Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
Големина на текста:
Шуменски университет
„Епископ Константин Преславски”
Факултет по хуманитарни науки
Курсова работа
Тема: Старобългарски епиграфски паметници
Изработил: Мирослав Тодоров Тодоров Преподавател:
Специалност: История, Курс I, Група II гл. ас. д-р Н. Николов
Фак. номер 995
Гр. Шумен
Ноември 2009г.
Увод
Измежду писмените извори за историята на българския народ на
първо място стоят т. нар. старобългарски или прабългарски надписи. С това
название се означават тези домашни писмени паметници, съставени на
гръцки, първобългарски или старобългарски език, които произхождат от
първобългарския период на Първата българска държава и са дело на онова
неславянско племе, което е основало тази държава.
Старобългарските надписи съдържат ценни и автентични сведения за
държавното и военното устройство на първобългарите, за техните строежи,
за политическия им мироглед и за отношенията им с византийската
държава. Те разкриват неизвестни страници от историята на Първата
българска държава и представят главния извор за езика на прабългарите.
Изключително богатата символика на прабългарите е добре
установена и систематизирана, макар че нейното значение все още остава
неясна. Старобългарските надписи без оглед на техния характер ни
запознават с редица неизвестни лица и факти от бита и културата на
първобългарите, както и с някои техни институции, за които те
представляват единствения извор. Особено важни са летописните и
договорните надписи. Някои събития, за които се разказва в първия вид
надписи, не се споменават от византийските и други хронисти. Така
например никой византийски извор не съобщава за поканата до солунските
българи да участват във възстановяването на императора Юстиниян II.
Никъде не се говори за отношенията между българи и византийци по
времено на хан Маламир или за похода на кавхан Исбул в Беломорието по
времето на хан Пресиян. Също така никой византийски договор не дава
подробно условията на 30-годишния мирен договор и т. н. Явно е, че в
това отношение надписите представляват първокласен извор и съобщават
повече от византийските хронисти, които поради една или друга причина
са премълчали някои събития.
Надписите представляват не само българското историческо предание,
но те съобщават и българското становище по някои събития.
Съдбата на старобългарските надписи от деня на тяхното издигане до
днес е била в повечето случаи мното печална. Голяма част от тях е била
използвана още в старо време за постройки или за други цели и по този
начин са или спасени от загиване, или тъкмо поради това унищожени.
Днес по-голямата част от запазените надписи се намира в
Археологическия музей в София, а само по няколко надписа , и то главно
фрагменти - в Плиска, Преслав, Мадара, Варна и Шумен.
I. Видове надписи
По съдържание старобългарските надписи могат да се разделят на
следните седем групи : 1. Res gestae или надписи с летописно съдържание.
2. Триумфални надписи. 3. Мирни договорни и гранични надписи. 4. Военни
надписи : а) заповеди и б) инвентарни или списъци на въоръжения. 5.
Строителни надписи. 6. Възпоменателни или надгробни надписи и 7. Varia.
Това са надписи от същото време върху различни предмети, като чаша или
легенди на печати, които съдържат старобългарски имена или титли,
поради което те са свързани със същинските надписи. Към тези седем
групи може да се прибави и една осма, на която принадлежността не може
са се установи със сигурност.
1. Res gestae. Първата група се състои от 15 надписа. От тях само пет
са достигнали до нас в по-цялостен вид, а всички останали представляват
по-малки или по-големи части. Поради това не може да се установи дали са
били съставени по някаква схема и евентуално каква е била тя. Все пак
може да се приеме, че те са започнали с името на владетеля, който е взел
пряко или косвено участие в разказаните събития. След това е следвал
самият разказ. Обикновено надписите са завършвали без всякаква
заключителна формула или дата. В една част от достигналите до нас
надписи се разказва за отделно събитие или военен поход, а в други се
споменават повече събития или са разказани подвизите на определен
владетел. Особено забележителни в това отношение са надписите, които са
разказвали за победите на хан Крум. Успехите на Крум, особено
поражението на император Никифор на 26 юли 811г. са намерили голям
отзвук във Византия, и не са могли да останат неотбелязани в България.
Надпис е намерен далеч на юг от центъра на българската държава, почти на
самата българо-византийска граница. Той представлява не само кратка
хроника, но и победен знак и пропагандно средство. Пропагандното
предназначение на този надпис може да се сравни с този, който е бил
поставен далеч от Плиска в голямата базилика на Филини за назидание на
тамошните граждани. По-друг характер имат фрагментите, единият от
които е намерен по пътя от Силистра за Русе, но както показват другите два
той трябва да произхожда от Силистра. Другите два фрагмента са

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
13 юни 2018 в 10:34 студент на 26 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по хуманитарни науки, специалност - Археология, випуск 2015
21 дек 2017 в 11:58 ученичка на 24 години от Бургас - ГРЕ "Г. С. Раковски"
06 юни 2017 в 23:21 студент на 38 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Факултет по хуманитарни науки, специалност - Българска филология, випуск 2017
23 яну 2017 в 13:22 студент на 26 години от Варна - Икономически университет, факулетет - Финансово - счетоводен факултет, специалност - Финанси, випуск 2015
01 яну 2017 в 19:49 ученичка от Горна Оряховица - СОУ "Вичо Грънчаров"
22 дек 2016 в 23:17 в момента не учи на 68 години от София, випуск 2010
25 ное 2016 в 17:57 в момента не учи на 42 години от София
21 юни 2016 в 17:39 в момента не учи на 34 години от София
17 май 2016 в 15:30 студент на 26 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - История, випуск 2017
14 мар 2016 в 20:21 потребител на 28 години
 
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
824
·
8
·
1,403
·
1,794
·
147

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Софроний Врачански

28 фев 2008
·
312
·
3
·
467
·
210
·
22
·
2

Софроний Врачански / поп Стойко Владиславов / е роден през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. В продължение на 30 г. е духовник, учител и книжовник в гр. Котел...
 

Българското Възраждане

07 апр 2007
·
867
·
2
·
614
·
76
·
21

В България Възраждането настъпва няколко века по-късно, отколкото в страните от Западна и Средна Европа-започва от втората половина на XVII век и продължава до втората половина на XIX век.
 

Тест по история - 2 част

30 май 2007
·
1,181
·
3
·
230
·
9
·
4

Тестът по история е предназначен за всички форми на обучение. Достатъчни са дори 20-30 минути за да го направите. Състои се от 9 въпроса и разяснения след тях. Има и скала за оценка.
 

Въведение в Стопанската история

03 яну 2008
·
319
·
2
·
197
·
104
·
22
·
1

Стопанската история като самостоятелен предмет и като учебна дисциплина възниква в западна Европа през втората половина на 19 век.
 
Онлайн тестове по История
Тест по История за 7-ми клас. Траки и елини
изпитен тест по История за Ученици от 7 клас
В теста е засегнат сегмент от материала за 7-ми клас, който отразява тракийската история и култура, въпроси от историята на македонската държава и елинизма. Тестът се състои от 19 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
19
66
1
1 мин
23.11.2016
Тест по История и цивилизация за 7-ми клас върху Древен Рим
междинен тест по История за Ученици от 7 клас
Тестът е предназначен за ученици от 7-ми клас. Темата е Древен Рим и е подходяща за междинна проверка на знанията. Съдържа 20 въпроса, всеки един от тях има само по един верен отговор.
(Труден)
20
9
1
3 мин
25.07.2018
» виж всички онлайн тестове по история

Старобългарски епиграфски паметници

Материал № 390688, от 30 окт 2009
Свален: 201 пъти
Прегледан: 167 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 12
Брой думи: 1,416
Брой символи: 11,767

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Старобългарски епиграфски паметници"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
142

Любка Богданова
преподава по История
в град София
с опит от  6 години
153

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения