Големина на текста:
Лекции по Руска литература
1.Александър Сергеевич Пушкин
Роден е през 1799г. В Москва, в семейството на потомствени дворяни. Като дете
Пушкин получава традиционното за дворянско дете възпитание, говори на френски
език и до 7-мата си година не владее майчиния си език. Негови първи учители на руски
език стават дойката Радионовна и крепостния слуга Никита Павлов. Не само
възпитанието, а и произходът предопределят таланта на Пушкин. Неговата майка е
внучка на началника на канцеларията И. Петрович, с рожденно име Ибрахим Канибал.
През 1811г. Постъпва в Царскоселкия лицей, там прави първите си творчески опити.
Действително Пушкин е родоначалник на руската класическа литература. Основните
принуси на Пушкин са :
1.Явява се създател на руския литературен език.
2.Разработва всички жанрови форми известни в литературата до този момент.
3.Насочва руската литература към проблемите на руския народ и я насища с
национално съдържание.
4.Родоначалник е на руския реализъм.
След завършване на Царскиселския лицей, семейството на Пушкин се мести в Москва,
започва истинсия мъ творчески жовот. Оказва се в среда от приятели единомишленици
с които води политически спорове, говори за изкуството си, прави прогнози за
бъдещето на Русия. В резултат на това се ражда волнолюбимата лирика на Пушкин
чиито най-ярък пример е одата „Волност“. В нея Пушкин ярко осъжда тиранията на
самодържавната власт и я заплашва с възмездие. Пушкин продължава да създава в този
дух следващите си разобличителни стихове, сред които се откроява стихотворението
„Село“. В него Пушкин се представя и като поет и като гражданин. Със своята будна
съвест той насочва вниманието на руската интелигенция към тежкия живот на
крепостните селяни. Пушкин се опитва да създаде нагласа на нетърпимост към
едноличната държавна власт и призовава прогресивните хора към активни действия за
отмяна на крепостното право и освобождаване на руския народ от тежкия гнед и
помещиците. Пушкин създава стихотворения наситени с философски размисли. Едно
от тях е стихотворението „ Към Чаадаев“. Пушкин се запознава с Чаадаев в
Царскоселкия лицей. Чаадаев е изключителна личност, революционер, той е човек на
метежния дух и революционния темперамент. Идеите на Чаадаев за пагубното влияние
на самодържавната власт върху обществения живот оказват силно влияние върху
Пушкин. Поетът високо цени приятелството на Чаадаев, силно развитото му чувство за
обществен дух и написва стихотворение, в което показва как личната тема, без да губи
интимния си характер придобива силно обществено съдържание. Пушкин е убеден, че
взаимоотношенията между хората могат да се изграждат и на основата на ясни
граждански позиции, като свободното общество осигури условия за личното щастие на
хората. Стихотворенията и идеите на Пушкин за активни действия срещу държавната
власт се разпространяват сред интелигенцията, но от страна на царя се възприемат като
призив за бунт. Той обявява, че Пушкин е наводнил обществото с възмутителни
стихове; както винаги в подобни случаи царят взима решение да изпрати Пушкин на
заточение в Сибир, в Соловедския манастир. Това е тежко решение, което би откъснало
поета от обществения живот и проблемите в Русия, затова приятелите му полагат
усилия да бъде променено мястото на заточението. Царят променя решението си и
изпраща Пушкин в Кавказ. През Май 1820г. Пушкин се отправя на своето първо южно
заточение. По време на заточението Пушкин не е сам, заобиколен е от грижите на
семейството на генерал Раевски ( самият той е един от героите от войната с Наполеон
през 1812г. ). Заедно предприемат пътешествие в Кавказ и приключенията се отразяват
в следващите му стихотворения, като:
­„Угасна дневното светило“
­„Бахчисарайски фонтан“
­„Кавказки пленник“
­„Братя разбойници“ и др.
Произведенията създадени по време на южните заточения заемат особено място в
творчеството на Пушкин, те отразяват творческата нагласа на поета романтик, която се
изразява в неудовлетвореност от руската действителност, разочарование от слабата
активност на руската интелигенция и силен порив към свобода. Най-яркото
произведение на Пушкиновия романтизъм е поемата „Кавказки пленник“. Тя има за цел
да възпроизведе образа на свой съвременник, неудовлетворен от действителността и
живота, търсещ своето място в обществото. В поемата действат малко герои, младият
интелигент и черкезка девойка. И двамата герои търсят своето щастие, единият
стремейки се към свобода, а другият жадувайки за истинска любов. В стремежа си за
постигане на целта, те срещат много препятствия и преодоляват много големи
изпитания, но нито един от тях не постига мечтата си. Жадуващия свобода става
пленник, а девойката изпитва дълбоко разочарование. Поемата е ярък пример на
романтичната нагласа на Пушкин, не само с характерните герои, но и с откъснатостта
на тези герои от обичйната им среда, от близоста им, емоционално до автора на
поемата. Силно се проявява лирическия тон на повествованието и монологичността на
изказа. Постепенно в товрчеството на Пушкин се забелязват признаци за преодоляване
на романтизма.
„Цигани“ (поема) – подсказва настъпвашите изменения в мирогледа на Пушкин,
конфликтът се изгражда на основата на противоречията в самия геой. Показателно е
разширяването на кръга от действащи лица – Алеко, Земфира, майката на Земфира-
Мариула и стария циганин. Пушкин противопоставя 2 общества, цивилизованото и
първобитното (циганското) общество. В цивилизованото общество е приета норма на
поведение и морал между хората, а циганското общество е първично, в него няма
противоречие между желание и действие, между думи и дела, между мисли и чувства.
Алеко е представител на цивилизованото общество, а Земфира на циганското. Алеко и
Земфира също изпитват неудовлетвореност от действителността, от пороците в
обществото. Пушкин внушава че различно устроените общества формират различни
характери. Героите не са идеализирани, условията в които живеят също. Поетът се
опитва обективно да изследва живота и изведе като внушение мисълта, че
несправедливо устроеното общество превръща в индивидуалисти най-прогресивните
хора.
С поемата „Цигани“ се набелязва преминаването от романтизъм към реализъм. След
това настъпва нов период в дейността и живота на Пушкин.
Следващата спирка е семейното имение в Михайловское. В имението Пушкин живее
сам, откъснат от приятелите си, разсъждава за смисъла на живота и мисията си като
поет. Прозведенията от този период са с дълбока печал. Основното настроение в
стихотворенията от 1824-1825г е тъгата. В този период създава:
­„Към морето“
­„Пророк“
­„Анна Петровна Керн“
­„Борис Годунов“ (роман)
Стихотворението „Пророк“ се определя като програмно, то е написано след
поражението на Декабристското възстание (Декември 1825). Пушкин се чувства лично
отговорен за съдбата на декабристите и родината. Поетът споделя идеите на
декабристското движение и вижда своя дълг, като творец който безпощадно разкрива
истината за живота в Русия. Изпъква образа на поета пророк, който е призван да служи
на хората, винаги да отсъжда за настоящето и да предсказва бъдещето, като защитава
истинските човешки ценности и добродетели. Поражението на Декабристското
възстание се отразява лошо на руския народ и намира отражение в стихотворението „В
сибирските шахти“. Пушкин е угнетен от тежката съдба на декабристите. Пет от тях са
осъдени на смърт, останалите са заточени в Сибир, като са лишени от всички
граждански права. Пушкин подкряпя приятелите си като изпраща стихотворението си
по една от съпругите на декабристите. Той се обръща към тях като приятел, съчувства
им и се опитва да подкрепи духа им, гордостта им и вярата в крайната победа. Така в
обществото Пушкин внушава за великия подвиг, който са извършили декабристите.
Като творец работещ по всички жанрове Пушкин създава не само лирически
произведения, но и постига успехи в областта на прозата. Като прозведения с високо
художествено достойнство се отличават цикъла повести на Иван Петрович Белкин,
съдържащ няколко повести:
­„Изтрел“
­„Майсторът на ковчези“
­„Господарката селянка“
­„Кантонер“
Тези повести са обединени от един измислен разказвач – Иван Петрович Белкин, но
всяка една се отличава със своя специфика и герои, като романтична девойка, дребен
чиновник и т.н. , и докато образът на Иван Петрович Белкин е обощение на съзнанието,
манталитета на провинциалното руско общество, отделните герои са поставени в
уникални обстоятелства, говорят и мислят като представителите на своята социална
група, показват зависимостта на чувствата от живота. Открияват се:
„Кантонер“ – описва се образа на „малкия“ човек, унижен и страдащ. Този образ ще
привлече вниманието на следващите класици, Гогол, Достоевски, Чехов. Пушкин
показва, че „малкия“ човек е рожба на несправедливо устроенето общество. Живота му
се превръща в трагедия предизвикана от фалша, лицемерието.
В областа на драматургията Пушкин създава цикъл от малки трагедии:
­„Скъперникът рицар“

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лекции по Руска литература

Роден е през 1799г. В Москва, в семейството на потомствени дворяни. Като дете Пушкин получава традиционното за дворянско дете възпитание, говори на френски език и до 7-мата си година не владее майчиния си език...
Изпратен от:
vaskat551
на 2010-06-06
Добавен в:
Лекции
по Руска литература
Статистика:
1,778 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Доктор Живаго

21 апр 2010
·
284
·
7
·
2,131
·
215
·
69

Романът може да бъде определен като шедьовър, без капка съмнение. Несъмнено Пастернак е положил усилие, за да създаде това описание на човешката личност, със своя драматизъм и сложнота на ситуациите. Показана е Октомврийската революция...
 

Християнските образи в романа „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков

14 апр 2010
·
239
·
10
·
1,833
·
70

„Майстора и Маргарита” безспорно е творение на руския дух, събрало в своите страници огромна част от културно-историческата, митологическата и философската памет на човечеството...
 

Темата за "малкия човек" в повестта на Н.В.Гогол "Шинел"

18 окт 2015
·
28
·
7
·
1,945
·
41

Въпреки противоречивите оценки за творчеството му Гогол е един от най-оригиналните руски писатели. Той е и единственият творец в руската литература, който създава школа - това е т.нар."натурална школа", от която произлизат и значими руски...
 

Свят и съдба на персонажите в творбата на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита"

12 окт 2014
·
32
·
11
·
3,648

В този невероятен, безспорно добър и сложен роман, Булгаков описва три свята – земния живот, представен от хората и типичните човешки черти, грехове и комичните ситуации, в които попадат самите персонажи...
 

Анализ на "Доктор Живаго" от Борис Пастернак

28 май 2014
·
65
·
4
·
642
·
76

Издаването на романа в Русия става невъзможно. В края на 1958 година романът е издаден на всички европейски езици. На руски език романът излиза след 30 год. Той претърпява много редакции и има няколко заглавия: ”Свещта гореше”, „Момичето и момчето”...
 

Лекции по Руска литература

Материал № 524013, от 06 юни 2010
Свален: 1,778 пъти
Прегледан: 2,006 пъти
Предмет: Руска литература, Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 39
Брой думи: 18,000
Брой символи: 109,927

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по Руска литература"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала