Големина на текста:
Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоногата”
Поемата “Изворът на Белоногата” интерпретира възлова възрожденска тема на
базата на едно по-нестандартно сюжетно развитие. Петко Славейков, който е в центъра
на просветното движение, не пропуска възможността да разкрие границите на
националната принадлежност дори на фона на най-изконното човешко чувство, което е
любовта. Затова спорът между двата герои се превръща не само в убедителна защита на
моминската чест , но и апотеоз на традициите, съхранени от българите през вековете.
Самото заглавие насочва към представата за едно несекващо, неизчерпаемо
начало. Извор на хубост, на радост, на невинност, на любов е светът на девойката,
дошла да пълни менците на най-святото място за влюбените. Изворът е символ на
нескончаемата линия на живота, който тече пълноводен, радвайки с ромона си
поколения наред. На мястото, където има извор, има и селище. В този аспект той е
синоним и на живота в неговите най-свободни и причудливи форми. За представителя
на другата вяра обаче свободно течащата вода , понесла волно своята песен в полето, не
притежава подобна привлекателна сила. Той съзира в нея бъдещата чешма ( “изворът
чешма да стане” ), каквито често се срещат в България, запазили за богатите властни
османлии, които са ги построили. Това се е превърнало в традиция, в ритуал, и никои
не може да отрече необходимостта от чучури, които да пръскат божията благодат към
морния пътник. С тази цел са издигани чешмите – с много чучури, от хубав камък. Те
са символ на вечността и изразяват усилията на човека да се надпреварва с времето и
неговата безпаметност. На базата на общото – връзката с водата, авторът насочва и към
различното – изворът е неопитомена, дива природа, а чешмата е цивилизована струя на
живот. Тънка и неуловима е границата между двете явления, но илюстрира творчески
замисъл на Славейков – в своя процес на съзряване нашата нация има за цел не
единствено да се освободи от потисничеството, но и да съхрани своята самобитност.
Патриархалните нрави са опазили народа ни през годините на робство и тегоба , те са
съхранили език и вяра, те са здравият корен, който държи народността жилава. Идва
време обаче, когато нови мощни движения се вихрят с неотменима сила. Едно от тях
ще помогне на страната ни отново да си извоюва място на европейската карта, а друго –
ще насочи неизкусения селянин към опасностите на цивилизацията, която има силата
да поглъща всичко, което се противопостави в нейните закони. Живял по силата на
обстоятелствата в Цариград, Славейков има възможността да усети и хубавото, и
лошото на столицата. Присъствието на много хора – от различни националности –
превръща Стамбул в град, гъмжащ от интереси, които неотменно раждат и
предателството, и порока, и насилието. Затова душата на твореца закопнява по родния
край – недокоснат от блясъка на цивилизацията и съхранил се като оазис сред
политическия и културен калейдоскоп.
Реализирайки свои просветителни идеи, авторът създава образите на Гергана и
везира, за да отрази сблъсъка на родното и чуждото на различните нива и да подскаже,
че този процес е по-опасен от насилието, прилагането на ятагана векове наред. Гергана
е представена в магията на първата любовна тръпка, свързана с Никола със силата на
дадената клетва. Тя е красива и млада, трудолюбива и почтена. Девойката е истинско
украшение за своя бащин дом и за цялото село: “кат бисер между мъниста тя била
между момите”. Същото може да се каже и за Никола, сравнен с “вакло огиче”.
Народнопесенната практика – да се употребяват постоянните епитети, е използвана от
автора заради силата на художественото внушение, заложено от създателите на
фолклорните образци. Особено впечатление прави повторението: село Бисерча, “бисер
между мъниста”. Определен като най-изящен между скъпоценните камъни, бисерът
символизира ненадминатата красота на момата и нейното родно място. Създава се
чувството, че именно в най-поетическото кътче на земята може да се роди прелестна
девойка като Гергана. Откроява се още веднъж връзката между българката и нейния
дом като извор на красотата й, но и на инстинктивно почувстваната необходимост да се
противопостави на всичко чуждо.
Началото на поемата въвежда в един недокоснат от времето свят, в който хората
се срещат на извора, загатват за чувствата си, а наоколо в нощта бродят зли сили.
Боязънта на девойката: “ще видят, ще ни завидят” е отражение на невинността, но и на
натрупаните страхове.От една страна, думите й внушават една проверена от мъдростта
истина, че много хубаво не е на хубаво, защото съвършеното в света няма, но от друга
страна, подобно вярване е израз на езически суеверия, дошли от тъмни
предхристиянски времена. Българката е християнка, тя изповяда искрено верността си
към Бога:
Станала, та се умила,
пред икони се прекръсти
Въпреки това обаче е склонна да вярва така, както и нейните деди, че има:
“веди”, “змейски духове”, “самодиви – нощянки”, които са властелини на мрака.
Страховете на момата са израз на свеобщо споделени предубеждения, защото читателя
става свидетел на факта, че либето не й се присмива, а се съгласява безропотно с
опасенията й. Представата на Гергана за света изтъква колко бавно тече времето в този
край, колко заобиколен е той от новото ( градски бит и култура ) , но Славейков не
възприема тази донякъде тънка истина като мярка за ограничеността на хората,
живеещи в село Бисерча , а напротив – стреми се да докаже, че човекът, съществуващ
по този начин, е хармонична и щастлива личност. Не е трудно да се долови
внушението, близко до библейската легенда за Адам и Ева и ябълката на познанието.
Гергана е като че ли от край, в който този плод не е вкусван. Човекът от полската шир
естествено е опознал природата и се е вписал в нейната хармонична красота, без да
забрави и демоничното зло, което понякога я характеризира. Затова героинята вярва в
една прастара уредба на света, съобразил се със страховете, които биха предизвикали
присмех у везира, ако би ги узнал.
Създал духовната представа за битието на момата, авторът насочва вниманието
ни към спора й с неочаквания “гост”, който с присъствието си сякаш отговаря на
тягостните предчувствия на влюбените, че някои ще ограби щастието им. Диалогът
между двамата разкрива различия, които могат да се разположат на отделни нива.
В сферата на бита агата и българката се реализират противоположно. Девойката
е работлива, стихове като “рано ранила”, “на нива да идем”, “мен не ми тежи шетнята”
разкриват трудолюбие, което не е натрупано от нечия воля, а е естествена
необходимост, за да се изпълни с пълноценен живот делникът. Родното затрепва с най-
доброто, което характеризира нашата нация – неизчерпаемото трудолюбие. Трудът
носи радост. Момичето иска да твори нещо, да бъде полезно. Дори срещите между
Гергана и Никола са естествено продължение на обичайните им занимания:
Либил я и я задирял
заран и вечер по извор,
по хора всяка неделя,
по тлъки всяка пролука,
по седенки всяка нощ.
От своя страна, везирът има различен поглед към труда. За него работата на
полето не е извор на радост и е определена за раята. Съзрял красотата на младата
българка, той е готов да приложи своята теория, че тя не бива да се разхищава, да се
излага на опасност. Недоумява как красавицата излиза на слънце, от което може да се
почернее и погрознее / “ходиш ли и ти на нива” / , как носи тежка кобилица, защо иска
да шета на старите си родители / “ти не си за туй родена” /. Въпросите му са изпълнени
с изненада, че девойката сама не е осъзнала това, което той толкова добре разбира.
Категоричността: “най си родена, дарена, бяла ханъма да бъдеш!” издава господарското
му право да се разпорежда с всяка съдба. Същевременно обаче властникът е готов да
наложи волята си не само защото се опиянява от силата си, а защото е убеден, че
момичето поради своето невежество не разбира какво губи, като продължава да живее
по този начин. Дори в известна степен той възприема себе си като спасител, който ще
покаже правата пътека към щастието и съхраняването на онова, което е толкова рядко
под слънцето – женската хубост. Предложението му е директно:
Я хайде, бяла българко,
хайде на Стамбул да идем,
дето ще шеташ на други,
други на тебе да шетат.
Изкушението на цивилизацията се явява със сянката на чардаците, с чистотата
на везирския дворец, с белотата на одеждите, които ще облече бъдещата ханъма.
Особено се откроява новото място, което Гергана ще има в столицата. Тя изведнъж ще
се превърне в господарка. Правото й да заповяда на “други” ще й даде по-голяма
свобода в ежедневието. Подобен скок, характерен за приказното ( например
преображението на Пепеляшка ), е твърде трудно в живота, защото личността трябва да
пренастрои целия си морален и естетически кодекс, за да се впише с новата среда.
Все пак за мнозина светът на везира също е примамлив. Той се гради по стари
правила, диктувани от религията и манталитета на източните цивилизации – да се
затваря красотата в клетка, за да й се любуват само избраните. Окованата хубост на
неговия рай е противопоставена на волната свежест на бащиния дом. Нивата и лозето,
скромната къща – това е жадуваната вселена, която момата иска да обитава.
Твърдостта, с която отказва да приеме направеното предложение, разкрива желанието
на твореца да внуши, че няма по-благодатно място от онова, в което човекът се е родил,
и най-мили за очите са очертанията на родния край. Личния си копнеж по българската
природа авторът е излюстрирал чрез опияняващия разказ на Гергана и нейната
градинка. На думите на чужденеца: “ливади искай от мене… и цветя вътре всякакви”
момичето противопоставя едно обстойно и изпълнено с аромати описание на цветната
си леха. За везира “ливади” и “цветя” са думи, с които се изчерпва представата му за
природа. Той е свикнал да контактува с нея само с очите. Но според българската
природа е нещо повече. Близостта с нея я е дарила и с други, духовни очи. От сутрин до
вечер девойката живее сред цветя и ниви, сред песни на птици и простор. За нея е ясно,
че домът в Стамбул е лишен от всичко това:
Няма там, аго, по вази,
няма стени такива,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка…

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоногата”

Поемата “Изворът на Белоногата” интерпретира възлова възрожденска тема на базата на едно по-нестандартно сюжетно развитие.
Изпратен от:
АлЕкСанДрА
на 2007-08-25
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
1,030 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
ЛИС по Литература за Ученици рядко сваляни с 6 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
какви идеи иска да внуши Чудомир с творбите си ?
добавена от gabitoo.ivanova преди 204 дни
0
2
събра марко триесе ионаци
добавена от venitouu_abv_bg
0
1
кулминацията и развръзката в "Извора на белоногата" от Славейков
добавена от Tina06
0
9
Помощщ трябва ми за утре !!!
добавена от Silen7837
1
11
Литература 8ми клас - Христо Смирненски - Зимни Вечери
добавена от stanimirka99
2
10
Подобни материали
 

Словото като спасение

19 май 2006
·
5,066
·
3
·
369
·
309
·
8
·
5

Началото на българската духовност се свързва с безсмъртното дело на светите братя Кирил и Методий.Създали славянската писменост като ясен път към богопознанието и спасението на душите ,те откриват “широкия друм” на познанието
 

Aнализ на "Обесването на Васил Левски"

10 дек 2008
·
120
·
2
·
388
·
68
·
1

Жанрова определеност – ода, елегия, реквием ( заупокойна молитва; литературна творба с елегично настроение и философски размисъл за смисъла на живота)...
 

"Фрина" - Пенчо Славейков

07 апр 2008
·
467
·
5
·
975
·
472
·
82
·
2
·

Анализ на литературна творба в 11 клас по БЕЛ, който е необходим, за да разберем посланията на текста.
 

Животът - въртящо се колело

30 окт 2007
·
301
·
2
·
133
·
308
·
4
·
1

Макар и труден, трябва по някакъв начин да го живеем. Той не ще спре и ще продължи неговото колело да се върти, затова се радвайте на малките жестове, на незабравимите мигове с любимите хора и близки,не пропилявайте живота си.
 

Пенчо Славейков - „CIS MOLL”

02 апр 2008
·
959
·
2
·
732
·
632
·
85
·
1

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по литература за 7-ми клас на тема: "Немили-недраги"
класно тест по Литература за Ученици от 7 клас
Този тест е върху всички глави на "Немили-недраги" от Иван Вазов -предназначен е за кандидат-гимназисти (7 клас). Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
11
167
15
27.02.2013
Тест по литература за 6-ти клас на тема: Човекът и фантазията
междинен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Междинен тест за 6 клас свързан с раздела "Човекът и фантазията". Включва въпроси от произведенията "Косачи" , "Приказка без край", "Щастливият принц". Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
408
21
13.08.2013
» виж всички онлайн тестове по литература

Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоногата”

Материал № 40648, от 25 авг 2007
Свален: 1,030 пъти
Прегледан: 700 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 6
Брой думи: 1,795
Брой символи: 14,403

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Родното и чуждото в поемата “Изворът на Белоног ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Даниела Михайлова
преподава по Литература
в град Ямбол
с опит от  10 години
15

Андрей Генов
преподава по Литература
в град Пазарджик
с опит от  14 години
13

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения