Големина на текста:
Пеньо Пенев
Биографични бележки
Човек се ражда, за да даде другиму любов.
Оня, който никому, дори и на куче, не е дал поне капка любов,
той напразно е дошъл на този свят.
По-добре ще бъде, ако майка му вместо него е родила камък.
Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на
хората,
те няма да го запомнят с добро.
Такъв човек - по дяволите!
Пеньо Пенев е роден на 7 май 1930 година в балканското селце Добромирка,
Севлиевско, в многочленното семейство на Дора и Пеньо Пеневи. Преживява
обременено детство в не особено щастлива семейна среда, за което свидетелстват някои
непубликувани писма на поета от 1954 година.Това детство вероятно е сред причините за постоянната
меланхолия, опитите за самоубийство,лечението в психиатрията, а може би затова и в последните
мигове преди смъртта си той пише до своя приятел Митко Иванов: "Моля! Погребете ме навсякъде, но
не там, където съм роден! Заклевам ви!!!!..."
Още в трети клас започва своитепоетични опити, а като ученик в севлиевската гимназия "Цвятко
Танев" продължава със злободневки, агитки и стихове. Пак там се изявява и като превъзходен
рецитатор както на свои, така и на произведенията на Вапцаров, Гео Милев, по-късно - на Есенин и на
Маяковски, върху чийто портрет в минутите преди смъртта си написва :
"Сбогом.
Идвам при теб, мой бог.
Аз"
Всички те оказват силно влияние върху първоначалното му творчество.
По момчешки немирен палавник, той обаче си спечелва славата на "буйна глава", с която пристига в
София. Любен Георгиев, който прави подробно изследване на живота и творчеството на П.Пенев,
разказва : "...помня го кротък, много смирен външно и мълчалив човек. Но съм чувал за негови
буйства, побоища и скандали. Не съм го виждал никога в подобни сцени. Не съм го чувал дори да се
заканва на някого. Единственият случай, когато го виждах да се горещи, ръкомаха, бяха литератулните
четения - когато рецитира свои стихове." ("Пеньо Пенев - поетът с ватенката", Л. Георгиев, 1965 г,
издание на БАН)
През 1946 година се полагат основите на младежките строителни бригади и П. Пенев едва дочаква
края на учебната 1946/47 година и се включва в строежа на железопътната линия Ловеч - Троян,
обявена за младежки обект. В младежката бригада той отново пише стихове, чийто пръв читател става
Климент Цачев - също бригадир там, току-що направил първите си крачки в поезията. На същия обект
се запозвана и с Асен Босев, който през 1948 година го представя на Елин Пелин.
Строителните обекти стават втори дом на поета. Негов труд е вграден в основите на язовир "Росица", а
от 1949 година живота му се свързва изцяло с изграждането на Димитровград.Той обиква новия град с
цялото си сърце, прекарва най-хубавите и най-плодотворни години от живота си в него, там слага край
на дните си и там пожелава да бъде погребан. Подробно е разказан животът на Пеньо Пенев в
Димитровград от Митко Иванов - един от най-близките му приятели, в "Повест за Пеньо Пенев",
Профиздат, 1964год.
В периода 1949 - 1954 година много от Пеньо-Пеневите стихотворения са включени в литературни
сборници. 1954 година е най-плодоносната за поета в областта на неговите хумористични и сатирични
изяви. Много негови творби излизат на страниците на в. "Димитровградска правда" и "Стършел" в
периода 1956 - 57 година, които обаче му навличат гнева на много хора, и той постепенно се превръща
във "вреден за обществото човек", принуден е да напусне не само редакцията на в. "Димитровска
правда", но и града, към който е така привързан.
Към проблемите на поета, причинени от доносници, се прибавят и личните му брачни тревоги. Преди
да влезе в казармата П.Пенев сключва прибързан брак, който при скандални обстоятелства е
разтрогнат и който е причина за първия му опит за самоубийство (12 септември 1950г). През 1955
година в Димитровград той се жени за Мария Господинова, през февруари 1956 год. му се ражда син -
Владимир. Семейният им живот е изпълнен с безумни лишения, белезите от които са в неговата
поезия. В същото време работи като сътрудник на в. Стършел и като такъв пътува постоянно по
строителните обекти - Батак, Пещера, Мадан, Рудозем, Кърджали.
Многолетните грижи и безперспективността го смазват и обезверяват, временните затруднения го
карат да губи равновесие, почти постоянната меланхолия, породена от грубостта и незачитането, и
алкохола го лишават от сила за противодействие. През 1957 година при поредното му влизане за
лечение в психиатрията за алкохолизъм, тъстът му прибира жена му Мария и детето в Тополовград.
В началото на 1959 година се връща отново в Димитровград, дълбоко огорчен от живота и
неразбирането, което среща в столицата. Още с пристигането си прави пореден опит за самоубийство с
луминал, но успяват да го спасят навреме.
На 27 април 1959 година след погълната смъртоносна доза веронал той написва своите предсмъртни
редове, между които и тези до неговия приятел Митко Иванов:
"Митко!
Приятелю стари и насъщни!
Омръзна ми да бъда бездомен, безработен, необичан..."
... И заспива завинаги.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пеньо Пенев - биографични бележки

" Човек се ражда, за да даде другиму любов. Оня, който никому, дори и на куче, не е дал поне капка любов, той напразно е дошъл на този свят. "
Изпратен от:
balak_94
на 2007-07-24
Добавен в:
Биографии
по Нова българска литература
Статистика:
34 сваляния
виж още
Изтегли
 
 

Пеньо Пенев - биографични бележки

Материал № 39125, от 24 юли 2007
Свален: 34 пъти
Прегледан: 48 пъти
Качен от:
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Биография
Брой страници: 2
Брой думи: 417
Брой символи: 3,342

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пеньо Пенев - биографични бележки"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


Таня Генова
преподава по Нова българска литература
в град Пловдив
с опит от  15 години
7 1,958 154

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения