Големина на текста:
ТОПЛИНАТА КАТО ЕКОЛОГИЧЕН ФАКТОР
 
Топлината е един от най-важните фактори за съществуването на
растенията. Мярка за топлинното състояние на предметите, организмите и
околната среда е тяхната температура.
Изменението на температурните условия по земната повърхност зависи
от географската ширина, надморската височина, растителната покривка,
наличието на големи водни басейни и др. Общо взето, в посока от екватора към
полюсите топлината намалява, като се очертават следните пет зони:
1. тропична зона с висока средна годишна температура (по-висока от
16 °С) и малки годишни и месечни колебания, вегетацията на растенията е
целогодишна;
2. субтропична зона е годишна температура, по-висока от 16 °С, но с
периоди на засушаване;
3. умерено топла зона със средна годишна температура под 16 °С, но
не по-ниска от 0 °С и няма прекъсване на вегетацията поради ниски
температури;
4. умерено хладна зона, при която температурите през по-голяма част
от годината са под 0 °С. но средната температура на най-топлия месен (юли) е
над 10 °С, през хладния период вегетацията прекъсва, но има условия за
развитие на дървесна растителност;
5. хладна полярна зона със средни юлски температури под 10 °С и
кратък вегетационен период, като дървесна растителност липсва.
Посочената зоналност се проявява в равнинните територии, но тя се
нарушава в планините, където температурите се понижават с увеличаване на
надморската височина. Поради това високо в планините растенията имат малки
размери поради по-силното затопляне на приземния въздушен слой през лятото
и защитното действие на снежната покривка през зимата.
Териториите, които се намират в близост с големи водни басейни (океани,
морета), имат различен температурен режим в сравнение с териториите във
вътрешността на континентите. Поради голямата си топлоемкост водата през
летните месеци поглъща значителни количества топлина и сушата около вод-
ните басейни не се нагрява много. През зимните месеци процесът е обратен -
водата отдава топлината и съседните територии се затоплят, като по този начин
се намаляват температурните разлики и климатът се смекчава.
Растенията от различните географски области в процеса на своето
формиране се приспособяват към определена температура и температурен
режим, като придобиват способността да понасят екстремните стойности на
температурата в техните естествени местообитания.
Приспособяване на растенията към температурата. Приема се, че жиз-
нената дейност на растенията протича в температурния интервал от 0 °С до 40
50 °С. При температури около 0 °С водата замръзва, а при температури около
40-50 °С цитоплазмата коагулира. Въпреки това има дървесни видове, които
издържат температури до минус 73 °С (лиственицата в Сибир) и до плюс 56,7
°С (еднолистният бор в САЩ).
Най-ниската температура, под която даден вид нарушава нормалните си
жизнени функции, определя неговата студоустойчивост, а най-високата, при
която жизнените процеси все още протичат нормално - неговата
жароустойчивост.
За отглеждането на декоративните дървесни видове в нашата страна по-
голямо значение имат ниските температури, тъй като екстремално високите
температури са по-рядко явление.
Измръзването на растенията се дължи на образуването на ледени
кристали в клетките или извън тях в междуклетъчните пространства. При бързо
понижаване на температурата водата замръзва в клетките и
ледените кристали
разкъсват клетъчната обвивка, поради което клетката умира. При бавно
понижаване на температурата водата излиза в междуклетъчните пространства и
там замръзва, като клетките умират поради прекомерно обезводняване или от
натиска на ледените кристали върху клетъчната обвивка. Това се наблюдава
при много ниска температура, действаща продължително време.
Чувствителността на отделните органи на растенията и на цялото
растение към ниските температури е различна. Тя зависи от фазата на
годишното им развитие, от възрастта и от климатичните особености на
местообитанието им.
Така например надземните части на обикновения явор през зимата
издържат студове до минус С, а корените - до минус 10-15 °С. През
пролетта студоустойчквостта спада, като измръзвания на клоните се
наблюдават при минус 3-4 °С, а листата и цветовете измръзват при минус 2-3
°С. През пролетта корените издържат до 2, -5 °С. За разлика от възрастните
растения младите издържат зимни студове до минус 25-35 °С, а пониците през
пролетта измръзват при минус 1,5-2,5 °С. Често измръзвания настъпват при
ранните есенни и късните пролетни застудявания, както и при необичайно
чести затопляния през зимата. Това се дължи на ненормалните за този етап от
развитието на растението температури. Обикновено рано развиващите се
видове страдат от късните пролетни мразове, а видовете е късно завършваща
вегетация - от ранните есенни студове.
Подготовката на растенията за презимуване започва с прекратяване нара-
стването на леторастите, намаляване на водното им съдържание и вдървесиня-
ването им. В клетките се натрупват защитни вещества (скорбяла, захари и маз-
нини), които ги предпазват от образуването на ледени кристали или замръзва-
нето на водата става при много по-ниски температури (чистата вода замръзва
при 0 °С, а разтворите - при пo-ниски температури). Благоприятни условия за
нормално подготвяне на растенията за презимуване през есента има, когато
дневните температури не са много ниски и фотосинтезата се осъществява, а
нощните температури спадат около 0 °С. При такива условия в клетките се
натрупват най-голямо количество защитни вещества.
Освен измръзванията ниските температури предизвикват и някои други
повреда по растенията. При замръзване и размръзвзне на почвата се получава
изтегляне на младите фиданки от почвата и разкъсване на корените им. При ня-
кои видове (цер, липа. бяла акация, обикновена гледачи я) вследствие на неед-
наквото свиване на дървесината във външните и вътрешните части на стъблото
то се напуква надлъжно през студените зимни дни. Тези повреди са известни
като мразобойни. Повредените от мразобойни дървета имат влошен естетичен
вид и санитарно състояние.
За някои видове ниските температури имат положително значение.
Годишният цикъл на развитие и покълнването на семената на много дървесни
видове протича нормално под въздействието на ниски температури.
За използване на декоративните дървесни видове при определени
температурни условия от значение е тяхната студоустойчивост. За условията на
нашата страна видовете може да се групират по тяхната студоустойчивост в
следната тристепенна скала:
1. студоустойчиви видове, издържащи отрицателни температури под
минус 25 °С (европейска лиственица, обикновен и сребрист смърч, клек, бета
мура, бял бор, западна туя, веймутов бор, обикновена бреза, обикновен явор,
мекиш, обикновен ясен, трепетлика, обикновен дъб, червен дъб, офи-ка,
обикновен кисел трън, татарски нокът, шипка, червен бъз, японска спирея,
върболистна спирея, обикновен люляк, черна калина и др.);
2. умерено студоустойчиви видове, издържащи отрицателни температури
до минус 25 °С (обикновена ела, лавзонов лъжекипарис, зелена дугааска,
мамонтово дърво, обикновен тис, обикновен конски кестен, кайсия, обикновен
бадем, обикновен кестен, бяла акация, японска дюля, японски чашкодрен,
японска керия, обикновено птиче грозде, многоцветна роза, спарциум и др.);
3. нестудоустойчиви видове, издържащи до минус 15 °С за кратко време
(японска криптомерия, обикновен кипарис, пиния, смокиня, едроцветна
магнолия, корков дъб, японска цезалпиния, етрускя нокът, японски нокът и др.).
Много високите температури също са вредни за растенията, листата
прегарят и преждевременно опадват, без да са добили нормално есенно
обагряне. Чувствителни в това отношение са обикновеният бук, едролистната
липа, обикновената бреза, обикновеният конски кестен, обикновения люляк,
ясенолистният явор и др. Прегаря и кората на младите стъбла на някои
чувствителни в това отношение видове - липа и обикновен бук, поради което
стъблата на тези видове не трябва да се откриват внезапно. Приспособления на
видовете към високите температури са високата транслирания, окосмяването на
листата (обикновено с бял цвят, отразяващ по-силно слънчевата радиация),
дебелата кора, която е лош проводите на топлината, и др.
 
ВЪПРОСИ И ЗАДАЧИ. Посочете от какво зависят измененията на
температурните условия по земната повърхност. Опишете случаи на увреждане
от ниските температури. Дайте примери за вицове с различна
студоустойчивост. Какви увреждания на растенията се получават от високите
температури?
 

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Топлината като Екологичен фактор

Топлината е един от най-важните фактори за съществуването на растенията. Мярка за топлинното състояние на предметите, организмите и околната среда е тяхната температура....
Изпратен от:
manolkehaq
на 2010-01-02
Добавен в:
Доклади
по Дендрология
Статистика:
49 сваляния
виж още
Изтегли
 
 

Топлината като Екологичен фактор

Материал № 426170, от 02 яну 2010
Свален: 49 пъти
Прегледан: 135 пъти
Качен от:
Предмет: Дендрология
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 789
Брой символи: 6,900

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Топлината като Екологичен фактор"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала