Големина на текста:
НАРОДНИ ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
В съвременната литературна наука терминът фолклор (народно
творчество) се употребява като понятие за обозначаване на словесно
художествените произведения , сътворени от народа и разпространявани в
народните среди. Характерни белези на народното поетично творчество са:
колективност на създаването, устно предаване, съчетаване на словото с
художественото произведение фолклорната творба може да има не един, а
множество равноценни по стойност текстове (варианти).
Науката, която изучава фолклора, се нарича фолклористика. Тя изследва
спецификата на народното творчество, изучава националното своеобразие
и взаимодействието между фолклора на различните народи, стреми се да
изясни съдбата му в условията на съвременното общество, разработва
принципите за проучване на фолклорните текстове и т.н.
Народното поетическо творчество е една от най-ценните съставки на
нашата национална култура. То се създава и се развива в продължение на
много векове. Фолклорните творби представят ярко и вълнуващо
националната съдба и българската народна психика. В тях намира
художествено отражение народният бит с неговите разнообразни прояви.
Народното поетическо творчество е своеобразен художествен израз на
нравствения кодекс на народа. То е богата съкровищница на нашия език,
представен тук от всички български диалекти и запазил много старинни
лексикални и граматически форми. Чрез художествения език и
поетическата образност на фолклорните творби народът ни е изразил
своите естетически разбирания.
Народната песен заема важен дял в нравствено-естетическото израстване
и в патриотичното възпитание на младото поколение. Юнашките песни
отразяват мечтите на народа за сила и смелост в борбата срещу враговете.
Историческите песни представят не само трагизма в националната ни
съдба, а и твърдостта на българина, привързаността му към родината,
готовността му за саможертва в името на нейната свобода. Хайдушките
песни разкриват картини от героичната съпротива на народа срещу
политическото и социалното потисничество. Тази песенна традиция е
продължена в партизанските песни от най-ново време.
Оригиналната образност и дълбок жизнеутвърждаващ смисъл носят
обредните песни, свързани със старинни календарни и семейни обичаи.
Битовите песни изразяват най-съкровени човешки копнежи за щастие,
привързаност и обич към близките, всекидневни радости и тревоги.
Жизненост, бодрост и упование в труда- основа на народния живот,
вдъхват трудовите песни.
Подборът на песенния материал за нуждите на нравствено-
естетическото възпитание на съвременните деца се извършва съобразно с
особеностите на детската възраст и с оглед на съответствието на идейно-
тематичното съдържание на фолклорните творби с изискванията и целите
на възпитанието. Ето защо в педагогическата практика обикновено се
използват не пълните текстове на народните песни, а смислово завършени
откъси. Достъпни и особено привлекателни за деца от предучилищна
възраст са песните за природата и труда на хората, песните, които
отразяват борбите на народа ни за свобода и някои хумористични песни.
Песни за природата и труда. В народните песни природата обикновено
не е специален обект на възпяване, а се свързва пряко или косвено с
моменти от бита и труда на хората. Народният певец често одухотворява
природата и я поставя в непосредствен допир с човека-труженик.
Единението с природата, хуманното отношение към нея е основният идеен
мотив в песента „Яна, сокол и малка птичка”. Спасената от сокола птичка в
знак на благодарност обещава да пее на девойката:
...ще ти пея росна трева детелина,
вечер късно, сутрин рано, кога тъчеш тънко плътно,
кога плъстиш росна трева, тънко платно копринено...
Поетичната картина на разговора между Яна и птичката разкрива един
човешки порив към красота, която съпровожда радостта от труда и прави
по- осмислен живота.
Песента „Овчар и гора” внушава идеята за грижовно отношение към
гората. Във великодушните думи, с които гората се обръща към овчаря в
часа на тяхната раздяла, се долавя и нейната стаена мъка погубените ели.
Природата е щедра към грижовния стопанин, но не може да прости
безсърдечното посегателство върху нейната хармония- тази мъдра мисъл
достига до съзнанието на децата благодарение на простотата и
конкретността на образите в песента.
Жътварската песен „Майчина поръка” олицетворява слънцето като млад
момък, който изслушва наставленията на своята майка. Поръката на
слънчовата майка представя широка картина на летния ден в полето,
изпълнен с напрегнат труд и заедно с това изразява желанието на селянина
този труд да бъде облекчен.
Чрез поетичното представяне на природата като фон, обект и
непосредствен участник в труда на българина у децата се пробуждат
чувства на обич и привързаност към нейната многолика красота.
По-различен е пътят на възпитателното въздействие при
хумористичните песни. Те рисуват случки и примери на жизнено
поведение, които будят присмех и ирония. Голяма част от хумористичните
народни песни, подходящи за възпитанието на съвременните деца, осмиват
леността и небрежността. В „Бабиното просо” обект на осмиване е
немарливостта и недомислието в работата. В иронична светлина са

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Народни песни за деца

В съвременната литературна наука терминът фолклор (народно творчество) се употребява като понятие за обозначаване на словесно художествените произведения, сътворени от народа и разпространявани в народните среди...
Изпратен от:
Виктория
на 2010-04-08
Добавен в:
Теми
по Фолклористика
Статистика:
64 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Фолклористика рядко сваляни с 7 - 10 страници от преди повече от година Други
 
 

Народни песни за деца

Материал № 486557, от 08 апр 2010
Свален: 64 пъти
Прегледан: 206 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 2,163
Брой символи: 13,789

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Народни песни за деца"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала