Големина на текста:
Днес посещението в тази отдалечена от Европа източна страна се свързва с интересни природни забележителности,
вплетени в свещени религиозни традиции и обреди. Храмове, арки и каменни постройки са разхвърляни из
многобройните гори, реки, потоци, езера. Всички тези места се посещават целогодишно от благоговеещите японци.
Пристигнете ли в Токио, вие всъщност попадате в Едо столицата на шогуните, превърнала се в главен град на
страната още през 1603 г. Мегаполисът е строен буквално от цяла Япония сривани са хълмове, засипвани са блата и
плитки места в залива. Придържайки се към правилата на китайското изкуство по градоустройство, на север
непременно трябва да има планина, на юг обширно пространство вода, на изток река, а на запад широк път.
Днес тези природни забележителности сякаш остават незабелязани от милионите жители на града и от още толкова
туристи през годината. Столицата на Япония до 1868 г. е била резиденцията на императора в Киото. Градът, възникнал
преди 11 века, днес е наречен музей на древността и национална японска съкровищница. Преди да стъпите на
територията на далечната островна държава, ще трябва да получите виза. За нея е необходимо да се изчака около
месец и да се заплатят приблизително $100. Всъщност, отправяйки се към Япония, ще трябва да предвидите
значителна сума. Не само заради скъпия самолетен билет (около $900, ако пътувате с група), отговарящ и на
разстоянието до там, но и поради факта, че в Страната на изгряващото слънце стандартът е доста по-различен от
европейския и дори от американския. За 10-дневно пътешествие са необходими не по-малко от $1500 2400. E, сумата
наистина е внушителна, но само който вече е бил в Япония, ще разбере, че си заслужава.
За предпочитане е да посетите страната през пролетните месеци март-април или през октомври-ноември, когато
температурите там се колебаят между 10 и 20 градуса. Грешка ще допуснете, ако планирате пътуване през лятото
непрестанните дъждове и високите, достигащи до 40 градуса температури са тежки за туристите. Пари можете да
обмените още на летището или в хотела, но до $300. В банките също няма да имате проблеми с обмяната на валута, но
пък ще трябва да се преборите с куп бюрократични процедури и формуляри.
Из мегаполисът Токио е препоръчително да се придвижвате с градския транспорт с метро или автобус. Билетите
варират между 150 и 220 йени. Бакшиш в хотела или за таксиджията не е прието да се дава. Да шофираш в Япония е
опасно движението е обратно. Електроуредите, които носите с вас, ще бъдат неизползваеми, ако не са предвидени да
работят на напрежение от 120 волта.
Японците са точно толкова изумителни, колкото и собствената им страна. Мозъците им са като компютри, но в
гърдите им бие истинско, човешко сърце. Вероятно всеки се изненадва от добрите обноски и високата култура,
характерна за този народ. И до днес традициите там смайват европееца. Например японската жена, когато разговаря
със съпруга си е длъжна винаги приветливо да се усмихва.
Интересна е статистиката за сключените международни бракове в Япония европейците с удоволствие се женят за
кротките японки. Тях можете да срещнете навсякъде в заведения, в метрото, в големите магазини. Съвременните
японки отдавна не робуват на класови предразсъдъци, нито пък се притесняват да заемат важни и отговорни постове.
Те обаче винаги се придържат съм семейните традиции и нерядко ще ви изненадат в празнични дни, когато обличат
ефирното, красиво кимоно.
Туристът, попаднал на островите, непременно трябва да види Киото, древната японска столица, националния парк
Нико, града на будистките храмове Нару и планината Федзи. Ако пък искате да стигнете до подножието на снежния
връх Фуджияма, ще трябва да предвидите още $150. Задължително е да "преживеете" чаена церемония и да преминете
по най-дългия мост в света, свързващ през Японско море островите Хонсю и Сисоку. На остров Хокайдо, в Сапоро пък
всяка година се провеждат традиционните зимни снежни празници Хамакура.
Едва ли впечатленията от едно пътуване в Страната на изгряващото слънце могат да бъдат описани. Движението,
скоростта, цветове, неоновите реклами и спокойствието в красивите и неподражаеми японски паркове и градини
просто зашеметяват всеки турист. Към местните забележителности се причислява и японската кухня. В домовете и
ресторантите може да стъпвате само по чорапи.
Традициите се спазват стриктно. Изобилстват морските деликатеси раци, риба, водорасли. Плодовете са еднакво на
почит с традиционния ориз. Суси, сасими, унаги, якитори и сябу-сябу са ястията, най-често предлагани в ресторантите.
Не забравяйте преди да започнете да се храните и да вдигнете тост с чашка саке, задължително да измиете и избършете
лицето си в специално предоставените от домакините салфетки.
Теснотията в жилищата е характерна за големите японски градове. 9 от 12 милиона японци живеят на площ, по-малко
от 600 квадратни километра. Не се учудвайте, когато видите как жителите на Токио разхождат домашните си любимци
не напред-назад по улицата, а нагоре-надолу из жилищните сгради. Мебелите в повечето японски домове са малко,
практични и задължително имат възможност да се сгъват.
И въпреки многоетажните сгради и впечатляващата, малко хаотична архитектура, Япония е забележителна не с нежния
вишнев цвят, посипващ се през пролетта, а с хората, които живеят и работят там. А за това, че не знаете нито дума
японски, не се притеснявайте. Японците говорят навсякъде английски и с радост ще ви помогнат да откриете хотела
или квартала си.
Япония е истинско чудо. Чудо са и нейните жители възпитани, трудолюбиви и със съхранени древни традиции и
нрави. Там, където слънцето вещае новия ден, в странна хармония съжителстват минало и бъдеще. Бъдеще, сътворено
с умовете и душите на уникален народ.
Ако искаме да посочим един от символите на Киото, старата столица на Япония, то това несъмнено е Златният храм
Кинкакуджи (на японски език "кин" означава злато). И има защо: как само искри, отразявайки слънчевите лъчи с
позлатените си стени! Отразен във водите на изкуственото езерце пред него, той се слива в единно хармонично цяло
със своя образ, сякаш още веднъж да подчертае красотата на символиката, която изразява. Фотографията е правена
сутринта на приятен зимен ден, на фона на вечно зелената растителност, която го заобикаля.
Историята на храма е следната. Построен е през 1397 година като крайградска вила на шогуна Ashikaga Yoshimitsu от
периода Muromachi. Неговият син превръща вилата в храм, наречен формално Rokuon-ji. Конструкцията е триетажна с
четириъгълен покрив, събран в една централна точка. Стените са покрити със златен слой, който придава магията на
павилиона. Градината, която го заобикаля е също изумително красива с езерото, малките пътечки, ручейчетата и
екзотичната растителност като едно допълнение към златното чудо в нейния център. Ето защо, комплексът е обявен за
световен паметник на културата през 1994 година.
Като по-малък брат на Златния храм може да се разглежда Сребърният храм Гинкакуджи, разположен също в северно
Киото. "Гин" на японски език означава сребро, откъдето произлиза и наименованието на банките: гинко. Гинкакуджи е
построен през 1482 година от шогуна Ashikaga Yoshimasa; първоначално също като вила, която по-късно е превърната
в храм с формалното име Jisho-ji. Този павилион също е обявен за световен паметник на културата. Представлява
двуетажна постройка с пирамидален покрив (вж. фотографията). За разлика от Златния храм, Сребърният не е бил
никога покриван със сребро, понеже шогуна е починал преди неговото завършване. В градинския комплекс се намира
още една забележителна постройка - стаята за чаена церемония Togudo, която се счита за прототип на японските
Tearooms въобще. За да се посети Togudo обаче, нужна е предварителна резервация и съответно такса.
Произходът на думата Зен идва е древноиндийски и означава "мисля", което действие е залегнало в основата на
съответната философия. Така Зен може да се определи като практика, която помага на човека да проникне до своето
собствено "Аз" чрез седене със скръстени крака (т. нар. зазен) и да превъплъти това свое его в повседневния си живот.
Оттук може да се изведат трите основни елемента на религиозната философия Зен-Будизъм.
Първият е медитацията седнал, която изисква специално усамотение в манастирския комплекс, пръснат в гористата
околност на Киото и снабден с малки градини около дървените едноетажни сгради. Достъпът до градините е
непосредствен - направо от верандите, опасващи околовръст всяка една постройка от комплекса и свързващи
отделните постройки в хармонично цяло. За медитацията допринася и интериорът на всяка една сграда, състоящ се от
малки стаи, разделени с леки стени, богато изрисувани с митологични фигури като тази на тигър, пиещ вода в
Нанзенджи. Подът е застлан с традиционните рогозки татами (tatami mat с приблизителен размер 90 на 180 см), всяка
от които определя духовното пространство на медитиращия: "половин рогозка буден и една рогозка спящ" според зен-
естетиката. Тази естетика на ограничение само в най-нужното за човешкото съществувание може да се проследи както
в аранжировката на градините на зен-храма, така и в традиционното японско изкуство на подреждане на цветя
(икебана), чайната церемония и много други.
Вторият елемент е извършването на работа, която в зен-манастирите е свързана с различни форми на почистване, като
метене на дворовете, изтриване на пода и плевене на градините. Мотото е: "Ден без работа - ден без ядене". Тези
ежедневни занимания поддържат манастирската собственост в изряден и чист вид през годините и столетията. Няма
прах даже по преходите между постройките, въпреки надвесената над тях растителност, поради което посетителите
преминават целия музеен маршрут с чехли, които получават на входа.
Третият елемент е пеенето на псалми от религиозните книги Kangin. По този начин монасите изучават Будизма и
подготвят своя дух за медитирането зазен.
Зен-Будизмът започва да се разпространява в Япония през ранния период Камакура от монаха Eisei (1141-1215), който
се счита за основателя на сектата Rinzai Zen. Нанзенджи, един от нейните храмове, се изгражда от император
Kameyama, който бидейки зен-студент завещава през 1291 своята вила за зен-храм. Оттогава Нанзенджи е седалище на
най-добрия майстор на сектата. Главният портал Санмон ("планинската врата" на японски език) е с гигантски размери,
които позволяват на посетителите да се изкачат на неговия горен етаж, за да се разходят по верандата. Тази портална
врата, известна още като Драконовата врата, е един от трите най-големи храмови портала в страната. В нейния
съвременен вид тя е била построена през 1662 година в памет на загиналите в гражданската война между клановете
Toyotomi и Tokugawa. На най-горния етаж, известен като Петте феникса, има статуя на седящия Буда, обграден от
група други статуи. Този портал е известен още като сцена и декор за пиеси на театъра Кабуки. Фронталната част на
портала гледа към известната алея "Пътя на философите", която започва от Нанзенджи и върви право на север, за да
трасира по своето протежение множество храмове и други архитектурни забележителности на източно Киото.
Минавайки през Санмон, туристът се озовава до главната сграда Seiryo-Den, която е представлявала в миналото част
от Императорския дворец и е била преместена тук в 1611 година. От нейната дълга тераса се вижда зен-градината на
Скачащия тигър.
Храмът Рьоанджи, който също принадлежи на сектата Rinzai, е бил построен през 1488 година. Най-известното му
съоръжение е Скалната градина, която се намира пред ходжо, залата на управителя. Тя е конструирана в стила на сух
ладшафт и се състои от равен двор, покрит с едър бял пясък, заравнен с гребло на правилни ивици. Всред него се
намират пет скални групи, разхвърляни по загадъчен начин, сякаш за да подчертаят мистиката на Зен. От едната
страна на залата на управителя се намира стая за чай, пред която има каменен леген с вода за измиване на ръцете и
устата преди чайната церемония. Четирите йероглифа канджи, гравирани на него, означават "Аз вече зная
удовлетворението", което в по-широк смисъл се възприема като напътствие да бъдем великодушни в нашите сърца и
освободени от страсти.
Не е лесно да се стане продавачка от елитен магазин в японския град Осака. Преди да застанат зад щанда, всички
стажантки трябва първо да научат правилно да се покланят. С поклони те са длъжни да приветстват всеки, който се
окаже в полезрението им, в течение на целия работен ден.
Под зоркия поглед на наставника, момичетата старателно тренират поклоните, с помощта на инструктор, и специално
електронно табло с прозрачен екран, разчертано като милиметрова хартия.
Съществува строг регламент:
колегите трябва да се приветстват с поклон от петнадесет градуса
купувачите - от тридесет
а началството - от четиридесет и пет
И нито градус по-малко!
Японката не смята, че я обиждат, ако делови мъже я избутат в ъгълчето на асансьора. Тя дава път на мъжа. Според
неписаните норми на поведение, открай време на нея и е отредено полагаемото се място.
Съчинен през XVII век, сборника „Наставление за жените" съдържа задължителни правила за поведението на жените,
които се спазват и до днес.
„Жената трябва да гледа на мъжа си, сякаш той е самото небе" - пише в канонника. „Тя никога не трябва да се уморява
да мисли как по-добре да се подчинява на мъжа, не трябва да мисли за него с неодобрение или лекомислено..." - се
казва в текста. Основната и грижа е да отгледа синове и да се грижи за мъжа. Дъщерите се моделират другояче.
Сега родителите не слагат вече момиченцата си да спят изпънати на гръб с вързани крака, за да се научат още от малки
на скромна поза дори на сън. Тинейджърки просто понякога не нощуват в къщи. Жената не ситни смирено зад мъжа
си, а обикаля редом до него цял свят.
Кимоното на улицата е рядкост
Изяществото и красотата на неповторимите дизайни на прочутите „нагасоде" (церемониалното кимоно) се виждат на
празник или по време на ритуал.Япония отдавна не е вече страната само на суровата риба и „групата" не е
единственото място за личностна изява...
Бутиците на дръзката Ханае Мори са по върховете на модата в света. Всемогъщата Тадако Дои респектира мъжкото
мнозинство в долната камара на парламента. Жени пробиват трайно в елитарните и професионалните слоеве. Все
повече от тях съчетават кариерата с дома и нарушават правилото да работят до раждането на деца и след отглеждането
им.
В строгото разграничаване на „учи-сото" (вътре-вън) мъжът си остава Господарят извън дома, а жената всесилна в
дома. Може би днес Япония е единственото място в света, където съпругата държи и се разпорежда с цялата заплата на
мъжа си и сутрин тя му дава джобни пари за деня.
Японската конституция от 1946 година за пръв път провъзгласява равни права за жените и мъжете. Но в японския
контекст жените днес смятат, че става дума за равни възможности - а така в действителност те са по-свободни от
мъжете, обвързани доживотно с компанията си. Според много социологически проучвания сега в Япония могат да се
открият много повече дръзки и свободомислещи жени, отколкото мъже.
И вместо прословутото правило - „Път на мъжете" сега пробива „Път на жените". А жените набиращи все повече
самочувствие в съвременните японски реалности, често казват: - „Да си жена в този мъжки свят". Това ги устройва
напълно.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Япония и нейното развитие

Пристигнете ли в Токио, вие всъщност попадате в Едо - столицата на шогуните, превърнала се в главен град на страната още през 1603г. Мегаполисът е строен буквално от цяла Япония - сривани са хълмове, засипвани са блата и плитки места в залива...
Изпратен от:
stsk1957
на 2007-10-27
Добавен в:
Лекции
по География
Статистика:
90 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
моля ви,помогнете!! :)
добавена от simonikaaa6341 29.10.2015
1
6
Съчинение на темата ''Децата по света различни и еднакви
добавена от magity.y.y.stop 26.04.2013
1
18
Подобни материали
 

Китайска народна република

07 май 2008
·
60
·
2
·
271
·
74
·
10

Климатът е континентален,умерен и студен. Растителност 8% са гори - смесени, широколистни, а на северозапад - полупустинните степи.
 

Бразилия - доклад

11 май 2007
·
874
·
2
·
442
·
76
·
4
·
3

Бразилия е най-гомята латиноамериканска държава. Тя заема централната и източна част на Южна Америка.
 

Накратко за Китай

06 апр 2007
·
239
·
2
·
672
·
113
·
4
·
1

Население, писменост, кухня, земеделие и риболов, открития.
 

Чили

19 ное 2006
·
312
·
2
·
330
·
8

Географски,икономически, исторически особености.
 

Природо - географски фактори

19 ное 2006
·
1,223
·
4
·
813
·
265
·
17
·

Природни ресурси - тези елементи на природната среда, които се използват пряко в човешката дейност: енергийни, минерални, водни, поземлени, животински, растителни и климатични.
 
Онлайн тестове по География
Входен тест по география и икономика за 5-ти клас
входен тест по География за Ученици от 5 клас
Входен тест по география и икономика за ученици от 5-ти клас, 10 въпроса, само един верен отговор на въпрос.
(Много лесен)
10
247
1
11.10.2016
Тест по география за 8-ми клас
изпитен тест по География за Ученици от 8 клас
Тестът по География съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици в 8-ми клас.
(Лесен)
10
50
1
11.10.2016
» виж всички онлайн тестове по география

Япония и нейното развитие

Материал № 43986, от 27 окт 2007
Свален: 90 пъти
Прегледан: 57 пъти
Качен от:
Предмет: География
Тип: Лекция
Брой страници: 4
Брой думи: 2,864
Брой символи: 16,519

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Япония и нейното развитие"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Найденова
преподава по География
в град Пловдив
с опит от  22 години
99

Любка Богданова
преподава по География
в град София
с опит от  6 години
122

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения