Големина на текста:
Пенчо Славейков – “ Cis Moll “
Пенчо Славейков е родоначалник на индивидуализма в българската литература след освобождението.
Персонализмът е смятан за отличителна особеност на неговата поезия, в която са разкрити търсенията на титанични
фигури от световната културна класика. Философската поема “Cis Moll” не прави изключение - тя описва
психологическата ситуация, в която великият композитор Бетховен осъзнава съдбоносната намеса на изгубения си слух
в живота и творчеството му.
Поетическият текст на поемата запознава с драматичната участ на изключителната творческа личност в
момент на съдбовен избор. Героят на Славейковата творба преминава през идеята за смърт като някакъв изход,който ще
го освободи от ужасното, разтърсващо страдание, но в последствие стига до прозрението за неговата възвисяваща сила и
за величието на съхранения в житейските изпитания етичен идеал. Той остава с трайното убеждение, че е призван да
изпълнява хуманна мисия чрез обикновеното си изкуство и по този начин се докосва до безсмъртието.
Загубил своя слух, Бетховен се намира в дълбока духовна криза. Безнадеждност и отчаяние са завладели
душата му : “Нощта бе ясна,но злокобен мрак/се спираше Бетховену в душата..” – чрез ярък контраст се създава
усещане за безизходица, което бива подсилено в следващите редове посредством синестезия: “Слепецът няма слънцето
да види / ... Слепец!” . Метафоричното представяне на глухотата чрез загуба на зрението усилва тягостните внушения.
Героят разбира,че е оглушал и изживява истинска психологическа драма, илюстрирана чрез оксиморона “мъртвец
приживе”. В душата му се поражда идеята за смъртта като спасение от ударите на безжалостната съдба,
апокалиптичното състояние дори води до видения : “ И призракът на мойта чест жестока/ ме неотстъпно навсъде
преследва / със своя злобен и ужасен смях ... “. Копнежът за душевен покой в отвъдното става още по-осезаем чрез
символния образ на гроба като знак за жадувано бягство от потискащата житейска трагедия.
Това желание като че ли се потвърждава посредством образа на студа във втората смислова част на поемата.
В следващите редове обаче чрез съюза за противопоставяне “но” става ясно, че Бетховен няма да се поддаде на
малодушието. Героят осъзнава, че това е израз на недопустима за гениалната личност слабост – “ ... За такъв ли / покой
жадней сърцето? Избавленъе! “ В драматичните мигове на изпитания се проявяват нравственият стоицизъм на човека –
величаво е превъзмогването на страданието, възвишено е гордото извисяване над болката,песимизма и фатализма. За
Бетховен е достатъчно да възстанови в паметта си примера на Омир, за да открие и личните основания за преодоляване
на страданието “ Сляп си бил ти! И Омир бил е сляп; но в слепота от хилядите зрящи / едничък само той е виждал ясно...
/ Не из очите погледът излиза, / а на душата из Света Светих.” Осъзнал необратимостта на сполетялото го нещастия,
преодолял мисълта за смъртта като изход, Бетховен се примирява със страданието и отново се обръща с лице към
изкуството, преоткривайки неговия “Висший Слух”, който прави човешкия дух непобедим и пази вечния хуманистичен
идеал, който осмисля битието на твореца.
Новооткритие в страданието опори на волята за творчеството у великия композитор се трансформират във
воля за живот. Налице е прозрението, че чрез него може да се обнови и преобрази изкуството, да се изпълни със силно
въздействащ идейно-емоционален заряд : “В страданъето е негова живот!/ И само в него ази ще намеря / занови чувства
нови звукове - / изкуството чрез тях да обновя... “. Из редовете на творбата съвсем закономерно се открива и мотивът за
безмието – лудостта , приписвана на всеки гений : “Това не е ли избрик на безумъе?” . Но финалът на творбата показва
недвусмислено, че лирическият субект има самочувстие, че е призван да облагородява и пречиства човешките души :
“Ти имаш свой особен дял.. Ти сне/ от небесата пламък Прометеев / да запалиш в хорските сърца / и възгорени, да ги
възвисиш” . Творецът в страданието всъщност се извисява и подобно на Бог чрез него възражда човешката душа. Той
заслужава духовно безсмъртие – както е непреходно изкуството, така “ И в тях сърца, един през векове, ти ще живейш
безсмъртен в смъртний мир.”.
Така нравствено-философската поема “Cis moll” се превръща в откровение за изстраданите истини, които
великата творческа личност открива след мъчителна душевна борба – страданието е пътя към спасението.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пенчо Славейков – “Cis Moll“

Поетическият текст на поемата запознава с драматичната участ на изключителната творческа личност в момент на съдбовен избор...
Изпратен от:
stoentscheva
на 2009-11-22
Добавен в:
Съчинения разсъждения
по Литература
Статистика:
119 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Моля за помощ за съчинение разсъждение!
добавена от misi_dir_bg
0
48
 
Онлайн тестове по Литература
Български език и литература - входен
входен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът е предназначен за проверка на познанията на деветокласниците относно изученият през предишната учебна година материал, но може да послужи и за осми клас като изходен.
(Труден)
17
433
6
1 мин
04.08.2011
БЕЛ - външно оценяване за 4 клас - 2011г.
изходен тест по Литература за Ученици от 4 клас
Тестът е даван от МОН през 2011г. за външно оценяване на учениците от 4 клас по български език и литература. Включени са само въпросите със затворен отговор.
(Много лесен)
14
708
2
08.07.2011
» виж всички онлайн тестове по литература

Пенчо Славейков – “Cis Moll“

Материал № 403576, от 22 ное 2009
Свален: 119 пъти
Прегледан: 223 пъти
Предмет: Литература
Тип: Съчинение разсъждение
Брой страници: 1
Брой думи: 397
Брой символи: 3,329

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пенчо Славейков – “Cis Moll“"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Зоя Димитрова
преподава по Литература
в град София
с опит от  10 години
8

Ирина Лалева
преподава по Литература
в град София
с опит от  24 години
20

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения