Големина на текста:
ТЕМА:
Всичко за здравното осигуряване и здравната система в България и
Европейския съюз, типове здравни системи, проблеми и решения,
функции, цели, ръководство и управление на здравната система, здравно
осигуряване на България, видове здравни системи и други
I. ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ В СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ:
Най- общо казано здравното осигуряване в страните от Европа има сравнително
дълга история. Едновременно с общото развитие на обществата възниква
необходимостта и от развитие на установените системи на здравно осигуряване в
тези страни. За тази цел от средата на 80-те години на миналия век започват
проучвания за намиране на най-верните пътища за провеждане на реформа в
системите на здравеопазването. Тези реформи имат своята специфика по отношение
на реформата, провеждана у нас, която се изразява във факта, че те протичат в
страни, които са решили базисните проблеми в покритието, в универсалния достъп
до качествена здравна помощ и които отделят около 8-11% от БВП за нуждите на
здравеопазването. Примерно България отделя 4%. Най-ефективно работят
здравноосигурителните системи, основани не само на пазарните принципи, а преди
всичко на принципа на всеобщото преразпределение на риска.
Здравноосигурителните системи в европейските страни се развиват паралелно с
развитието на икономиките и обществата им. От средата на 80
-те
години на ХХ век
започват проучвания за намиране на най-верните пътища за провеждане на реформи
в здравните системи на страните от Европейския съюз (EС). Тези реформи имат
своята специфика по отношение на реформата, провеждана у нас, която се изразява
във факта, че те протичат в страни, които са решили своите базисни проблеми в
здравеопазването и в достъпа до качествена здравна помощ и отделят около 8-11 на
сто от брутния вътрешен продукт (БВП) за нуждите на здравеопазването.
Съществуват три основни типа здравни системи в света - модел „Бевъридж“, при
който се осигурява здравна помощ за всички граждани, без значение на финансовото
им състояние; модел „Бисмарк”, основан на базата на осигуряване от здравни
фондове и модел „Кенеди”, според който здравеопазването е възложено на частния
сектор. Здравеопазването в Европа се характеризира с първите два модела, докато
последният е разпространен главно в Азия и САЩ. Те преимуществено използват два
основни модела - на възстановяването и на договарянето. При моделът „Бисмарк” е
характерно наличието на един или множество от осигурителни фондове, които са
независими от организационна гледна точка от болниците и медицинските заведения,
които предоставят здравни услуги. Този модел е характерен за Германия, Франция,
Белгия и страните от Източна Европа. Като цяло системата „Бисмарк” има повече
поддръжници в Европа. България също избра този модел на здравеопазването при
реформата на системата през 1998 г. и създаването на Националната здравна каса,
която управлява средствата, които се събират от здравните вноски. При системата
„Бевъридж” финансирането и осигуряването се извършва от една структура, т.е.
процесите на финансиране и доставяне на услугата не са разделени и са напълно
или частично свързани с една организация. Най-голямата такава система е
Националната здравна служба във Великобритания. Системата се прилага и в
Скандинавските страни, Италия, Испания, Португалия и Гърция. В продължение на
десетки години България развиваше своето здравеопазване по съветския модел,
известен като модела “Семашко”. Характерни негови особености бяха: силно
екстензивно развитие на сектора, изграждане на голям брой напълно ненужни
болници и поликлиники. Втората особеност на здравния сектор, изграден по модела
“Семашко”, беше тежката технологическа изостаналост на нашето здравеопазване.
Не е вярно това, което се говори за “напредничавото” и “модерното” социалистическо
здравеопазване. То е по-скоро е вярно за няколко болници в София, но изобщо не е
вярно за развитието на този сектор в страната. На трето място, здравеопазването се
характеризираше с тежки дефицити, които се проявяваха още преди 1989. Условията
в нашите болници бяха катастрофални. Те се бяха превърнали в едни социални
домове, където могат да бъдат приютени възрастни хора през зимата на топло и да
бъдат лекувани примитивно. Здравните показатели на нашата страна са тежки още
от преди 1989г.- пример: Много често се спекулира с демографската криза в
страната. Тя се представя едва ли не като резултат на прехода. Това изобщо не
отговаря на истината. По статистически данни, и то от онова време, демографската
криза в България започва някъде от средата на седемдесетте години. В 1990-а
България вече е с отрицателен естествен прираст. А обстоятелството, че сме с най-
високата детска смъртност в Европа, също датира от времето на социализма. Това
обяснява защо през 1998-1999 година бяха предприети най-мащабните реформи в
здравния сектор – защото здравното обслужване беше на изключително ниско ниво,
кризата в сектора беше много дълбока и защото в условията на изграждаща се
социална икономика моделът на съветско здравеопазване беше абсолютно
неадекватен. В 1998-а се избра един дълбоко социален модел на здравно
осигуряване. Основните принципи, на които се гради този модел, са свободният
избор на лекар и лечебно заведение от болния, а не райониране, както беше преди
това; заплащане на медицинските услуги в зависимост от търсенето и предлагането;
и всеобща солидарност – плащат всички, ползват услугите само болните. Реши се, че
единственият възможен механизъм да се подобри качеството на медицинските
услуги и да се облекчи достъпът е да се стимулира конкуренцията между лекарите и
медицинските заведения. Реформите стартираха през 1998-а с пакет закони и след
това с изграждането на една чисто нова институция, каквато е
Здравноосигурителната каса, както и с преобразуването на всички здравни
заведения. Всички страни в ЕС правят реформи в здравните си сектори. Поради това
не съществува единен перфектен европейски модел, който можем да възприемем в
България и ние трябва да се съобразим със спецификата на нашата страна. Най-
големият проблем, пред който е изправен ЕС, е проблемът със свободното движение
на хора. Бидейки гражданин например на Дания, ти се осигуряваш в Дания, обаче
отиваш в Испания да живееш или да прекараш няколко месеца – кой и по какви цени
ще плати евентуалното ти лечение в Испания? Нещо повече - правилата на ЕС ти
позволяват да се лекуваш в която страна пожелаеш.. През последните години сме
свидетели на ускорено разширяване на обема на предлаганите медицински услуги в
Европа, което е съпътствано с увеличаване на дела на разходите за здравеопазване
като процент от БВП на страните. Причината е във високите разходи за
нововъзникващите услуги и поради тенденцията за застаряване на населението,
което означава повече разходи за здравни грижи на по-възрастните. Едновременно с
това се увеличава и делът на частния сектор във финансирането на системата. В
страните от Източна Европа и Гърция делът на публичните разходи за
здравеопазване е относително по-нисък от този на страните в Централна и Западна
Европа. Последното се дължи както на по-ниската степен на развитие на
здравноосигурителните системи, така и на по-ниското благосъстояние на
икономиките в тези страни. В Европа се наблюдават няколко различни начина за
финансиране на здравната система. Великобритания прилага финансиране чрез
данъчно облагане. В Ирландия тази система също се използва, но е комбинирана с
елементи на частно здравно застраховане. Финансиране от местни данъци. В Дания
и Швеция финансирането на здравните системи става от местни данъци, съчетано с
управление на доставчиците на здравни услуги от страна на органите на местната
власт. В Дания основният механизъм за разпределение на ресурсите при
финансирането на болниците се осъществява през националния бюджет.
Договарянето се провежда веднъж годишно между Министерството на
здравеопазването, Министерството на финансите, регионалните и общинските
съвети, представени от своите асоциации. Друг начин за финансиране за
здравеопазването е чрез системи за социално здравно осигуряване. То може да се
извършва от работодателя и служителя с множество неконкурентни автономни схеми
за осигуряване, както е във Франция, или с конкурентни фондове, както е в Германия
и Холандия. Финансирането на болниците в тези държави се осъществява по няколко
начина. Във Франция има три типа болнични заведения: държавни, частни с
нестопанска цел и частни със стопанска цел. Държавните болници там са автономни
и управляват собствен бюджет, като имат определен таван на разходите. Такава
политика спомага за намаляването на регионалните различия в страната. Частните
болници с нестопанска цел обикновено са собственост на фондации, религиозни
организации или взаимни застрахователни асоциации. Частните болници със
стопанска цел основно се специализират в конкретни области и им се налага
определен целеви размер на разходите. Когато той се превиши, в ценоразписите на
извършваните здравни услуги се намаляват цените. В Германия се използва методът
на „двойното финансиране”, т.е. капиталовите разходи се финансират от местното
правителство, а текущите – от здравните фондове.Независимо от това, страните от
Европа също се сблъскват с редица проблеми, които могат да бъдат обобщени по
следния начин: свръх използване на здравни услуги, водещо до инфлация на
здравните разходи и до висока алтернативна цена на пропуснатите възможности в
други обществени направления; финансов дефицит, пораждащ необходимостта от
увеличаване на размера на осигуровките и на държавното субсидиране. Така
например, в началото на 90-те години бюджетните субсидии в Австрия са 12%, а в
Белгия достигат 42% от приходите на социалното здравно осигуряване, което в
условията на глобална конкурентна среда е неприемливо; недостатъчна конкурентна
способност на финансирането при липса на конкуренция между частни и обществени
здравноосигурителни фондове. Този проблем обуславя по-ниска мотивация сред
осигурителите да подобряват осигурителните условия при по-ниски разходи. До
началото на 90-те години право на свободен избор на фондове имат само
гражданите на Белгия и Швейцария и по-ограничено - държавните служители в
Германия; здравните разходи са по-тясно обвързани с приходите, а не с
потребностите, което на практика води до необосновано използване на здравни
услуги; задължителните здравни осигуровки се определят като регресивен данък,
което контрастира с принципа на прогресивното подоходно облагане, целящо
ефективното преразпределение на богатството. По този начин богатите заплащат
относително по-малки размери на осигуровките спрямо доходите си; съществува
скептицизъм спрямо принципа на солидарността. Всички системи на здравно
осигуряване в ЕС се опират върху разнородни източници на финансиране, които
обаче – пряко или не - са под контрола на държавата. Делът на директните плащания
(т. нар. со-рауment) за извършени здравни услуги е с тенденция към известно
нарастване. Причината затова са високите цени на медицинските услуги и недостигът
на средства във фондовете (особено в страните от Централна и Източна Европа) за
покриване на направените разходи. При свободното движение на хора в рамките на
Европейската общност целта на отделните държави е да се ограничи т. нар. „здравен
туризъм", поради което с правните актове на ЕС са определени конкретни правила за
предоставянето на медицински услуги на територията на Общността. Те са валидни
за цялата територия на страните -членки на Европейския съюз и в държавите от
Европейската икономическа общност.Задължителното и доброволното здравно
осигуряване се управляват от здравноосигурителни каси или фондове, които са
самоуправляващи се организации. Задачата им е да поемат разходи по
здравеопазване за сметка на онази част от дохода на осигурените, която постъпва в
тях под формата на вноски. Повечето данъчно финансирани здравни системи
разполагат с единна държавна система на здравеопазване, в която здравните услуги
се извършват с посредничеството на едно държавно ведомство. Това обаче не
означава, че самата държава от свое име предлага здравни услуги и че
медицинският персонал е в трудови правоотношения с нея. Единствено в Гърция и
Португалия повечето лекари от извънболничната медицинска помощ са държавни
служители. Във всички страни от ЕС е обсъждан въпросът за създаване на единно
държавно ведомство за здравно осигуряване, което да се разпорежда с ресурсите и
да осигурява ползването на здравни услуги. Съществуват най-различни мнения по
въпроса, но в нито една от страните няма чисто държавно здравно осигуряване. Дори
се наблюдава тенденция към ограничаване на ролята на държавата, например във
Великобритания и Италия. В първичната медицинска помощ лекарите по принцип са
изпълнители въз основа на договори. По-различно е положението при болничното
лечение, което изисква повече средства. В някои страни (Дания, Италия и Ирландия)
болниците като правило са под контрола на държавата, докато в Германия, Франция
и Белгия частният сектор има голям дял в болничната помощ. В редица страни
(Великобритания, Португалия и Ирландия) държавата предоставя във все по-голяма
степен самостоятелност на болниците. Най-ефективно работят
здравноосигурителните системи, основани не само на пазарните принципи, а преди

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
Inap84 написа на 19 яну 2010 ОТГОВОРИ
студент на 25 години от София , Академия на МВР
Последно сваляне: на 06 мар 2011
 
Домашни по темата на материала
основни видове научно -изследователска работа
добавена от xodor 15.01.2017
0
15
болнична информационна система в МБАЛ" Иван Рилски" Пловдив
добавена от popova64 22.02.2015
0
28
по какъв начин новата философия на здравето намира отражение в НЗС на България?
добавена от vessy91 20.01.2015
0
8
Да се изготви матрица на заинтересованите страни по проекта
добавена от desislava.hadjieva_fb преди 7 дни
1
3
Преддипломна практика - Здравен мениджмънт
добавена от ivchencetOo656 15.05.2017
1
11
Подобни материали
 

Ефикасност на болничната помощ

15 дек 2008
·
255
·
9
·
544
·
29
·
2

Повишаване на ефективността и ефикасността на болничната помощ при съблюдаване на изискванията за достъпност, своевременност, достатъчност и качество е целта на стратегията за преструктуриране на болничната помощ в България...
 

Здравно осигуряване

26 мар 2009
·
424
·
7
·
1,219
·
334
·
53

Необходимите промени в системата на здравно осигуряване Какви са проблемите на сегашната здравноосигурителна система?...
 

Статистически методи в управлението на лечебните заведения

06 ное 2008
·
255
·
5
·
366
·
259
·
24
·
1

Курсова работа по статистика за магистърска програма по здравен мениджмънт.
 

Финансиране на здравеопазването

16 дек 2011
·
647
·
9
·
1,827
·
787
·
239

Финансовите ресурси на здравеопазването са необходимо условие за задвижването на всички елементи на системата, чиято цел е получаването на обществен здравен ефект...
 

Здравно осигуряване

22 яну 2009
·
672
·
9
·
2,620
·
535
·
114

ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ (Обща характеристика, модели. Финансови аспекти на здравното осигуряване. Системи за финансиране. Развитие на здравното осигуряване в България. Социално-пазарни основи на съвременното здравно осигуряване)...
 
Онлайн тестове по Здравен мениджмънт
Тест по здравен мениджмънт за 2-ри курс
любознателен тест по Здравен мениджмънт за Студенти от 2 курс
Тест по здравен мениджмънт за студенти 2-ри курс. Съдържа 14 въпроса като всеки от тях има само един верен отговор.
(Лесен)
14
17
1
3 мин
05.07.2013
Тест по икономика на здравеопазването
междинен тест по Здравен мениджмънт за Студенти
Тест за проверка на знанията по Икономика на здравеопазването за студенти от специалността здравен мениджмънт, мениджмънт на социалните дейности и др. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
20
82
1
1 мин
02.07.2012
» виж всички онлайн тестове по здравен мениджмънт

Всичко за здравното осигуряване и здравната система

Материал № 417904, от 12 дек 2009
Свален: 1,792 пъти
Прегледан: 1,919 пъти
Качен от:
Предмет: Здравен мениджмънт, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 54
Брой думи: 18,169
Брой символи: 168,965

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Всичко за здравното осигуряване и здравната сис ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения