Големина на текста:
Битието във философията на Новото време
Декарт е философът, който олицетворява Новото време. То започва
като символ, въплъщаващ всички човешки умозрения, обединяващо
градацията на едно понятие, което постоянно изменя своята същност, а
именно понятието личност. Рене Декарт допринася изключително много за
формирането на свободния светоглед, лишен от догматични предрасъдъци
като по този начин дава огромен тласък за оформяне на съвременната
личност и става източник на вдъхновение на поколения философи. Роден в
Централна Франция, той съединява хуманитарното и природно
образование, което получава в католическия колеж като постоянно учи и
усъвършенства познанията си в материята на науката и в частност –
математика, физика и философия.
Онтологическите възгледи на мислителят, се групират около
съмнението като основен източник на всяко изследователско търсене.
Онова, което смята за непреходно, определящо всяко едно научно мислене
и центриращо рационалността като идеал за научност, е математиката.
Чрез нея Декарт смята да преодолее всяко съмнение и по този начин да
“изчисти” субстанцията мислене, необходима му за общите истини
(закони) в битието. Мисленето според Декарт е възможността за познание
на битието, поради което той го определя като субстанция, която е като
пътеводител във всяка една методология. Декарт разглежда Бога като
висше съвършенство, до което достига посредством идеите, които се
степенуват. По този начи неговото онтологическо доказателство за
съществуване на Бога, не се различава в своята конструкция от това на
Анселм Кентаберийски, но рпазликата е в това, че Декарт предлага т.нар.
вродени идеи, които чакат да бъдат разбудени, за да се достигне до
несъмнеността на дадено съществуване. Така мисълта на човек съвпада с
неговото съществуване, по същия начин мисловната ни представа за нещо
съвършено, не може да изключи неговото съществуване. И отново достига
до Бог. Разбира се според Декарт, човек трябва да разбуди дадената идея,
която “лежи” в него и да се домогне до общовалидни истини, не само за
човешкото битие, а и за всичко останало. По този начин, след като имаме
ясна представа за това, че съществува същност в нас, наречена мислене и
чрез нея успяваме да разкрием цялото битие, то познаването на телата
зависи от степента на постижимост, с която си служим. Именно това
разбиране на външния свят, пряко съпоставимо с мисленето, разкрива
протяжността. Тя е втората субстанция в онтологията на Декарт,
приемаща устойчивостта, чрез която мисленето се свързва с явлението в
битието. Протяжността “заема” място като мисленето успява да насочи
целта на хаотичността в дадена протяжност. Така бихме достигнали до
извода, че Декарт поставя мисленето като целеобразуващо в протяжността.
Той отново достига до Бог, обявявайки мисленето, носещо идейното
съвършенство в себе си, за постигането на всяка една идея. По този начин
субстанцията, която съществува в най-висша степен е продукт на онази,
която е най-близко до нас хората, а именно субстанцията мислене. Така
връзката между мислене и протяжност, проектира друга субстанция, за
която нямаме пряка представна връзка, както имаме за всеки атрибут на
битието и това е висша субстанция, наречена Бог.
Това, което занимава Декарт в онтологичните му представи, е как
едно тяло получава съществуването си. Нищото не би могло да
възпроизведе нищо, така е редно по-съвършеното да съдържа в себе си
повече реалност и да създава по-несъвършеното. Онова, което съществува
в реалната действителност е само “формално”, т.е. в самите вещи и то
става обективно, когато стане обект на нашето съзнание или с други думи,
получава се битие в представата. Субстанцията мислене извежда една
обективна реалност и тази реалност не съществува в някой формално, а по
необходимост съществува като причина или идея. Тази необходимост е
Бог тъй като в него се намира повече реалност( тук думата “реалност”
може да я заменим и с думата “съвършенство”), отколкото в което и да е
друго същество и човек може само да формира идеята си за една безкрайна
реалност, от което следва, че възпроизвеждането на каквото и да е
същество произлиза от друго с повече реалност или битийна отнесеност.
Ето какво мисли Декарт по този въпрос “ Но също може би съществото , от 
което зависяда не е оновакоето наричам Боги аз да съм произведен или от 
моите родителиили от някой причинипо­ несъвършени  от негоТова съвсем 
не е възможноЗащотокакто изтъкнах вечесъвсем очевидно е , че в причината 
трябва да има поне толкова реалност , колкото в нейното действиеА тъй като 
аз съм нещокоето мислии имам в себе си някаква идея за Богатрябва да 
признаем неизбежноче каквато и да е в края на краищата причината на моята 
природатя също така трябва да бъде нещокоето мислии да притежава в себе 
си идеята за всички съвършенствакоито приписвам на божествената природа.” 
(Декарт,”Метафиз. размишления”,С 1996)За Декарт произлиза една
необходимост от съществуването на Бога като налага схоластични
виждания по въпроса, само по отношение на доказателството му, което е
онтологично. По простата причина, че предлага една индивидуална
субстанция зе всеки човек, а именно мисленето, което има за
необходимост да се свърже не само със заобикалящата го среда, но и с
нещо по-съвършено от него. Това, че човешкото същество има нужда от
подобен подтик и то я вижда в Бога е безспорно за Декарт, както и
различния способ, който предлага за пътя към него – строго индивидуален
към него. Декарт апелира към пълната свобода и всемогъщество на Бога
чрез волята, която е и израз на абсолютната му същност. Именно
хармонията между двете субстанции (духовна и материална) определят

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Битието във философията на Новото време

Декарт е философът, който олицетворява Новото време. То започва като символ, въплъщаващ всички човешки умозрения, обединяващо градацията на едно понятие, което постоянно изменя своята същност, а именно понятието личност...
Изпратен от:
кирил
на 2009-10-02
Добавен в:
Теми
по Философия
Статистика:
69 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Философия рядко сваляни с 7 - 10 страници от преди повече от година Други
 
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по Древногръцка философия за 9-ти клас
междинен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Тематичен тест за 9-ти клас върху материала за древногръцката философия.
(Лесен)
12
55
1
15.03.2012
Етика и право – 11-ти клас, входно ниво
входен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Етика и право. Въпросите насочват към спецификата на етичните основи на взаимоотношенията, нормите на писаното право, а така също и отношенията между лицата и институциите.
(Лесен)
20
2,717
4
12.09.2008
» виж всички онлайн тестове по философия

Битието във философията на Новото време

Материал № 378297, от 02 окт 2009
Свален: 69 пъти
Прегледан: 74 пъти
Предмет: Философия
Тип: Тема
Брой страници: 7
Брой думи: 1,639
Брой символи: 13,436

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Битието във философията на Новото време"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Христо Йорданов
преподава по Философия
в град Сандански
с опит от  12 години
89

Ирина Лалева
преподава по Философия
в град София
с опит от  24 години
19

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения