Големина на текста:
Христо Смирненски навлиза в нашата литература и оставя трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната
трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила поета разкрива
трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма. С ръката на талантлив художник той рисува
жалкото съществуване на работниците от крайните квартали на големия град. Особено затрогващи са тези картини в
цикъла “Зимни вечери”. Още с първите си думи поетът осъжда капиталестическия град:
“Като черна гробница и тая вечер –
пуст и мрачен е градът.”
"Градът" на Смирненски е одухотворен ,равноправен участник в общата динамична промяна Човек-Съдба
и социална среда.Той е новото "действащо" ,но и новото "експресивно" лице в поезията на
Смирненски.Превъплъщенията на този изключително жив участник в поетичното действие са многобройни.Градът
присъства чрез улицата, моста ,"витрини блескави".Градът е средище на социалните конфликти и
противоречия..Градът е,символ на жестокоста ,мизерията , ,мъката ,унижението на човека.
Цикълът „Децата на града” открива образа на града не само като географско и жизнено пространство, но и като
символ на социалните конфликти и контрасти, събирателният образ на големия град -хищен, безчовечен, “целия
скован от злоба”» “шумен и разблуден” - е едно от най-забележителните художествени постижения на младия поет.
Образът на угнетените в цикъла „Децата на града” е обобщен чрез съдбата на гаврошовците, жената и стареца ,чрез
чиято невинност и безпомощност зазвучава по - силно усещането за трагизъм. В „Братчетата на Гаврош” поетът
налага хуманистичния си протест срещу едно общество, което е обрекло на страдание най -невинните -децата.
Образът на малките гаврошовци намира конкретна определеност чрез детайла в портретизирането:
„очи трескави”, “одрипани”, “прихлупен до очи каскет” и дълбоко, психологическото проникновение в душевния им
свят.
Трагично е ежедневието в мизерните хижи, където се ширят на воля гладът, мизерията и болестите:
“Завърнал се в къщи – безхлебен,
пиян пак, - бащата ругай:
Работникът напразно се е мъчил цял ден да намери работа, за да препечели поне за залък хляб. Отчаян, той се напива
от мъка и в ругатни удавя чувството си за непотребност в живота и болката при вида на гладуващите си деца. Само с
епитета “безхлебен” поетът разкрива цялата социална трагедия на безработните, а те не са единични случаи.
Не могат да бъдат отминати страшните силуети на слепия старик и придружаващото го бездомно дете, натоварено с
жалките подаяния на хората. Подобно на призраци те са появяват и изчезват в мрака на жестокия живот, от никого
незабелязани, на никого ненужни. След като е изцедила докрай жизнените сили на човека и го е превърнала в
развалина, буржоазната машина го е изхвърлила на произвола на съдбата без никакви средства за живот.
А след всичко това идва и смъртта, която е вечна гостенка в работническите квартали. Нейната поредна жертва е
младо момиче, неизживяло още най-хубавите си години. Старческото лице в ковчега говори за преждевременното
остаряване на работническите деца от постоянния глад и мизерия. Не по-добра е участта на децата, останали без дом
и семейство, принудени сами да се грижат за себе си и за своето оцеляване:
“стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.”
Вместо радост и детско щастие, в очите на бездомните сирачета се е загнездила скръбта и обидата. Тяхната съдба
звучи в подтекста на финала на цикъла. Родени кристално чисти като прелитащите снежинки, затъвайки в локвата на
живота, ще се превърнат на кал. Това е несретното бъдеще на децата от бедняшките квартали.
Още по-силно и покъртителна е картината на детското нещастие в разказа “Босоногите деца”. От малки децата от
крайните квартали на големият град трябва да се грижат за своето съществуване. Впрегнати в натоварени с дърва
колички, непосилно тежки за малките им тела, те бавно и с мъка пристъпват. Смирненски много точно определя
жестоката им съдба:“Малки роби, впрегнати в пряга”
А в същото време край тях профучават автомобилите на богатите, в които са седнали децата им – “доволници”.
Затова погледите на бедните деца са изпълнени с изкряща омраза.
Страдайки заедно с тези невинни жертви на социалната неправда, Смирненски пламенно възкликва : “Два свята,
единият е излишен!”. Това е неговата присъда над буржоазното обществено развитие.
Към този излишен и жесток свят отправя той своите риторични въпроси в стихотворението “Братчетата на Гаврош”.
Витрините на големия град са отрупани с безброй жадувани и мечтани неща, които работническите деца и на сън не
могат да имат. Отритнати от това несправедливо общество, в техните детски очи се чете единствено скръб, обида и
неизразима мъка. Вместо детски смях, от устите им са отронват въздишки.
Още по нерадостна е съдбата на девойката от бедняшкото семейство, чиито труд никой не търси. Вдъхновена от
своята невинна чистота, тя отглежда и продава своите цветя в шумните локали, където богаташите са се отдали на
вечен празник.
Бъдещето на това прекрасно създание е нарадостно и жалко. Когато и отглеждането на цветя ще бъде непосилно за
бедността, за да не умре от глад тя ще бъде принудена да продава тялото си за къшей хляб. Тази нечовешка участ на
проститутката е разкрита в стихотворението “Улична жена”. Откърмена в люлката на мизерията, тя е хвърлена в
лапите на хищния неморален свят на капитала. Ден след ден, нощ след нощ, тя се превръща в истинска развалина
пред угрозата да не умре от глад. Но когато старостта сложи своя отпечатък върху повяхналото й лице, истината е
още по-жестока:
“Закичила гърди с увехнали циклони,
1
сама посърнал цвят,
Родена в мизерия, тя ще умре в нищета, забравена и отритната от обществото, което я е убило. И когато смъртта спре
пред нейната отворена врата, с ужас ще намери едно съсипано, ограбено, оставено без душа същество
Уличната жена ,бедната тютюноработничка ,малката цветарка ,немощният старец са силуети.Обединяващата основа
м/у тези герои е социалният им статус ,духовно-психологическата им драма ,трагичното противоречие м/у
естествените им човешки потребности и порива им към пълноценен ,щастлив живот и обективната принуда на
реалността.Човешките фигури и образите на вещите носят загадката на символиката.Движещата емоция в цикъла
“Децата на града”е състраданието ,искрената горест ,болката при срещата със социалната нищета.Те определят и
естетиката на трагичното ,а отделните мотиви и образи намират своето развитие в героитена протеста и опълчването
им с/у света.
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Съдбата на "Децата на града" от Христо Смирненски

ЛИС
Изпратен от:

на 2006-02-28
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
5,232 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
ЛИС по Литература за Ученици рядко сваляни с 2 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
Зимни Вечери въпроси
добавена от dimako_abv_bg
0
4
Зимни вечери" - отреченият свят на човека (инт ..."?
добавена от fatime_ko
0
19
лис на зимни вечери зловещата призрачност на града и пейзаж
добавена от rozito17
0
28
ЛИС на стихотворението "Жена"
добавена от daniel.grozdev.7
1
9
Помооооооооооооооооооооооооощщ
добавена от krasi_hadjiev12
1
14
Подобни материали
 

Една невъзможна любов под ударите на войната

23 дек 2007
·
423
·
3
·
700
·
563
·
36

Едно от най-големие постижения на съвременната литература- “ Крадецът на праскови” е най- известната творба на Емилиян Станев. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събитията след Първата и Втората световна война...
 

Какви чувства внушава стихотворението „Братчетата на Гаврош”

13 яну 2011
·
102
·
2
·
476
·
736
·
65

В „Братчетата на Гаврош” Христо Смирненски излага справедливия си протест срещу обществото, което е обрекло на страдание най-невинните - децата. Нерадостната съдба на бездомните гаврошчета затрогва сърцето....
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
589
·
7
·
1,379
·
321
·
9
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,142
·
3
·
485
·
761
·
44

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Крадецът на праскови

19 апр 2008
·
224
·
3
·
632
·
522
·
34
·

План конспект на Крадецът на праскови от Емилиян Станев.
 
Онлайн тестове по Литература
„Немили-недраги” Иван Вазов
тематичен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът е върху "Немили-недраги" на Иван Вазов, съдържа 24 затворени въпроса, като на всеки съответства само един верен отговор.
(Лесен)
24
2,989
69
31.10.2008
Тест по литература за 9-ти клас на тема: Илиада
тематичен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тест за обобщение върху произведението "Илиада" от Омир. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
19
531
34
1 мин
19.06.2012
» виж всички онлайн тестове по литература

Съдбата на "Децата на града" от Христо Смирненски

Материал № 388, от 28 фев 2006
Свален: 5,232 пъти
Прегледан: 775 пъти
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 649
Брой символи: 5,285

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съдбата на "Децата на града" от Христо Смирненски"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Андрей Генов
преподава по Литература
в град Пазарджик
с опит от  14 години
13

Даниела Михайлова
преподава по Литература
в град Ямбол
с опит от  10 години
15

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения