Големина на текста:
КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ
Тоталитаризмът като феномен на 20 век
Тоталитаризмът е заклеймен като най-опасната тенденция на развитие в света.
Проводници на тази тенденция по протежение на цялото историческо развитие на човечеството
са отделни личности, притежаващи патологичен стремеж към пълен и всеобщ контрол над
обществените процеси.
Стремежът към пълен контрол над обществото e цел на много деспотични владетели от
древността до наши дни. Затова в някои изследвания към тоталитарните режими се причислват
династията на Маурите в Индия (321—185 г. п. н. е.), династията Цин в Китай (221—206 г. п. н.
е.), управлението на Шака Зулу в Африка(1816-28) и др. Управлението на династията Цин в
Китай буди особен интерес, тъй като основата на властта при тази династия се корени в
китайска филосовска школа, която на западен език се превежда като легизъм. Легистката
доктрина е стройна концепция за деспотичната държава, функционираща в условията на
неограничената власт на владетеля, ръководещ еднолично унифицирания държавен
административен апарат, пълноценна идеология даваща философско-теоритична обосновка на
необходимостта от тотален контрол. При това легизмът е официална идеология на Цин повече
от 150 години, чак до падането на династията в резултат на народно въстание.
В древна Спарта имало строг държавен контрол над всички аспекти от живота. Децата на
гражданите още от малки били отделяни от родителите си и били отглеждани в държавни
училища. Военната повинност била обща и задължителна. Добивите от собствеността се
добавяли към обществените запаси. Различни мерки ограничавали отношенията между
половете в тесни рамки, включително и възпроизвеждането, и регулирали броя на населението.
Тайна полиция се грижела да не се увеличава недоволството. Целта била да се гарантира
стабилно и трайно общество без промени в структурата на властта, икономиката, морала и
културата. И наистина Спарта запазва режима си на управление и остава най-силната гръцка
държава до намесата на някои външни събития през IV в. пр. Хр.
В средновековна Европа тоталитаризмът процъфтява на религиозна почва.
Католическата църква налага на цялото общество "единствено верния път" с огъня и меча на
инквизицията. Всяко инакомислие бивало наказвано жестоко, като в отделни случаи било
достатъчно само подозрение, неосновано на никакви факти.
Все пак гореописаните диктатури като цяло си остават в руслото на традициите и не се
ползват с масова народна подкрепа. Практическото осъществяване на абсолютен контрол на
държавата над целия обществен живот и производство става възможно само в XX век,
благодарение на икономическото развитие, разпространението на телекомуникационите
технологии и появата на ефективни методи за манипулация на обществто (най-напред,
пропаганда). Тези технологии са способни да осигурят и гарантират масова подкрепа на
управлението на страната, особено ако начело стои харизматичен лидер. Въпреки тези
обективни тенденции, тоталитаризмът възниква само в отделни страни.
Следващ опит за построяване на тоталитарно общество става СССР където всичко се
повтаря на практика с абсолютна точност. В Съветския Съюз за "единствено вярна" се
възприема комунистическата идеология. Трудовете на "класиците на марксизма-ленинизма"
служат за библия, а ролята на инквизицията изпълнява пето управление на КГБ на СССР.
Еретиците (поборниците за правата на човека и истината), не били изгаряни на кладата, а
изпращани в колонии и затвори след съд по "антисъветските" параграфи от наказателния
кодекс. За щастие, и средновековната инквизиция, и СССР останаха в миналото, но това не е
причина за успокоение. Стремежът към тоталитаризъм е заложен в човешката природа, затова
опасността от тоталитаризма не е изчезнала.
Тоталитаризмът като термин, възниква след Първата световна война (Джовани
Амендола 1923г. от лат. totalis — цял, пълен), за да опише формата на държавно устройство,
при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира
всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот Тоталитарните режими се
отличават от авторитарните именно по всеобхватността и тоталността на контрола върху
публичния и частния живот, който осъществяват.
Тоталитарните режими са еднопартийни. Управляващата партия и нейната идеология
претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани.
Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на
партията и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната
свобода и основни граждански права също са ограничени в максимална степен, като са
заменени с обещание за бъдеща „свобода за всички”.
Претенцията на тоталитаризма е, че гражданите са значими не като индивидуални
личности, а като част от цялостната система, която подготвя бъдещия ред на обществото и
държавата, водени от партията. На тях се внушава и убеденост в превъзходството на класата,
нацията или расата, която трябва да има тоталната власт в държавата и да се стреми към
налагане и разширяване на тази власт и извън границите на страната. Тоталният партиен
монопол е оправдан от партийната идеология, според която решенията на партийния лидер са
винаги правилни, като това се затвърждава чрез партийната пропаганда, която е задължителен
елемент на тоталитаризма. В тоталитарните режими се организират зрелищни масови шествия и
публични спектакли в чест на партията. Те са изключително въздействащ психологически
инструмент и целта им е да внушат на гражданите въодушевена подчиненост на партийната
идеология. Терорът е друг инструмент на тоталитарните режими. Той е повсеместен и се
прилага не само до постигане на пълно подчинение, но и след това – за осъществяване на
идеологическата доктрина на партията.
През 20 в. се развива процес на засилена индустриализация. Той води до значителни
промени в обществената структура. Голяма част от населението от селата и малките градове се
насочва към индустриалните центрове, като по този начин традиционните модели, регулиращи
обществения живот, се заменят с такива от нов тип, които са основани на анонимността на
живота в големия град и не предполагат индивидуален подход към гражданите. Така се
създават условия за поява и легитимиране на тотална държавна власт. Развитието на средствата
за комуникация, пропаганда и организиране, осигурява необходимите на тоталитаризма
инструменти за всеобхватен контрол и мобилизация на гражданите, базирани на принуда и
страх.
Исторически понятието „тоталитарна държава” се появява в началото на двайсетте
години на 20 век за характеризиране режима на Мусолини. На тоталитарната държава са
свойствени неограничени от закона пълномощия на властта, ликвидация на конституционните
права и свободи, репресии по отношение на инакомислещите, милитаризация на обществения
живот. Законотворците на италианския фашизъм и на немския нацизъм използват термина в
положителен смисъл, а техните критици — в отрицателен. На Запад в годините на студената
война широка популярност получава теория, съгласно която сталинизмът, наравно с фашизма, е
една от формите на тоталитаризма. Този модел става предмет на изследване в областите
история и политология.
Хората, които днес използват този термин, като правило имат предвид тоталитарните
режими на Хитлер в Германия, Сталин в СССР и Мусолини в Италия. Различни автори
причисляват към тоталитаризма и режимите на Франко в Испания, Мао в Китай, „червените
кхмери” в Камбоджа, Хомейни в Иран, талибаните в Афганистан, Ахмед Бей Зогу и Енвер
Ходжа в Албания, Ким Ир Сен в Северна Корея, Пиночет в Чили, Сапармурад Ниязов в
Туркменистан, Сомоса в Никарагуа, Миклош Хорти в Унгария, и др. Понякога терминът се
използва за характеристика на отделни аспекти на политиката (например, милитаризма на САЩ
при президента Буш). Подобно прилагане на понятието тоталитаризъм продължава да бъде
критикувано. Критиците изразяват несъгласие с употребата на този термин за приравняване на
политическите системи на сталинизма и фашизма с демокрацията. В частност, някои идеолози
от СССР твърдят, че тоталитаризмът е присъщ само на буржоазния строй.
Паралелно, към края на 1920г. на Запад се чуват аргументи, че има определени сходства
между политическите системи на СССР, Италия и Германия. Отбелязано се, че във всичките
три страни са установени репресивни еднопартийни режими начело със силни лидери (Сталин,
Мусолини и Хитлер), стемящи се към всеобхватен контрол и призоваващи към скъсване с
традициите в името на друга по-висша цел. Сред първите, които обръщат внимание на тези
идеи, са анархистите Армандо Борги (1925) и Всеволод Волин (1934), свещенникът Луиджи
Стурцо (1926), историкът Чарлз Бърд (1930), писателят Арчибалд Маклейш (1932), философът
Хорас Кален (1934). След показните процеси през 1937г., в своите трудове и изказвания,
историците Ели Халеви и Ханс Кон, философът Джон Дюи, писателите Юджийн Лайънс,
Елмър Дейвис и Уолтър Липман, икономистът Келвин Хувър и други, започват да изразяват и
подкрепят тази идея. В своето публично изказване през 1937г. сенаторът Уилям Бора нарича
нацизма и комунизма две кучета, лаещи срещу конституционните правителства.
През 1939г. сключването на Пакта Рибентроп —Молотов предизвиква на Запад дълбока
загриженост, която прерасва в буря от негодувание след нахлуването на Червената Армия в
Полша, а после и във Финландия. Много творци също реагират остро на агресията на Русия и
Германия и я осъждат по свой начин - чрез творчеството си (например драматургът Робърт
Шерууд написва пиесата „There Shall Be No Night”, удостоена с награда Пулицър за драма, в
която той осъжда съвместната агресия на Германия и СССР против световната демокрация;
сценаристът Фредерик Бренан в своя повест използва думата „комунацизъм”; един от първите
които използват термина тоталитаризъм в английския език е австрийският писател Франц
Боркенау в книгата си от 1938г „The Communist International, където коментира, че
диктатурата повече обединява СССР и Германия отколкото ги разединява). В художествената
литература тоталитаризмът нерядко е описван в антиутопии. Класически образ на тоталитарно
общесто в литературата е представен в произведенията: Евгений Замятин -„Ние” публикуван
през 1920г; Джордж Оруел -„1984”- публикуван през 1948г; Рей Бредбъри -„451 по Фаренхайт”
публикуван през 1958г;Олдъс Хъксли -„Прекрасният нов свят” публикуван през 1932г.
През юни 1941 британският премиер-министър Уинстън Чърчил казва, че нацисткият
режим не се различава от най-лошите черти на комунизма (което е в съзвучие с друго негово
изказване, направено след войната: „Фашизмът беше сянката или уродливото дете на
комунизма”. През 1946г. Чърчил пръв заговаря за съветската заплаха за демократична Европа,
което се смята за начало на Студената война).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Тоталитаризмът като феномен на 20 век

Тоталитаризмът е заклеймен като най-опасната тенденция на развитие в света. Проводници на тази тенденция по протежение на цялото историческо развитие на човечеството са отделни личности, притежаващи патологичен стремеж към пълен и всеобщ контрол...
Изпратен от:
Samovila
на 2010-02-15
Добавен в:
Реферати
по Политология
Статистика:
715 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Политически системи и режими

20 яну 2008
·
538
·
2
·
335
·
170
·
16

По своята същност политическата система представлява основната подсистема на социалнара система. Самото понятие „политическа система” позволява политиката да се разглежда от нейната структурна и функционална страна...
 

Власт

03 апр 2008
·
261
·
12
·
2,892
·
55
·
8

Власт – универсално явление за хората, и това е способността на един човек или на група от хора да подчинява волята на други хора на собствената си воля! Условие за съществуване на хората – 1) трябва да живеят на групи; 2) хората общността трябва да...
 

Възникване, развитие и същност на Зелената партия в България

05 апр 2008
·
84
·
9
·
1,846
·
36
·
4

Корените на зелените политически партии в следвоенна Европа и в желанието за мир и спокоен живот на хората, преживели ужасите и опустошителната за тях и природата Втора световна война.
 

„Как живеем или как оцеляваме в съвременна България”

07 апр 2008
·
205
·
6
·
830
·
107
·
6

Survivor ли е българската действителност? Оцеляването ли е главната характеристика на съвременна България? Защо повечето хора едва свързват двата края? Кое е най-важното, което бихме разказвали на децата си за първите години на демокрацията?...
 

Власт и политика

08 апр 2008
·
273
·
24
·
6,328
·
157
·
20

1.Обществена форма на власт – Тя в била характерна, присъща, на т.н. първобитното общество. Тогава хората са живеели на групи. Основната връзка между тях е била кръвната връзка. В първобитното общество решенията се вземат от всички участници на групата..
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
112
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Тоталитаризмът като феномен на 20 век

Материал № 457789, от 15 фев 2010
Свален: 715 пъти
Прегледан: 934 пъти
Предмет: Политология
Тип: Реферат
Брой страници: 13
Брой думи: 6,581
Брой символи: 39,123

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тоталитаризмът като феномен на 20 век"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения