Големина на текста:
Формировки и системи на резитба при лозата
Основни органи, които се използват при формирането и резитбата на лозата. Те
са надземни. За изясняване на ролята им при изпълнение на тези важни операции тук
ще им дадем кратка характеристика.
Стъбло. Многогодишен орган на лозата от повърхността на почвата до първите
разклонения - рамена и кордони. Има дължина от 10 - 15 до 200 см и повече.
Рамена и кордони. Те са многогодишни разклонения на стъблото. Дължината на
рамената е 15 - 30 см, а на кордоните 40 - 90 см и повече.
Стъблото, рамената и кордоните се подменят при повреди - механични, атмосферни,
от болести и неприятели. Тяхното формиране започва през втората година след
засаждането на лозите и завършва с влизането на лозите в пълно плододаване. След
окончателното им формиране те представляват надземният скелет на лозите и
определят хармоничното съчетаване на отделните им части.
Звена. Те са едногодишни части от зрелите леторасти с различна дължина - чепове с
по 1 - 3 очи, стрелки с по 4 - 6 очи и плодни пръчки с по 8 - 20 очи, разположени върху
рамената и кордоните. Те се наричат плодни звена, като при някои формировки се
оставят само чепове, а при други се комбинират чепове и стрелки или чепове и плодни
пръчки. При тези съчетания чеповете имат за цел да осигурят нужния брой зрели
леторасти за следващата резитба, а стрелките и плодните пръчки съответния добив през
годината на резитбата. Плодните звена се сменят всяка година чрез резитбата, като по
този начин се поддържа и формировката:
Леторастu. Те са едногодишни зелени или зрели органи на лозата, които имат
различен произход: от главната пъпка на зимното око - главен летораст; от
заместващите пъпки на зимното око - заместващ летораст; от черното око, от ъгловите
или от спящите пъпки лакомец; от летните пъпки - странични леторасти (колтуци).
Екологичните условия, възприетата технология на отглеждане, сортовите особености
и растежната сила на лозата определят височината на стъблото, дължината на рамената
и на кордоните и вида на плодните звена и тяхното комбиниране, вкл. натоварването
със зимни очи.
Същност, цели и задачи на резитбата. Резитбата е хирургическа операция за
ежегодно отстраняване (частично или пълно) на различни надземни едногодишни,
двугодишни или многогодишни органи или част от тях (повредени или здрави) на
лозата. Лозата понася силна резитба (на зряло и на зелено), с която се премахва от 50 до
90% от годишния и прираст.
С резитбата се регулират и се направляват растежът и плододаването на лозовото
растение като цяло, придава му се определена форма, която да съответства на
конкретните почвено-климатични условия на района и да позволява в най-пълна степен
да се механизират основните агротехнически мероприятия при отглеждането на лозата.
Резитбата се провежда през зимния период, когато се премахват зрели части - резuт6а
на зряло, или през периода на вегетация, когато се премахват зелени части - резuт6а на
зелено. Чрез нея човекът е превърнал лиановидната или храстовидната дива лоза в
културна лоза с определени размери и желана форма.
Основните цели на видовете формировки и системи на резитба са: потискане на
полярността; правилно разположение на надземните органи; направляване и
регулиране на растежната сила на лозата, количеството и качеството на добива;
създаване на удобства и ефективност за провеждане на ръчните и механизираните
технологични операции.
В историческото развитие на лозарството и в различните лозарски райони са
създадени много видове формировки и системи на резитба, които съответстват на
природните условия, сортовия набор и прилаганата технология за производство на
грозде - от емпирична и примитивна до научна и промишлена. Успоредно с това е
опозната биологията на лозата в сортов аспект и са разработени основните правила за
формиране и поддържане на формировките чрез резитба на зряло и на зелено.
Биологични основи на резитба. Резитбата се основава на биологичните свойства на
лозата и на отделните сортове. Установените по експериментален начин принципи на
резитба са валидни за всички видове формировки и системи на резитба и се отнасят до
родовитостта на пъпките, полярността на лозата и зависимостта между растежната сила
на лозата, количеството и качеството на гроздето.
Родовитост на пъпките. Родовитостта на различните видове пъпки е различна. Най-
родовити са главните, а след тях заместващите пъпки на зимните очи, а най-слабо
родовити са спящите пъпки.
Новите плодни звена трябва да произхождат от зрели леторасти, развити от
двугодишна дървесина. Родовитостта на зимните очи по дължината на зрелия летораст
не е еднаква. Родовитостта (коефициентът на родовитост) на очите и добивът (средното
тегло на грозда) нарастват от основата към средата на зрелия летораст, след което
намаляват към върха. При силните зрели леторасти и слабо родовитите сортове тя е
най-висока по-далеч от основата, а при слабите зрели леторасти и силно родовитите
сортове - близо до основата. Максимумът на родовитост и добив на зрелите леторасти
при стъблените лози също е по-близо до основата на леторастите.
Полярност на лозата. Изразява се в по-силното развитие на очите, разположени по-
високо и в края на плодните звена, поради което растежът на леторастите е
неравномерен. Борбата с полярността се води чрез резитбата и местоположението,
което заемат плодните звена в пространството.
Резиmба на чепове. Това е най-старият, най-лесен и най-резултатен начин за борба с
полярността на лозата. Рамената се удължават бавно, развиват се силни леторасти и се
нанасят малко рани, но за плододаване се оставят най-слабо родовитите очи.
Превиване на плодните пръчки. Плодните пръчки се поставят в пространството в
положение (хоризонтално или във вид на дъга или кръг), което осигурява
равнопоставеност за развитие на пъпките. Борбата с полярността е резултатна, но в
мястото на превиването се смущава проводящата тъкан. При това мероприятие е
необходим повече ръчен труд.
Резиmба на смесени плодни звена. На лозите се оставят чепове и стрелки или плодни
пръчки. Стрелките или плодните пръчки се отстраняват всяка година след
плододаването, а чеповете осигуряват зрели леторасти за поддържане на формировката.
Този начин за борба с полярността на лозата е най-рационален, защото съчетава
предимствата на първите два. Недостатък е ежегодното нанасяне на рани върху
тригодишната дървесина.
Зависимост между растежната сила на лозата, количеството и качеството на
гроздето. Тази зависимост е в динамично равновесие. Нарушаването на това
равновесие има отрицателни резултати. Растежът и плододаването на лозата зависят от
оптималното и натоварване със зимни очи. Силата на растежа на лозата е способността
и към плододаване и вегетация, а не само към растеж.
Силата на лозата, въпреки че зависи и от развитието на кореновата система и на
надземната част и от количеството на резервните хранителни Jreщества, се оценява
окомерно от развитието на надземните органи - дължйната и теглото на едногодишния
прираст, количеството и качеството на гроздето. Лозите са силни, ако имат голям брой
нормални по дебелина и дължина зрели леторасти, а не малък брой, но дебели и дълги.
Оптималното натоварване на лозата със зимни очи осигурява пълно използване на
растежната сила. Претоварването води до намаляване на растежа на леторастите,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Формировки и системи на резитба при лозата

Основни органи, които се използват при формирането и резитбата на лозата. Те са надземни. За изясняване на ролята им при изпълнение на тези важни операции тук ще им дадем кратка характеристика....
Изпратен от:
Daniela
на 2010-01-14
Добавен в:
Лекции
по Лозарство
Статистика:
168 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Курсова работа по Лозарство - Мавруд

31 мар 2008
·
222
·
5
·
661
·
126
·
18

Маврудът е един от най-ценните винени сортове. Този уникален български сорт се отглежда по нашите земи от дълбока древност. Най-добри природни условия за отличен растеж, развитие, продуктивност и формиране на грозде с най-високо качество може да се...
 

Овощарство

20 апр 2008
·
244
·
1
·
693
·
197
·
11

И трите вида са подходящи за гъсти насаждения. Подложки за праскова- най-широко се използват семенните подложки.
 

Резитба на овощни дървета

28 апр 2008
·
99
·
7
·
1,638
·
193
·
16

Ранното прилагане на резитбата може да предизвика повторен силен растеж и да отдалечи с 1-2 години встъпването в пълно плододаване. Закъсняването е вредно за по-слабо растящите и ранно встъпващите в плододаване сортове.
 

Отглеждане на лозови масиви

01 сеп 2008
·
310
·
1
·
763
·
148
·
13

отглеждане на лозовите масиви - тема от дисциплината лозарство.
 

Овощни насаждения

31 окт 2009
·
227
·
10
·
2,778
·
36

Овощните растения, като многогодишни, се отглеждат продължително време, понякога десетилетия, на едно и също място...
 

Формировки и системи на резитба при лозата

Материал № 435488, от 14 яну 2010
Свален: 168 пъти
Прегледан: 430 пъти
Качен от:
Предмет: Лозарство
Тип: Лекция
Брой страници: 6
Брой думи: 2,847
Брой символи: 17,314

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Формировки и системи на резитба при лозата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения