Големина на текста:
ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН.
Графичният дизайн носи послания за културните, духовни и
материални ценности. Той се развива като самостоятелно звено въз
основа на комуникативните функции на дизайна , като
произведенията му се проявяват на границата между изкуството и
комуникацията. Чрез своя език той играе все по-голяма роля в
разпространяването на културата и информацията.
Графиците-дизайнери създават своите творби от една страна като
произведения на изящното изкуство, които предизвикват много
емоция, стил и естетика. В същото време без информационните
послания на графичния дизайн е трудно да достигнат до хората
постиженията на производството, търговията и социалната сфера.
Определено може да се каже, че графичният дизайн се проявява като
изкуство с утилитарна насоченост.
За да се достигне до същността на понятието „графичен дизайн”
освен понятието „дизайн” е необходимо да се определи и понятието
„графика”, което разкрива същностните характеристики на
направлението „графичен дизайн” като вид изкуство.
Понятието „графика” произлиза от гръцката дума „graphikos”-
„писмен”, от “grapho” – „пиша”, „чертая”, „рисувам”. Графиката се
развива като самостоятелен вид изобразително изкуство. То включва
рисунката и отпечатаните чрез различни материали художествени
творби, които се основават на рисунката, но имат специфични
начини на създаване, изобразителни средства и възможности.
Приема се, че независимото развитие на графиката като особена
област на изобразителното изкуство започва в епохата на
Възраждането на границата между XIV и XVв., макар че рисунката е
една от най-древните форми на изобразителното изкуство и е
известна от най-ранните етапи на човешката история За да се обясни
това противоречие е необходимо да се проследи пътя на
утвърждаването и осъзнаването на художествената специфика на
графиката.
Днес обемът на понятието „графика” е значително разширен. В
него освен графичното изкуство в музеите и изложбените зали се
включва графично изкуство и в бита, в издателското дело,
индустрията, промишлените изделия, строителството и т.н. Все по-
1
трудно е да се обединят такива различни направления като скици от
натура и полиграфически фотоплакати, фирмени и хералдични
знаци, шрифтове и илюстрации на книги и т.н.
За да се отговори на въпроса „що е графика” е необходимо да се
изясни : „Какво е това графично начало като общ художествен
принцип и какво е графичното изкуство в неговото историческо
зараждане и развитие.”Флоренсов в известна степен отговаря на този
въпрос. Той противопоставя формообразуващите принципи на
живописта и графиката и обяснява различията между тях в начините
на организиране на пространството, а не в материалите и
инструментите. Според автора в графиката са съществени
направленията и движенията. Средството за въздействие върху
зрителя е движението, жестът. Същността е в линеарността и в
построяването на изобразителното пространство и обектите в него, в
движения и линии.
При други опити да се определи понятието „графика” и графичност
се изхожда от специфичното съдържание на графичните образи,
много често абстрактни алегории, шаржове, резултат от
психологически и философски наблюдения.
Следователно авторите отбелязват като съществени признаци на
графиката и “абстрактността” и “знаковостта” с повече или по-малко
субективна оценка за обекта. В най-широк и обобщен смисъл
графиката се приема от авторите като изкуство на линията, скицата,
рисунката, изкуство на знаците.
При графиката обозначаваното е по-далеч от обозначеното, тяхната
връзка е съзнателно разтегната, средствата за пресъздаване са
опростени и често сведени до минимум. В този процес на
опростяване, на минимизация на графичния език се крие своеобразна
сила, неговите острота и точност. Тези качества на графиката
граничат със схематизация, насочват към изобразяване на повече или
по-малко абстрактни знаци. От тук и тясната връзка на графиката с
различните сфери на приложната изобразителност – научни схеми,
географски карти, чертежи, хералдика, запазени знаци, писмеността,
която се е зародила като знаково изображение. При всички тези
знаци е заложена тенденция на опростяване, графичен лаконизъм и
яснота.
Изкуството на графиката в някои случаи се е развивало постепенно
от приложните области, където се използва предварителната рисунка
2
на живописеца, архитекта, скулптура, ювелира. Като отбелязват
привързаността на графичното изкуство към утилитарни области,
където се е зародило, на авторите е трудно да поставят граница
между неговите „чисти” изящни форми и тези възникнали от
приложните области. Графиката като изкуство се развива в две
основни направления – изящна и приложна.
„Към изящната графика се отнасят произведения със
самостоятелно художествено значение, които не са пряко свъразни с
някакъв литературен текст и нямат определено практическо
предназначение” (Енциклопедия,1980-1987)
Обхватът на приложното направление на графиката, към които се
отнася и предмета на настоящото изследване непрекъснато се
увеличава. Тук се включват всички видове свързани с литературен
текст и предназначени за оформление на книги и списания
илюстрации, обложки, корици, както и карикатурата, плаката,
етикета, пощенската марка, запазения знак, шрифта, рубриката,
рекламата и др.
Едва в началото на XXв. и следващите десетилетия към понятието
„графични изкуства” се включва и създаването на корпоративната
(фирмена) символика свързана с осъществяване на фирмената
идентичност. Графиката в този период все по-често се свързва с
бизнеса.
Към края на 50-те години границата между изобразителното и
комерсиално изкуство се размива. Откриват се нови хоризонти и
вече „визуалната комуникация” осъществявана чрез графичния език
се свързва с развитието на филмовата и телевизионната индустрия.
Къде е мястото на графичния дизайн от гледна точка на предмета
на настоящото изследване ?
Изхождаме от постановката, че предметът на графичния дизайн се
предопределя от предмета на приложното направление на графиката.
Основната задача на графичния дизайн е да преведе да прекодира
на визуален език научна и техническа информация Обектът на
проектиране и организация е следната система от знаци :
а) Визуално-комуникативни средства на фирмената символика,
основен носител на фирмената идентификация - търговска марка,
знак, лого, архитектоника, стил на фирмения шрифт, цвят, етикети,
опаковки и т.н., като визуално-комуникативни средства се отнасят
още специализирани фирмени рекламни издания (каталози,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
Gubeva написа на 12 апр 2010 ОТГОВОРИ
студент
Изтеглих win.rar файла и не иска да се екстрактне ???
Последно сваляне: няма информация
 
Подобни материали
 

Основи на компютърната графика

29 яну 2013
·
38
·
26
·
971
·
65
·
6

Компютърната графика, създаване, редактиране, възпроизвеждане...
 

Графичен дизайн

Материал № 485650, от 06 апр 2010
Свален: 526 пъти
Прегледан: 744 пъти
Предмет: Инженерна графика, Технически науки
Тип: Курсова работа
Брой страници: 38
Брой думи: 8,262
Брой символи: 53,340

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Графичен дизайн"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Димитър Димитров
преподава по Инженерна графика
в град Бургас
с опит от  1 години

Илия Димитров
преподава по Инженерна графика
в град София
с опит от  14 години
1 47 13

виж още преподаватели...
Последно видяха материала