Влез със своя facebook 
33
Изисквания към материалите, коит ...
Публикува Mod_Bobi, преди 23 дни
Спектрална класификация на звездите
По спектрите на звездите астрономте изучават състава и строежа на звездите,
физичесите процеси, които протичат в тях, определят разстоянията до звездите и
изследват движението на звездите в пространството.
Спектрите на звездите за първи път са изследвани в началото на XIX в. Но по
онова време все още не били известни законите на спектралния анализ. Едва след
тяхното откриване в средата на XIX в. започва системно наблюдение на звездните
спектри.
Първите наблюдения са визуални и се извършват със спектроскоп. Въвеждането
на фотографията през втората половина на XIX в. Открива широки перспективи
пред спектралните изследвания. Фотоплатката, поставена в телескопа, пред чийто
обектив се намира призмата, може да регистрира стотици звездни спектри с една
експозиция.
Въз основа на многобройни снимки на звездните спектри, полурени в
Харвардската обсерватория (САЩ), в началото на ХХ в. е разработена подробна
класификация на звездните спектри. Тази класификация на звездните спектри се
нарича харварска. В нея отделните звездни класове са овначени с букви.
Подкласовете във всеки спектрален клас се означава с цифри от 0 до 9, поставени
след буквата на спектралния клас. В клас 0 например подкласовете започват с 05.
Последователността на спектралните класове отразява непрекъснато спадане на
температурата на звездите с преминаването към все по-късни спектрални
класове. Тя изглежда по следния начин:
O – B – A – F – G – K – M.
В спектралния клас М съществува разклонение, което води към три малобройни
групи студени звезди със спектрални класове, съответно R, N и S.
По-голямата част от звездите се отнася към последните от О до М. Тази
последователност е непрекъсната: характеристика на звездите плавно се изменя
при прихода от един клас към друг.
Харвардската спектрална класификация на звездите е основана на вида и броя
на спектралните линии. В обикновения звезден спектър, както и в спектъра на
Слънцето те изглеждат тъмни линии на светлия фон на непрекъснатия спектър.
Линиите принадлежат на различни химически елененти. Видът им в спектъра
зависи главно от температурата на звездата.
Спектрални класове и якрите им звезди
Клас О – това са най-горещите звезди във Вселената. Температурата (Т) на
повърхността им е средно около 40 000 К. В техните спектри основни линии са
слабите линии на водорода и на йонизирания и неутралния хелиий. Пример: ?, ? и
? от Орион.
Клас В – по-малко горещи звезди, Т ? 15 000 К. Линиите на водорода и хелия са
по-ясни, отколкото клас О. Пример: Спика от Девица, Белатрикс от Орион.
Клас А се характеризира с интензивни широки линии на водорода. Линии на
хелия няма. Появават се слаби линии на метали. Температурата е Т ? 8500 К.
Пример: Вега от Лира, Сириус от Голямото куче.
Клас F – линиите на водорода са по-слаби, отколкото при клас А; има много
линии на йонизирани метали, например желязото, Т ? 6600 К. Пример: Капела от
Колар, ? от Кентавър, Слънцето.
