Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
Големина на текста:
1. БЪЛГАРСКО СРЕДНОВЕКОВИЕ
(I - VII век)
„Великото преселение на народите" и разпада-нето на Римската
империя ознаменували края на Античността и раждането на средновеков-
ната европейска цивилизация. Един от регио-ните, където драматичният
сблъсък между стария свят и варварските племена се почувст-вал
осезателно, бил Балканският п-в. В про-дължение на няколко столетия
неговият облик коренно се променил в резултат на изключи-телни по
своите последици етнически, социал-но-икономически и политически
процеси. Важна роля в тях играли славяните и прабъл-гарите.
ПРОИЗХОД И РАЗСЕЛВАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ
своите първоначални територии. Оформили се три племенни групи
славяни: западна, нарече-на венеди, източна - анти и южна - под името
славини.
До края на V в. южните славяни заели терито-риите северно от р.
Дунав (приблизително зе-мите на днешна Унгария, Румъния и част от
Украйна). Те влезли в непосредствен контакт с римско-византийската
цивилизация, която оказала значително влияние върху тяхното развитие.
ПОМИНЪК И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ
Първите опити да се отговори на въпроса от-къде произхождат славяните
са направени през XII в.
Според средновековните летописци най-древ-ната тяхна територия
са земите по долното те-чение на р. Дунав. Изхождайки от библейския
разказ, те считали, че историята на славяните започвала с вавилонското
стълпотворение, ко-ето разделило човечеството на 72 рода. Съвре-менната
наука е установила, че славяните спа-дат към индоевропейската езикова и
етническа общност. Независимо от различните теории за първоначалните
им поселения безспорно тях-ната прародина е Европа. Чрез
археологически и лингвистични проучвания е установено, че те са
населявали обширна област, заключена между Карпатите, Балтийско море
и реките Одер, Днестър и Днепър. Към началото на първото хилядолетие
пр. Хр. се оформил общ праславянски език, който имал редица сходст-ва с
езика на балти и германци - непосредстве-ни съседи на славяните.
Сведения за някои от обитателите на посоче-ните земи се срещат в
„История" на Херодот, като споменатите от него неври и будини веро-ятно
са били славянски племена. По-сигурни писмени известия за славяните
датират от I -II в. Римският историк Тацит ги назовава с об-щото име
„венеди" и ги поставя в съседство с германците.
По време на „Великото преселение на народи-те" част от славяните
започнали да напускат
Славяните водели уседнал начин на живот, който несъмнено дал
отражение върху техния бит, общество и култура. Основният поминък от
най-древни времена си оставало земеделие-то. Отглеждани били редица
земеделски култу-ри - просо, лен, пшеница и др. В славянските некрополи
1
освен зърнени храни са открити и много кости на животни, което показва и
раз-витие на скотовъдството. Византийският писа-тел Псевдомаврикий
съобщава, че славяните отглеждали много добитък, а Прокопий отбе-
лязва, че антите принасяли в жертва на своите богове бикове.
Намерените земеделски сечива, грънчарски изделия и оръжия
свидетелстват и за развитие-то на редица занаяти като ковачеството, грън-
чарството, дърводелството, тъкачеството и др. Първоначално керамиката
била изработвана на ръка, което придавало на славянските съдо-ве груби и
несъвършени форми. Впоследствие те възприели грънчарското колело,
усъвър-шенствали и технологията за приготвяне и из-пичане на глината,
което увеличило здравина-та на изработваните съдове. Славяните строели
селищата си край реки, езе-ра и блата, най-често в естествени и трудно-
проходими места. Основен тип бил землянката и полуземлянката,
изградени от плет и глина, но постепенно започнал да си пробива път и
каменният градеж. Славяните правели по ня-колко изхода на своите
жилища, за да могат по-бързо да избягат в случай на вражеско на-падение.
Социалната структура на славянското общестСлавянски земеделски
оръдия на труда
во в общи линии не се отличавала от тази на другите варварски
народи, появили се на исто-рическата сцена в прехода от Античност към
Средновековие. Основната обществена едини-ца била родовата община,
оглавявана от ста-рейшина. Няколко родови общини образували племето,
което се управлявало от племенен вожд, наречен княз. Властта му била
ограниче-на от общото събрание на племето - т. нар. вече, в което влизали
всички мъже воини. Този начин на управление направил силно впечатле-
ние на Прокопий Кесарийски, който подчерта-ва, че славяните не се
управляват от един чо-век, а „живеят в демокрация" и затова винаги „общо
разглеждат полезните и трудни работи". А Псевдомаврикий, като има
предвид визан-тийското самодържавие и строга централиза-ция,
характеризира управлението на славяните като „анархия". Несъмнен
авторитет в славян-ското племе имал съветът на старейшините, който се
превърнал в главен помощник на кня-за.
РЕЛИГИОЗНИ ВЯРВАНИЯ
Религиозните вярвания на славяните били тяс-но свързани с начина
им на живот. Те обожес-твявали природните сили, от които зависело
благополучието им. На върха на богатия бо-жествен пантеон на славяните
стоял творецът на мълнията - бог Перун. Редом с него особено почитани
били богът на стадата и подземния свят Волос, богът на плодородието
Дажбог, бо-гът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата, брака
и любовта Лада и др. Славяните вярвали също така в съществуване-то на
свръхестествени същества, надарени с човешки образ, които могли да
влияят върху плодородието и съдбата на хората. Това били т. нар. вили,
самодиви и русалки, обитаващи реки и непроходими гори. За да
омилостивят боговете и осигурят за себе си здраве и успех във войните,
славяните извършвали жертво-приношения. В своите светилища те
2
поставяли различни каменни или дървени идоли, пред които се кланяли и
пеели езически молитви. Бил разпространен и фетишизмът - преклоне-
нието и вярата в чудодейната сила на свещени дървета, камъни и различни
предмети. От най-древни времена сред славяните същес-твувал и култът
към мъртвите. Основен погре-бален ритуал бил трупоизгарянето. Заедно с
праха на мъртвия в гробовете оставяли и съдо-ве с храна и различни
предмети, за да му слу-жат в отвъдния свят. Погребенията на славя-ните се
придружавали с особени ритуали. Един от тях бил т. нар. тризна -
своеобразно военно състезание. Над гроба на умрелия било устрой-вано и
угощение (страва).
ЗАСЕДВАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ НА БАЛКАНСКИЯ
ПОЛУОСТРОВ
В началото на VI в. славяните, обитаващи зе-мите северно от р.
Дунав, започнали периодич-ни нападения върху територията на
Византийс-ката империя. Опасността от новия противник заставила
император Анастасий да изгради внушителна стена за защита на столицата
Константинопол, простираща се от крепостта Деркос на Черно море до
Силимврия на Мра-морно море (общо 70 км). Съвременниците на
събитията чертаят в произведенията си една мрачна и апокалиптична
картина на последи-ците от извършените славянски набези. Те били
придружавани с разрушения и отвличане на много пленници. Тъй като
робството не било присъщо за обществения живот на славя-ните,
значителна част от тези пленници впос-ледствие били освобождавани
срещу паричен откуп, а имало и случаи, когато били избива-ни.
Славянските нашествия се засилили особе-но по времето на император
Юстиниан I (527 -565). По примера на своя предшественик той предприел
огромна строителна дейност по гра-ниците на империята. Същевременно
визан-тийците се опитали да привлекат на служба във войската и славини,
с което се надявали да спрат честите нападения. Особена популяр-ност със
своите неочаквани и смели походи срещу съплеменниците си за кратко
време придобил славянинът Хулвудий - стратег на Тракия. Силно средство
за защита била визан-тийската дипломация. През 540 г. тя успяла да
предизвика междуособна война между анти и славини, която дала
временен отдих за импе-рията. През 549 и 550 г. последвали нови напа-
дения. Особено голямо било последното, кога-то славяните, разделени на
три отряда, достиг-нали до гр. Солун, след което презимували в земите на
империята.
Последните десетилетия на VI в. бележат нача-лото на славянското
трайно отсядане в земите южно от р. Дунав. За известно време върху този
процес дал отражение и един нов политически фактор - Аварският хаганат.
Той се образувал в земите на днешна Унгария (римската провинция
Панония). Аварският хаган подчинил славяните в Панония и се опитал да
разпростре властта си и над дакийските славяни, но походът му срещу тях
завършил безславно.
Византийският хронист Менандър съобщава, че аварският хаган
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по История (84 страници)

Българско средновековие(I - VII век) ; Руско-Турската война и други....
Изпратен от:
sisi_super
на 2007-11-16
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
3,664 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Спешно за утре!!!Моля за помощщщ!
добавена от zeliha_eub 08.05.2018
0
10
Спешно за Понеделник!!!Моля за помощщщ!
добавена от zeliha_eub 11.10.2017
0
3
Помогнете ми моля, спешно е!
добавена от miroslava.123 20.09.2017
0
7
помоооощ!!!! до 28 е срокът !!!111! :,в
добавена от ggospodinova123 16.11.2017
1
16
Власт основана на страх е нетрайна. След време страхът се превръща в омраза
добавена от adishopova 26.02.2017
1
6
Подобни материали
 

Освобождението на България 1877

18 май 2008
·
152
·
9
·
2,814
·
336
·
32

Освобождението на България 1877 - тема по история.
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
824
·
8
·
1,403
·
1,794
·
147

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Обединение на Италия

23 юни 2010
·
53
·
2
·
419
·
116
·
24

1815г. – 1848г. : неспокоен период изпълнен със зле организирани действия за обединение, чрез революционни методи. 1848г. : австрийците потушават революцията и разполагат гарнизоните си из цяла Италия...
 

Екзарх Антим l

06 май 2008
·
35
·
2
·
379
·
35
·
6

Биография на Екзарх Антим l - първият български екзарх.
 

Шейх Бедреддин – актуален и през ХХІ век

09 яну 2009
·
58
·
2
·
426
·
171
·
18

Шейх Бедреддин – актуален и през ХХІ век Есе Историята. Тя винаги предоставя великите личности с тяхната жестокост и непримиримост към съдбата на народа си...
 
Онлайн тестове по История
Тест по История за 7-ми клас
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 13 въпроса от изучения материал, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 7-ми клас.
(Труден)
13
26
1
2 мин
26.07.2018
Тест по История за 2-ри курс. Египет, Месопотамия и Егея
междинен тест по История за Студенти от 2 курс
Тестът е междинен над Древността - с фокус върху Египет, Месопотамия и Егея. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти, изучаващи История във 2-ри курс.
(Труден)
10
8
1
1 мин
24.10.2016
» виж всички онлайн тестове по история

Теми по История (84 страници)

Материал № 45563, от 16 ное 2007
Свален: 3,664 пъти
Прегледан: 4,175 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 145
Брой думи: 39,991
Брой символи: 335,262

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по История (84 страници)"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Маргарита Петринска
преподава по Български език
в град София
с опит от  4 години
100 9

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
142 9

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения