Големина на текста:
МАСМЕДИИ И ПЕЧАТНИ МЕДИИ В БЪЛГАРИЯ
В развитието на медиите в бившите социалистически страни има
както много общи черти, така и редица специфични елементи. Като цяло
моделът включва два етапа. Първо в тези страни започва процес на
дерегулация на средствата за масова информация - приети са закони, които
позволяват на медиите де се превърнат от партийно - държавни институции в
обществени или независими организации. Вторият процес е свързан с
приемането на нормативни актове, които създават условия за приватизация и
навлизане на частните капитали в областта на медиите очертават условията
за равноправна конкуренция, но създават и превантивни бариери за възможна
държавна и политическа намеса в работата на средствата за информация.
Съвсем естествено е повечето източноевропейски страни да се
ръководят от редица западни модели на медийни закони, като акцентът е
поставен върху обществените средства за масова комуникация, върху
свободата на словото и печата, върху антимонополната политика в областта
на медиите и върху тяхната институционална автономия. По този начин са
гарантирани основните функции на медиите-плурализъм на мненията и
обществен контрол, надпартийност и обективност, защита на националната и
културната им идентичност и т.н.
Българските медии са неразривно свързани с историята на страната и
на българската журналистика, която има сложно и богато минало.
Периодичният ни печат се появява в условията на робство, което налага своя
отпечатък върху цялото му по-нататъшно развитие.
Условно могат да се посочат пет периода в развитието на печатните
медии и масмедиите в България:
Първият период обхваща Възраждането, появата на първите
български печатни издания у нас и зад граница и ролята им в
националноосвободителните борби на народа до освобождението от турско
робство през 1878г. През този период се появяват едни от най-ценните издания в
историята на българската журналистика – „Българска дневница”, „Дунавски
лебед” и „Бъдещност” на Георги Сава Раковски, „Свобода” и „Независимост” на
Любен Каравелов, „Гайда ” на Петко Р. Славейков и Ботевите „Дума на
българските емигранти”, „Будилник” и „Знаме”.
Вторият период в развитието на българския печат е много
сложен и противоречив. Той обхваща промеждутъка от 1878г. до 1923г.
Третият период е белязан преди всичко от появата на радиото
през 1929г., което значително разширява комуникационното пространство.
Четвъртият период е доста продължителен – от 1944 до 1989г.
Петият период в развитието на масмедийната политика у нас
вече е прието да се нарича посттоталитарен.
МЕДИИТЕ ПРЕДИ 1989Г.
От 1989г. до днес българските масмедии извървяват извънредно
дълъг път. Обществено-поритическите промени в България оказват своето
влиание върху тяхната структура, направление и съдържание.
В настоящата разработка по-подробно ще бъдат разгледани периодите
в развитието на българските медии от 1970г. до наши дни.
На 4 декември 1947 г. е приета Конституцията на Народна република
България, в която чл. 88 от VIII глава–„Основни права и задължения на
гражданите”, съдържа следния текст: „Конституцията гарантира на
гражданите на Народната република свобода на печата, словото,
събиранията, митингите и манифестациите”. Единствено този текст вече
регламентира дейността на медийте в България. От този момент нататък под
контрола на БКП (въпреки привидната двупартийна политическа система–
БКП в съюз с БЗНС) се намира цялата система на средствата за масова
информация, печатната база, разпространението на печата. Всяко издание е
печатен орган на партиен комитет, политическа или обществена организация.
Истина има в думите на писателя Йордан Василев (първият главен
редактор на вестник „Демокрация” след 10 ноември 1989 г.), че „до 1990 г. в
страната всъщност излизаше един вестник с много названия”. Системата на
печата е много строго организирана по два показателя: теория на
разпространение и тематична насока. На първо място са поставени
централните общополитически вестници „Работническо дело” (БКП),
„Отечествен фронт” (ОФ), „Земеделско знаме” (БЗНС), „Труд” (БПС),
„Народна младеж” (ДКМС). На български и турски език излиза вестник
„Йени ъшък” („Нова светлина”), чиято цел е да приобщи турското етническо
малцинство към идеите на социализма.
Втората група вестници обединява централните специализирани
издания с определено тематично направление – „Кооперативно село”,
„Народна култура”, „Литературен фронт”, „Народен спорт”, „Стършел” и
други.
В третата група влизат местните общополитически вестници, а в
четвъртата местните специализирани издания, многотиражните и
стенвестниците.
След 1990г. медиакритиката изследва основните недостатъци и
деформации в системата на масмедиите по време на тоталитарният режим.
Един от съществените изводи е , че поради свръхцентрлизацията на пресата
не са били удовлетворени информационните потребности на големи групи от
аудиторията. Идеологическата функция на журналистиката, изпълняваща
ролята на колективен организатор, пропагандатор и агитатор, е причината на
страниците на печата да доминира официалната информация. Следствие от
това е ограниченото жанрово разнообразие на материалите, доминират
статиите, кореспонденциите, очерците, рядко има репортажи. Една от
характерните черти на тоталитарния печат е разделението на позволени и
забранени теми.
Едва през последните години от управлението на Тодор Живков някои
издания си позволяват до известна степен да кажат истината за деформациите
на социалистическия строй. След тези опити е закрито списание „Младеж” , а
едни от най-добрите журналисти са принудени да напуснат вестник „Народна
култура”. Неслучайно през 80-те години българската аудитория слуша
предаванията на ВВС, Дойче веле и Свободна Европа, за да получи друга
информация за събитията у нас (също идеологизирана в противоположна
насока, но все пак по-обективна).
През 1987–1988г. у нас стават популярни съветските издания
„Московские новости” и „Огонек”, предаването „Взгляд” на Съветската
телевизия, но властта отчита колко и кои хора ги четат и гледат. Въпреки, че
официално БКП поддържа „перестройката”, цензурата наказва всички
български издания, препечатващи прекалено смели, по нейното мнение,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Масмедии и печатни медии в България

Обща характеристика на медиите в България. Анализ за развитието на печатните и електронни масови средства за уведомяване. Пазарен дял и съвременен поглед за състоянието на медииното равнище в България...
Изпратен от:
libvratsa
на 2010-03-05
Добавен в:
Курсови работи
по Журналистика
Статистика:
720 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Теории на масовата комуникация

09 сеп 2008
·
134
·
3
·
591
·
43
·
10
·
1

Настоящата работа има за цел да разгледа въпроса дали една съвременна, действаща и до голяма степен предпочитана медия се вмества във формулата, създадена от Гронбек и Лукас. През тази теория ще бъде разгледан българският вестник „Дневник” в неговия...
 

Свободата на словото на журналистите

23 апр 2007
·
840
·
3
·
466
·
250
·
49

В журналистическия свят лошите новини са в центъра на общественото внимание. Един съвсем битов проблем или ситуация може да се превърне в сензация ако бъде погледната и представена добре от журналиста.
 

Масови комуникации и журналистика

19 май 2009
·
634
·
72
·
12,355
·
656
·
128
·
1

Изобретението, наречено телевизия, не е толкова старо на години, но корените на това, което наричаме телевизионна индустрия ни връщат към 1876 г., когато Александър Бел прави първата демонстрация на своя телефон пред публика...
 

Онлайн журналистика

17 фев 2009
·
249
·
5
·
729
·
176
·
71
·
1

В съвременните социално-културни и комуникационни условия възприемането на интернет като възможност за размяна на информация и продукти е предпоставка за развитието на различни медийни форми в нея...
 

Мисията на радио журналистът

13 фев 2009
·
86
·
1
·
350
·
44
·
18

Кратко есе Мисията на Радио Журналистът, собствени размисли над темата....
 

Масмедии и печатни медии в България

Материал № 467964, от 05 мар 2010
Свален: 720 пъти
Прегледан: 709 пъти
Качен от:
Предмет: Журналистика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 20
Брой думи: 5,418
Брой символи: 34,527

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Масмедии и печатни медии в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Пенка Константинова
преподава по Журналистика
в град Велико Търново
с опит от  17 години
79 10

Марияна Златкова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  19 години
2 1,059 118

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения