Големина на текста:
МАСМЕДИИ И ПЕЧАТНИ МЕДИИ В БЪЛГАРИЯ
В развитието на медиите в бившите социалистически страни има
както много общи черти, така и редица специфични елементи. Като цяло
моделът включва два етапа. Първо в тези страни започва процес на
дерегулация на средствата за масова информация - приети са закони, които
позволяват на медиите де се превърнат от партийно - държавни институции в
обществени или независими организации. Вторият процес е свързан с
приемането на нормативни актове, които създават условия за приватизация и
навлизане на частните капитали в областта на медиите очертават условията
за равноправна конкуренция, но създават и превантивни бариери за възможна
държавна и политическа намеса в работата на средствата за информация.
Съвсем естествено е повечето източноевропейски страни да се
ръководят от редица западни модели на медийни закони, като акцентът е
поставен върху обществените средства за масова комуникация, върху
свободата на словото и печата, върху антимонополната политика в областта
на медиите и върху тяхната институционална автономия. По този начин са
гарантирани основните функции на медиите-плурализъм на мненията и
обществен контрол, надпартийност и обективност, защита на националната и
културната им идентичност и т.н.
Българските медии са неразривно свързани с историята на страната и
на българската журналистика, която има сложно и богато минало.
Периодичният ни печат се появява в условията на робство, което налага своя
отпечатък върху цялото му по-нататъшно развитие.
Условно могат да се посочат пет периода в развитието на печатните
медии и масмедиите в България:
Първият период обхваща Възраждането, появата на първите
български печатни издания у нас и зад граница и ролята им в
националноосвободителните борби на народа до освобождението от турско
робство през 1878г. През този период се появяват едни от най-ценните издания в
историята на българската журналистика – „Българска дневница”, „Дунавски
лебед” и „Бъдещност” на Георги Сава Раковски, „Свобода” и „Независимост” на
Любен Каравелов, „Гайда ” на Петко Р. Славейков и Ботевите „Дума на
българските емигранти”, „Будилник” и „Знаме”.
Вторият период в развитието на българския печат е много
сложен и противоречив. Той обхваща промеждутъка от 1878г. до 1923г.
Третият период е белязан преди всичко от появата на радиото
през 1929г., което значително разширява комуникационното пространство.
Четвъртият период е доста продължителен – от 1944 до 1989г.
Петият период в развитието на масмедийната политика у нас
вече е прието да се нарича посттоталитарен.
МЕДИИТЕ ПРЕДИ 1989Г.
От 1989г. до днес българските масмедии извървяват извънредно
дълъг път. Обществено-поритическите промени в България оказват своето
влиание върху тяхната структура, направление и съдържание.
В настоящата разработка по-подробно ще бъдат разгледани периодите
в развитието на българските медии от 1970г. до наши дни.
На 4 декември 1947 г. е приета Конституцията на Народна република
България, в която чл. 88 от VIII глава–„Основни права и задължения на
гражданите”, съдържа следния текст: „Конституцията гарантира на
гражданите на Народната република свобода на печата, словото,
събиранията, митингите и манифестациите”. Единствено този текст вече
регламентира дейността на медийте в България. От този момент нататък под
контрола на БКП (въпреки привидната двупартийна политическа система–
БКП в съюз с БЗНС) се намира цялата система на средствата за масова
информация, печатната база, разпространението на печата. Всяко издание е
печатен орган на партиен комитет, политическа или обществена организация.
Истина има в думите на писателя Йордан Василев (първият главен
редактор на вестник „Демокрация” след 10 ноември 1989 г.), че „до 1990 г. в
страната всъщност излизаше един вестник с много названия”. Системата на
печата е много строго организирана по два показателя: теория на
разпространение и тематична насока. На първо място са поставени
централните общополитически вестници „Работническо дело” (БКП),
„Отечествен фронт” (ОФ), „Земеделско знаме” (БЗНС), „Труд” (БПС),
„Народна младеж” (ДКМС). На български и турски език излиза вестник
„Йени ъшък” („Нова светлина”), чиято цел е да приобщи турското етническо
малцинство към идеите на социализма.
Втората група вестници обединява централните специализирани
издания с определено тематично направление – „Кооперативно село”,
„Народна култура”, „Литературен фронт”, „Народен спорт”, „Стършел” и
други.
В третата група влизат местните общополитически вестници, а в
четвъртата местните специализирани издания, многотиражните и
стенвестниците.
След 1990г. медиакритиката изследва основните недостатъци и
деформации в системата на масмедиите по време на тоталитарният режим.
Един от съществените изводи е , че поради свръхцентрлизацията на пресата
не са били удовлетворени информационните потребности на големи групи от
аудиторията. Идеологическата функция на журналистиката, изпълняваща
ролята на колективен организатор, пропагандатор и агитатор, е причината на
страниците на печата да доминира официалната информация. Следствие от
това е ограниченото жанрово разнообразие на материалите, доминират
статиите, кореспонденциите, очерците, рядко има репортажи. Една от
характерните черти на тоталитарния печат е разделението на позволени и
забранени теми.
Едва през последните години от управлението на Тодор Живков някои
издания си позволяват до известна степен да кажат истината за деформациите
на социалистическия строй. След тези опити е закрито списание „Младеж” , а
едни от най-добрите журналисти са принудени да напуснат вестник „Народна
култура”. Неслучайно през 80-те години българската аудитория слуша
предаванията на ВВС, Дойче веле и Свободна Европа, за да получи друга
информация за събитията у нас (също идеологизирана в противоположна
насока, но все пак по-обективна).
През 1987–1988г. у нас стават популярни съветските издания
„Московские новости” и „Огонек”, предаването „Взгляд” на Съветската
телевизия, но властта отчита колко и кои хора ги четат и гледат. Въпреки, че
официално БКП поддържа „перестройката”, цензурата наказва всички
български издания, препечатващи прекалено смели, по нейното мнение,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Масмедии и печатни медии в България

Обща характеристика на медиите в България. Анализ за развитието на печатните и електронни масови средства за уведомяване. Пазарен дял и съвременен поглед за състоянието на медииното равнище в България...
Изпратен от:
libvratsa
на 2010-03-05
Добавен в:
Курсови работи
по Журналистика
Статистика:
711 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Теории на масовата комуникация

09 сеп 2008
·
134
·
3
·
591
·
43
·
10
·
1

Настоящата работа има за цел да разгледа въпроса дали една съвременна, действаща и до голяма степен предпочитана медия се вмества във формулата, създадена от Гронбек и Лукас. През тази теория ще бъде разгледан българският вестник „Дневник” в неговия...
 

Свободата на словото на журналистите

23 апр 2007
·
840
·
3
·
466
·
248
·
49

В журналистическия свят лошите новини са в центъра на общественото внимание. Един съвсем битов проблем или ситуация може да се превърне в сензация ако бъде погледната и представена добре от журналиста.
 

Лекции по телевизионни жанрове

11 май 2009
·
612
·
8
·
1,970
·
491
·
121
·
1

ТВ ЖАНРОВЕ 1. Жанрова система в телевизията. Определение. Класификация. 2. Телевизионни новини – фактът като обект. 3. Телевизионни знаци. Визия. Музика. Шумове. 4. Словото в телевизията. Стилове. Речева ситуация. Синтактични и морфологични особености
 

Мисията на радио журналистът

13 фев 2009
·
85
·
1
·
350
·
42
·
18

Кратко есе Мисията на Радио Журналистът, собствени размисли над темата....
 

Новина, сензация и етика в българската журналистика

09 фев 2009
·
210
·
5
·
832
·
38

По Теория на Журналистиката и медиите. Анализ на темата за новината, сензацията и етиката в българската журналистика. Първи курс магистри.
 

Масмедии и печатни медии в България

Материал № 467964, от 05 мар 2010
Свален: 711 пъти
Прегледан: 703 пъти
Качен от:
Предмет: Журналистика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 20
Брой думи: 5,418
Брой символи: 34,527

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Масмедии и печатни медии в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Плевен
с опит от  16 години
70 9

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
3 1,035 109

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения