Валя Русева
преподава по Екология
в град Плевен
Големина на текста:
ЕКОЛОГИЯ
УВОД
В съвременните условия на научно-техническата революция, когато човекът
все по-активно се намесва в природните процеси, замърсяването на природната
среда се превръща в един от най-острите и актуални проблеми. Това е така, защото
този проблем има сериозни последствия за човечеството, тъй като освен
регионален, има и глобален характер. Замърсяването на природната среда води не
само до глобални изменения на някои природни компоненти, но и представлява
сериозна опасност за бъдещите поколения. Това е една от причините борбата срещу
замърсяването на обкръжаващата среда и против безконтролното и хищническо
използване на природните ресурси днес да стане глобален социален проблем, който
вълнува цялото човечество.
Съхраняването на цивилизацията зависи много от познанията ни за
природата и целенасочените ни действия за съхраняване и подобряване на околната
среда, посредством хармонично, а не разрушително вмешателство.
Основната цел на този материал е да се повишаване информационното
обезпечаване на обществото и насърчи участието на обществеността по отношение
опазване на околната среда и рационално използване на природните ресурси.
Гигантските темпове на нарастване на населението на Земята,
свръхурбанизацията и развитието на технологиите в световен мащаб доведоха до
замърсяване на реките, езерата, морета, въздуха, почвите, отлагане в ландшафтите
на значителни количества отпадъци, влошаване на много природни компоненти на
растителния и животински свят, деградацията на почвите и други форми,
нарушаващи целостта на природата. Неблагоприятното въздействие на обществото
върху природата се разпространява върху всички структурни подразделения на
природната среда атмосферата, хидросферата, литосферата и влияят най-силно на
биосферата. Глобалният характер на екологичните проблеми доведе до повишаване
на научния интерес към тази тематика. Това налага разглеждането на екологичните
проблеми в почти всички научни дисциплини. Затова науката, изучаваща
екологичните проблеми, има ясно изразен интердисциплинарен характер.
Най-голям принос в изясняването на проблема - взаимодействие между
общество и природа, има науката екология. Тя се явява и теоретична основа на
всички други учебни дисциплини, които се занимават с тези проблеми.
ГЛАВА 1
СЪЩНОСТ, ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ЕКОЛОГИЯТА
1.1. Възникване на екологичната наука
Екологията е древна науки. Едно от доказателствата са откритите пещерни
рисунки. Още първобитните хора, за да оцелеят, е трябвало да имат познания за
обкръжаващата го среда, т.е. за природните сили, растенията и животните.
В трудовете на античните философи се срешат първите опити за обобщаване
на натрупаните сведения за начина на живот в зависимост от външните условия.
Аристотел (384-322 г. пр.н.е.) описва поведението, храненето, способите за защита
и т.н. на повече от 500 вида животни. Ученикът му Теофраст Ерезийски (371-280 г.
пр.н.е.) дава сведения за особеностите в растежа на растенията в зависимост от
почвата и климата.
Първи опит за систематизиране на знанията за растенията прави
древноримския учен Плиний-стари в съчинениетоЕстествена история.
През възраждането има силен тласък на систематиката. В работите на
Цезалпин (1519-1603), Рей (1623-1705), Турнефор (1656-1708) и др. се разглежда и
зависимостта на растенията от условията на местообитанието. През 17-18 век се
появяват сведения за отделни групи организми, напр. в трудовете на Реомюр (1734)
за насекомите, на Трамбле (1744) за хидрите и др. Френският естествоизпитател
Жорж Бюфон (1707-1788) изследва влиянието на външните условия върху строежа
на животните. Авторът на първото еволюционно учение Жан-Бабтис Льомерк
счита, че влиянието навъншните обстоятелствае една от най-важните причини
за приспособяването на организмите и за еволюцията на животни и растения.
С възникването на биогеографията екологичното мислене търпи по-
нататъшното развитие. Александър фон Хумболд (1807) твърди, че в сходни
зонални и вертикално-поясни географски условия в растения от различни
таксономни групи се изработват сходнифизиономични форми, т.е. еднакъв
външен облик. Чарлз Дарвин (1859) в книгатаПроизход на видовете по пътя на
естествения подбордоказва, че борбата за съществуванев природата води до
естествен подбор, който се явява и движеща сила на еволюцията.
1.2. Определения за екологията
Основите на екологията като самостоятелна наука са поставени от немския
биолог Ернст Хекел (Ernst Haeckel) през 1866 г., който я определя като биологична
наука, изучаваща взаимоотношенията на организмите с обкръжаващата ги среда.
Терминътекологияе от гръцки произход, като oicosозначава дом, жилище,
среда, местообитаване; а logos наука. В буквалния смисъл екология означава
наука за местообитаването.
В хода на развитието на екологията се формулират и други определения.
Канадският изследовател Ч. Кребс (1972), изхождайки от популационния
подход определя екологията като наука за взаимодействията, обуславящи
разпространението и числеността на организмите.
В развитието на екосистемния подход В. Н. Сукачов (1942) определя
екологията като наука за екосистемите, въвеждайки понятието биогеоценоза,
обединяваща растителния и животинския свят с абиотичната част от природата.
Според американския учен Ю. Одум:Екологията е наука за структурата и
функциите на биосферата.
В последните години като най-синтезирано се приема определението на Р.
Дажо, където екологията се определя катонаука изучаваща условията на
съществуване на живите организми и взаимната връзка между организмите и
средата, в която живеят.
1.3. Предмет на екологията
Предмет на екологията са трите нива в биологичната йерархия организми
(индивиди), популации, съобщества (фиг. 1).
фиг. 1. Нива на организационно равнище на организмите
Изучавайки организмите, екологията изяснява как абиотичната и биотичната
среда им оказва влияние, и как те самите въздействат на компонентите на околната
среда.
Разглеждайки популациите, тя изяснява проблемите с наличието или
отсъствието на отделни видове индивиди, степента на тяхното изобилие,
устойчивостта и колебанията в числеността им. Популацията представлява
съвкупност от растения или животни от един и същи вид обитаващи определена
област (ареал), които са важно ниво при видообразуването и еволюцията.
Екологията разглежда и съобществата като природни, създадени от човека
или подложени на неговото влияние, изучава техния състав, структура и
преминалата през тях енергия. Представата за биоценозите или природните
съобщества е въведена от немския хидробиолог К. Мьобилус (1877).
1.4. Обхват на екологията
Екологията обхваща следните области:
1. Изучава взаимоотношенията между организмите и околната среда,
влиянието им върху нея и ролята на средата спрямо организмите.
2. Изучава измененията на околната среда под въздействие на човека,
доколкото тези изменения са необратими и имат определено значение за човека.
3. Насочва дейността на човека към установяване на хармония с природата за
повишаване на продуктивността на екосистемите и управление на процесите в тях.
1.5. Подразделения на екологията
В екологията съществуват следните основни раздели:
- Аутекология раздел в екологията, изучаващ взаимоотношенията на
индивидите със средата и помежду им. Разглежда влиянието както на отделните
фактори или тяхната съвкупност върху отделния организъм, така и поведението и
приспособяването на организмите спрямо екологичните фактори. Терминът е от
гръцки произход (autos = сам) и е въведен от Шрьотер (1896).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 яну 2018 в 12:14 родител на 43 години
12 дек 2017 в 00:16 студент от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Биологически факултет, специалност - Биология, випуск 1998
01 дек 2017 в 17:30 ученик на 32 години от Луковит - СОУ "Алеко Константинов"
04 ное 2017 в 17:17 ученик от Сливен - НХГ "Димитър Добрович"
02 окт 2017 в 11:00 студентка на 35 години от Пловдив - Аграрен университет, факулетет - Факултет по растителна защита и агроекология, специалност - Екология и опазване на околната среда, випуск 2019
05 сеп 2017 в 23:16 потребител на 22 години
 
 
Онлайн тестове по Екология
Тест по екология за 4-ти курс
изпитен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Тестът включва 10 логически въпроса и 11 твърдения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Труден)
21
15
1
3 мин
20.02.2015
Тест по екология
изпитен тест по Екология за Студенти от 4 курс
Теста е изпитен по дисциплината екология. Оценката се формира на база брой верни отговори: 20 - верни отговора оценка "Среден 3" 30 – верни отговора оценка “Добър 4” 40 – верни отговора оценка “Много добър 5” 50 - верни отговора оценка “Отличен 6” Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
50
136
1
1 мин
28.02.2013
» виж всички онлайн тестове по екология

Учебник по екология, използван за разработка на курсов проект

Материал № 540161, от 20 юли 2010
Свален: 345 пъти
Прегледан: 329 пъти
Предмет: Екология
Тип: Учебник
Брой страници: 116
Брой думи: 3,199
Брой символи: 21,084

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Учебник по екология, използван за разработка на ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Валя Русева
преподава по Екология
в град Плевен
с опит от  25 години
95 19

Теодора Тодорова
преподава по Екология
в град София
с опит от  2 години
233 19

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения