Големина на текста:
ТЕМИ ПО ЛИТЕРАТУРА
1. Трагичното в поезията на Пейо Яворов
Трагичното е естетическа доминанта в поезията на Яворов. Централен носител на
идеята за трагическата обреченост на човека е нейният лирически герой. Основните
художествени образи извън аза (майка, родина, любима, изгнаници, безотечественици,
отчаяни труженици) и основните понятия (минало-настояще-бъдеще, добро-зло,
красиво-грозно, живот-смърт, знание-незнание, любов-омраза) също носят трагически
характеристики. Ето защо водещо в Яворовата лирика е чувството за личностна,
социална, национална и универсална обреченост, а водеща – линията на генерализация
на страданието. Всяка конкретна съдба е представена като вариация на идеята за
трагическата обреченост на човешкия род. Ето защо Яворовият лирически субект и
обект са духовно тъждествени.
“Волята за трагизъм”, естетизацията на “мировата скръб” са основни духовни
настроения на младата ни художествена интелигенция в началото на ХХ в. Те се
формират под въздействието на западноевропейския естетически индивидуализъм,
чиито идеи проникват в българската поезия. Насочването на Яворов към трагичната
тема обаче не е резултат само от тези естетически влияния. То се корени в самата душа
на поета. Яворов я възприема като отражение на неразрешимите противоречия,
заложени в самата действителност. Основно нейно състояние е раздвоението,
характеризиращо цялата социална биография на поета. В нея се редуват периоди на
обнадеждаване (порив на високи обществени идеали – социализма, национално
освобождение на Македония) с периоди на обезверяване (рухване на социалните и
патриотични илюзии). Това люшкане между надеждата и отчаянието е основна
характеристика и на лирическия му герой – негов духовно-психологически двойник.
Той олицетворява най-пълно в българската литература централния герой на модерната
европейска поезия – хомодуплекс, т.е. двойствения човек, отрицание на монолитния
просвещенски герой. Драмата на този тип модерна душа е резултат от непримиримия
конфликт между Прометеевия порив към социален градеж и Сизифовото чувство за
обреченост на обществения копнеж. Двете състояния, побрани в една душа, са
равностойни и равносилни – едното не може да надмогне другото. Това лишава
раздвоения герой от възможност за избор, а от тук – и за изход. Неразрешимостта на
сблъсъка между вярата и безверието, силата и безсилието, любовта и омразата,
знанието и незнанието ражда основното психологическо самоусещане – чувството за
трагическо горене. Изповедта “аз не живея, аз горя/непримирими в мене се борят… две
души” характеризира иманентната природа на Яворовия лирически човек – личност,
раздирана едновременно от желанието да избяга от социума и от стремежа да се
завърне в неговото лоно. Именно липсата на изход от този омагьосан кръг мотивира
като перманентно състояние страданието. Героят го носи и в “труда”, и в “покоя”; и в
“студ”, и в “зной”; и в духовните си извисявания, и в моралните си сривове (“Аз
страдам”). Така се създава внушение за немотивирано от конкретни обстоятелства
страдание, защото героят страда от самият факт, че съществува. Ето защо страданието в
Яворовата лирика има екзистенциален характер. Идеята за всемирната обреченост на
човешкия род има няколко основни аспекта – социален, национален и личностен.
В началния период на Яворовата поезия човешкият трагизъм е проектиран в темата за
социалното страдание. Основен трагически герой на ранните му елегии е българският
селянин. От една страна, тези стихотворения отразяват конкретната обществена
действителност (природни катаклизми – суши, градушки, болести; социални
сътресения – обедняване, селски бунтове), а от друга – социалните увлечения на
1
младия поет към проблема за социалната нищета и безправието в буржоазния свят
(“Край огнището”, “Бабина приказка”, “На един песимист”, “Сизиф”, “Май”,
“Градушка”, “На нивата”). Социалната драма е представена като процес на човешко
отчуждение от природата, полския труд, земята, Бога, социума, държавата. Централен
обект на изображение е селското трудово битие. Подобно на Елин-Пелиновите герои, и
духовният строй на Яворовите селяци се определя от самоусещането им в труда:
хармонията с полето води до духовно извисяване, а дисхармонията – до отчаяние. Ето
защо трудът е представен двумерно – и като упование, и като наказание.
Най-симетрично двусъставната представа за селското битие разкрива поемата “Май”.
Първите й две строфи очертават идиличния образ на селския свят. Той се гради върху
хармонията между бога, природата, даряваща живот (“бог въздъхне – вятър лъхне/ вий
се къдрава лоза”) и обнадеждения от пролетното обновление труженик (“косач”,
“орач”). Вторите две строфи описват дезинтеграцията в идеализирания свят. В тях
природата се оказва демонична сила, пращаща “киша, засух, буря, град”, селякът –
осъден на скотска борба за оцеляване несретник (“рий в пръстта до гроб ръце”), трудът
му – убийствено страдание, богът – жесток съдник на земните си поданици. Стиховете
“Все пак злото няма край. Днес е харно: пей, мечтай” синтезират Яворовата трагическа
концепция за човешкото битие: щастието е мигновение на фона на всевечното зло.
Образът на страдащите селяци алюзира подземния свят, в който господ дава
краткотраен отдих на грешниците.
Двойственият образ на селския свят е идейно ядро и на поемата “Градушка”. И тук
основен похват е противопоставянето на мотива за труда-надежда с мотива за труда-
покруса. В композиционния строеж на поемата обаче начален е катастрофичният
мотив, който рамкира идиличния – творбата въвежда образа на градушката като
отминало бедствие, противопоставя му образа на възраждащата се трудова надежда и
финишира отново с описание на поредната (четвърта) природна стихия. Така идеята за
селската обреченост се проектира в затворената композиция тип “пръстен”. В първата
част селската трагедия е синтезирана в мотива за предпочетената смърт пред живота-
страдание (“Да беше мор, да беше чума/че в гроба гърло не гладува/ни жадува!”).
Следващите две части противопоставят на мечтания гроб образа на трудовото
обновление, дошло след погрома на сътвореното от човека (“и утешителка надежда/при
труженик селяк отива”). Оформя се типичният за Яворовия лирически човек конфликт
между вярата и безверието, надеждата и страха. Появата на мотива за трудовата
надежда обаче се оказва само ретардация на трагическата развръзка. Важна роля в
психологическото изграждане на финалната апокалиптична представа има
конструкцията на художественото време. То е с драматична линия на движение: от три
години – към три сезона – към един ден (преди обеда) – до един миг (избухването на
поредната природна стихия). Съставянето на времевия обем поражда внушение за
трагическа примка, затягаща се около крехката надежда на обречените селяци. Тази
времева линия подсказва Яворовата идея за крехкостта на сътвореното от човека. Трите
сезона маркират дългият период на натрупване на надеждата, а небесният взрив –
краткото време (мига) на нейното унищожение. Идеята за тази трагическа перспектива
в развоя на човешкото време е заложена дискретно още в многоточието на първия стих
(“една, че две, че три…”). Така описаният един жетварски ден символизира
протичането на цял един живот, т.е. бит и битие стават трагически тъждествени.
Описаните след градушката селяци напомнят траурна процесия, следваща отчаяно
ковчега на надеждата, погребана “от вечно зло” (“всички боси”). Ето защо градушката е
триизмерим образ – и демоничен природен катаклизъм, и конкретна социална трагедия,
и всевечна човешка орис. Така конкретното страдание се генерализира до трагически
закон на битието. Очертава го съзнанието за изначална греховност на колективния
2
лирически герой на поемата (“Боже, за някой грях… нас наказа”). Това самоусещане е
психологическа основа на чувството за безпомощност. Отнет е и ореолът на Господ
като символ на милосърдието. В творбата е преобърната трагичната представа за
висшия порядък: орачът се оказва не долу, а горе на небето, обиталището на бога (“горе
– дим и адски тътен”), т.е. човекът не потъва в ада, а адът се стоварва върху него.
Оказва се, че и земята, и небето са адско място, а раят – гроба-спасение. Така полето,
нивите се разрастват до символ на обречения живот, в който човек е осъден да
изкупува своя първороден грях. По този начин страданието губи национално-
историческите си проекции и се екзистенциализира.
Трагиката на селското битие е образен център и на поемата “На нивата”. Тук Яворов не
използва композиционна схема “редуване на мотиви” – творбата разгръща само мотива
за безрадостния труд. Водеща и в тази творба е идеята за трагическата кръговратност
на селския живот. Тя обуславя конструкцията на художественото време и пространство.
Те имат кръгова постройка. Лирическото действие обхваща едно денонощие – то
започва от преди разсъмването (“ей месец още/насред небето, дълбока нощ е”), насочва
се към утрото (“мъглата нощна затъне в дола/огрее слънце… настане утро, гори
небето”) и обеда (“ручок дохожда и слънце-пламък прежуря”) и завършва във вечерта
(“дома се връщам окапал вече/по късна вечер”). Същата конструкция има и образът на
пътя – той тръгва от дома, насочва се към нивата, където селякът се бори с природните
изпитания (жегата и коравата земя), а след това към мегдана, където го дебната
жестоките социални закони и завършва в механата (мястото, в което селянинът ще се
опита да удави във вино свойте страдания). Така описанието на един ден става символ
на протичането на цял един живот, т.е. и тук бит и битие съвпадат. Тази творба
утвърждава нов, непознат за селската ни литература подход за изображение на
трагическия живот – психолигическия подход. Важна роля за неговото утвърждаване
има вторичната “ти”-форма, от която се води лирическата изповед. В един план тя е
скрит монолог (героят се самоизповядва и по този начин се самохарактеризира). В друг
обаче тя е израз на диалогична позиция, защото лирическата изповед е адресирана към
духовно сродните на героя несретници.
Бе пособено, че духовното състояние на Яворовия лирически герой от тези
стихотворения се определя от неговото настроение в труда. В “На нивата” трудът не е
нравствено-естетическа необходимост, а битово бреме. Селякът тръгва към полето не с
надежди за трудова сполука, а с чувство за умора, досада, духовна и физическа немощ.
Следователно стихотворението преобръща традиционната христоматийна представа за
поетичния трудов делник на орача. Дезинтеграцията му с труда води до разпадане на
всички други връзки, върху които се крепи нравствено-естетическото равновесие на
труженика. Ярък пример за такъв тип деформация е образът на земята в
стихотворението. Във възрожденската литература тя е основен елемент, съграждащ
извисения образ на родината – “земя-рая, пълна с благини”, “земя-кърмилница”,
“майка” и т.н. В “На нивата” нейният образ е депоетизиран. Тя е “земя корава”, обрасла
с “трънак и плевел”, т.е. безродно пространство, лишено от естетическа прелест.
Нейното описание поражда асоциации с библейската притча за прокълнатия Адамов
труд. Така деформирана е и духовната връзка на човека и неговия верен побратим в
труда – животното. Израз на тяхното отчуждение са грубо битовите жестове на
стопанина: “халосаш вола”, “дий, краста, дий”.
Израз на трагическото отчуждение от битието е деформацията на връзката “човек-
природа”. Нейната утринна прелест не буди упонавие, а чувство на досада и омерзение
– знак за естетическото ослепяване на селяка в условията на един битово примитивен
свят. Описанието на палещото обедно слънце разкрива другия аспект на
дезинтеграцията “човек-природа” – демоничната жега смазва остатъците от физичиска
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по литература

Трагичното е естетическа доминанта в поезията на Яворов. Централен носител на идеята за трагическата обреченост на човека е нейният лирически герой...
Изпратен от:
elis
на 2009-11-17
Добавен в:
Теми
по Литература
Статистика:
3,499 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Литература рядко сваляни с над 20 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Домашни по темата на материала
сучинение расуждение
добавена от venilin.boiinovski 07.05.2014
0
11
сучинение расуждение
добавена от venilin.boiinovski 07.05.2014
0
6
Лицето което видях в огледалото-6 клас
добавена от gabriela.kovacheva.79 28.10.2013
0
21
Герой, който не е пряко свързан със случката наричаме?
добавена от smenvkuhnqta 16.02.2013
4
30
Подобни материали
 

Нравственото прераждане на човека

12 мар 2008
·
630
·
2
·
250
·
298
·
20
·
3

Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее, го изправя пред съдбовен екзистенциален избор...
 

Прекланям се...

27 май 2008
·
236
·
2
·
269
·
217
·
14
·
1

Днес свеждам глава пред тяхното светло дело. И наистина народните будители засложават почит и умиление.
 

Заточеници

23 юни 2009
·
446
·
2
·
425
·
559
·
87
·
1

Това е анализ на "Заточеници" на Пейо Яворов...
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,203
·
3
·
485
·
44

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,808
·
2
·
267
·
981
·
42

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ за ученици
изпитен тест по Литература за Ученици
Тест по БЕЛ от 11 въпроса, само с по един верен отговор, предназначен за ученици.
(Труден)
20 минути
11
57
2
1 мин
28.04.2017
Тест по Литература за 6-ти клас върху раздел "Човекът и фантазията"
изпитен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тестът е предназначен за ученици от 6 клас, които са минали раздела Човекът и фантазията по литература. Съдържа 12 въпроса, всеки от които има само едеин верен отговор. Може да се ползва и за контролна работа.
Тестът е изготвен от:
Боряна Борисова преподавател
(Лесен)
12
101
1
13.10.2016
» виж всички онлайн тестове по литература

Теми по литература

Материал № 399945, от 17 ное 2009
Свален: 3,499 пъти
Прегледан: 14,901 пъти
Предмет: Литература
Тип: Тема
Брой страници: 171
Брой думи: 59,743
Брой символи: 506,160

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по литература"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Деляна Попова
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  6 години
45

Рая Костадинова
преподава по Литература
в град София
с опит от  4 години
11

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения
общи неща и различия между произведенията защита на перущица кочо и паисий етично и естетично в ботевото творчество сбит преразказ на приказка без край да забравиш себе си в грижата за другите една българка свободният избор като ярка изява на човешката същност волността и любовта като родово наследство и като личен избор съчинение интерпретация волността и любовта като родово наследство и като личен избор обезличаването на човека в приказка за стълбата крали марко серафим сбит сбит серафим сбит преразказ на една българка димитър димов тютюн вярата и съмнението в човешката същност в стихотворението песен за човека защо в цикъла зимни вечери отсъства светлината човекът и светът според политическа зима тримата братя и златната ябълка метафоричния образ на човека в политическа зима безброй жадувани неща векът иван вазов