Големина на текста:
Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоногата”
Поемата “Изворът на Белоногата” интерпретира възлова възрожденска тема на
базата на едно по-нестандартно сюжетно развитие. Петко Славейков, който е в центъра
на просветното движение, не пропуска възможността да разкрие границите на
националната принадлежност дори на фона на най-изконното човешко чувство, което е
любовта. Затова спорът между двата герои се превръща не само в убедителна защита на
моминската чест , но и апотеоз на традициите, съхранени от българите през вековете.
Самото заглавие насочва към представата за едно несекващо, неизчерпаемо
начало. Извор на хубост, на радост, на невинност, на любов е светът на девойката,
дошла да пълни менците на най-святото място за влюбените. Изворът е символ на
нескончаемата линия на живота, който тече пълноводен, радвайки с ромона си
поколения наред. На мястото, където има извор, има и селище. В този аспект той е
синоним и на живота в неговите най-свободни и причудливи форми. За представителя
на другата вяра обаче свободно течащата вода , понесла волно своята песен в полето, не
притежава подобна привлекателна сила. Той съзира в нея бъдещата чешма ( “изворът
чешма да стане” ), каквито често се срещат в България, запазили за богатите властни
османлии, които са ги построили. Това се е превърнало в традиция, в ритуал, и никои
не може да отрече необходимостта от чучури, които да пръскат божията благодат към
морния пътник. С тази цел са издигани чешмите – с много чучури, от хубав камък. Те
са символ на вечността и изразяват усилията на човека да се надпреварва с времето и
неговата безпаметност. На базата на общото – връзката с водата, авторът насочва и към
различното – изворът е неопитомена, дива природа, а чешмата е цивилизована струя на
живот. Тънка и неуловима е границата между двете явления, но илюстрира творчески
замисъл на Славейков – в своя процес на съзряване нашата нация има за цел не
единствено да се освободи от потисничеството, но и да съхрани своята самобитност.
Патриархалните нрави са опазили народа ни през годините на робство и тегоба , те са
съхранили език и вяра, те са здравият корен, който държи народността жилава. Идва
време обаче, когато нови мощни движения се вихрят с неотменима сила. Едно от тях
ще помогне на страната ни отново да си извоюва място на европейската карта, а друго –
ще насочи неизкусения селянин към опасностите на цивилизацията, която има силата
да поглъща всичко, което се противопостави в нейните закони. Живял по силата на
обстоятелствата в Цариград, Славейков има възможността да усети и хубавото, и
лошото на столицата. Присъствието на много хора – от различни националности –
превръща Стамбул в град, гъмжащ от интереси, които неотменно раждат и
предателството, и порока, и насилието. Затова душата на твореца закопнява по родния
край – недокоснат от блясъка на цивилизацията и съхранил се като оазис сред
политическия и културен калейдоскоп.
Реализирайки свои просветителни идеи, авторът създава образите на Гергана и
везира, за да отрази сблъсъка на родното и чуждото на различните нива и да подскаже,
че този процес е по-опасен от насилието, прилагането на ятагана векове наред. Гергана
е представена в магията на първата любовна тръпка, свързана с Никола със силата на
дадената клетва. Тя е красива и млада, трудолюбива и почтена. Девойката е истинско
украшение за своя бащин дом и за цялото село: “кат бисер между мъниста тя била
между момите”. Същото може да се каже и за Никола, сравнен с “вакло огиче”.
Народнопесенната практика – да се употребяват постоянните епитети, е използвана от
автора заради силата на художественото внушение, заложено от създателите на
фолклорните образци. Особено впечатление прави повторението: село Бисерча, “бисер
между мъниста”. Определен като най-изящен между скъпоценните камъни, бисерът
символизира ненадминатата красота на момата и нейното родно място. Създава се
чувството, че именно в най-поетическото кътче на земята може да се роди прелестна
девойка като Гергана. Откроява се още веднъж връзката между българката и нейния
дом като извор на красотата й, но и на инстинктивно почувстваната необходимост да се
противопостави на всичко чуждо.
Началото на поемата въвежда в един недокоснат от времето свят, в който хората
се срещат на извора, загатват за чувствата си, а наоколо в нощта бродят зли сили.
Боязънта на девойката: “ще видят, ще ни завидят” е отражение на невинността, но и на
натрупаните страхове.От една страна, думите й внушават една проверена от мъдростта
истина, че много хубаво не е на хубаво, защото съвършеното в света няма, но от друга
страна, подобно вярване е израз на езически суеверия, дошли от тъмни
предхристиянски времена. Българката е християнка, тя изповяда искрено верността си
към Бога:
Станала, та се умила,
пред икони се прекръсти
Въпреки това обаче е склонна да вярва така, както и нейните деди, че има:
“веди”, “змейски духове”, “самодиви – нощянки”, които са властелини на мрака.
Страховете на момата са израз на свеобщо споделени предубеждения, защото читателя
става свидетел на факта, че либето не й се присмива, а се съгласява безропотно с
опасенията й. Представата на Гергана за света изтъква колко бавно тече времето в този
край, колко заобиколен е той от новото ( градски бит и култура ) , но Славейков не
възприема тази донякъде тънка истина като мярка за ограничеността на хората,
живеещи в село Бисерча , а напротив – стреми се да докаже, че човекът, съществуващ
по този начин, е хармонична и щастлива личност. Не е трудно да се долови
внушението, близко до библейската легенда за Адам и Ева и ябълката на познанието.
Гергана е като че ли от край, в който този плод не е вкусван. Човекът от полската шир
естествено е опознал природата и се е вписал в нейната хармонична красота, без да
забрави и демоничното зло, което понякога я характеризира. Затова героинята вярва в
една прастара уредба на света, съобразил се със страховете, които биха предизвикали
присмех у везира, ако би ги узнал.
Създал духовната представа за битието на момата, авторът насочва вниманието
ни към спора й с неочаквания “гост”, който с присъствието си сякаш отговаря на
тягостните предчувствия на влюбените, че някои ще ограби щастието им. Диалогът
между двамата разкрива различия, които могат да се разположат на отделни нива.
В сферата на бита агата и българката се реализират противоположно. Девойката
е работлива, стихове като “рано ранила”, “на нива да идем”, “мен не ми тежи шетнята”
разкриват трудолюбие, което не е натрупано от нечия воля, а е естествена
необходимост, за да се изпълни с пълноценен живот делникът. Родното затрепва с най-
доброто, което характеризира нашата нация – неизчерпаемото трудолюбие. Трудът
носи радост. Момичето иска да твори нещо, да бъде полезно. Дори срещите между
Гергана и Никола са естествено продължение на обичайните им занимания:
Либил я и я задирял
заран и вечер по извор,
по хора всяка неделя,
по тлъки всяка пролука,
по седенки всяка нощ.
От своя страна, везирът има различен поглед към труда. За него работата на
полето не е извор на радост и е определена за раята. Съзрял красотата на младата
българка, той е готов да приложи своята теория, че тя не бива да се разхищава, да се
излага на опасност. Недоумява как красавицата излиза на слънце, от което може да се
почернее и погрознее / “ходиш ли и ти на нива” / , как носи тежка кобилица, защо иска
да шета на старите си родители / “ти не си за туй родена” /. Въпросите му са изпълнени
с изненада, че девойката сама не е осъзнала това, което той толкова добре разбира.
Категоричността: “най си родена, дарена, бяла ханъма да бъдеш!” издава господарското
му право да се разпорежда с всяка съдба. Същевременно обаче властникът е готов да
наложи волята си не само защото се опиянява от силата си, а защото е убеден, че
момичето поради своето невежество не разбира какво губи, като продължава да живее
по този начин. Дори в известна степен той възприема себе си като спасител, който ще
покаже правата пътека към щастието и съхраняването на онова, което е толкова рядко
под слънцето – женската хубост. Предложението му е директно:
Я хайде, бяла българко,
хайде на Стамбул да идем,
дето ще шеташ на други,
други на тебе да шетат.
Изкушението на цивилизацията се явява със сянката на чардаците, с чистотата
на везирския дворец, с белотата на одеждите, които ще облече бъдещата ханъма.
Особено се откроява новото място, което Гергана ще има в столицата. Тя изведнъж ще
се превърне в господарка. Правото й да заповяда на “други” ще й даде по-голяма
свобода в ежедневието. Подобен скок, характерен за приказното ( например
преображението на Пепеляшка ), е твърде трудно в живота, защото личността трябва да
пренастрои целия си морален и естетически кодекс, за да се впише с новата среда.
Все пак за мнозина светът на везира също е примамлив. Той се гради по стари
правила, диктувани от религията и манталитета на източните цивилизации – да се
затваря красотата в клетка, за да й се любуват само избраните. Окованата хубост на
неговия рай е противопоставена на волната свежест на бащиния дом. Нивата и лозето,
скромната къща – това е жадуваната вселена, която момата иска да обитава.
Твърдостта, с която отказва да приеме направеното предложение, разкрива желанието
на твореца да внуши, че няма по-благодатно място от онова, в което човекът се е родил,
и най-мили за очите са очертанията на родния край. Личния си копнеж по българската
природа авторът е излюстрирал чрез опияняващия разказ на Гергана и нейната
градинка. На думите на чужденеца: “ливади искай от мене… и цветя вътре всякакви”
момичето противопоставя едно обстойно и изпълнено с аромати описание на цветната
си леха. За везира “ливади” и “цветя” са думи, с които се изчерпва представата му за
природа. Той е свикнал да контактува с нея само с очите. Но според българската
природа е нещо повече. Близостта с нея я е дарила и с други, духовни очи. От сутрин до
вечер девойката живее сред цветя и ниви, сред песни на птици и простор. За нея е ясно,
че домът в Стамбул е лишен от всичко това:
Няма там, аго, по вази,
няма стени такива,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка…

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоногата”

Поемата “Изворът на Белоногата” интерпретира възлова възрожденска тема на базата на едно по-нестандартно сюжетно развитие.
Изпратен от:
al17
на 2007-08-25
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
1,088 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
икономика втора домашна !!!
добавена от nska 23.01.2017
0
2
Защо бог не дава на адам и жената да ядат от пладавете на дървото на познанието на доброто и злото
добавена от emiliya.stoeva_fb 24.10.2016
0
8
Спешно,в понеделник ми е класната!Някой да ми помогне за литературно интерпретативно съчинение!
добавена от geri_petrovaa 29.04.2015
0
4
моля ми помогнете спешно
добавена от herunova_1973 19.05.2017
1
9
литература.спешно.въпроси 9 калс
добавена от sa6kata20 28.03.2016
1
4
Подобни материали
 

Фолклорното звучене на поемата "Извора на белоногата"

23 май 2007
·
2,018
·
2
·
296
·
472
·
27
·
1

Индивидуалната житейска криза на поета, оказва влияние на неговото творчество. Той решава да създаде поема, в която главната героиня е изправена пред житейски избор. Тази своя идея той въплащава в образа на Гергана.
 

Любовта – побеждава омразата

30 юни 2007
·
578
·
2
·
173
·
390
·
59
·
2

По света има хиляди хора, които копнеят да изпитат това чувство – любовта, има и такива, които често любовта ги връхлита, но те не я оценяват.
 

Образа на Гергана в “Изворът на белоногата”

04 юли 2007
·
2,450
·
2
·
361
·
361
·
10
·
11

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”.
 

Поезията на Петко Славейков

01 авг 2007
·
451
·
9
·
2,630
·
439
·
46

Разностранната дейност на Петко Славейков оказва съществено влияние за приемането и осмислянето на неговото творчество.
 

Мъдрият няма идеали

08 окт 2007
·
245
·
1
·
142
·
12
·
2

„Може ли мъдрият човек да бъде идеалист?” Мъдрият човек живее в реалността, а идеалът е нещо над нея. „Мъдростта се крие само в истината” – казва Гьоте, а истината е реалността.
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ за 11-ти клас
входен тест по Литература за Учители от 11 клас
Тест за входно ниво по български език и литература за 11-ти клас. Съдържа 17 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
17
10
1
3 мин
04.11.2016
Тест по БЕЛ над творбата "Неразделни" на Пенчо Славейков
тематичен тест по Литература за Ученици
Тест върху творбата "Неразделни" за ученици. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
33
2
1 мин
12.10.2016
» виж всички онлайн тестове по литература

Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоногата”

Материал № 40648, от 25 авг 2007
Свален: 1,088 пъти
Прегледан: 824 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 6
Брой думи: 1,795
Брой символи: 14,403

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоног ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Миглена Драганова Хубенова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  10 години
14

Христина Мейфеър
преподава по Литература
в град Карлово
с опит от  5 години
20

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения
изворът на белоногата словесен паметник на българщината rodno i 4ujdoizvorut na belonogata izvorut na belonogata rodno i chujdo петко славейков изворът на белоногата човекът и родното място осножен конфликт б поемата изжорат на белоногата гергана и везира изворът на белоногата стоинистите на народното и чуждото slaveikov izvora na belonogata добрият животизкушение или неотменно човешко правоот изворът на белоногата проблема за отстраняването на родното в поемата изворът на белоногата двата свята в поемата изворът на белоногата проблема своечуждо в изворът на белоногата izvorat ma belonogata гергана и везира от поемата извора на белоногата сблъсък на две истини за свое и чуждо опозицията родночуждо в поемата изворът на белоногата свое и чуждо в поемата изворът на белоногата проблемът своечуждо в поемата изворът на белоногата диалогът между везира и гергана изворът на белоногата отчуждение