Големина на текста:
Христо Смирненски навлиза в нашата литература и оставя трайна диря в нея с голямата човешка болка от социалната
трагедия на онеправданите трудови хора. С дълбоко проникновение и изключителна поетична сила поета разкрива
трагичната участ на своите герои в тяхната вълнуваща човешка драма. С ръката на талантлив художник той рисува
жалкото съществуване на работниците от крайните квартали на големия град. Особено затрогващи са тези картини в
цикъла “Зимни вечери”. Още с първите си думи поетът осъжда капиталестическия град:
“Като черна гробница и тая вечер –
пуст и мрачен е градът.”
"Градът" на Смирненски е одухотворен ,равноправен участник в общата динамична промяна Човек-Съдба
и социална среда.Той е новото "действащо" ,но и новото "експресивно" лице в поезията на
Смирненски.Превъплъщенията на този изключително жив участник в поетичното действие са многобройни.Градът
присъства чрез улицата, моста ,"витрини блескави".Градът е средище на социалните конфликти и
противоречия..Градът е,символ на жестокоста ,мизерията , ,мъката ,унижението на човека.
Цикълът „Децата на града” открива образа на града не само като географско и жизнено пространство, но и като
символ на социалните конфликти и контрасти, събирателният образ на големия град -хищен, безчовечен, “целия
скован от злоба”» “шумен и разблуден” - е едно от най-забележителните художествени постижения на младия поет.
Образът на угнетените в цикъла „Децата на града” е обобщен чрез съдбата на гаврошовците, жената и стареца ,чрез
чиято невинност и безпомощност зазвучава по - силно усещането за трагизъм. В „Братчетата на Гаврош” поетът
налага хуманистичния си протест срещу едно общество, което е обрекло на страдание най -невинните -децата.
Образът на малките гаврошовци намира конкретна определеност чрез детайла в портретизирането:
„очи трескави”, “одрипани”, “прихлупен до очи каскет” и дълбоко, психологическото проникновение в душевния им
свят.
Трагично е ежедневието в мизерните хижи, където се ширят на воля гладът, мизерията и болестите:
“Завърнал се в къщи – безхлебен,
пиян пак, - бащата ругай:
Работникът напразно се е мъчил цял ден да намери работа, за да препечели поне за залък хляб. Отчаян, той се напива
от мъка и в ругатни удавя чувството си за непотребност в живота и болката при вида на гладуващите си деца. Само с
епитета “безхлебен” поетът разкрива цялата социална трагедия на безработните, а те не са единични случаи.
Не могат да бъдат отминати страшните силуети на слепия старик и придружаващото го бездомно дете, натоварено с
жалките подаяния на хората. Подобно на призраци те са появяват и изчезват в мрака на жестокия живот, от никого
незабелязани, на никого ненужни. След като е изцедила докрай жизнените сили на човека и го е превърнала в
развалина, буржоазната машина го е изхвърлила на произвола на съдбата без никакви средства за живот.
А след всичко това идва и смъртта, която е вечна гостенка в работническите квартали. Нейната поредна жертва е
младо момиче, неизживяло още най-хубавите си години. Старческото лице в ковчега говори за преждевременното
остаряване на работническите деца от постоянния глад и мизерия. Не по-добра е участта на децата, останали без дом
и семейство, принудени сами да се грижат за себе си и за своето оцеляване:
“стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.”
Вместо радост и детско щастие, в очите на бездомните сирачета се е загнездила скръбта и обидата. Тяхната съдба
звучи в подтекста на финала на цикъла. Родени кристално чисти като прелитащите снежинки, затъвайки в локвата на
живота, ще се превърнат на кал. Това е несретното бъдеще на децата от бедняшките квартали.
Още по-силно и покъртителна е картината на детското нещастие в разказа “Босоногите деца”. От малки децата от
крайните квартали на големият град трябва да се грижат за своето съществуване. Впрегнати в натоварени с дърва
колички, непосилно тежки за малките им тела, те бавно и с мъка пристъпват. Смирненски много точно определя
жестоката им съдба:“Малки роби, впрегнати в пряга”
А в същото време край тях профучават автомобилите на богатите, в които са седнали децата им – “доволници”.
Затова погледите на бедните деца са изпълнени с изкряща омраза.
Страдайки заедно с тези невинни жертви на социалната неправда, Смирненски пламенно възкликва : “Два свята,
единият е излишен!”. Това е неговата присъда над буржоазното обществено развитие.
Към този излишен и жесток свят отправя той своите риторични въпроси в стихотворението “Братчетата на Гаврош”.
Витрините на големия град са отрупани с безброй жадувани и мечтани неща, които работническите деца и на сън не
могат да имат. Отритнати от това несправедливо общество, в техните детски очи се чете единствено скръб, обида и
неизразима мъка. Вместо детски смях, от устите им са отронват въздишки.
Още по нерадостна е съдбата на девойката от бедняшкото семейство, чиито труд никой не търси. Вдъхновена от
своята невинна чистота, тя отглежда и продава своите цветя в шумните локали, където богаташите са се отдали на
вечен празник.
Бъдещето на това прекрасно създание е нарадостно и жалко. Когато и отглеждането на цветя ще бъде непосилно за
бедността, за да не умре от глад тя ще бъде принудена да продава тялото си за къшей хляб. Тази нечовешка участ на
проститутката е разкрита в стихотворението “Улична жена”. Откърмена в люлката на мизерията, тя е хвърлена в
лапите на хищния неморален свят на капитала. Ден след ден, нощ след нощ, тя се превръща в истинска развалина
пред угрозата да не умре от глад. Но когато старостта сложи своя отпечатък върху повяхналото й лице, истината е
още по-жестока:
“Закичила гърди с увехнали циклони,
1
сама посърнал цвят,
Родена в мизерия, тя ще умре в нищета, забравена и отритната от обществото, което я е убило. И когато смъртта спре
пред нейната отворена врата, с ужас ще намери едно съсипано, ограбено, оставено без душа същество
Уличната жена ,бедната тютюноработничка ,малката цветарка ,немощният старец са силуети.Обединяващата основа
м/у тези герои е социалният им статус ,духовно-психологическата им драма ,трагичното противоречие м/у
естествените им човешки потребности и порива им към пълноценен ,щастлив живот и обективната принуда на
реалността.Човешките фигури и образите на вещите носят загадката на символиката.Движещата емоция в цикъла
“Децата на града”е състраданието ,искрената горест ,болката при срещата със социалната нищета.Те определят и
естетиката на трагичното ,а отделните мотиви и образи намират своето развитие в героитена протеста и опълчването
им с/у света.
2

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Съдбата на "Децата на града" от Христо Смирненски

ЛИС
Изпратен от:

на 2006-02-28
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
5,237 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Зимни Вечери въпроси
добавена от dimako_abv_bg 06.11.2013
0
4
Зимни вечери" - отреченият свят на човека (инт ..."?
добавена от fatime_ko 28.11.2012
0
21
лис на зимни вечери зловещата призрачност на града и пейзаж
добавена от rozito17 23.09.2012
0
28
ЛИС на стихотворението "Жена"
добавена от daniel.grozdev.7 08.05.2013
1
10
Помооооооооооооооооооооооооощщ
добавена от krasi_hadjiev12 27.01.2013
1
14
Подобни материали
 

Една невъзможна любов под ударите на войната

23 дек 2007
·
435
·
3
·
700
·
668
·
36

Едно от най-големие постижения на съвременната литература- “ Крадецът на праскови” е най- известната творба на Емилиян Станев. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събитията след Първата и Втората световна война...
 

Какви чувства внушава стихотворението „Братчетата на Гаврош”

13 яну 2011
·
131
·
2
·
476
·
858
·
65

В „Братчетата на Гаврош” Христо Смирненски излага справедливия си протест срещу обществото, което е обрекло на страдание най-невинните - децата. Нерадостната съдба на бездомните гаврошчета затрогва сърцето....
 

Прекланям се...

27 май 2008
·
231
·
2
·
269
·
14
·
1

Днес свеждам глава пред тяхното светло дело. И наистина народните будители засложават почит и умиление.
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
602
·
7
·
1,379
·
389
·
9
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,160
·
3
·
485
·
890
·
44

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 
Онлайн тестове по Литература
Литература
класно тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът включва 10 въпроса върху изучените в десети клас произведения. Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
10
37
1
1 мин
09.01.2015
Иван Вазов - творчество
тематичен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тест по Литература подходящ за ученици от 11 и 12 клас. Тестът съдържа 10 затворени въпроса върху творчеството на Иван Вазов, всеки от които изисква един верен отговор.
(Труден)
10
52
4
1 мин
19.01.2015
» виж всички онлайн тестове по литература

Съдбата на "Децата на града" от Христо Смирненски

Материал № 388, от 28 фев 2006
Свален: 5,237 пъти
Прегледан: 800 пъти
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 2
Брой думи: 649
Брой символи: 5,285

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Съдбата на "Децата на града" от Христо Смирненски"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ани Илиянова
преподава по Литература
в град Долни Дъбник
с опит от  14 години
1 37

Илияна Димова
преподава по Литература
в град Пазарджик
137

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения