Големина на текста:
Географията възниква в дълбока древност във връзка с насъщните
жизнени потребности на хората- лова, риболова, скотовъдството,
земеделието. За водене дори на примитивното стопанство е било
необходимо доста добро познаване на местните условия- на начина на
живот на дивите зверове, на движението на рибата към реките и езерата, на
сезонността и продуктивността на пасищата, на плодородието на почвите.
Географията започва с това, което сега, след много „кръгове на спиралата”
в развитието на науката, се смята за нейно най- голямо постижение- с
опознаването на заобикалящата местност, на топологичните единици.
През античната епоха- в древна Гърция- географските работи се
разгръщат нашироко. Дълго време географските представи представляват
едно цяло с философията, историята, медицината. Като самостоятелна
наука географията се появява едва през последните векове преди нашата
ера. Смятало се, че географията започва от „Илиада” и „Одисея”, известна
част от които са написани от легендарния Омир. Страбон считал Омир
„баща на географията”, което е явно преувеличение. Поетът без съмнение е
бил наблюдателен човек, познавал Гърция и Средиземноморието,
включвал в тъканта на повествованието много реални географски образи,
но ги редувал с фантастични образи.
Платон (428-348 г.пр.н.е.) е знаменит древногръцки философ с голям
принос в развитието на географската мисъл. Платон е основоположник на
дедуктивния метод, превъзходно е владеел майсторството на дедуктивните
заключения.
Името на Платон е свързано с преданието на Атлантида. Гръцкия
свят, казвал той едва ли не е бил завоюван в 9000 г.пр.н.е. от хора,
притежаващи висока цивилизация и живеещи някъде на запад, но гръцката
войска е излязла победител в жестоката битка. При това веднага след
поражението на завоевателите тяхното отечество било разрушено от
катастрофално земетресение и потънало в морските дълбини. Може даже
да се преплува над потъналите градове на Атлантида, е считал Платон. От
тогава изследователи и популяризатори търсят Атлантида. Някой от тях
даже си въобразили за съществуването на сухопътен мост между Африка и
Америка. Чак през 1966 г. от н.е. започнала да се оформя друга хипотеза,
основана на това , че в Средиземно море между остров Крит и
континенталната част на Гърция бил открит потънал град, който напълно
сигурно може да бъде от самата Атлантида.
Създаден още в началото на IV-ти век пр.Хр., платоновият модел на
идеалната държава е оказал влияние върху всеки един по-късен опит за
изграждане на утопична обществена структура. От несъществуващия
остров на Томас Мор до съвременните опити на Маркс или Хитлер - всяко
едно от тези “съвършени” държавни устройства може да открие произхода
си в Държавата на Платон. Спарта е полисът, който се доближава
максимално до идеала на платоновата държава се вижда от следните
няколко примера. Като основно изискване за правилното функционниране
на полиса според Платон е разделението на труда - земеделецът да се
занимава само с земеделие, занаятчията само с занаята си, а войникът
(стражата) само със защита на полиса и поддържане на реда - т.е. с
управлението.
Платоновите идеи дават отражение и върху управленската структура
на Съединените щати. Мнозина членове на американското
Конституционно събрание са познавали политическите възгледи на
Платон. Разбира се, целта е била американската конституция да даде поле
за изява на народната воля. Но имало е и друга цел да осигури
възможност за управници да се избират най-умните и най-свестните.
Повратът от историята отново към естествознанието бил осъществен
от великия гръцки философ идеалист Аристотел (384-332 пр.н.е.). Ученик
от философа идеалист Платон, Аристотел в много отношения тръгва по
друг път. Докато Платон бил противник на научното наблюдение и
опитите, то Аристотел въпреки противоречивостта на философските си
възгледи привеждал материалистически положения. Ленин отбелязва, че в
„Метафизика” на Аристотел „няма съмнение в реалността на външния
свят”, че той изказва дори отделни гледища на диалектическия
материализъм, но Ленин изтъква и наивността в съжденията на Аристотел
и това, че той не поддържа последователно материалистическите си
гледища. Аристотел отделил много внимание на географските
изследвания, което намерило своето отражение в неговата
„Метеорология”. В известна степен Аристотел е родоначалник на
хидрологията, океанологията, метеорологията. В същност той поставил
началото на динамичната геоморфология, като предложил историческия
метод за изучаване на взаимодействието между сушата и морето. Няколко
книги Аристотел посветил и на зоологически въпроси. По такъв начин
великият синтетик- философ и естествоизпитател- се оказал в центъра на
такъв кръстопът…”, от който започнали многобройни отрасли на
естествознанието и натурфилософският синтез започнал да се заменя с
истински научен анализ, със задълбочаване на специализацията на
отделните естествени науки. Аристотел, както и мнозина други философи,
бил и в центъра на политическите събития, за което свидетелства книгата
му „Политика”. Най- после той се интересувал от възможностите на
математическия анализ и на изразяването на реалната действителност, на
причинността на явленията и процеса на развитието с помощта на
математически средства. В същото време той не бил склонен да надценява
математическия метод и изразявал недоволство, че „сега всеки мисли, че
науката- това е математиката, за да може да се разбере всичко”. Тези думи
на Аристотел с удоволствие се цитират от П. Джеймс. И наистина
Аристотел трезво преценявал възможностите на математиката. В. И. Ленин
специално обръща внимание на това, че Аристотел превъзходно,
отчетливо, ясно и материалистически решава „трудностите”, казано на
съвременен език, „на философията на математиката”, като формулира, че
математиката и другите науки абстрахират една от страните на тялото,
явлението, живота.
Хипарх - датата на неговото раждане и смъртта му са неизвестни, но
точно е установено, че в 140-тата година до новата ера, той е работил в
Александрийската библиотека. Хипарх преди всичко е бил математик и
астроном, отколкото географ, но именно той в крайна сметка теоретически
е показал по какъв начин може да се определи местоположението на
какъвто и да е пункт от земната повърхност. Той пръв е разделил кръг на
360?, изхождайки от математическите знания на асирийците. Кръгът и до
ден днешен всички народи го делят именно така. Хипарх разработил
координатната система на повърхността на земята, образец за която
послужила мрежата, направена от Евдокс за звездното небе. Екватора,
според него, представлява голям кръг (той дели земята на 2 равни части), а
меридианите преминават през полюса. В същото време, паралелите, с
приближаване към полюса стават все по-къси и по-къси. Доколкото Земята
извършва пълен оборот около своята ос за 24 часа, то за 1 час Земята се
завърта на 15? дължина.
Хипарх е възлагал големи надежди на това, че географията ще стане
по-точна, ако бъде използвана разработената от него мрежа на паралелите
и меридианите при разположението и на картата на населените пунктове.
Гърците умеели не лошо да определят географската ширина на мястото с
помощта на гномон, но се извършвало твърде рядко. За дължината се е
налагало само да гадаят, тъй като не е било възможно да се измерва
времето, особено по време на плаване. Хипарх е смятал, че може да се
сравнява местното време на началото на отчитането в различни пунктове и
тогава разликата във времената между тях ще покаже географската
дължина, но и след хилядолетие, не е бил правен опит да се създаде
система за съпоставяне на подобни наблюдения. Вече през 2-ри век от н.е.,
географската наука е станала твърде наситена с технически и
математически термини за да бъде понятна за масовия читател или за лица,
желаещи да получат сведения за едни или други страни. Полибий (гръцки
историк), гледал на географията като на наука, която внася съществен
принос и в историята; той следователно е възприемал географията както и
Херодот.
Хипарх, пръв се е сблъскал и с проблема за изобразяването на
земната повърхност на плоскост. Той е показал как да се разгърне
двойноизпъкналата земната повърхност върху пергамент. Да се извърши
това не е просто, тъй като сферическата повърхност не ляга на плоскостта
без изкривявания: необходимо е да се разреже и да се изтегли в различни
направления. Отдало му се е да създаде 2 вида проекции, обосновавайки ги
математически. Ортографската проекция е създадена на същия принцип.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Развитието на географията в Древността - Платон, Аристотел, Хипарх, Страбон

Географията възниква в дълбока древност във връзка с насъщните жизнени потребности на хората- лова, риболова, скотовъдството, земеделието...
Изпратен от:
d1ky
на 2010-03-15
Добавен в:
Курсови работи
по География
Статистика:
52 сваляния
виж още
Изтегли
 
 
Онлайн тестове по География
Тест по География и икономика за 8-ми клас (изходно ниво)
изходен тест по География за Ученици от 8 клас
Тестът съдържа 27 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за изходно ниво по География и икономика на ученици от 8-ми клас.
(Лесен)
27
74
1
2 мин
04.11.2016
Тест по география за 6-ти клас
тематичен тест по География за Ученици от 6 клас
Тест, който цели да провери знанията на учениците върху Южна Америка. Значително лесен вариант, с време за решаване 20 минути. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
20 минути
10
120
3
13.10.2016
» виж всички онлайн тестове по география

Развитието на географията в Древността - Платон, Аристотел, Хипарх, Страбон

Материал № 474235, от 15 мар 2010
Свален: 52 пъти
Прегледан: 82 пъти
Предмет: География
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,688
Брой символи: 10,288

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Развитието на географията в Древността - Платон ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Найденова
преподава по География
в град Пловдив
с опит от  22 години
91

Любка Богданова
преподава по География
в град София
с опит от  6 години
120

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения