Големина на текста:
ТЕМА:
Всичко за здравното осигуряване и здравната система в България и
Европейския съюз, типове здравни системи, проблеми и решения,
функции, цели, ръководство и управление на здравната система, здравно
осигуряване на България, видове здравни системи и други
I. ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ В СТРАНИТЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ:
Най- общо казано здравното осигуряване в страните от Европа има сравнително
дълга история. Едновременно с общото развитие на обществата възниква
необходимостта и от развитие на установените системи на здравно осигуряване в
тези страни. За тази цел от средата на 80-те години на миналия век започват
проучвания за намиране на най-верните пътища за провеждане на реформа в
системите на здравеопазването. Тези реформи имат своята специфика по отношение
на реформата, провеждана у нас, която се изразява във факта, че те протичат в
страни, които са решили базисните проблеми в покритието, в универсалния достъп
до качествена здравна помощ и които отделят около 8-11% от БВП за нуждите на
здравеопазването. Примерно България отделя 4%. Най-ефективно работят
здравноосигурителните системи, основани не само на пазарните принципи, а преди
всичко на принципа на всеобщото преразпределение на риска.
Здравноосигурителните системи в европейските страни се развиват паралелно с
развитието на икономиките и обществата им. От средата на 80
-те
години на ХХ век
започват проучвания за намиране на най-верните пътища за провеждане на реформи
в здравните системи на страните от Европейския съюз (EС). Тези реформи имат
своята специфика по отношение на реформата, провеждана у нас, която се изразява
във факта, че те протичат в страни, които са решили своите базисни проблеми в
здравеопазването и в достъпа до качествена здравна помощ и отделят около 8-11 на
сто от брутния вътрешен продукт (БВП) за нуждите на здравеопазването.
Съществуват три основни типа здравни системи в света - модел „Бевъридж“, при
който се осигурява здравна помощ за всички граждани, без значение на финансовото
им състояние; модел „Бисмарк”, основан на базата на осигуряване от здравни
фондове и модел „Кенеди”, според който здравеопазването е възложено на частния
сектор. Здравеопазването в Европа се характеризира с първите два модела, докато
последният е разпространен главно в Азия и САЩ. Те преимуществено използват два
основни модела - на възстановяването и на договарянето. При моделът „Бисмарк” е
характерно наличието на един или множество от осигурителни фондове, които са
независими от организационна гледна точка от болниците и медицинските заведения,
които предоставят здравни услуги. Този модел е характерен за Германия, Франция,
Белгия и страните от Източна Европа. Като цяло системата „Бисмарк” има повече
поддръжници в Европа. България също избра този модел на здравеопазването при
реформата на системата през 1998 г. и създаването на Националната здравна каса,
която управлява средствата, които се събират от здравните вноски. При системата
„Бевъридж” финансирането и осигуряването се извършва от една структура, т.е.
процесите на финансиране и доставяне на услугата не са разделени и са напълно
или частично свързани с една организация. Най-голямата такава система е
Националната здравна служба във Великобритания. Системата се прилага и в
Скандинавските страни, Италия, Испания, Португалия и Гърция. В продължение на
десетки години България развиваше своето здравеопазване по съветския модел,
известен като модела “Семашко”. Характерни негови особености бяха: силно
екстензивно развитие на сектора, изграждане на голям брой напълно ненужни
болници и поликлиники. Втората особеност на здравния сектор, изграден по модела
“Семашко”, беше тежката технологическа изостаналост на нашето здравеопазване.
Не е вярно това, което се говори за “напредничавото” и “модерното” социалистическо
здравеопазване. То е по-скоро е вярно за няколко болници в София, но изобщо не е
вярно за развитието на този сектор в страната. На трето място, здравеопазването се
характеризираше с тежки дефицити, които се проявяваха още преди 1989. Условията
в нашите болници бяха катастрофални. Те се бяха превърнали в едни социални
домове, където могат да бъдат приютени възрастни хора през зимата на топло и да
бъдат лекувани примитивно. Здравните показатели на нашата страна са тежки още
от преди 1989г.- пример: Много често се спекулира с демографската криза в
страната. Тя се представя едва ли не като резултат на прехода. Това изобщо не
отговаря на истината. По статистически данни, и то от онова време, демографската
криза в България започва някъде от средата на седемдесетте години. В 1990-а
България вече е с отрицателен естествен прираст. А обстоятелството, че сме с най-
високата детска смъртност в Европа, също датира от времето на социализма. Това
обяснява защо през 1998-1999 година бяха предприети най-мащабните реформи в
здравния сектор – защото здравното обслужване беше на изключително ниско ниво,
кризата в сектора беше много дълбока и защото в условията на изграждаща се
социална икономика моделът на съветско здравеопазване беше абсолютно
неадекватен. В 1998-а се избра един дълбоко социален модел на здравно
осигуряване. Основните принципи, на които се гради този модел, са свободният
избор на лекар и лечебно заведение от болния, а не райониране, както беше преди
това; заплащане на медицинските услуги в зависимост от търсенето и предлагането;
и всеобща солидарност – плащат всички, ползват услугите само болните. Реши се, че
единственият възможен механизъм да се подобри качеството на медицинските
услуги и да се облекчи достъпът е да се стимулира конкуренцията между лекарите и
медицинските заведения. Реформите стартираха през 1998-а с пакет закони и след
това с изграждането на една чисто нова институция, каквато е
Здравноосигурителната каса, както и с преобразуването на всички здравни
заведения. Всички страни в ЕС правят реформи в здравните си сектори. Поради това
не съществува единен перфектен европейски модел, който можем да възприемем в
България и ние трябва да се съобразим със спецификата на нашата страна. Най-
големият проблем, пред който е изправен ЕС, е проблемът със свободното движение
на хора. Бидейки гражданин например на Дания, ти се осигуряваш в Дания, обаче
отиваш в Испания да живееш или да прекараш няколко месеца – кой и по какви цени
ще плати евентуалното ти лечение в Испания? Нещо повече - правилата на ЕС ти
позволяват да се лекуваш в която страна пожелаеш.. През последните години сме
свидетели на ускорено разширяване на обема на предлаганите медицински услуги в
Европа, което е съпътствано с увеличаване на дела на разходите за здравеопазване
като процент от БВП на страните. Причината е във високите разходи за
нововъзникващите услуги и поради тенденцията за застаряване на населението,
което означава повече разходи за здравни грижи на по-възрастните. Едновременно с
това се увеличава и делът на частния сектор във финансирането на системата. В
страните от Източна Европа и Гърция делът на публичните разходи за
здравеопазване е относително по-нисък от този на страните в Централна и Западна
Европа. Последното се дължи както на по-ниската степен на развитие на
здравноосигурителните системи, така и на по-ниското благосъстояние на
икономиките в тези страни. В Европа се наблюдават няколко различни начина за
финансиране на здравната система. Великобритания прилага финансиране чрез
данъчно облагане. В Ирландия тази система също се използва, но е комбинирана с
елементи на частно здравно застраховане. Финансиране от местни данъци. В Дания
и Швеция финансирането на здравните системи става от местни данъци, съчетано с
управление на доставчиците на здравни услуги от страна на органите на местната
власт. В Дания основният механизъм за разпределение на ресурсите при
финансирането на болниците се осъществява през националния бюджет.
Договарянето се провежда веднъж годишно между Министерството на
здравеопазването, Министерството на финансите, регионалните и общинските
съвети, представени от своите асоциации. Друг начин за финансиране за
здравеопазването е чрез системи за социално здравно осигуряване. То може да се
извършва от работодателя и служителя с множество неконкурентни автономни схеми
за осигуряване, както е във Франция, или с конкурентни фондове, както е в Германия
и Холандия. Финансирането на болниците в тези държави се осъществява по няколко
начина. Във Франция има три типа болнични заведения: държавни, частни с
нестопанска цел и частни със стопанска цел. Държавните болници там са автономни
и управляват собствен бюджет, като имат определен таван на разходите. Такава
политика спомага за намаляването на регионалните различия в страната. Частните
болници с нестопанска цел обикновено са собственост на фондации, религиозни
организации или взаимни застрахователни асоциации. Частните болници със
стопанска цел основно се специализират в конкретни области и им се налага
определен целеви размер на разходите. Когато той се превиши, в ценоразписите на
извършваните здравни услуги се намаляват цените. В Германия се използва методът
на „двойното финансиране”, т.е. капиталовите разходи се финансират от местното
правителство, а текущите – от здравните фондове.Независимо от това, страните от
Европа също се сблъскват с редица проблеми, които могат да бъдат обобщени по
следния начин: свръх използване на здравни услуги, водещо до инфлация на
здравните разходи и до висока алтернативна цена на пропуснатите възможности в
други обществени направления; финансов дефицит, пораждащ необходимостта от
увеличаване на размера на осигуровките и на държавното субсидиране. Така
например, в началото на 90-те години бюджетните субсидии в Австрия са 12%, а в
Белгия достигат 42% от приходите на социалното здравно осигуряване, което в
условията на глобална конкурентна среда е неприемливо; недостатъчна конкурентна
способност на финансирането при липса на конкуренция между частни и обществени
здравноосигурителни фондове. Този проблем обуславя по-ниска мотивация сред
осигурителите да подобряват осигурителните условия при по-ниски разходи. До
началото на 90-те години право на свободен избор на фондове имат само
гражданите на Белгия и Швейцария и по-ограничено - държавните служители в
Германия; здравните разходи са по-тясно обвързани с приходите, а не с
потребностите, което на практика води до необосновано използване на здравни
услуги; задължителните здравни осигуровки се определят като регресивен данък,
което контрастира с принципа на прогресивното подоходно облагане, целящо
ефективното преразпределение на богатството. По този начин богатите заплащат
относително по-малки размери на осигуровките спрямо доходите си; съществува
скептицизъм спрямо принципа на солидарността. Всички системи на здравно
осигуряване в ЕС се опират върху разнородни източници на финансиране, които
обаче – пряко или не - са под контрола на държавата. Делът на директните плащания
(т. нар. со-рауment) за извършени здравни услуги е с тенденция към известно
нарастване. Причината затова са високите цени на медицинските услуги и недостигът
на средства във фондовете (особено в страните от Централна и Източна Европа) за
покриване на направените разходи. При свободното движение на хора в рамките на
Европейската общност целта на отделните държави е да се ограничи т. нар. „здравен
туризъм", поради което с правните актове на ЕС са определени конкретни правила за
предоставянето на медицински услуги на територията на Общността. Те са валидни
за цялата територия на страните -членки на Европейския съюз и в държавите от
Европейската икономическа общност.Задължителното и доброволното здравно
осигуряване се управляват от здравноосигурителни каси или фондове, които са
самоуправляващи се организации. Задачата им е да поемат разходи по
здравеопазване за сметка на онази част от дохода на осигурените, която постъпва в
тях под формата на вноски. Повечето данъчно финансирани здравни системи
разполагат с единна държавна система на здравеопазване, в която здравните услуги
се извършват с посредничеството на едно държавно ведомство. Това обаче не
означава, че самата държава от свое име предлага здравни услуги и че
медицинският персонал е в трудови правоотношения с нея. Единствено в Гърция и
Португалия повечето лекари от извънболничната медицинска помощ са държавни
служители. Във всички страни от ЕС е обсъждан въпросът за създаване на единно
държавно ведомство за здравно осигуряване, което да се разпорежда с ресурсите и
да осигурява ползването на здравни услуги. Съществуват най-различни мнения по
въпроса, но в нито една от страните няма чисто държавно здравно осигуряване. Дори
се наблюдава тенденция към ограничаване на ролята на държавата, например във
Великобритания и Италия. В първичната медицинска помощ лекарите по принцип са
изпълнители въз основа на договори. По-различно е положението при болничното
лечение, което изисква повече средства. В някои страни (Дания, Италия и Ирландия)
болниците като правило са под контрола на държавата, докато в Германия, Франция
и Белгия частният сектор има голям дял в болничната помощ. В редица страни
(Великобритания, Португалия и Ирландия) държавата предоставя във все по-голяма
степен самостоятелност на болниците. Най-ефективно работят
здравноосигурителните системи, основани не само на пазарните принципи, а преди

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Всичко за здравното осигуряване и здравната система

Всичко за здравното осигуряване и здравната система в България и Европейския съюз, типове здравни системи, проблеми и решения, функции, цели, ръководство и управление на здравната система, здравно осигуряване на България, видове здравни системи и други...
Изпратен от:
silvana
на 2009-12-12
Добавен в:
Теми
по Здравен мениджмънт
Статистика:
1,792 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
основни видове научно -изследователска работа
добавена от xodor 15.01.2017
0
15
болнична информационна система в МБАЛ" Иван Рилски" Пловдив
добавена от popova64 22.02.2015
0
28
по какъв начин новата философия на здравето намира отражение в НЗС на България?
добавена от vessy91 20.01.2015
0
8
Да се изготви матрица на заинтересованите страни по проекта
добавена от desislava.hadjieva_fb преди 6 дни
1
3
Преддипломна практика - Здравен мениджмънт
добавена от ivchencetOo656 15.05.2017
1
11
Подобни материали
 

Ефикасност на болничната помощ

15 дек 2008
·
255
·
9
·
544
·
29
·
2

Повишаване на ефективността и ефикасността на болничната помощ при съблюдаване на изискванията за достъпност, своевременност, достатъчност и качество е целта на стратегията за преструктуриране на болничната помощ в България...
 

Здравно осигуряване

26 мар 2009
·
424
·
7
·
1,219
·
334
·
53

Необходимите промени в системата на здравно осигуряване Какви са проблемите на сегашната здравноосигурителна система?...
 

Статистически методи в управлението на лечебните заведения

06 ное 2008
·
255
·
5
·
366
·
259
·
24
·
1

Курсова работа по статистика за магистърска програма по здравен мениджмънт.
 

Финансиране на здравеопазването

16 дек 2011
·
647
·
9
·
1,827
·
785
·
239

Финансовите ресурси на здравеопазването са необходимо условие за задвижването на всички елементи на системата, чиято цел е получаването на обществен здравен ефект...
 

Здравно осигуряване

22 яну 2009
·
672
·
9
·
2,620
·
535
·
114

ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ (Обща характеристика, модели. Финансови аспекти на здравното осигуряване. Системи за финансиране. Развитие на здравното осигуряване в България. Социално-пазарни основи на съвременното здравно осигуряване)...
 
Онлайн тестове по Здравен мениджмънт
Тест по маркетинг на здравеопазването
междинен тест по Здравен мениджмънт за Студенти от 4 курс
Тест по Маркетинг на здравеопазването - Стопанска академия гр. Свищов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
10
28
1
1 мин
09.08.2013
Тест по здравен мениджмънт - Медицина на бедствията и авариите
тематичен тест по Здравен мениджмънт за Студенти
Тестът е подходящ за подготовката на студентите за изпитите по здравен мениджмънт. Въпросите са 28 и са от затворен тип
(Лесен)
28
89
1
1 мин
22.08.2011
» виж всички онлайн тестове по здравен мениджмънт

Всичко за здравното осигуряване и здравната система

Материал № 417904, от 12 дек 2009
Свален: 1,792 пъти
Прегледан: 1,919 пъти
Качен от:
Предмет: Здравен мениджмънт, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 54
Брой думи: 18,169
Брой символи: 168,965

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Всичко за здравното осигуряване и здравната сис ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения