Големина на текста:
„На Прощаване”
(Христо Ботев)
Изповедната творба „На Прощаване” рзкрива нежността на един син,идеалите на
един бунтовник,философият ана един революционер.Тя е драматичн размисъл,сърова
рвносметка,пороческо вглеждане в бъдещето,провокирана от съдбовния момент в
живота на лирическия герой.Юнакът се прощава с целия досегашен свят,за да
преследва своята съдба – саможертвата в борбата за национално освобождение.
Лирическият герой от стихотворението "На прощаване" избира житейски път, който
е страшен, но славен - пътя на борбата за свобода. Този път е страшен, защото е белязан
от кървави битки с поробителите и може да завърши със смърт. Но той е и славен,
желан от героя, защото свободата за него е висша ценност, която стои по-високо дори
от живота му. Този път е славен, защото има своите последователи - превръща
свободата във висша ценност и за другите. Освен това смърпа в името на свободата е
път към духовно безсмъртие.
Стихотворението започва с пряко обръщение към майката. Лирическият герой
нежно я увещава: "Не плачи, майко, не тъжи". Синовна обич, топлота и разбиране се
крие в тази молба. Бунтовникът е съпричастен към майчината мъка. Епитетът "клета",
познат от народната поезия, разкрива болката и тревогата на майката, породени от
жалбата й по "първо чедо". В думите на лирическия герой се долавя и чувство на вина
от неизпълнения докрай синовен дълг. Ясно е изразено съчувствието към тази, която по
традиционна представа дава живот и закриля живота:
Аз зная, майко, мил съм ти, че може млад да загина.
Но лирическият герой иска от майка си също да прояви разбиране към него. Той й
посочва истинските виновници за нейното страдание - поробителите. Колкото е силна
обичта на бунтовника към неговата майка, толкова е силна и омразата му към онези,
които са потъпкали родната му земя. Върху тях той иска да падне майчината клетва.
Но кълни, майко, проклинай,
таз турска черна прокуда
Лирическият герой търси не само разбиране, а и подкрепа от своята майка - иска тя да
изрече проклятие към поробителите. В представите на българина майчината клетва
притежава особена сила. Тя винаги е справедлива и застига онзи, към когото е
отправена. Нищо не може да я отмени, освен прошката на самата майка. Ето каква сила
призовава на помощ бунтовникът. Омразата му към поробителите е обяснима - те са
прогонили .младите хора от родината им, обрекли са ги да се скитат в чужда земя
"немили, клети, недраги ".
В стихотворението нито веднъж не се споменава думата "робство", но то присъства в
изповедта на лирическия герой. Картината на робската действителност е нарисувана
много пестеливо - само в няколко стиха, но е силно въздействаща. С гняв и болка
лирическият герой говори за робството:
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащина ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал;
там, дето либе хубаво
черни си очи вдиrнеше-
и с оназ тиха усмивка
в скръбно rи сърце впиеше:
там, дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Метафоричният глагол "бесней" разкрива необузданата жестокост на турците,
произволът и издевателствата им над поробеното население. Поругана е такава светиня
за българина като родния дом; осквернено е майчиното мляко. Засиленото присъствие
на черния цвят е знак за страдание, за мъка и тегло. Много думи и изрази говорятза
нещастие и скръб: немили, клети, недраrи, скръбно сърце, черни чернеят.
Робството е представено като зло, което поражда желание за съпротива. Срещу тази
мрачна действителност се опълчва лирическият герой, твърдо решен да поеме по пътя.
на борбата. Основания за своя избор той търси в своята майка - тя го е родила "със
сърце мъжко, юнашко", Т.е. възпитала го е в непримиримост към злото и
несправедливостта. Епитетите в инверсия "мъжко, юнашко" поставят акцент върху
най-важните личностни качества на героя. Първият разкрива неговата сила и мъжество,
а вторият пряко отвежда към юнака от народните песни. Във фолклора юнакът винаги е
готов да се пребори със злото (дори и с цената на живота си), за. да възтържествуват
доброто и справедливостта. Или както Ботев го определя в стихотворението "Хайдути":
"юнакът тета не търпи". Дарен от своята майка с юнашко сърце, лирическият герой
от стихотворението "На прощаване" не иска да се' примири с робската участ. Горда и
свободолюбива личност, със силно развито чувство за чест и човешко достойнство, той
не може да приеме унижение¬то на близките си, не може "пред турчин rпава да
скланя".
Бунтовникът не иска да търси спасение от робството в чужда страна. Там той ще
постигне своята лична свобода, но няма да бъде щастлив, защото за истинския
родолюбец щастието в чужда земя е немислимо. А лирическият герой силно обича
родината си. С любов е назовано всичко, свързано с нея: майка, бащино огнище, баща,
братя и либе.
Поемайки по пътя на борбата, бунтовникът се подчинява на един висш дълг - дългът
към поробения народ. Той с радост се отзовава на "глас (...) народен". Най-скъпите на
сърцето му хора са част от този народ. Воювайки за свободата на народа си,
лирическият герой се бори за всичко мило и драго: майка, баща, братя. Със своя избор.
да се бори срещу робството дори и с цената на живота си, бунтовникът показва, че
свободата за него е висша ценност. Изборът на лирическия герой е свободен и е
дълбоко мотивиран. Бунтовникът е готов да се жертва в името на свободата на другите
- на своя народ и на своите близки.
Първият възможен изход е юнашката смърт. Бунтовниците влизат в селото без
героя, който е паднал "с куршум пронизан". Но въпреки това той ще се "завърне",
защото ще присъства в разказите на майката, в юнашката песен, която ще разказва за
него - как е загинал
и какви думи издумал
пред смъртта и пред дружина.
На майката лирическият герой оставя свещен завет - да разкаже на невръстните му
братя за неговата смърт, да им предаде неговата непримиримост към робството, за да
тръгнат и те по пътя на борбата. Сякаш прекалено много иска бунтовникът от своята
майка - да откъсне от сърцето си и другите си чеда, да ги тласне по път, по който могат
да срещнат смъртта. Но тя е майка "юнашка" и трябва не само достойно да посрещне
смъртта на първородния си син, а и да се погрижи за продължение на делото му.
Картината на юнашката смърт, която изгражда Ботев, ни е позната от хайдушките
народни песни. Тя е едновременно и страшна, и красива. Тялото на юнака е
разпиляно "по скали и по орляци"; кръвта му е напоила изстрадалата българска земя.
Той е лишен от гроб, над който да го оплачат близките му, но внушението е, че като
се слива с българската земя, героят остава във вечността. Двата контрастни цвята -
черно и бяло, които присъстват в картината на смъртта имат символно значение.
Черният (черни кърви, черната земя) е символ на безутешна скръб, на страшното.
Белият (бяло месо) символизира духовното извисяване, красотата, надеждата.
Зрителните представи за бяло и черно, за високо (скали и орляци) и ниско (земята) са
свързани с осмислянето на юнашката смърт. ОТ една страна, тя е трагично събитие,
защото е сложен край на човешки живот, а от друга страна, е красиво и величаво
събитие, защото смъртта в името на свободата е светъл подвиг, който има своя дълбок
смисъл и за отделната личност, и за целия народ.
Юнашката смърт не е напразна, защото става пример за поколенията и ражда своите
последователи. Когато пораснат, невръстните братя на бунтовника ще станат като него
- "силно да любят и мразят". А тези две полюсни чувства ще ги тласнат по пътя на
борбата. Това е съкровеното желание на лирическия герой. Чрез символното предаване
на оръжието (братята ще намерят
пушката и сабята на юнака) е внушена идеята за приемствеността в борбата. Делото на
бореца ще бъде продължена, за да стане факт мечтаната свобода.
Бунтовникът не се страхува от смъртта, не жали живота си. Ако има нещо, което му
причинява болка при мисълта че ще загине, това е страданието на неговите близки.
Мъката на близките за загиналия е изразена чрез реакциите на майката и на либето. В
деня на тържеството либето и майката ще бъдат скръбни. Те ще гледат тъжно на
веселото хоро и очите им ще бъдът пълни със сълзи. И това страдание ще послужи за
осъществяването на юнашкия завет.. Лирическият герой е уверен, че сълзите на
майката и либето няма да останат незабелязани от невръстните му братя.И когато
пораснат, те ще станат като него - способни на силна любов и на силна омраза.
След картината на юнашката смърт е представена и другата възможност -
бунтовникът да се завърне като победител в родния край. Картината на победното
завръщане е удивително красива, наситена със светли и възторжени чувства.
Опияняваща радост обзема лирическия герой при мисълта, че ще стигне "жив и здрав"
до село. Това бурно и неудържимо чувство намира израз във възклицателните
безглаголни изречения; "о, тогаз, майко юнащка! / О, либемило, хубаво!".
В картината откриваме много детайли, които подчертават красивото и празничното.
Юнаците, в стила на фолклорната традиция, са дарени с привлекателна външност, за
което говорят епитетите "лични", "напети". Присъстват и онези атрибути, които
символизират героичното впредставите на българина: байрака, златните лъвове, които
греят на челата на юнаците, пушките, сабите.
Слизането на освободителите в селото е момент на всеобщо тържество. По стар
български обичай те ще бъдат посрещнати с цветя. Китки от бръшлян и здравец
щекичат главите и пушките на юнаците. Цветята не само подчертават празничното
настроение, но и внасят много красота в картината.
На фона на това всеобщо ликуване е показан един личен момент . срещата на
бунтовника с най-близките му хора - майката и либето. Топлата майчина прегръдка,
целувката и майчината благословия са очаквани с трепет от бунтовника. Той копнее да
чуе от майка си заветните думи "свобода и смърт юнашка!" Свързването на тези две
думи със съюза "и" ги равнопоставя. Юнашката смърт е приравнена със свободата, Т.е.
човек, загинал в борбата срещу робството, е постигнал своята свобода.
Не по-малко вълнуваща е и срещата с либето. Очите му отново са пълни със сълзи, но
това вече са сълзи на щастие. Прегръдката, целувката, разтупаното юнашко сърце -
всичко това разкрива лирическия герой като земен човек, завладян от най-съкровеното
чувство - любовта.
Прекрасното видение рязко се прекъсва и бунтовникът се връща към реалността.
Прощаването с майката, заръката към либето да не го забравя и - "Дружина тръгва,
отива, / пътят е страшен, но славен". Лирическият герой ясно осъзнава, че по този

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

На Прощаване

Изповедната творба „На Прощаване” рзкрива нежността на един син,идеалите на един бунтовник,философият ана един революционер.Тя е драматичн размисъл,сърова рвносметка,пороческо вглеждане в бъдещето,провокирана от съдбовния момент в живота на лирическ...
Изпратен от:
Цветелина
на 2009-09-26
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
176 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
ЛИС по Литература рядко сваляни с 4 страници от преди повече от година Други
 
 
Онлайн тестове по Литература
Прочетох ли Илиада?
междинен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Този тест има за цел да провери как е усвоено произведението "Илиада". Решете го и проверете знанията си. Включва 15 затворени въпроса върху поемата, всеки с един верен отговор.
(Труден)
15
2,247
13
25.11.2008
Мигел де Сервантес "Дон Кихот"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е съобразен с учебния план по лиература за 10 клас. Акцентира върху творческия живот на Мигел де Сервантес и романа му романа му "Дон Кихот".
(Труден)
20
823
10
24.11.2008
» виж всички онлайн тестове по литература

На Прощаване

Материал № 375663, от 26 сеп 2009
Свален: 176 пъти
Прегледан: 457 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 4
Брой думи: 1,164
Брой символи: 9,176

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "На Прощаване"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Андрей Генов
преподава по Литература
в град Пазарджик
с опит от  14 години
49

Даниела Михайлова
преподава по Литература
в град Ямбол
с опит от  10 години
73

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения