Големина на текста:
Динамика, развитие и възраст на ландшафтите
На тези въпроси са обърнали внимание още първите ландшафтоведи,
като Берг, Полинов и др., които са разглеждали ландшафта като сложна
материална геосистема, намираща се в процес на непрекъснато
функциониране и развитие.
Във всяко определение на ПТК се подчертава неговото генетико-
диалектическо единство и относителната генетична еднородност на
взаимосвързаните материални геокомпоненти. Следователно на всеки
ландшафт, както на всяка материална геосистема, са присъщи изменения.
Източник на тези изменения е борбата между вътрешните и външните
противостящи явления и процеси в ландшафтната сфера. Те са движещи
сили в еволюцията на всеки един ландшафт.
Динамика на ландшафтите
Промените в ландшафта, които се извършват без да се нарушава
неговата вътрешна структура и без да се стига до нейното качествено
преобразуване, се наричат динамика на ландшафтите. Така че под
динамика на ПТК трябва да се разбира съвкупността от измененията му в
рамките на определена инвариантна структура. Динамиката на
ландшафтите се характеризира с периодични и обратими изменения. Тези
изменения се предизвикват от редица взаимосвързани процеси, протичащи
вътре в ландшафта и характеризиращи неговата устойчивост.
Устойчивостта е свойството на всеки ландшафт да запазва своята
структура и характер на функциониране под въздействието на външни
природни и антропогенни процеси. Устойчивостта на ландшафта
представлява период на относителен застой, в който се наблюдава
обратимост на явленията и краткотрайни несъществени промени във
вертикалната структура. Саморегулацията на ландшафта може да се
определи като друго негово свойство, което обуславя запазването на
определено състояние, режим и връзки между геокомпонентите.
Динамичните промени в ландшафта се изразяват в определена
насоченост на процесите при функционирането както на компонентите,
така и на морфологичните му части. Най-характерната особеност на
извършващите се процеси в даден ландшафт е тяхната циклична форма.
Това се отнася в най-голяма степен до преноса, обмена и трансформацията
на вещества и енергия вътре в самия ландшафт. Тези процеси зависят от
слънчевата радиация, която е най-важния и постоянно действащ
енергетичен източник. Диференциацията на циклите в динамиката на
ландшафтите се дължи на тяхната променливост във времето и всеки
цикъл има съответна продължителност. Определени са денонощни,
сезонни и годишни цикли. Някои автори определят дори и подцикли. В
течение на даден цикъл се извършва кръговрат и трансформация на
слънчева енергия, влагооборот, газообмен, миграция на химични елементи
и вещества, биохимичен метаболизъм и др. Постоянното състояние на
ландшафта се характеризира с динамичност на вертикалната структура.
Тази динамичност се наблюдава във всеки компонент на ландшафта,
независимо от нейната степен и ефективност.
При денонощния цикъл на функциониране на ландшафтите значително
влияние изпитват биотичните компоненти. Фотосинтезата в растителната
покривка се осъществява само през деня, и то с интензитет, зависим от
облачността. През нощта растенията „спят”. Денонощната цикличност се
наблюдава и в животинския свят – през нощта дневните животни почиват,
а бродят нощните и обратно.
Сезонната ритмика се характеризира с промяната на природните
процеси и явления, предизвикана от движението на Земята около Слънцето
и от наклона на земната ос. Почти всички процеси които определят
сезонното състояние на вътрешната структура на ландшафтите, тяхното
функциониране като пълни ПТК, зависят от количеството на слънчевата
енергия и нейното изменение във времето и в пространството. През лятото
количеството слънчева енергия в Северното полукълбо е максимално,
поради което всички процеси в ландшафтите протичат интензивно. През
зимата при минимален светлинен и топлинен баланс, активното
функциониране на ландшафтите замира и даже се прекратява. През
преходните сезони (пролет и есен) ПТК получават почти еднакво
количество слънчева енергия. През пролетта обаче интензивността на
природните процеси постоянно нараства, а през есента тя постепенно
намалява. Междусезонните изменения на компонентите и комплексите са
много по-резки от денонощните, понеже промените в природните процеси,
макар и по-продължителни, са много по-дълбоко осезаеми в ландшафтната
сфера.
Многогодишната ритмика на ландшафтите се обуславя от климатичните
цикли. Те са подчинени на колебанията в слънчевата активност, и в
зависимост от тяхната продължителност и интензитет в дадени ландшафти
могат да настъпят коренни изменения на компонентите.
Развитие и саморазвитие на ландшафтите
Измененията на ПТК, които са свързани с появата на качествено нови
взаимовръзки и функции и които довеждат впоследствие до коренни
промени във вътрешната структура на ландшафта, се определят като
негово развитие или еволюция. Понятията, характеризиращи различните
изменения на ландшафтите, се подреждат отдолу нагоре така:
функциониране – динамика – развитие (еволюция). Докато
функционирането характеризира определено състояние на ландшафта, а
динамиката показва периодичност и обратимост, то развитието е
необратимо и има постъпателен характер. Необратимостта довежда до
съществени промени във вътрешната структура на ландшафтите и в крайна
сметка до замяна на един вариант с друг. Тази замяна означава фактически
„загиването” на един „раждането” на нов вид ландшафт. Това може да
стане както под влияние на интензивни природни процеси, така и в
резултат на постоянно действащи антропогенно-техногенни обекти.
Самата ландшафтна структура в повечето случаи се извършва постепенно,
но често се наблюдава бързо изменение при изявата на т.нар.
катастрофални природни или антропогенни процеси (земетресения,
наводнения, лавинопади, силни пожари, популация на гризачи или
насекоми и др.). В резултат от последните се образуват най-често
деградирани ландшафти.
Берг обръща голямо внимание на факта, че факторите за развитието на
ландшафтите могат да бъдат както външни, така и вътрешни. Вътрешните
трябва да се търсят във взаимоотношенията между отделните компоненти
(напр. взаимодействието на биотата с геомата, или на релефа с
растителността и т.н.). Всъщност те са движещата сила в развитието на
даден ландшафт.
В отделните компоненти на всеки ландшафт постоянно възникват и се
акумулират нови елементи. Те обуславят изменението на елементарните
ландшафти, което постепенно довежда до формирането на нов ландшафт
на мястото на стария. Още Полинов, а след него и Берг обръщат внимание
ма факта, че във всеки ландшафт съществуват възникнали по различно
време елементи в отделните компоненти. Те определят три категории,
различни по възраст елементи: реликтни, консервативни и прогресивни.
Реликтните елементи са най-стари и са се запазили от предишни епохи,
поради което имат голямо палеоландшафтно значение, давайки
информация за историческото развитие на даден ландшафт. Подобни
елементи могат да се открият във всеки компонент. Например такива могат
да бъдат земеповърхностни форми (реликтните земеповърхностни форми в
Рила и Пирин).
Консервативните елементи в повечето случаи са по-млади от реликтните
и те най-точно съответстват на съвременното състояние на ландшафта и
определят неговата вътрешна структура. Обикновено те са най-
многобройни, най-стабилни, дълбоко вкоренили се в структурата и трайно
поддържащи равновесието между компонентите в динамичната система на
ландшафта.
Прогресивните елементи са най-новите, най-младите и най-жизнените.
Те могат да възникнат във всеки компонент, но най-често се откриват в
растителната покривка, в хидроклиматичните условия и в релефа. Тяхната

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Динамика, развитие и възраст на ландшафтите

Промените в ландшафта, които се извършват без да се нарушава неговата вътрешна структура и без да се стига до нейното качествено преобразуване, се наричат динамика на ландшафтите...
Изпратен от:
Denitsa Velikova
на 2010-02-17
Добавен в:
Лекции
по Физическа география и ландшафтознание
Статистика:
74 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Развитие на ладшафта в България


Терминат ландшафт се споменава в България за първи път през 1921 г. от проф. Жеко Радев...
 

Динамика, развитие и възраст на ландшафтите

Материал № 459221, от 17 фев 2010
Свален: 74 пъти
Прегледан: 100 пъти
Качен от:
Предмет: Физическа география и ландшафтознание, География
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 1,214
Брой символи: 8,265

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Динамика, развитие и възраст на ландшафтите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала