕЛ“, изградена на базата на
български компоненти и влязла в производство в завод „Електроника“.
Системата се е прилагала успешно в много цифрови уреди, производство не
само на завода, но и в разработките на редица развойни организации в
страната с цел по-бързата цифровизация на промишлената и научната
апаратура.
От началото на 1966 г. инж. Марангозов преминава в новосъздадения Научно-
изследователски и проекто-конструкторски институт по приборостроене
(НИПКИП) като ръководител секция „Изчислителна техника“. Задача на
секцията е да захранва заводите на ДСО „Приборостроене и автоматизация“ с
разработки на цифрови измерителни уреди и средства за автоматизация. Така
името на инж. Марангозов се свързва с утвърждаването на ново съвременно
направление в българската промишленост.
През март 1967 г. бива създаден първият завод за изчислителна техника в
България – ЗИТ-София, което е едно напредничаво решение на
правителството и персонална заслуга на чл. кор. проф. Иван Попов, който е
сред най-просветените хора в тогавашното партийно-държавно ръководство.
Негова заслуга е, че правилно оценява качествата на инж. Марангозов и
използва влиянието си да го назначи за изпълнителен директор на завода.
На ЗИТ е възложена стратегическа не само за държавата, а и за целия
социалистически лагер задача да усвои и започне производството на
електронна изчислителна машина модел ЗИТ-151 по лиценз на японската
Facom-230–30 на фирмата Fujitsu. Тук инж. Марангозов се изявява не само като
блестящ специалист, но и като способен ръководител, като в кратки срокове
съумява да подбере и обучи екип от специалисти. Впоследствие е преназначен
за „технически директор“ на завода и под негово ръководство са произведени
първите 30 машини ЗИТ-151. Това е огромен успех за държавата ни по пътя на
създаване на собствено производство на електронно-изчислителна техника и
внедряването й в стопанството и управлението на държавата. До 1971 г.
колективът на ЗИТ внедрява тези машини в Териториални изчислителни
центрове (ТИЦ), което е първата значителна крачка в автоматизацията на
административния и инженерния труд у нас. За отбелязване е, че с това си
постижение България сериозно изпреварва останалите социалистически
държави, участващи в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ).
Естествено, както бе характерно за времето, когато „моралните“ награди бяха
поставени далеч над „материалните“, се изсипва дъжд от държавни отличия,
като човекът с най-голяма заслуга, Иван Марангозов, този път не е съвсем
подминат и му се отрежда „потупване по рамото“ с Народен орден на труда –
златен.
След завършване на проекта за усвояване на ЗИТ-151 инж. Марангозов се
включва в създаването на утвърдената в рамките на СИВ „Единна серия
електронно-изчислителни машини“ (ЕС ЕИМ) и по-точно на модела ЕС 1020.
Той си позволява критични бележки по отношение на разработената извън
България техническа документация. Макар че практиката доказва неговата
правота, той бива посъветван „от високо място“ да напусне завода.
Затова през 1973 г. се връща в НИПКИП като ръководител на комплексна
програма по приложение на микропроцесорната техника. Тук той разработва
редица цифрови уреди и което е по-важно – подготвя документи и становища
по редица въпроси от стратегическа важност за бъдещото развитие на
микропроцесорната техника у нас.
Тази му дейност продължава в секция „Перспективни проучвания и анализи“ в
Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) при БАН, където
постъпва през март 1979 г. Тук той за пореден път успява да се наложи с
изключителната си ерудиция и доброто владеене на четири езика – английски,
френски, немски и руски, както и с дълбоките си познания за развитието на
електронната промишленост в света. Благодарение на това се утвърждава като
безспорен експерт с решаващо мнение по въпросите на електрониката и
управлението на промишлени роботи, разработката на които по това време е
възложена на ИТКР-БАН по Националната координационна програма за
развитие и внедряване на промишлени роботи.
Освен заниманията си с проучвания и анализи инж. Марангозов успява да
създаде около себе си малка група ентусиазирани специалисти, убедени, че
бъдещето принадлежи на микропроцесорната техника и персоналните
компютри. Тук съдбата се намесва отново, като идеите на Иван Марангозов
получават подкрепата на директора на ИТКР и същевременно зам.-
председател на Държавния комитет по наука и технически прогрес, ст.н.с. д-р
инж. Ангел Ангелов, сега академик, човек с влияние и власт, допринесъл много
за развитието на българската електроника. Инж. Марангозов получава „зелена
светлина“ за работа по създаване на български персонален компютър. Така той
с помощта на инж. Кънчо Досев създава през 1980 г. първия в България
персонален компютър, наречен ИМКО-1
(Индивидуален МикроКОмпютър). Разработката е базирана на малко известен
чуждестранен модел с 8-битов микропроцесор Intel 8080, има вграден BASIC, а
вместо флопидискови устройства за външна памет използва касетофон. В
Опитната база на ИТКР са произведени 50 броя от този компютър, които са
предоставени на институтски и университетски лаборатории с цел запознаване
с възможностите на персоналния компютър.
Инж. Иван Марангозов успява в кратки срокове да сформира малък колектив,
като привлича инж. Георги Желязков, инж. Петър Петров (сега главен редактор
на сп. Computer) и инж. Борис Вачков. Резултатът от тяхната работа не
закъснява и година по-късно се появява значително по-съвършеният ИМКО-2,
който вече е на нивото на най-модерните за момента персонални компютри в
света. Компютърът е базиран на изключително успешния Apple-II Plus. Има
процесор 6502, 48 Кбайта оперативна памет (която се разширява до 64 Кбайта
с допълнителна карта от 16 Кбайта), вграден BASIC, под MS DOS управлява до
две флопидискови устройства (с втора карта може и четири устройства) за
едностранни 5 1/4 -инчови дискети с капацитет по 120 Кбайта, разширителна
карта с процесор Z80 за работа с операционната система CP/M, работи
безпроблемно с кирилицата. Прототипът е толкова успешен, че Министерство
на просветата незабавно поръчва изработката на 200 броя ИМКО-2, от които
около половината са раздадени в различни училища. Създаването на
„клонинги“ на най-успешните модели персонални компютри става световна
практика и един от двигателите на икономиките на Сингапур, Тайван и Южна
Корея. Към този момент България не отстъпва съществено на малките
„азиатски тигри“. Динамиката в развитието на персоналните компютри в света
за сетен път доказва умението на инж. Марангозов да вижда вярно далеч
напред в бъдещето.
Като се анализира от дистанцията на годините делото на инж. Марангозов и
неговия малък екип, трябва да се има предвид, че това бе единствено
възможният път България да се сдобие с персонални компютри в масови
количества не само защото цените им на международните пазари бяха доста
високи за финансите на държавата ни, но и защото персоналните компютри и
софтуерът бяха оценени като стратегически продукти и забранени от комитета
на НАТО CoCom за износ в социалистическите държави „зад желязната
завеса“.
ИМКО-2 не остава институтска разработка, а с активното съдействие на групата
на инж. Марангозов бива внедрен в серийно производство в завод „Аналитик“,
гр. Правец. Междувременно заводът е трансформиран в Комбинат за

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Иван Василев Марангозов

Иван Василев Марангозов е човека, разработил първия български персонален компютър и човека поставил началото на българската индустрия за производство на персонални компютри.
Изпратен от:
Angel_Tsanev
на 2007-12-09
Добавен в:
Биографии
по Информатика, ИТ
Статистика:
28 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Стив Джобс

13 дек 2011
·
158
·
12
·
544
·
179
·
76

Презентация за велия гений Стив Джобс. Създателят на Apple и iPod...
 

Компютърна система и информационни технологии

02 яну 2009
·
81
·
2
·
393
·
179
·
20

Най-яркият представител от света на информационните технологии си остава компютърът.Всъщност терминът компютър включва само онази част от една компютърна система,която обработва данните...
 

Мобилни комуникации

03 май 2011
·
161
·
10
·
711
·
412
·
63

Презентация за поколенията мобилни комуникации...
 

Команди за работа с файлове

21 ное 2008
·
70
·
3
·
863
·
10

Команди за работа с файлове. Команди за работа с дискове.
 

Твърди дискове

24 яну 2008
·
170
·
14
·
1,424
·
99
·
25

Днес твърдите дискове се използват като основен носител за съхранение на файлове в компютъра (такива носители са наричат масова памет). Почти е немислимо да говорим за персонален компютър без твърд диск, а сървърите и работните станции съдържат дискови...
 
Онлайн тестове по Информатика, ИТ
Тест по Информатика за 3-ти курс над Бази данни
изходен тест по Информатика, ИТ за Студенти от 3 курс
Тест по База данни от 2007-ма година, подходящ за студенти от 3-ти курс. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
14
1
1
1 мин
08.08.2018
Изходен тест по ИТ за 9-ти клас
изходен тест по Информатика, ИТ за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа 24 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 9-ти клас по Информатика.
(Лесен)
24
16
1
6 мин
05.09.2018
» виж всички онлайн тестове по информатика, ит

Иван Василев Марангозов

Материал № 54889, от 09 дек 2007
Свален: 28 пъти
Прегледан: 21 пъти
Качен от:
Предмет: Информатика, ИТ
Тип: Биография
Брой страници: 5
Брой думи: 1,449
Брой символи: 12,749

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Иван Василев Марангозов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Евелина Събева
преподава по Информатика, ИТ
в град Варна
с опит от  18 години
6

Мирослав Банев
преподава по Информатика, ИТ
в град Плевен
с опит от  2 години

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения