Големина на текста:
Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоногата”
Поемата “Изворът на Белоногата” интерпретира възлова възрожденска тема на
базата на едно по-нестандартно сюжетно развитие. Петко Славейков, който е в центъра
на просветното движение, не пропуска възможността да разкрие границите на
националната принадлежност дори на фона на най-изконното човешко чувство, което е
любовта. Затова спорът между двата герои се превръща не само в убедителна защита на
моминската чест , но и апотеоз на традициите, съхранени от българите през вековете.
Самото заглавие насочва към представата за едно несекващо, неизчерпаемо
начало. Извор на хубост, на радост, на невинност, на любов е светът на девойката,
дошла да пълни менците на най-святото място за влюбените. Изворът е символ на
нескончаемата линия на живота, който тече пълноводен, радвайки с ромона си
поколения наред. На мястото, където има извор, има и селище. В този аспект той е
синоним и на живота в неговите най-свободни и причудливи форми. За представителя
на другата вяра обаче свободно течащата вода , понесла волно своята песен в полето, не
притежава подобна привлекателна сила. Той съзира в нея бъдещата чешма ( “изворът
чешма да стане” ), каквито често се срещат в България, запазили за богатите властни
османлии, които са ги построили. Това се е превърнало в традиция, в ритуал, и никои
не може да отрече необходимостта от чучури, които да пръскат божията благодат към
морния пътник. С тази цел са издигани чешмите – с много чучури, от хубав камък. Те
са символ на вечността и изразяват усилията на човека да се надпреварва с времето и
неговата безпаметност. На базата на общото – връзката с водата, авторът насочва и към
различното – изворът е неопитомена, дива природа, а чешмата е цивилизована струя на
живот. Тънка и неуловима е границата между двете явления, но илюстрира творчески
замисъл на Славейков – в своя процес на съзряване нашата нация има за цел не
единствено да се освободи от потисничеството, но и да съхрани своята самобитност.
Патриархалните нрави са опазили народа ни през годините на робство и тегоба , те са
съхранили език и вяра, те са здравият корен, който държи народността жилава. Идва
време обаче, когато нови мощни движения се вихрят с неотменима сила. Едно от тях
ще помогне на страната ни отново да си извоюва място на европейската карта, а друго –
ще насочи неизкусения селянин към опасностите на цивилизацията, която има силата
да поглъща всичко, което се противопостави в нейните закони. Живял по силата на
обстоятелствата в Цариград, Славейков има възможността да усети и хубавото, и
лошото на столицата. Присъствието на много хора – от различни националности –
превръща Стамбул в град, гъмжащ от интереси, които неотменно раждат и
предателството, и порока, и насилието. Затова душата на твореца закопнява по родния
край – недокоснат от блясъка на цивилизацията и съхранил се като оазис сред
политическия и културен калейдоскоп.
Реализирайки свои просветителни идеи, авторът създава образите на Гергана и
везира, за да отрази сблъсъка на родното и чуждото на различните нива и да подскаже,
че този процес е по-опасен от насилието, прилагането на ятагана векове наред. Гергана
е представена в магията на първата любовна тръпка, свързана с Никола със силата на
дадената клетва. Тя е красива и млада, трудолюбива и почтена. Девойката е истинско
украшение за своя бащин дом и за цялото село: “кат бисер между мъниста тя била
между момите”. Същото може да се каже и за Никола, сравнен с “вакло огиче”.
Народнопесенната практика – да се употребяват постоянните епитети, е използвана от
автора заради силата на художественото внушение, заложено от създателите на
фолклорните образци. Особено впечатление прави повторението: село Бисерча, “бисер
между мъниста”. Определен като най-изящен между скъпоценните камъни, бисерът
символизира ненадминатата красота на момата и нейното родно място. Създава се
чувството, че именно в най-поетическото кътче на земята може да се роди прелестна
девойка като Гергана. Откроява се още веднъж връзката между българката и нейния
дом като извор на красотата й, но и на инстинктивно почувстваната необходимост да се
противопостави на всичко чуждо.
Началото на поемата въвежда в един недокоснат от времето свят, в който хората
се срещат на извора, загатват за чувствата си, а наоколо в нощта бродят зли сили.
Боязънта на девойката: “ще видят, ще ни завидят” е отражение на невинността, но и на
натрупаните страхове.От една страна, думите й внушават една проверена от мъдростта
истина, че много хубаво не е на хубаво, защото съвършеното в света няма, но от друга
страна, подобно вярване е израз на езически суеверия, дошли от тъмни
предхристиянски времена. Българката е християнка, тя изповяда искрено верността си
към Бога:
Станала, та се умила,
пред икони се прекръсти
Въпреки това обаче е склонна да вярва така, както и нейните деди, че има:
“веди”, “змейски духове”, “самодиви – нощянки”, които са властелини на мрака.
Страховете на момата са израз на свеобщо споделени предубеждения, защото читателя
става свидетел на факта, че либето не й се присмива, а се съгласява безропотно с
опасенията й. Представата на Гергана за света изтъква колко бавно тече времето в този
край, колко заобиколен е той от новото ( градски бит и култура ) , но Славейков не
възприема тази донякъде тънка истина като мярка за ограничеността на хората,
живеещи в село Бисерча , а напротив – стреми се да докаже, че човекът, съществуващ
по този начин, е хармонична и щастлива личност. Не е трудно да се долови
внушението, близко до библейската легенда за Адам и Ева и ябълката на познанието.
Гергана е като че ли от край, в който този плод не е вкусван. Човекът от полската шир
естествено е опознал природата и се е вписал в нейната хармонична красота, без да
забрави и демоничното зло, което понякога я характеризира. Затова героинята вярва в
една прастара уредба на света, съобразил се със страховете, които биха предизвикали
присмех у везира, ако би ги узнал.
Създал духовната представа за битието на момата, авторът насочва вниманието
ни към спора й с неочаквания “гост”, който с присъствието си сякаш отговаря на
тягостните предчувствия на влюбените, че някои ще ограби щастието им. Диалогът
между двамата разкрива различия, които могат да се разположат на отделни нива.
В сферата на бита агата и българката се реализират противоположно. Девойката
е работлива, стихове като “рано ранила”, “на нива да идем”, “мен не ми тежи шетнята”
разкриват трудолюбие, което не е натрупано от нечия воля, а е естествена
необходимост, за да се изпълни с пълноценен живот делникът. Родното затрепва с най-
доброто, което характеризира нашата нация – неизчерпаемото трудолюбие. Трудът
носи радост. Момичето иска да твори нещо, да бъде полезно. Дори срещите между
Гергана и Никола са естествено продължение на обичайните им занимания:
Либил я и я задирял
заран и вечер по извор,
по хора всяка неделя,
по тлъки всяка пролука,
по седенки всяка нощ.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоногата”

Поемата “Изворът на Белоногата” интерпретира възлова възрожденска тема на базата на едно по-нестандартно сюжетно развитие.
Изпратен от:
АлЕкСанДрА
на 2007-08-25
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
1,029 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
ЛИС по Литература за Ученици рядко сваляни с 6 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
какви идеи иска да внуши Чудомир с творбите си ?
добавена от gabitoo.ivanova преди 80 дни
0
2
събра марко триесе ионаци
добавена от venitouu_abv_bg
0
1
кулминацията и развръзката в "Извора на белоногата" от Славейков
добавена от Tina06
0
7
Помощщ трябва ми за утре !!!
добавена от Silen7837 преди 94 дни
1
11
Литература 8ми клас - Христо Смирненски - Зимни Вечери
добавена от stanimirka99
2
9
Подобни материали
 

Животът - въртящо се колело

pep4e_dudi
·
30 окт 2007
·
301

Макар и труден, трябва по някакъв начин да го живеем. Той не ще спре и ще продължи неговото колело да се върти, затова се радвайте на малките жестове, на незабравимите мигове с любимите хора и близки,не пропилявайте живота си.
 

Образа на Гергана в “Изворът на белоногата”


“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.
 

Какво е и какво не е любовта?

omega_star
·
23 яну 2007
·
1,171

Казали са го мъдреците. Бях стигнала сама до този извод, макар и подреждайки ги в друг ред, разсъждавайки, като всеки човек, често за нея– любовта.
 

"Фрина" - Пенчо Славейков

med_94
·
07 апр 2008
·
465
·

Анализ на литературна творба в 11 клас по БЕЛ, който е необходим, за да разберем посланията на текста.
 

Творческите предизвикателства в произведенията на П. Славейков

-
·
17 мар 2006
·
583

Творческите предизвикателства в произведенията на П. Славейков - кандидат-студентска тема.
 
Онлайн тестове по Литература
Литературни термини
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за подготовка на учениците в 7. клас по литература и има за цел да провери доколко те са усвоили употребата на литературни термини и понятия при работа с художествен текст.
(Лесен)
20
1,451
2
1 мин
10.02.2009
Литературни термини и понятия
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за подготовка на учениците в 7. клас по литература и има за цел да провери доколко те са усвоили употребата на литературни термини и понятия при работа с художествен текст.
(Лесен)
19
1,058
2
20.01.2009
» виж всички онлайн тестове по литература

Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоногата”

Материал № 40648, от 25 авг 2007
Свален: 1,029 пъти
Прегледан: 693 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 6
Брой думи: 1,795
Брой символи: 14,403

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоног ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Татяна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  24 години
6

Симона Крумова
преподава по Литература
в град Велико Търново
с опит от  2 години
5

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения