Големина на текста:
Тема 1 Предмет, задачи и цели
Първоначално философията обхваща цялата съвкупност от знание на
хората за материалния свят и съзнанието. Философията означава любов към
мъдростта . Времето в което живеем е с необичайно сложни проблеми, които
засягат човека и неговото битие.Именно тя с натрупаната през вековете мъдрост
има реалната възможност да проникне в човешкото битие и да даде на човека ключ
към разкриване тайните на заобикалящия го свят.ю, на миналото и бъдещето.
Възникването на философията е един много сложен процес от мита, от епоса към
теоретичното мислене, към обясненито с аргументи и по късно обосноваването с
логически доказателства, към логоса Философското учение за природата се нарича
натурфилософия. Тя е първата историческа форма на философското мислене. Тази
философия е умозрително тълкуване на природата. На съвременния етап
философията обхваща 3 сфери. 1- Философската онтология- наука за битието. 2-
гносеология – наука за познанието; 3- Фил. антропология – философската наука за
човека. В епохата на Възраждането процесът на разграничаване на философията и
частните науки се извършва с ускорени темпове. Механиката, Физиката, а по късно
Химията и Биологията се утвърждават като самостоятелни отрасли на знанието.
Философията не се занимава с решението на частните науки. Отделянето на
частните науки не означава тяхната пълна автономия от философията. Може би и
това е имал предвид и Хегел, който пише че „ всички науки са наистина по-
необходими от философията, но никоя не е по превъзходна от нея”. Научната
философия позволява на природоизследователя да види изследвания проблем от
широка гледна точка. Тя го предпазва от едностранчивост, което се получава от
възникването на специализираните науки.
Тема 2 Античната философия. Стоицизъм и скептицизъм
1. Стоицизмът е едно от множеството направления или течения в рамките на
античната гръцка мисъл, което е получило своето наименование от атинската Stoa
poikile (“пъстра зала”, “декоративна портика” или “декоративно фоайе”, украсена с
пъстри стенописи), която била украсена от живописеца Полигнот, в която
преподавали първите представители на това философско направление.
В историята на стоицизма ясно се различава съществуването на три периоди:
ранен, среден и нов (римски).
Основоположник на стоицизма е Зенон от Китион на остров Кипър (346/336/333 –
264/262 г. пр. Хр.), известен като Зенон-Стоика. Тъй като неговият баща е бил
заможен търговец, около 314-311 г. той посетил с баща си Атина, но понеже
корабите им потънали, те останали да живеят там и благодарение на това
обстоятелство той получил висококвалифицирано философско образование. По-
късно, около 300 г. пр. Хр., основал в Атина собствена философска школа,
наречена “стоическа”.
1
Според Диоген Лаертски от множеството трактати на Зенон-Стоика са оцелели
само отделни фрагменти които най-общо са групирани като принадлежащи към
сферата на физиката, логиката и етиката, сред които най-известни са били: “За
съгласувания с природата живот”, “Питагорейските въпроси”, “Всеобщите
въпроси”, “Етика”, “Логика” и “Държавата”.
В античността идеите на Зенон-Стоика не са били оценени по подобаващ начин и
напр. Цицерон е смятал, че те не са били нещо оригинално, и че по-скоро са
представлявали “ехо от вече съществуващите схващания”
Друг виден представител на гръцкия стоицизъм е бил Клеант от Асос (331-232 г.
пр. Хр.), който произхождал от низините на античното общество и фактически
дълго време се препитавал чрез тежък физически труд, но впоследствие достигнал
до ръководител на школата, която ръководел в продължение на около 30 години
Виден представител на стоицизма е и Хризип от Сол в Киликия, Мала Азия
(280/277-208 г. пр. Хр.), който бил ученик на Клеант, а впоследствие, след смъртта
му, и дългогодишен ръководител на същата школа, автор на повече от 700
трактати, повечето от тях посветени на диалектиката. Всъщност, макар, че Зенон е
бил положил основите на стоическата школа, за неин главен представител се смята
именно Хризип, без творчеството на когото школата въобще не би могла да оцелее
и да съществува.
Видни представители на Средния стоицизъм са били Панетий (185-110 г. пр. Хр.) и
Посидоний (135-51 г. пр. Хр.), а на Римския стоицизъм – Сенека (3-65), Епиктет
(50-130) и Марк Аврелий (121-180).
По своята същност стоицизмът е бил сложно духовно явление, включващо
различни теоретически проблеми и техни определения и решения, при което
главното направление на теоретичните усилия е било насочено към диференциране
на основните области на научното знание и преди всичко на философията, и
формиране на главните раздели на философията, които били определени най-общо
като физика, логика и етика, при което проблемите, отнасящи се към обществено-
политическата сфера, държавата и правото били разглеждани именно в раздела на
етиката.
2. Скептицизмът (гр. skeptomai – “съмнявам се”) е родена в антична Гърция
философска концепция, обединяваща гносеологическата и етическата
проблематика, издигаща на преден план въпроса за критериите за истината и
подлагаща на съмнение принципната възможност за познание на действителността
и на истината или въобще, или само в определени предели. Скептицизмът се
характеризира преди всичко с това, че обръща специално внимание върху въпроса
за несъответствието между прекомерните претенции на философията и
незадоволителните резултати при интерпретацията на философската проблематика.
Исторически първата обособила се форма или разновидност на скептицизма е
пиронизмът, получил наименованието си от името на древногръцкия мислител
2
Пирон (360-270 г. пр. Хр.), когото всички древни автори почти единодушно сочат
като основоположник на скептицизма. Той е автор на сатирично-стихотворния
философски трактат “Силли”, представляващ почти тотално отрицание на всички
предшествуващи философски учения и системи. Тази именно негова особеност е
дала основание още в античността скептицизмът да бъде разглеждан като пълно
отрицание на философията (философското познание) въобще, и тъй като в замяна
не било предлагано нищо друго, той бил схващан и като първата форма на
философския деструктивизъм. В тази връзка Диоген Лаертски (ІХ, 74) разглежда
скептицизма като имащ една-единствена цел, а именно да опровергава другите
философски учения и системи, без въобще да се интересува от въпроса за
предлагането на някакви позитивни и конструктивни схващания.
В действителност, обаче, пиронизмът е оригинално ментално направление и
философско учение, което е предлагало и налагало принципите на
алтернативността в теоретическите разсъждения, което фактически е предлагало
нов подход към традиционните теми на философското познание, изградено върху
основата на два изходни принципи: съмнение и атараксия (индиферентност към
заобикалящия човека свят, вътрешно спокойствие и невъзмутимост на духа). Едно
от основните положения на пиронизма е допускането на индивидуалната сетивна
дейност на човека в качеството й на основен и убедителен източник на
информация, в резултат на което се издига тезисът, че “не съществува нито едно
явление, което по своята природа може да бъде еднакво за всички хора”. А това, от
своя страна, неизбежно води до приемане на релативизма в познанието и на
равностойността както на теоретическите положения, така и на индивидуално
получените емпирични познавателни данни. От което пък, от своя страна, се
извежда и принципът за равностойността на противоположните положения и
противоположните определения.
софисти
. Софистът има вкус, стремеж, афинитет към диалога във формата на дискусия
към публичност на противоположните мнения, към сблъскване на различни
позиции по даден обсъждан въпрос. Той издига знанието до степен на
самосъзнание и своеобразна степен вътрешна самозадоволеност. Гледа на
познанието и мисленето като на средство в смисъл на ръководно начало в
практическата дейност на хората за удовлетворяване на техните потребности.
Софистиката е призвана да преодолее колбанието ако съществува, да превърне
пасивността и безразличието в дълбок интерес към основните екзистенциали, да
придаде на масовата психика по-голяма логическа пълнота. Софистичните
прозиведения убеждават хората, внушават им да заемат определена прагатична
позиция, да направят избор като активни участници в дадена конкретно-
историческа практика. Софистът има грижата не толкова да обосновава една или
друга чиста истина, колкото да защити определена правдоподобна теза. Много
често задачата води към постигането на инвектива, разобличаване или извеждане в
абсурд на тезите на конкретните противници. Софистиката е не само логическо и
словестно изящество, а и спекулативна употреба на всекидневния език.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Подробни лекции по философия за първи курс

Първоначално философията обхваща цялата съвкупност от знание на хората за материалния свят и съзнанието. Философията означава любов към мъдростта . Времето в което живеем е с необичайно сложни проблеми...
Изпратен от:
Полина
на 2009-10-12
Добавен в:
Лекции
по Философия
Статистика:
1,871 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
план конспекти по философия
добавена от monika.dimitrova_9521 21.04.2017
0
32
Гносеологическо изследване на предметност според възгледите на Р. Декар или Фр. Бейкън
добавена от byti95 16.04.2016
0
10
Какво значи метафизиката да е склонност и какво да е наука според Кант?
добавена от pipitron 12.02.2013
0
21
как и защо да живеем с интернет
добавена от kloning2004 23.10.2017
1
10
Курсова работа по философия
добавена от desislava19978260 29.11.2016
2
29
Подобни материали
 

Въведение във философията

12 яну 2012
·
69
·
2
·
358
·
202
·
8

Гледните точки за философията: проста и разбираема за мислещия човек или до толкова трудна, че е безнадеждно човек да се занимава с нея. Философията за разлика от науката не стига до общовалидни резултати...
 

Началата на философията

22 май 2009
·
99
·
4
·
423
·
177
·
24

Реферат-Началата на философията за курс Въведение във философията...
 

Предмет на философията

29 яну 2009
·
103
·
6
·
638
·
89
·
32

Философията възниква преди повече от три хиляди години, като съвкупност от определени представи и възгледи за света като цяло...
 

Човекът е животно, стремящо се към истината

28 яну 2008
·
197
·
2
·
161
·
15

Животът ни е интересен тогава, когато той е разнообразен. И тъй като човекът е най-съвършеното от всички творения на природата той е най-способен да бъде различен, да прави живота интересен и разнообразен...
 

Аристотел - "За душата" трета книга

03 май 2008
·
367
·
4
·
775
·
40
·
2

Идеята за природата на душата вълнува хората от зората на човечеството. Въпросът за човешката душа присъства във всички съществуващи учения,вярвaния,митологии и т.н.
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 11-ти клас
междинен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Тест за оценка знанията по философия върху материала, преподават в 11-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
16
204
1
20.07.2012
Тест по философия за 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 30 въпроса по философия за студенти, изучаващи дисциплината във 2-ри курс. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
17
1
7 мин
19.08.2014
» виж всички онлайн тестове по философия

Подробни лекции по философия за първи курс

Материал № 382018, от 12 окт 2009
Свален: 1,871 пъти
Прегледан: 2,441 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Лекция
Брой страници: 74
Брой думи: 19,573
Брой символи: 171,433

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Подробни лекции по философия за първи курс"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мирослав Бачев
преподава по Философия
в град София
с опит от  13 години
130 32

Накшедил Мустафова
преподава по Философия
в град Русе
с опит от  23 години
1,855 81

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения