Големина на текста:
Съвременна външна политика на
България. Място на страната на
Балканите, в Европа и света
Разпадането на социалистическата политическа и стопанска система в страните от
Централна и Източна Европа и бившия СССР поставиха балканските държави и в
частност България в съвсем нова геополитическа обстановка. В тях наред с
изключително сложните икономически проблеми се засилиха (особено в бившата
СФРЮ) етническите и етно-конфесионалните конфликти. На Балканския полуостров
все още не е отшумяла безпрецедентната война, която доскоро се водеше пред погледа
на Европа и целия свят. Независимо, че са членки на НАТО, Турция и Гърция също,
макар и по различен начин, изпитват промените в геополитическата обстановка на
бившите вече социалистически страни. Най-важното за тази група от държави
(Румъния, България, Македония, Албания, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина,
Словения и Хърватска) е, че нямат сериозни граници за своят национална сигурност,
което още повече изостря обстановката на полуострова.
България е пресечена точка на много чужди интереси, някои от които далеч не
съвпадат с нейните. При тези обстоятелства запазването на суверенитета, целостта и
единството на държавата може и трябва да се постигне чрез гъвкава политика на диалог
и разбирателство, които не бива да накърняват националния й интерес. Затова
стремежът на България към структури като НАТО и ЕС е оправдан, но при условие, че
се засичат нашият национален интерес и зашитата на националния ни суверенитет.
Външната ни политика трябва да бъде съобразена не само с общоевропейските
тенденции, но и с перспективното развитие на двустранните отношения на Балканския
полуостров. От особено значение са отношенията ни със съседните държави,
изискващи диференциран подход. При решаването на българския национален въпрос
например в отношенията ни с Македония, Гърция, Сърбия, Румъния и Турция трябва да
се поставят различни акценти, отразяващи не само историческо наследство, а и
съвременните етнически реалности, както и различната геополитическа тежест на
нашите съседи в регионален мащаб.
Закономерно възниква въпросът за естествените съюзници на България. Защитата
ни от панславизма може да се осъществява на основата на по-тесни контакти с
Македония, Албания и Турция, от една страна, и с Хърватска, Унгария, Австрия и
Германия, от друга. Особено внимание трябва да се обърне на връзките ни с Украйна,
Беларус, републиките от Средна Азия и Прибалтика.
По отношение на Сърбия, Румъния и Гърция България плътно следва траекторията
на мирно и добросъседско сътрудничество. Заедно с това тя полага интензивни усилия
за укрепване на националното самосъзнание на българските етнически малцинства в
тези страни и тяхното приобщаване към съвременната културна обстановка на
полуострова.
Основните критерии за дефинирането на външнополитическите приоритети на
България днес и в перспектива трябва да бъдат поставени в зависимост от
съвременните реалности в балканския геополитически възел. Трудно е например да не
се забележи все повече нарастващата геополитическа мощ на Турция, която се
превръща в регионален икономически и военнополитически гигант. Друга реалност е
все още незавършеният процес на формиране на новата политическа карта на запад от
нашите граници. Там след разпадането на СФРФ е налице нестабилност и в някои от
бившите републики от федерацията. Освен за Босна и Херцеговина това може да се
превърне в реалност както за остатъчна Югославия (сръбско-черногорската федерация),
така и за самата Сърбия. Най-уязвима в това отношение е областта Косово. Албанският
етнически проблем там има пряко отношение и към т.нар. македонски проблем, а и
следователно и към българския национален въпрос. Поради това може да се твърди, че
всеки потенциален етнически сблъсък в триъгълника Албания – Косово – Македония
има пряко отношение към националната сигурност на България.
В заключение трябва да се посочи, че геополитическото положение на България има
огромно значение за социално-икономичското й развитие. Като цяло природното ГП е
изключително благоприятно и стимулира комплексното използване на нейния
природноресурсен потенциал. Потенциално високи са и възможностите на
икономическото й ГП. Изключително динамично се променя политическото ГП. Едн
аумела външна политика би могла да използва оптимално положителните
характеристики на ГП на България и да смекчи някои негови отрицателни нюанси.
Конкретно изражение на ГП са държавните ни граници. Свидетели сме на планетарни и
континентални процеси, които биха могли да доведат до отмиране на санитарните
функции на политическите граници и да увеличат техните интегриращи социално-
икономичски възможности. Степента на усвоеност на държавните граници в наше
време е мерило за зрелост на демократичните процеси на Балканите. Същевременно
трябва да се има предвид, че перспективните позиции на България на полуострова, в
Европа и света до голяма степен зависят от динамичните трансформации на
политическото пространство в регионален и глобален мащаб. Само тяхното познаване
може да даде възможност на днешния и утрешния ни политически елит да предвижда
превратностите на времето, в което живеем.
Из „Оценка на съвременното геополитическоположение на България”, доц. Д-р
Стефан Карастоянов, ст. ас. Д-р Марин Русев, сп. „Военен журнал” 1998, 1.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Съвременна външна политика на България. Място на страната на Балканите, в Европа и света

Разпадането на социалистическата политическа и стопанска система в страните от Централна и Източна Европа и бившия СССР поставиха балканските държави и в частност България в съвсем нова геополитическа обстановка.
Изпратен от:
Деница Предова
на 2007-10-25
Добавен в:
Анализи
по Международни Отношения (МИО)
Статистика:
647 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Бретънуудска валутна система и споразумението в Кингстън


Бретънуудска валутна система и споразумението в Кингстън - кратък отговор на въпроса. Нов валутен режим, предвиждания за изграждане на Международен клирингов съюз, новата валутна система и др.
 

Проблеми в съвременната международна валутна система


Разработка по темата, свързана с историята на валутната система и състоянието и днес в условията на икономическа криза.
 

Икономическа интеграция

18 май 2010
·
173
·
10
·
2,986
·
70
·
1

Терминът икономическа интеграция се използва за характеризиране на различни сфери на международни икономически взаимоотношения и процеса на приобщаване на отделни икономики за осъществяване на свободна търговия....
 

Европейска асоциация за свободна търговия

02 дек 2007
·
359
·
8
·
556
·
69
·
14
·
1

Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) се оформя като своеобразно отрицание на идеите на Жaк Мoне и тяхното практическо осъществяване чрез европейски общности.
 

Валутни курсове

04 дек 2011
·
18
·
2
·
568
·
33
·
12

Бретънуудската валутна система и споразумението в Кингстан. Система на плаващи валутни курсове. Основните характеристики на споразумението от Бретън Уудс...
 
Онлайн тестове по Международни Отношения (МИО)
Тест по теория на международните отношения
състезателен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студенти по право или международни отношения.
(Труден)
15
139
1
09.02.2012
Тест по международни икономически отношения
изходен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 2 курс
Тест-проверка преди явяването на изпит по Международен икономикс. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
24
139
1
1 мин
14.11.2012
» виж всички онлайн тестове по международни отношения (мио)

Съвременна външна политика на България. Място на страната на Балканите, в Европа и света

Материал № 43759, от 25 окт 2007
Свален: 647 пъти
Прегледан: 157 пъти
Качен от:
Предмет: Международни Отношения (МИО), Икономика
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 479
Брой символи: 4,372

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съвременна външна политика на България. Място н ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
място на ес в света Външна търговия на България с Турция политически митове на балканите balkanskia poluostrov трябва ли българия да признае независимоста на косово концепция за национална сигурност новите реалности в югоизточна европа и на балканите общи положения българия като атрактивна геоикономика на балканите отношенията българия турция икономическото и политическото състояние на българия в навечерието на приемането й в ес българия като атрактивна геоикономика на балканите изменение на геоикономическата ситуация националната сигурност на българия в аспекта на балканските проблеми природноресурсен потенциал в българия конфликти на Балканите трансгранично сътрудничество между българия и румъниягърция и македония външна търговия външната търговия на българия с турция международна политика косово развитие на източна европа външна политика българия ценности и приоритети във външната политика на българия