Големина на текста:
Човешката мотивация
Мотивите са подбудите, които най-добре познаваме и на които се
позоваваме твърде много във всекидневието.Когато обясняват подбудите
си, хората са склонни да се позовават на мотивите.Това се разбира лесно от
гледна точка на същността на мотивите.За тях е валидно следното
определение:
Мотивът е вид подбуда, функционираща на съзнателно равнище.
Съдържанието на мотива може да е предмет, ценност, дейност, склонност,
която се изказва с думи.Индивидът е убеден, че осъзнаваното съдържание
на мотивът има причинно действие върху неговите преживявания и
действия.
От посоченото определение става ясно, че мотивът се преживява
достатъчно отчетливо, за да се превърне в тема на преживяване. Мотивът
участва в рационалния контрол над собствените подбуди и се включва в
построяването и реализацията на волевото действие. Мотивите създават
каузална нагласа на съзнанието- да се причиняват предмети и промени в
преживяванията. Съществуват и “превърнати”, мними мотиви-където
субектът изпитва илюзия, заблуждава се, че знае истинските причини за
своята психо-поведенческа активност. Също така се случва индивидът да
знае истинския мотив, но да дава словесно обяснение на другите, което е
съвсем различно. В случая той заблуждава околните, лъже относно
мотивите си. Така във връзка с осъзнаването и публичното заявяване на
мотивите са възможни следните казуси:
Индивидът знае действителния си мотив и го съобщава
достоверно;
Индивидът знае действителния си мотив, но заблуждава
другите индивиди;
Индивидът не знае действителния си мотив и изявлението му
за мотив не е валидно, независимо дали се опитва да
заблуждава или да бъде честен.
От трите казуса се вижда, че мотивите често са непрозрачни
както за своя носител, така и за страничния наблюдател или
участник. Дори и в по-голяма степен са непрозрачни за
наблюдателя. Споменатата принципна трудност в разбирането на
мотивите се преодолява забележително лесно във всекидневния
живот: на участниците в социалните взаимодействия се приписват
типични мотиви при типични обстоятелства и не се полагат особени
усилия за проникване на вътрешните светове на участниците.
Предполага се, че в дадена ситуация е нормално индивидът да бъде
воден от точно определен мотив ( или няколко мотива ). За
обикновено социално взаимодействие такава типизираща нагласа не
създава проблеми, но когато индивидът преживява уникално
смислообразуване и се ръководи от нетривиални мотиви, става
драматично трудно да обясни мотивите си на своята публика: или
думите не му стигат, или го смятат за неискрен, или го подозират в
чудачество и лудост. Това е неизбежна част от вечната драма на
творците и новаторите във всяка област!
Мотивите изпълняват следните функции:
Подбуждат и насочват активността на индивида;
Задават смисъл на действията на индивида;
Служат като обяснителни схеми;
Според функцията, която изпълняват, мотивите се разделят на два
класа:
Реално действащи и обяснителни мотиви. Също така може да се наричат
още мотиви “за да” и мотиви “защото”. Но те не са винаги в отношение на
изключване-реално действащият мотив може да бъде и обяснителен, но
може и да не бъде.
Когато дава обяснение на поведението на други хора, субектът е
убеден, че обяснението му е универсално и семетрично, т.е. че
обяснението се отнася до всички деятели, включително и за него самия. Но
практически не става така-обяснителните схеми за успешно и неуспешно
действие на самия себе си и на другите субекти често са противоположни.
Когато субектът успява, той приписва успеха на своите лични качества и
преживявания; в случай на неуспех, субектът има склонност да го припише
на външни обстоятелства; действията и постъпките на наблюдавани
участници се обясняват по противоположен начин. Тази систематична
склонност за приписване на причини на поведението се нарича
фундаментална атрибутивна грешка. Няма съгласие по отношение на
теоретичната интерпретация на този факт, но изглежда тук се проявяват
защитни механизми, ненадеждност на интроспективните нагласи и липса
на достъп до моменталните светове на другите хора.
В развитата тук концепция няма място за несъзнателни мотиви.
Последните биха били противоречие в понятието. Мотив е винаги
достатъчно осъзната подбуда. Мотивите са важно психологическо
средство за преднамерена регулация на индивидуалната дейност и са
възлови моменти във функционирането на субективния блок на психиката.
Индивидът винаги има избор дали да включи един или друг мотив в
следващия акт на преживяване. Такава свобода субектът няма по
отношение на своите потребности и нагласи.
Разнообразието и подбудителната сила на мотивите на субекта
отразяват степента на развитие на неговото съзнание и личност. Мотиви,
които са високо устойчиви и субектът често ги избира като движещи сили
на неговите преживявания и поведение, се трансформират в личностни или
смислообразуващи мотиви. Чрез тях индивидът придава насоченост на
жизнения си път и реализира делото на своя живот.
Мотивацията е:
Вътрешно състояние или условие, което поражда определено
поведение;
Желание или искане, което насочва поведението към определени
цели;
Влияние на потребности и желания върху интензивността и
насочеността на поведението.
Същност на мотивите
Една от най-важните характеристики на мотивите е, че никога не
можем да ги наблюдаваме непосредствено. За тяхното съществуване съдим
по това, което хората споделят за своите чувства, за целите, или с други
думи-по това, което казват и правят.
Друга характеристика на мотивите е, че не винаги могат да се
осъзнаят и носъзнати. Много от постъпките са мотивирани безсъзнателно.
Често ние не осъзнаваме истинските причини за нашите постъпки. Зад
поведението стоят различни мотиви, затова казваме, че то е много
мотивирано.
Може да се каже, че мотивите ни помагат да предположим какво би
направил човек в бъдеще. Ако нашите заключения относно мотивите са
правилни, ние ще се окажем в добра позиция, когато трябва да предскажем
какво би могло да бъде поведението на даден човек в бъдеще. Човекът,
който се опитва да нарани другите, ще изрази своята враждебност в
различни ситуации. Значението, което имаме за мотивите, не ни казва
какво точно ще се случи, то ни дава идея за последователността от нещата,
които човек би извършил.
Мотивите са такива общи вътрешни състояния, които ни помагат
да отгатнем поведението в различни ситуации.
Основни мотиви и потребности
Всяка потребност има светла и тъмна страна.
Светлата страна в потребността изразява стремежа към автентично
съществуване, към откритост за себепреодоляване. Създаденото
напрежение не изпълва с безпокойство и не тласка към деструктивни за
Аза и другите начини на задоволяване.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
06 ное 2018 в 09:15 потребител
11 юли 2018 в 14:14 ученичка на 24 години от Кюстендил - ПМГ "Проф. Емануил Иванов"
08 юни 2018 в 15:42 потребител
18 мар 2018 в 20:00 учител на 38 години от Стара Загора - ПМГ "Гео Милев", випуск 2015
09 дек 2017 в 20:54 студент на 30 години от София - Медицински университет, факулетет - Факултет по обществено здраве, специалност - Медицинска сестра, випуск 2014
22 ное 2017 в 20:38 учител на 39 години от Априлци - ОУ "Васил Левски", випуск 2018
07 юни 2017 в 09:50 студентка на 32 години от Смолян - Филиал на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Природо-математически и стопански науки, специалност - Маркетинг, випуск 2020
30 май 2017 в 19:24 потребител
27 май 2017 в 13:07 учител на 21 години
26 май 2017 в 16:05 студентка на 38 години от Смолян - Филиал на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - икономика, специалност - Маркетинг, випуск 2017
 
Домашни по темата на материала
Морална идентичност РЕФЕРАТ
добавена от suzzita 19.11.2013
1
59
Подобни материали
 

Детските комплекси

02 ное 2008
·
209
·
8
·
2,313
·
154
·
20

Комплексът (complexus) произхожда от латинското наименование complector (обхващам), от complexus (съединение). В психологията комплексът се разглежда като група представи, обединени около някакво преживяване, обикновено силно емоционално...
 

Сензорно-перцептивна организация у човека. Форми на сетивно познание и фактори за развитието им

26 фев 2009
·
151
·
8
·
2,902
·
165
·
20

Три са основните форми на сетивно познание: усещания, възприятия и представи.
 

Взаимодействие на личността с неговото обкръжение

26 мар 2010
·
23
·
3
·
919
·
40
·
4

Всяка човешка дейност е функция от взаимодействията на извършващата я личност и външната среда, при която тя ги осъществява. Сложните и многостранни взаимодействия между личността и нейната жизнена среда имат изключителна практическа стойност...
 

Фрейлингът - що е то?

14 юли 2007
·
77
·
5
·
1,834
·
17
·
8

Откажете се от намерението да получите, заменете го с намерението да дадете и ще получите онова, от което сте се отказали.
 

Управление на стреса

08 фев 2008
·
342
·
12
·
2,883
·
190
·
18

В сравнение с миналото днес ръководителите в полицейската организация все по- често се сблъскват с ефектите на стреса върху служителите: голям брой извънредни произшествия след употреба на алкохол, неправомерна употреба на оръжие, превишаване на...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология за 12-ти клас
матура тест по Психология за Ученици от 12 клас
Примерен тест за държавен зрелостен изпит (матура) предназначен за ученици от 12-ти клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
40
485
1
13.08.2012
Тест по психология
изходен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тест по психология за студенти от педагогическите специалности. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
23
357
1
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по психология

Човешката мотивация

Материал № 382369, от 13 окт 2009
Свален: 300 пъти
Прегледан: 260 пъти
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 12
Брой думи: 2,168
Брой символи: 18,536

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Човешката мотивация"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
1

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,887 86

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения