Големина на текста:
Великденски празници в България
Като православна държава, България празнува празниците, свързани с
Пасха или Великден.
В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества
възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст
и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили
гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
У нас, подвижните празници започват с четирите недели,
предшестващи Великия пост, в които Църквата постепенно се подготвя за
поста. С молитвите през тези недели Църквата приканя верните към покайно
настроение, за да посрещнат духовно подготвени великия празник - Светлото
Възкресение Христово.
По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-
младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници,
роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по
случай неделя на опрощението.
Неделята след Месни заговезни е празник на всеобщото опрощение, на
възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена
прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство,
защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да
поиска прошка. Затова на този ден Църквата призовава вярващите да
пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат
Възкръсналия Христос.
В първия неделен ден от Великия пост се извършва тържество в памет
на възстановяването на почитта към светите икони.
На този ден, в големите катедрални храмове у нас се извършва
молебен в средата на храма пред иконите на Спасителя и Божията Майка.
Свещенослужителите молят Господа за утвърждаване във вярата на
православните християни и обръщането в истинския път на всички,
1
отстъпили от Църквата. После дяконът чете Символът на вярата и произнася
анатема, т.е. обявява отделянето от Църквата на всички, които се осмеляват
да изменят истините на православната вяра, и "вечна памет" на всички
загинали защитници на вярата, а "на многая лета" - на живите.
Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре
да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота - когато
си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар,
и Връбница, когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от
Христос шест дни до предаването му на страдания и кръстна смърт.
С най –голямо тържество са изпълнени дните на Страстната седмица.
Така се наричат дните на Христовите страдания (използва се
старобългарската дума страсти) от влизането на Исус Христос в Йерусалим
за песах до смъртта му. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е
наречен Велик.
Велики понеделник — Иисус Христос влязал в Йерусалимския храм и
го намира пълен с търговци. Божият син изгонил търговците, защото храмът
е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на
Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня -
символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не
носи духовни плодове.
Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни
нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици,
очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави
пророчества за съдбата на град Йерусалим.
Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в
притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната
вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казва, че един
от тях ще го предаде; Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък
2
Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и
залавянето му.
Велики четвъртък Произнесена е смъртната присъда над Иисус
Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.
Велики петък — ден на великите страдания на Иисус; Христос приел
гордо съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници,
накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при
изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпнат;
разпнат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки при слънчево
затъмнение и земетресение.
Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос
от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и
пред него е поставена стража.
В българската православна традиция всеки от дните на Страстната
седмица се отбелязва по особен начин:
?Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са
отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и
символично пречистващ характер — прави се за здраве.
?На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа (за
предпазване от градушка), боядисват се великденските яйца.
?На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се
украсяват боядисаните яйца с различни мотиви (против болести и смърт).
?На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват
гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.
Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове
Характерни обичаи за България са:
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък,
като броя им зависи от членовете на семейството и от броя на кокошките.
Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, която прави с
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Великденски празници в България

В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.
Изпратен от:
anjel1970
на 2007-11-30
Добавен в:
Доклади
по Етнология
Статистика:
133 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Доклади по Етнология рядко сваляни с 5 страници от преди повече от година Други
 
Подобни материали
 

„Български обичаи и традиции”

15 май 2009
·
139
·
11
·
570
·
194
·
20

реферат на тема булгарски обичаи и традиции,използвани са автентични български традиции, обичаи, песни от региона Велико Търново....
 

Границите на българската идентичност

24 фев 2008
·
197
·
4
·
1,030
·
8

Измеренията на чувството за национална идентичност обаче са твърде нехомогенни и разнопосочни.
 

Българо-гръцките отношения през XIX век

15 май 2008
·
77
·
11
·
2,391
·
60

Българо-гръцките отношения в първата половина на XIX в. са сложни и многостранни. По това време балканските народи навлизат в епохата на своето национално и политическо утвърждаване.
 

Българските роми

16 май 2008
·
225
·
11
·
3,266
·
29
·
1

Ромите, както впрочем и останалите граждани, бяха районирани и заселвани, имаха задължителни адресни регистрации и жителства по месторождение или месторабота...
 

История на ромите

01 юни 2008
·
217
·
12
·
2,422
·
114
·
24

Произход на ромите Робство и пепиод на европейския абсолютизъм O баро порраймос (циганският холокост) Ромите при българския комунизъм Посткомунистическа България Мултимедийно шоу (високоскоростна линия Т1 или по-висока)
 

Великденски празници в България

Материал № 49233, от 30 ное 2007
Свален: 133 пъти
Прегледан: 41 пъти
Предмет: Етнология
Тип: Доклад
Брой страници: 5
Брой думи: 341
Брой символи: 2,866

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Великденски празници в България "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения