Големина на текста:
Обща характеристика на
ренесансовата култура
Преходът от Средновековие към Ренесанс
По своя обществен характер средновековната култура е феодална, въпреки че
изследователите сочат по-често нейния религиозен характер. Разнообразието от
направления и жанрове в нея показва, че макар християнството да е водещата идейна
тенденция, средновековната култура все пак успява да покрие всички аспекти и
прослойки на феодалното общество, да обхване цялото многообразие на живота. В нея
има място и за простонародната карнавална култура, и за хуманистично ориентираната
латинска традиция, и за културата на средновековния град. Точно в това многообразие
на средновековната култура се крият и пътищата за преодоляването й, защото животът в
своето многообразие също се развива и постепенно една друга сила взема надмощие.
Това е силата на все по-бързо развиващите се градски живот и култура.
Занаятчийското, а по-късно и манифактурното производство отварят вратите на
индивидуалната човешка предприемчивост. Личните качества на индивида все повече
започват да играят роля при изграждане на индивидуалната човешка съдба за сметка на
наложените съсловни и религиозни ограничения и правила. През XII—XIII век в рамките
на самата средновековна християнска идеология се оформя конфликт между две
представи. До този момент човешкото същество е обект на безкомпромисно нравствено
осъждане като греховна, низша твар. След този период настъпва промяна, която
проправя пътя към идеите на хуманизма от XV и XVI век. Човекът бива разглеждан като
висше проявление на божественото начало в земния свят. Твърдата представа за
необходимостта от тежък живот-изкупление на земята, което ще отреди на пречистената
душа място в рая (при грехове на земята - съответно в ада, и т. н.), т. е. представата за
страданието като изконна съдба на земния човешки род се променя в състрадание за
човешкото несъвършенство. Тази епохална идеологическа предпоставка създава почва
за узряване на конфликта между църковната догма и феодалното устройство, от една
страна, и разкрепостеното индивидуално човешко достойнство, от друга.
Появяват се предпоставките за нова организация на обществото и заедно с нея на
онази ценностна система, която поставя в центъра на света вече не божествения ред, а
човека. Така възниква системата на хуманизма (от homo, лат. човек) - философско
течение, поставящо човека в центъра на света. Най-ясно и философски последователно
тази идея е формулирана от кръга на флорентинската философска хуманистична школа.
Нейният представител Джовани Пико дела Мирандола (1465-1494) пише в своя трактат
„За достойнството на човека": „Тогава бог приел човека като творение с неопределен
образ и като го поставил в центъра на света, казал: „Не ти даваме, о, Ада-ме, нито
определено място, нито собствен образ, нито особено задължение, за да имаш и
място, и лице, и задължение по собствено желание, съгласно твоята воля и твоето
решение."
Тази идея - за свободната воля на човека да направи от себе си това, което той сам
поиска - звяр или бог, е основополагаща за културата на хуманистичната ценностна
система и се свързва с идеите на древните философи, според които „Човек е мярка за
всички неща". Оттук и увереността на хуманистите, че тяхната идеология е продължение
на културата на античността, че по този начин древната вяра в човешкия дух се
възражда. Оттук името на цялата тази културна епоха - Ренесанс (Възраждане).
Ренесансовата култура
Като култура на свободния град и свободния човек на личната инициатива
ренесансовата култура възприема и езика, на който се изгражда. Това вече не е
задължителният латински на универсалната християнска идеология, а националният
език на свободния гражданин. Оттук произтича и друго едно важно следствие -
ренесансовата култура е национално обагрена, тя способства за развитието на
националната идея, а по-късно и за създаването на националните държави, заменили
универсалната Свещена римска империя. От това неизбежно следват и националните
различия, които се появяват в развитието на отделните ренесансови култури в Италия,
Франция, Испания, Германия и Англия. Всяка от тях стъпва върху основата на общата
хуманистична идеология, но конкретните образи и сюжети, създадени от националното
изкуство на Ренесанса, притежават силно и впечатляващо многообразие.
Създадена в условията на една занаятчийска ценностна система, ренесансовата
култура преоткрива насладата от творението, разбрано в най-общ и всеобхватен
смисъл - от божието творение (човека и природата) до занаятчийското творение на
майстора художник, който създава творби, съперничещи на божественото творение.
Оттук и силно развитият интерес към цялостния сетивен свят - към човека с неговото
тяло, чувства и страсти, морал (различаващ се от вертикалния морал на
Средновековието) и ценности. Към природата с нейната тайнствена божествена сила до
красотата на човешкото творение - предметът, изработен от майстора художник,
неговата форма, неговите багри. Затова и през Ренесанса водещото изкуство е
живописта - в нея най-пълно се осъществява както нагледността на сюжетите (човешкото
тяло, природата), така и сетивната наслада от художествената творба (формите,
багрите, съвършените образи, въплътили в себе си телесно и духовно начало).
Ренесансовата литература
И литературата - едно по-абстрактно и идеологическо изкуство - не остава по-назад. В
нея също се развива онази проблематика, която дава на общите хуманистични идеи кон-
кретна и сетивна форма в разнообразни сюжети. Идващи от непосредствения живот или
от народната култура, те са способни да изразят все по-сложната духовна проблематика
на човешкия живот, свързан не само с религиозната нравоучителност, но и с житейски
проблеми като любовта, приятелството, представите за чест и достойнство на личността,
нейните стремежи за материално и духовно благополучие и т. н. А в областта на
художественото майсторство отново се възражда елинистичният идеал за „техне" -
майсторството на занаятчията художник, който може да изработи своя шедьовър според
строгите изисквания на правилата и изразителното художествено въздействие.
За да осъществи сложните си художествени задачи в идейно и съдържателно
отношение, от една страна, както и в стратегията на въздействието си, от друга,
ренесансовата литература изработва свои нови жанрове, а в някои от наследените, като
романа и драмата, успява да разкрие нови възможности. От новите жанрове трябва да
се споменат новелата на Джовани Бокачо, сонетът на Петрарка, френската балада,
рондото и мадригалът и т. н. В драмата се развиват освен наследените от античността,
но изпълнени с ново съдържание трагедия и комедия, още и трагикомедията,
историческата хроника. Но най-голям разцвет получава романът. Точно по времето на
Ренесанса той става и онзи жанр, който по-късно ще се превърне във водещ жанр на
европейската литература.
Всички тези промени са свързани и с някои обстоятелства от общокултурен характер.
През Ренесанса се появява и категорията на образованата публика, която вече не е
ограничена само в рамките на властващото съсловие, нс обхваща и no-широките слоеве
на търговците, занаятчиите и зараждащата се интелигенция. Именно тази публика е в
състояние да възприеме и усложнения условен свят на новия вид литература, да
проникне не само зад нейната условност, но и да навлезе в усложнената философска и
нравствена проблематика, съдържаща се в нея.
От друга страна, именно по времето на Ренесанса се извършва и една от
революциите в технологията на писането - откриването на печатарската преса, чието
значение за развитието на художествения живот е огромно. Книгопечатането дава
възможност да се развие пазар на литературни творби, да се съставят лични и
обществени библиотеки, да се формира образован слой от населението, който да
общува с писменото слово и с това да се създаде категорията на литературната публика.
Все пак трябва да измине още малко време, за да стане публиката наистина масова, но
по принцип началото на процеса е положено.
Както вече казахме, създаването на литература на националните езици е основна
пред-поставка да се развият различни национални културни традиции, свързани с
националните особености на съответната страна. Ето защо процесите, протичащи в
различните европейски култури, не са съвсем аналогични и се различават от
средновековната универсалност, макар че и връзките на влияние и преплитане също не
липсват - за пример ще посочим само, че редица от комедиите на Шекспир намират
сюжетите си в „Декамерон" на Бокачо. И все пак развитието на всяка една от
националните култури крие свои особености и свой уникален принос в общата
европейска култура.
Единството на ренесансовата култура като общоевропейско явление се дължи на
ключовия за учените от епохата, които изследват римската античност, принцип на
„подра-жанието". Първоначално се подражава на древните като образец за настоящето.
Когато този подход дава видимо добри резултати и италианските градове се превръщат
в първи по красота и богатство в Европа, останалите кралски фамилии, градове и
държави по континента започват да подражават на тях. Най-пряко и съзнато този процес
се осъществява от френския крал Франсоа I (1515-1547) с помощта на сестра му
Маргарита Наварска. Тя посредничи между двете национални литератури при френското
усвояване на сонета и новелата. Като типично френско ренесансово произведение обаче
би трябвало да се възприеме романът на Рабле „Гаргантюа и Пантаг-рюел", който се
опира не на хуманистичната, а на средновековната народна литература. В Англия
връзките се създават от учените хуманисти на ранния XVI век под знака на европейския
авторитет на Петрарка. В средата на същия век обаче главна културна роля започва да
играе театърът, а в литературата драмата, което не е характерно за Италианския
ренесанс. Поради специфичното си историческо развитие Испания започва да приема
италианските модели едва в края на XVI век, когато вече е създала стойностни
художествени образци в драмата и романа.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 дек 2017 в 19:25 ученик на 28 години от Айтос - СОУ "Христо Ботев", випуск 2020
23 окт 2016 в 19:05 родител на 43 години
14 фев 2015 в 13:53 студентка на 23 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Архитектурен факултет, специалност - Архитектура, випуск 2015
 
Домашни по темата на материала
Моля помогнете ми за утре по Литература
добавена от - 08.10.2013
2
26
Помощ задача по литература за 7 клас
добавена от jekata111_gmail_com 22.10.2012
2
20
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ над творбата "Неразделни" на Пенчо Славейков
тематичен тест по Литература за Ученици
Тест върху творбата "Неразделни" за ученици. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
58
2
12.10.2016
Тест по БЕЛ за ученици
изпитен тест по Литература за Ученици
Тест по БЕЛ от 11 въпроса, само с по един верен отговор, предназначен за ученици.
(Труден)
20 минути
11
113
5
1 мин
28.04.2017
» виж всички онлайн тестове по литература

Обща характеристика на Ренесансовата култура

Материал № 544954, от 07 сеп 2010
Свален: 38 пъти
Прегледан: 169 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 1,206
Брой символи: 7,633

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обща характеристика на Ренесансовата култура"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Деляна Попова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  6 години
291 27

Рая Костадинова
преподава по Литература
в град София
с опит от  4 години
55 27

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения