Големина на текста:
МАСМЕДИИ И ПЕЧАТНИ МЕДИИ В БЪЛГАРИЯ
В развитието на медиите в бившите социалистически страни има
както много общи черти, така и редица специфични елементи. Като цяло
моделът включва два етапа. Първо в тези страни започва процес на
дерегулация на средствата за масова информация - приети са закони, които
позволяват на медиите де се превърнат от партийно - държавни институции в
обществени или независими организации. Вторият процес е свързан с
приемането на нормативни актове, които създават условия за приватизация и
навлизане на частните капитали в областта на медиите очертават условията
за равноправна конкуренция, но създават и превантивни бариери за възможна
държавна и политическа намеса в работата на средствата за информация.
Съвсем естествено е повечето източноевропейски страни да се
ръководят от редица западни модели на медийни закони, като акцентът е
поставен върху обществените средства за масова комуникация, върху
свободата на словото и печата, върху антимонополната политика в областта
на медиите и върху тяхната институционална автономия. По този начин са
гарантирани основните функции на медиите-плурализъм на мненията и
обществен контрол, надпартийност и обективност, защита на националната и
културната им идентичност и т.н.
Българските медии са неразривно свързани с историята на страната и
на българската журналистика, която има сложно и богато минало.
Периодичният ни печат се появява в условията на робство, което налага своя
отпечатък върху цялото му по-нататъшно развитие.
Условно могат да се посочат пет периода в развитието на печатните
медии и масмедиите в България:
Първият период обхваща Възраждането, появата на първите
български печатни издания у нас и зад граница и ролята им в
националноосвободителните борби на народа до освобождението от турско
робство през 1878г. През този период се появяват едни от най-ценните издания в
историята на българската журналистика – „Българска дневница”, „Дунавски
лебед” и „Бъдещност” на Георги Сава Раковски, „Свобода” и „Независимост” на
Любен Каравелов, „Гайда ” на Петко Р. Славейков и Ботевите „Дума на
българските емигранти”, „Будилник” и „Знаме”.
Вторият период в развитието на българския печат е много
сложен и противоречив. Той обхваща промеждутъка от 1878г. до 1923г.
Третият период е белязан преди всичко от появата на радиото
през 1929г., което значително разширява комуникационното пространство.
Четвъртият период е доста продължителен – от 1944 до 1989г.
Петият период в развитието на масмедийната политика у нас
вече е прието да се нарича посттоталитарен.
МЕДИИТЕ ПРЕДИ 1989Г.
От 1989г. до днес българските масмедии извървяват извънредно
дълъг път. Обществено-поритическите промени в България оказват своето
влиание върху тяхната структура, направление и съдържание.
В настоящата разработка по-подробно ще бъдат разгледани периодите
в развитието на българските медии от 1970г. до наши дни.
На 4 декември 1947 г. е приета Конституцията на Народна република
България, в която чл. 88 от VIII глава–„Основни права и задължения на
гражданите”, съдържа следния текст: „Конституцията гарантира на
гражданите на Народната република свобода на печата, словото,
събиранията, митингите и манифестациите”. Единствено този текст вече
регламентира дейността на медийте в България. От този момент нататък под
контрола на БКП (въпреки привидната двупартийна политическа система–
БКП в съюз с БЗНС) се намира цялата система на средствата за масова
информация, печатната база, разпространението на печата. Всяко издание е
печатен орган на партиен комитет, политическа или обществена организация.
Истина има в думите на писателя Йордан Василев (първият главен
редактор на вестник „Демокрация” след 10 ноември 1989 г.), че „до 1990 г. в
страната всъщност излизаше един вестник с много названия”. Системата на
печата е много строго организирана по два показателя: теория на
разпространение и тематична насока. На първо място са поставени
централните общополитически вестници „Работническо дело” (БКП),
„Отечествен фронт” (ОФ), „Земеделско знаме” (БЗНС), „Труд” (БПС),
„Народна младеж” (ДКМС). На български и турски език излиза вестник