Големина на текста:
Спектрална класификация на звездите
По спектрите на звездите астрономте изучават състава и строежа на звездите,
физичесите процеси, които протичат в тях, определят разстоянията до звездите и
изследват движението на звездите в пространството.
Спектрите на звездите за първи път са изследвани в началото на XIX в. Но по
онова време все още не били известни законите на спектралния анализ. Едва след
тяхното откриване в средата на XIX в. започва системно наблюдение на звездните
спектри.
Първите наблюдения са визуални и се извършват със спектроскоп. Въвеждането
на фотографията през втората половина на XIX в. Открива широки перспективи
пред спектралните изследвания. Фотоплатката, поставена в телескопа, пред чийто
обектив се намира призмата, може да регистрира стотици звездни спектри с една
експозиция.
Въз основа на многобройни снимки на звездните спектри, полурени в
Харвардската обсерватория (САЩ), в началото на ХХ в. е разработена подробна
класификация на звездните спектри. Тази класификация на звездните спектри се
нарича харварска. В нея отделните звездни класове са овначени с букви.
Подкласовете във всеки спектрален клас се означава с цифри от 0 до 9, поставени
след буквата на спектралния клас. В клас 0 например подкласовете започват с 05.
Последователността на спектралните класове отразява непрекъснато спадане на
температурата на звездите с преминаването към все по-късни спектрални
класове. Тя изглежда по следния начин:
O – B – A – F – G – K – M.
В спектралния клас М съществува разклонение, което води към три малобройни
групи студени звезди със спектрални класове, съответно R, N и S.
По-голямата част от звездите се отнася към последните от О до М. Тази
последователност е непрекъсната: характеристика на звездите плавно се изменя
при прихода от един клас към друг.
Харвардската спектрална класификация на звездите е основана на вида и броя
на спектралните линии. В обикновения звезден спектър, както и в спектъра на
Слънцето те изглеждат тъмни линии на светлия фон на непрекъснатия спектър.
Линиите принадлежат на различни химически елененти. Видът им в спектъра
зависи главно от температурата на звездата.
Спектрални класове и якрите им звезди
Клас О – това са най-горещите звезди във Вселената. Температурата (Т) на
повърхността им е средно около 40 000 К. В техните спектри основни линии са
слабите линии на водорода и на йонизирания и неутралния хелиий. Пример: ?, ? и
? от Орион.
Клас В – по-малко горещи звезди, Т ? 15 000 К. Линиите на водорода и хелия са
по-ясни, отколкото клас О. Пример: Спика от Девица, Белатрикс от Орион.
Клас А се характеризира с интензивни широки линии на водорода. Линии на
хелия няма. Появават се слаби линии на метали. Температурата е Т ? 8500 К.
Пример: Вега от Лира, Сириус от Голямото куче.
Клас F – линиите на водорода са по-слаби, отколкото при клас А; има много
линии на йонизирани метали, например желязото, Т ? 6600 К. Пример: Капела от
Колар, ? от Кентавър, Слънцето.
Клас G – звездите, по-студени от Слънцето, Т ? 4100 К. Линиите на водорода са
слаби. Линиите на неутралните метали са засилени. Виждат се слаби ивици на
молекулите на СН и СN. Пример: Арктур от Воловар.
Клас М – най-студените звезди, Т ? 2800 К. Интензивни са линиите на металите,
а също така ивиците на молекулите (особено на окиса и титана). В класовете R и
N се виждат тъмните ивици на водорода и циана, а в клас S – на окисите на
циркония. Примери: Бетелейзе от Орион, Антарес от Скорпион, Мира от Кит.
Интензитетът на спектралните линии в различните класове добре се вижда на
фигурата!!!, където по хоризонталната ос са нанесени спектралните класове, а по-
вертикалната – интензитетите на линиите на различните химически елементи.
Въпреки че спектралната класификация на звездите е основана на
характеристиките на спектралните линии, непрекъснатия спектър, на фона на
който се наблюдават тези линии, също чувствително се изменя при прехода от
клас О към клас М. При горещите звезди О и В е засилена синята част на
спектъра и е слаба червената. Звездите F и G имат най-голяма интензивност на
излъчване на в жълтите лъчи, а звездите от клас М светят предимно в червената
област и много малко излъчват синята. В съответствие с това се изменя цветът на
звездите: О и В са синкави звезди; А – бели; F и G – жълти; К –
червеникави(оранжеви), М – червени.
Класификацията, която разгледахме по – горе, е едномерна, тъй като основната
характеристика, отчитана в нея, е температурата на звездата. Но всред звездите от
един и същ спектрален клас има звезди-гиганти и звезди-джужета. Те се
различават по плътността на газовете в атмосферата, площта на повърхността,
светимостта. Тези различия се отразяват върху спектрите на звездите.
През 1953 г. Бе разработена нова, уточнена двумерна класификация на звездите.
Освен спектралния клас в тази класификация се показва и класът на
светимост.Той се означава с римски цифри от I до V. Цифрата I се отнася за
свръхгигантите, II – III за гигантите, IV – за субгигантите, а цифрата V
характеризира джужетата. В новата класификация спектралният клас например
звездата Вега се изразява с АОV, Бетелгейзе – М2I, Сириус – А1V. Новата
класификация позволява да се определят разстоянията до звездите по техните
спектри и по видимите звездни величини. Сега тя е общоприета и широко се
използва в астрономията.
В наше време са известни спектралните класове на много стотици хиляди
звезди. Издадени да обемисти каталози на звездните спектри. Работите по
спектралната класификация на звездите се водят широко и успешно в Русия,
САЩ и други страни.
Всичко гореизложено се отнася за нормалните звезди. Но във Вселената има
огромен брой нестандартни звезди с необикновени спектри. Към тях спадат преди
всичко така наречените емисионни звезди. За техните спектри са характерни не
само тъмните (или абсорбционни) линии, но и светлите линии на излъчване,
които са по-ярки от непрекъснатия спектър. Такива линии се наричат емисионни.
Присъствието в спектъра на звездата на емисионни линии се изначава с буквата
„е” след спектралния клас. Така има звезди Ве, Ае, Ме. Наличието в спектъра на
звезда О на определени емисионни линии се означава с Оf. Съществуват
екзотични звезди, открити от френските астрономи Волф и Райе. Спектрите на
тези звезди се състоят от широки емисионно ивици на фона на слабия
непрекъснат спектър. Те се означават с WC и WN и не се вместват в харвардската
класификация. Открити са и инфрачервени звезди, които във видимата област на
спектъра много малко или съвсем не излъчват, а почти цялата си енергия
излъчват в невидима инфрачервена област не спектъра. Температурата им не
надвишава 1800 К.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Спектрална класификация на звездите

Обянсние за основните спектри на звездите, техните температури и интенитет на светене.
Изпратен от:
slavics
на 2007-12-08
Добавен в:
Доклади
по Физика
Статистика:
480 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Доклади по Физика за Неучащи рядко сваляни с 3 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

Слънчевата система

03 дек 2007
·
338
·
3
·
816
·
330
·
32
·
2

Счита се, че Слънчевата система се е формирала преди 4.6 млрд. години в резултат на гравитационен колапс на слънчевата мъглявина - облак от междузвезден прах, газове и лед.
 

Спирални галактики

21 мар 2008
·
160
·
2
·
343
·
14

Спиралните галактики напомнят на детска въртележка. Те са въртящи се дискове от газ (предимно водород), прах и звезди. С телескоп или бинокъл ярките ядра на галактиките може да бъдат видяни, но спиралните ръкави са бледи и трудно могат да бъдат...
 

Природата на цветовете

19 дек 2006
·
712
·
1
·
229
·
297
·
16
·
2
·

Това, което виждаме като цвят, е начина, по който нашият мозък реагира на различните дължини на вълните на светлината.
 

Определяне на земното ускорение с махало

19 дек 2007
·
220
·
4
·
152
·
344
·
63
·
1

Цели - Да се запознаем с метода за определяне на земното ускорение. Да усъвършенстваме уменията си да наблюдаваме и да измерваме величини.
 

Слънчевата система

08 дек 2010
·
48
·
17
·
197
·
126
·
10

Планети в Слънчевата система .Вътрешни планети Меркурий Венера Земя Марс...
 
Онлайн тестове по Физика
Тест по физика за 9-ти клас над Електростатика
тематичен тест по Физика за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа 11 въпроса от раздел Електростатика с решаване на задачи и превръщане на единици. Всеки въпрос съдържа само един верен отговор.
(Труден)
11
84
20
1 мин
04.12.2013
Тест по физика за 9-ти клас на тема "Магнитно поле"
междинен тест по Физика за Ученици от 9 клас
Тестът е междинен и съдържа 16 въпроса - всички само с по един верен отговор. Предназначен е за ученици от 9-клас.
(Труден)
16
27
2
2 мин
18.07.2013
» виж всички онлайн тестове по физика

Спектрална класификация на звездите

Материал № 53327, от 08 дек 2007
Свален: 480 пъти
Прегледан: 403 пъти
Качен от:
Предмет: Физика
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 584
Брой символи: 5,167

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Спектрална класификация на звездите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Николина Калинова
преподава по Физика
в град Стара Загора
с опит от  13 години
201 7

Евдокия Василева
преподава по Физика
в град Пловдив
с опит от  20 години
25 7

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения