Големина на текста:
Тема №15
Баба Илийца на път за манастира
/Съчинение разсъждение върху I и II част на Вазовия разказ “Една
българка”/
В разказа си “Една българка” Вазов разкрива нравственятя
красота на възрожденската българка в драматичното време на
робството.Чрез образа на баба Илийца ,главна героиня в творбата
,писателят поставя значими общочовешки проблеми,свързани със
свободата на житейския избор.
На път към манастира баба Илийца се откроява като смела жена
с твърда воля,способна настойчиво и упорито да се стреми към целта
си.Тези личностни качества на героинята са съчетани с доброта и
майчинска всеотдайност,християнско милосърдие,съпричастност
към болката на другия.С богатството от изразни средства и похвати
писателят хуманист изгражда запомнящ се образ на обикновената
жена,която във времето на робството стига до тих и мълчалив
подвиг.
Първа част на разказа е експозицията,която ни пренася в
конкретното време и място на действието.С документална точност
Вазов съобщава “Средобед на 20 май 1876г.,ден,в който Ботевата
чета беше разбита при “Волът” във Врачанския балкан и сам
Ботев падна,пронизан от куршум на черкезката
потеря,командувана от свирепия черкезки първенец Джамалазът,
на левия бряг на Искъра, срещу Лютиброд..”.Това историческо
събитие дава отражение върху поведението на всички.Мъжете не
смеят да излязат,за да не ги обвинят за бунтовници.Страх е сковал
сърцата на по-голяма част от хората .Турците са освирепели и
зли,защото раята е дръзнала да се бори за свободата си,защото е
застрашено господарството им над чуждата българска земя.За
жестокостта на поробителите съдим от поведението на двете
конни заптиета на брега на Искър.Те се отнасят грубо с
лютибродчанките ,наричат ги “свини гяурски” и “хънзъри”, псуват
ги и ги бият. Тук бичът и камшикът са емблемите на робството.След
като е дадена заповедта “никоя кучка” да не се качва на ладията
,жените с писък се разбягвали из нивата.На фона на тази жестокост
и примирение,чрез рязък контраст,Вазов представяглавната героиня
баба Илийца.За разлика от другите жени,тя моли
настойчиво:”Аго,чекай,чекай,молим те!”Пестеливото портретно
описание издава същностни черти от характера на героинятя:” тя
беше жена около шейсетгодишна ,висока ,кокалеста –мъжка на
вид.На ръце държеше едно дете ,увито в скъсано чердже
“.Проличава силна воля и упоритост в трудния живот на
челопеченката.Детайлът “скъсано чердже” е белег на социалната
принадлежност на жената-бедна селянка.
Читателят дообогатява представата си за Илийца и от разговора с
Хасан ага.Тя обяснява,че внучето й е болно, че е сираче и трябва да го
заведат в манастира да му четата молитва за здраве.Целият живот
на Илийца е преминал в робство .Житейски мъдра ,тя знае,че е
излишно и опасно да се показва превъзходство пред
поробителя.Премълчава обидите “ гявурко” и “червей”.Успява да
провокира родителското чувство у Хасан ага.”Аго,за бога,направи
това добро,помисли,че и ти имаш деца!…Ще се помолим и за
тебе!”Благодарение на своята съобразителност,настойчивост и
упоритост Илийца успява да склони заптиетата да я качат на
ладията.Наречието “чевръсто скочи” е в контраст с възрастта й и
показва нетърпението на жената час по-скоро да стигне до
манастира.Залязващите лъчи на слънцето поставят началото на
сюжетното действие.
Втората,ретроспективна част служи за завръзка в композицията
на разказа.От нея читателят узнава,че и друга тревога кара старата
жена да бърза към манастира.Вазов използва ретроспекцията твърде
умело.В първата част изгражда правдива картина на конкретното
историческо време и на този фон проследява историята на баба
Илийца.Така поведението на героинята придобива измерение на
нравствен подвиг.
Началото на епизода ни прави съпричастни на личната драма на
Илийца- внучето й е болно от “две недели насам”.Градацията “не
помогнаха бабешките лекове,ни баянетата,ни хекиминът във
Враца.Чете му и попът селски,не помогна нищо” внушава
обречеността на детето.Но Илийца като предана християнка
непоколебимо вярва в милостта на божията майка.Затова, въпреки
че е “лошо време”,тя тръгва за манастира.Нито жестокостта на
турците,нито мътните води на придошлия Искър са в състояние да я
разколебаят.По-силна се оказва любовта към детето от страха.С
жертвеността на майката,с любов и вяра в божията милост Илийца
тръгва към божия храм.
Една неочаквана среща се превръща в ново изпитание за
старицата:”Но когато минуваше из церовата гора,та да слезе към
Искъра, из нея излезе някакъв момък в чудати опнати дрехи с
ширити по гърдите и пушка; лицето му бе измахнато и
бледо”.Това пестеливо портретно описание е предадено през погледа
на Илийца.Тя веднага се досеща,че е “от ония,дето гти гонат
сега”.Но моментният страх на челопеченката преминава в тревога
за чуждото чедо,”тръгнало е за християнска вяра курбан да
става”.
Всеки жест на старицата е израз на майчинската й загриженост,на
християнското й милосърдие и желанието да стори добро.Тя дава на
момъка останалите в торбата корички сух хляб.На въпроса му дали
може да се скрие в селото тя с категоричност отговаря:”Не може
синко,не може!Там е огън сега”Не убягва от погледа на
челопеченката измъченото лице на бунтовника,на което се изобразява
отчаяние”.Макар и да живее в робско време,Илийца действа като
свободен човек и без колебание взема решение:”скрий се, синко,сега в
гората ,може да те види някой.Тая нощ чакай ме,навъртай се тука
пак да те намеря.И хляб ще ти донеса,и някоя друга дреха…с тия
не биваНие сме християни.”Тук обръщението “ синко” не е просто
ритуално, а е знак,че Илийца приема съдбата на непознатия като
съдба на свое чедо.Решението й да помогне е израз на
принадлежността й към една вяра и един народ, на съчувствието и
благородството й. Мислите:”Да направя това добро …клетнику!
Какъв беше!…Беки и бог се умилостиви и поживи детето” са израз
на християнското й разбиране,че доброто ражда добро.Решението
на Илийца да помогне на Ботевия четник е изпитание на вярата и
човещината й,на предаността й към българския род.Старицата
възприема бунтовника не само като изпаднал в беда християнин,но и
като българин,посветил се на борбата за свободата на народа си.
В манастира Илийца очаква молитвата за здраве да помогне на
внучето й, а игуменът- “старец милостив и добър българин”- да
спаси и бунтовника.Това е причина Илийца да бърза “с утроена сила”,
за да помогне за спасяването на два живота.
Пътят на Илийца към манастира започва от много личен мотив-
болното внуче.По пътя челопеченката поема нов риск-да помогне за
спасяване на чуждото чедо.Така пътят към храма се явява
метафоричен образ на път към човека и неговата душа,към доброто.
Проличава Вазовото разбиране,че добър човек,добър християнин и
добър българин са равнозначни понятия.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Съчинение разсъждение върху I и II част на Вазовия разказ “Една българка”/

В разказа си “Една българка” Вазов разкрива нравственятя красота на възрожденската българка в драматичното време на робството.Чрез образа на баба Илийца ,главна героиня в творбата ,писателят поставя значими общочовешки проблеми,свързани...
Изпратен от:
Delililov
на 2010-09-18
Добавен в:
Преразкази
по Литература
Статистика:
114 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
подборен преразказ на двете срещи на баба илийца с бунтовника
добавена от saamed.kutrev
0
6
Сбит преразказ на 6 част от ''Една българка'' в сегашно време
добавена от lussy00
0
12
За утре моля помогнете !!!
добавена от ivanova_valeria
0
3
Подборен преразказ на тема : Двете срещи на баба Илийца с бунтовника.
добавена от janit000_1997
1
6
Литература 7 клас СПЕШНО!
добавена от borkata63
1
2
Подобни материали
 

Моят прочит на Десетте Божии заповеди

12 фев 2008
·
285
·
2
·
317
·
382
·
9
·
2

Когато един човек прочете Десетте божии заповеди, първият въпрос, който му идва на ум, е: „Престъпвал ли съм някоя от тези заповеди?”.
 

Историята за Мойсей и Десетте божи заповеди

12 мар 2008
·
493
·
3
·
410
·
605
·
30

Десетте божи заповеди. Въпроси, цитати, разсъждения.
 

Десетте божи заповеди в днешно време

19 сеп 2011
·
100
·
2
·
723
·
433
·
62

"Думи, думи, думи“, огорчено и с отегчение се провиква Хамлет, героят на Шекспир, когато го питат какво чете. С това той изразява негодувание против празнотата на живота и отражението й в книгите...
 

Библията

29 окт 2006
·
3,599
·
2
·
386
·
531
·
32
·
3

Това е есе върху книгата на книгите, а именно Библията. Много е подходящо за класна работа-есе в клас.
 

10-те Божи Заповеди

11 сеп 2009
·
177
·
2
·
317
·
558
·
22

Десетте Божи заповеди не са анахронизъм, а причина за превръщането на хората от стадо в социална група, общност, в която водещо начало е смирението и милосърдието, а не злобата, алчността и престъпното поведение...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по литература за 7-ми клас върху "На прощаване"
любознателен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 15 въпроса върху произведението "На прощаване" от Христо Ботев, изучавано в 7-ми клас в часовете по литература. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
605
10
10.07.2013
Тест по литература за 6-ти клас на тема: Човекът и фантазията
междинен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Междинен тест за 6 клас свързан с раздела "Човекът и фантазията". Включва въпроси от произведенията "Косачи" , "Приказка без край", "Щастливият принц". Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
403
29
13.08.2013
» виж всички онлайн тестове по литература

Съчинение разсъждение върху I и II част на Вазовия разказ “Една българка”/

Материал № 547278, от 18 сеп 2010
Свален: 114 пъти
Прегледан: 1,300 пъти
Предмет: Литература
Тип: Преразказ
Брой страници: 3
Брой думи: 972
Брой символи: 5,447

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съчинение разсъждение върху I и II част на Ва ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Андрей Генов
преподава по Литература
в град Пазарджик
с опит от  14 години
1 9

Даниела Михайлова
преподава по Литература
в град Ямбол
с опит от  10 години
12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения