Големина на текста:
ЧИСЛОНАСЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕИМЕНА
Граматическатакатегориячисло.   В   основата   на   гаматическата 
категория число лежи  количествен признак  на именуваните  обекти
Съществителното име може да означава  единобект или пък неопределено 
множество от  еднородни  обекти Тези  две  значения  на съществителното 
име   се   изразяват   по   граматичен   начин,   чрез   отделни   форми,   които   се 
противопоставят една на другазатова са именно носители но 
граматическото  значение  единствено  число”  и  граматическото  значение 
множествено число”, напр. :
Единственочисло­   град;   книга;   село
Множественочисло– градовекнигисела;
Граматическата категория „единствено число” и граматическото значение 
множествено число” съставят обема на граматическата категория  .число  
Неопределената   форма   за   единствено   число   е   основна   форма   на 
съществителното именапр. : човекдворкнигаръкаселоморе.
Множествено   число   на   имената   се   образува   от   формата   за   единствено 
число с помощта на окончание или като се замени окончанието с друго 
окончание.   Изборът   на   окончанието   зависи   от   рода   съществителното
Разнообразието от окончания е голямоно най – продуктивни са 
окончанията –, - иа  и  - овепри едносричните съществителни от мр.). 
Формообразователните правила се съпровождат с много изключенияно се 
допускат малко грешки при формите за мнч.
Единствено число дворчовеккниг­арък­асел­о;
Множественочислодвор­ овечовец –икниг – иръц – есел – а
Начините,   по   които   се   образуват   формите   за   множествено   число   на 
съществителните именаса следните:  Формите на едносричните 
съществителни имена от мъжки род се образуват по правило с окончание   
ове ,   напр.:   град   ­   градове;   хляб     хлябове;. Съществителни,   които 
завършват в единствено число на – йобразуват формите си за множествено 
число   с   окончание   – ,еве напр.; бой     боеве,   брой     броеве; строй    
строеве; Изключение правят само съществителните  бей, змей  и яй, които 
образуват формите си за множествено число с окончание – ове:  бейове;  
змейовеяйове.
Други окончанияс които се образуват форми за множествено число на 
едносричните съществителни от мъжки родса следните
- Окончание - . и То е първично и е служило за образуване на формите 
за  множествено число на  всички съществителни от мъжки  род, спадащи 
към  старите  ­ о­  и ­ jo­  основиСега с това окончание се образуват форми 
за множествено число от следните едносрични съществителнибик – бици и  
бикове; влах – власивнук – внуцивраг – врази и  врагове; вълк – вълци;  
дар – дари и даровелъч – лъчизъб – зъбипрътпръти и прътовефилм 
– филмискутр скути и скутовесмоксмокове и смоци
- Окончание  - .е С него се образуват форми за множествено число само 
от следните съществителни именакняз – князекон – конекрал – крале
мъж – мъжецар – царе;
- Окончание – аТо е старо окончание за именителен падеж 
двойствено числоС него сега се образуват форми за множествено число 
само от същестителните именакрак – крака и рог – рога
Формата за множествено число от брат е братяТя е пряк наследник на стб
събирателно съществително от жрбратнia. 
- Окончание – . ищаС него се образуват форми за множествено число 
от следните едносрични съществителникрай – краищакър – кърища
път – пътищасън – сънищаСъс същото окончание образуват дублетни 
форми за  множествено   число и  други   едносрични съществителни,   напр
гьол – гьолове и гьолища, двор – дворове и дворищадрум – друмове и 
друмищакал – калове и калищакупкупове и купищатраптрапове и 
трапища и др. Дублетните формиобразувани с окончание – ищаимат в 
повечето случаи стилистичен оттенък на разговорност, а също така някои 
от тях означават увеличителност или безредност на именуваните обекти
напр.: купищатрапищаплетища и др
При образуване на формите за множествено число на едносричните 
съществителни имена от мъжки род се наблюдават следните особености и 
закономерности
1.Относно ударението   
- Всички съществителни от чужд произход, които образуват формите 
си за множествено число с окончание –ине местят ударението синапр.: 
акт – актовебал – баловебар – бароведиск – дисковезвук – звуци;
Изключение правят съществителните жрец – жрецилъч – лъчии враг –  
врази,  които в множествено число преместват ударението върху крайната 
сричка
- Съществителнитекоито образуват формите си за множествено число 
с окончание – е или – аместят ударението си на последната сричкакняз – 
князекон – конекрал – кралемъж – мъжецар – царекрак – кракарог – 
рогалист(о) – листа;
- Съществителните от домашен произходкоито образуват форми за 
множествено  число  с  окончание  – ове  или  еве по  отношение  на 
ударението   се разпадат  на   три   групи:   Първата  група са  съществетелни
които не местят ударението си напр.: бич ­ бичовебрак – бракове
знак – знакове; Втората група са съществителни, които местят ударението 
си на втората сричканапр.: вол – воловестол – столове – ; ножножове
Третата група са съществителникоито местят ударението на последната 
сричка,   напр.:   бряг     брегове;   враг     врагове;   град     градове;   клас   – 
класовеплат – платове
2.Относно избора на окончание    
- Съществителнитес които се означават лица според националния им 
или   областен   произход,   образуват   формите   си   за   множествено   число   с 
окончание инапр.:  влах –  власичех  – чехи;  трак  – траки; франк –  
франки
- Едносричните съществителни от чужд произход образуват формите 
си за множестено число с окончание –овенапр.: акт – актовебал – балове
винт – винтовеИзключение правят само следните именайон – йонитанц 
– танцифакт – фактихимн – химнибас – басиалт – алти
- Едносричните  съществителни от домашен  произход   образуват 
множествено   число   предимно   с   окончание   – ове,   но   от   тях   около   20 
образуват формите си за множествено число с окончание и
С  окончание  еобразуват формите си за множествено число пет имена; с 
окончание –а – само двес окончание –ища – пета още десетина образуват 
дублетни форми и с окончание ища
3.Звукови   промени    –   Задноезичните   съгласни   гI,   кI    Iхпред 
окончанието I­и  I, което е от дифтонгичен произходспоред закона за II 
палатализация преминават съответно в IзI,  IцI,  IсI, напр. :  враг­  врази
вълк – вълцигрък – гърцичех – чехитрак – траки;
Формизамножественочислона многосричните съществителниот
.мъжкирод  Тези   съществитлни   образуват   формите   си   за   множествено 
число със следните окончания:
Окончание – .и С него се образуват по правило формите за 
множествено число на многосричните съществителни имена от мъжки род
То се прибавя направо към формата за единствено число или се поставя на 
мястото на някоя наставка
- Когато   неопределената   форма   за   единствено   число   завършва   на 
съгласен   звук,   окончанието   се   прибавя   обикновено   направо   към   тази 
форманапр.: буквар – букваривестник – вестнициграничар – граничари
работник – работници
- Когато неопределената форма за единствено число завършва на –й
окончанието се поставя окончанието се поставя на мястото на –йнапр.; 
герой – героизлодей – злодеипорой – пороиславей – славеи
- Когато неопределената форма за единтвено число завършва на –а или 
, я напр.: баща – бащи; пияница – пияницираднина – роднинисъдия – 
съдиикомисия – комисии
Окончание   (- )овци евци,   С   него   се   образуват   форми   за   множествено 
число

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Число на съществителнити име

Граматическата категория число. В основата на гаматическата категория число лежи количествен признак на именуваните обекти. Съществителното име може да означава един обект или пък неопределено множество от еднородни обекти...
Изпратен от:
Елина
на 2010-04-28
Добавен в:
Курсови работи
по Лингвистика
Статистика:
40 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Конспектиране на статия - създаването на текста като лингвометодически проблем

17 яну 2017
·
5
·
3
·
552
·
12

Лингвистиката на текста поставя в центъра на вниманието базисното понятие текст. Основните причини при обучението в речта са: пропуски в организацията на работа...
 

Семиотика

06 дек 2009
·
238
·
11
·
500
·
44

въведение в дизайна и история на изкуството предназначение занимажвщи се с цветове и усе6тания...
 

Основи на редактирането

28 ное 2009
·
47
·
3
·
661
·
43
·
32

Лат. redactus – преправяне, преработване, въвеждане в ред Други значения: ръководя издание: книга, вестник, списание; проверявам ръкопис; обработвам даден писмен материал. Redaction: от фр. – обработка на текст за печат и подготовката му за печат..
 

Лингвистика на текста

18 окт 2009
·
341
·
10
·
2,877
·
391
·
163

Изпълнявайки семиотична функция, текстът представя не самия себе си, а нещо друго, различно от себе си и благодарение на това може да бъде използван като средство за комуникация...
 

Езикът като система

25 фев 2009
·
45
·
1
·
439
·
6

Възгледът за езика като с-ма е обоснован научно от швейцарския езиковед Фердинанд дьо Сосюр, а по-късно е обогатен от други лингвисти. Най-разпространеното схващане е, че езикът е сложна с-ма от взаимосвързани елементи и взаимоотношенията между тях...
 

Число на съществителнити име

Материал № 498423, от 28 апр 2010
Свален: 40 пъти
Прегледан: 81 пъти
Качен от:
Предмет: Лингвистика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 3,394
Брой символи: 19,677

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Число на съществителнити име"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения