Големина на текста:
Обща характеристика на
ренесансовата култура
Преходът от Средновековие към Ренесанс
По своя обществен характер средновековната култура е феодална, въпреки че
изследователите сочат по-често нейния религиозен характер. Разнообразието от
направления и жанрове в нея показва, че макар християнството да е водещата идейна
тенденция, средновековната култура все пак успява да покрие всички аспекти и
прослойки на феодалното общество, да обхване цялото многообразие на живота. В нея
има място и за простонародната карнавална култура, и за хуманистично ориентираната
латинска традиция, и за културата на средновековния град. Точно в това многообразие
на средновековната култура се крият и пътищата за преодоляването й, защото животът в
своето многообразие също се развива и постепенно една друга сила взема надмощие.
Това е силата на все по-бързо развиващите се градски живот и култура.
Занаятчийското, а по-късно и манифактурното производство отварят вратите на
индивидуалната човешка предприемчивост. Личните качества на индивида все повече
започват да играят роля при изграждане на индивидуалната човешка съдба за сметка на
наложените съсловни и религиозни ограничения и правила. През XII—XIII век в рамките
на самата средновековна християнска идеология се оформя конфликт между две
представи. До този момент човешкото същество е обект на безкомпромисно нравствено
осъждане като греховна, низша твар. След този период настъпва промяна, която
проправя пътя към идеите на хуманизма от XV и XVI век. Човекът бива разглеждан като
висше проявление на божественото начало в земния свят. Твърдата представа за
необходимостта от тежък живот-изкупление на земята, което ще отреди на пречистената
душа място в рая (при грехове на земята - съответно в ада, и т. н.), т. е. представата за
страданието като изконна съдба на земния човешки род се променя в състрадание за
човешкото несъвършенство. Тази епохална идеологическа предпоставка създава почва
за узряване на конфликта между църковната догма и феодалното устройство, от една
страна, и разкрепостеното индивидуално човешко достойнство, от друга.
Появяват се предпоставките за нова организация на обществото и заедно с нея на
онази ценностна система, която поставя в центъра на света вече не божествения ред, а
човека. Така възниква системата на хуманизма (от homo, лат. човек) - философско
течение, поставящо човека в центъра на света. Най-ясно и философски последователно
тази идея е формулирана от кръга на флорентинската философска хуманистична школа.
Нейният представител Джовани Пико дела Мирандола (1465-1494) пише в своя трактат
„За достойнството на човека": „Тогава бог приел човека като творение с неопределен
образ и като го поставил в центъра на света, казал: „Не ти даваме, о, Ада-ме, нито
определено място, нито собствен образ, нито особено задължение, за да имаш и
място, и лице, и задължение по собствено желание, съгласно твоята воля и твоето
решение."
Тази идея - за свободната воля на човека да направи от себе си това, което той сам
поиска - звяр или бог, е основополагаща за културата на хуманистичната ценностна
система и се свързва с идеите на древните философи, според които „Човек е мярка за
всички неща". Оттук и увереността на хуманистите, че тяхната идеология е продължение
на културата на античността, че по този начин древната вяра в човешкия дух се
възражда. Оттук името на цялата тази културна епоха - Ренесанс (Възраждане).
Ренесансовата култура
Като култура на свободния град и свободния човек на личната инициатива
ренесансовата култура възприема и езика, на който се изгражда. Това вече не е
задължителният латински на универсалната християнска идеология, а националният
език на свободния гражданин. Оттук произтича и друго едно важно следствие -
ренесансовата култура е национално обагрена, тя способства за развитието на
националната идея, а по-късно и за създаването на националните държави, заменили
универсалната Свещена римска империя. От това неизбежно следват и националните
различия, които се появяват в развитието на отделните ренесансови култури в Италия,
Франция, Испания, Германия и Англия. Всяка от тях стъпва върху основата на общата
хуманистична идеология, но конкретните образи и сюжети, създадени от националното
изкуство на Ренесанса, притежават силно и впечатляващо многообразие.
Създадена в условията на една занаятчийска ценностна система, ренесансовата
култура преоткрива насладата от творението, разбрано в най-общ и всеобхватен
смисъл - от божието творение (човека и природата) до занаятчийското творение на
майстора художник, който създава творби, съперничещи на божественото творение.
Оттук и силно развитият интерес към цялостния сетивен свят - към човека с неговото
тяло, чувства и страсти, морал (различаващ се от вертикалния морал на
Средновековието) и ценности. Към природата с нейната тайнствена божествена сила до
красотата на човешкото творение - предметът, изработен от майстора художник,
неговата форма, неговите багри. Затова и през Ренесанса водещото изкуство е
живописта - в нея най-пълно се осъществява както нагледността на сюжетите (човешкото
тяло, природата), така и сетивната наслада от художествената творба (формите,
багрите, съвършените образи, въплътили в себе си телесно и духовно начало).
Ренесансовата литература
И литературата - едно по-абстрактно и идеологическо изкуство - не остава по-назад. В
нея също се развива онази проблематика, която дава на общите хуманистични идеи кон-
кретна и сетивна форма в разнообразни сюжети. Идващи от непосредствения живот или
от народната култура, те са способни да изразят все по-сложната духовна проблематика
на човешкия живот, свързан не само с религиозната нравоучителност, но и с житейски
проблеми като любовта, приятелството, представите за чест и достойнство на личността,
нейните стремежи за материално и духовно благополучие и т. н. А в областта на
художественото майсторство отново се възражда елинистичният идеал за „техне" -
майсторството на занаятчията художник, който може да изработи своя шедьовър според
строгите изисквания на правилата и изразителното художествено въздействие.
За да осъществи сложните си художествени задачи в идейно и съдържателно
отношение, от една страна, както и в стратегията на въздействието си, от друга,
ренесансовата литература изработва свои нови жанрове, а в някои от наследените, като
романа и драмата, успява да разкрие нови възможности. От новите жанрове трябва да
се споменат новелата на Джовани Бокачо, сонетът на Петрарка, френската балада,
рондото и мадригалът и т. н. В драмата се развиват освен наследените от античността,
но изпълнени с ново съдържание трагедия и комедия, още и трагикомедията,
историческата хроника. Но най-голям разцвет получава романът. Точно по времето на
Ренесанса той става и онзи жанр, който по-късно ще се превърне във водещ жанр на
европейската литература.
Всички тези промени са свързани и с някои обстоятелства от общокултурен характер.
През Ренесанса се появява и категорията на образованата публика, която вече не е
ограничена само в рамките на властващото съсловие, нс обхваща и no-широките слоеве
на търговците, занаятчиите и зараждащата се интелигенция. Именно тази публика е в
състояние да възприеме и усложнения условен свят на новия вид литература, да
проникне не само зад нейната условност, но и да навлезе в усложнената философска и
нравствена проблематика, съдържаща се в нея.
От друга страна, именно по времето на Ренесанса се извършва и една от
революциите в технологията на писането - откриването на печатарската преса, чието
значение за развитието на художествения живот е огромно. Книгопечатането дава
възможност да се развие пазар на литературни творби, да се съставят лични и
обществени библиотеки, да се формира образован слой от населението, който да
общува с писменото слово и с това да се създаде категорията на литературната публика.
Все пак трябва да измине още малко време, за да стане публиката наистина масова, но
по принцип началото на процеса е положено.
Както вече казахме, създаването на литература на националните езици е основна
пред-поставка да се развият различни национални културни традиции, свързани с
националните особености на съответната страна. Ето защо процесите, протичащи в
различните европейски култури, не са съвсем аналогични и се различават от
средновековната универсалност, макар че и връзките на влияние и преплитане също не
липсват - за пример ще посочим само, че редица от комедиите на Шекспир намират
сюжетите си в „Декамерон" на Бокачо. И все пак развитието на всяка една от
националните култури крие свои особености и свой уникален принос в общата
европейска култура.
Единството на ренесансовата култура като общоевропейско явление се дължи на
ключовия за учените от епохата, които изследват римската античност, принцип на
„подра-жанието". Първоначално се подражава на древните като образец за настоящето.
Когато този подход дава видимо добри резултати и италианските градове се превръщат
в първи по красота и богатство в Европа, останалите кралски фамилии, градове и
държави по континента започват да подражават на тях. Най-пряко и съзнато този процес
се осъществява от френския крал Франсоа I (1515-1547) с помощта на сестра му
Маргарита Наварска. Тя посредничи между двете национални литератури при френското
усвояване на сонета и новелата. Като типично френско ренесансово произведение обаче
би трябвало да се възприеме романът на Рабле „Гаргантюа и Пантаг-рюел", който се
опира не на хуманистичната, а на средновековната народна литература. В Англия
връзките се създават от учените хуманисти на ранния XVI век под знака на европейския
авторитет на Петрарка. В средата на същия век обаче главна културна роля започва да
играе театърът, а в литературата драмата, което не е характерно за Италианския
ренесанс. Поради специфичното си историческо развитие Испания започва да приема
италианските модели едва в края на XVI век, когато вече е създала стойностни
художествени образци в драмата и романа.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Обща характеристика на Ренесансовата култура

Обща характеристика на Ренесансовата култура, преходът от Средновековие към Ренесанс. Ренесансовата култура и литература...
Изпратен от:
linkin_park_23
на 2010-09-07
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
38 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Моля помогнете ми за утре по Литература
добавена от - 08.10.2013
2
26
Помощ задача по литература за 7 клас
добавена от jekata111_gmail_com 22.10.2012
2
20
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ за 5-ти клас - класна работа
класно тест по Литература за Ученици от 5 клас
Класната работа е предназначена за петокласниците и включва двата предмета - Български език и литература. Разработена е според новата учебна програма за 5 клас. Съдържа 13 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(За отличници)
13
06.08.2018
Тест за 5-ти клас по Литература - "Фолклорен модел за света"
тематичен тест по Литература за Учители от 5 клас
Тестът е съсредоточен върху фолклорния модел за света в произведенията "Тримата братя и златната ябълка", "Златното момиче", "Троица братя града градяха". Предназначен е за ученици от 5-ти клас. Съдържа 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(За отличници)
16
02.08.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

Обща характеристика на Ренесансовата култура

Материал № 544954, от 07 сеп 2010
Свален: 38 пъти
Прегледан: 170 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 1,206
Брой символи: 7,633

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Обща характеристика на Ренесансовата култура"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Деляна Попова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  6 години
375 33

Рая Костадинова
преподава по Литература
в град София
с опит от  4 години
73 33

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения