Големина на текста:
СИВИ ГОРСКИ ПОЧВИ.
Те са широко разпространени в северна Б-я, заемат площи в Предбалкана и
Лудогорието, по-малко в Северозападна Добруджа. Образува се при
умереноконтинентален климат, които е с по-слабо изразен континенталност. Средно
годишната t? 10-12?С. Годишната сума на валежите 600?700 mm/m
2
и се увеличава с
надморската височина. Растителност на 2 части. По-ниска северна част която е близка
до Дунавската р-на се отличава с типична лесо-степна растителност. Обширните горски
пространства са заети с дъбово-габарови гори и са се редували с безлесни пространства
с треви. Усл. са сходни с разглеждането на деградиралите черноземи. В следствие на
това сиво горските почви са разпространени в комплекс с деградиралите черноземи. В
по-високата южна част която обхваща предпланините растителността е горска. В по-
ниската част горите са дъбово-габарови и по-високата дъбово-букови. В лудогорието
почвите са с по-мощен оформен профил в сравнение с предбалкана, където релефа и
силно пресечен с речни долини и има усл. за водна ерозия. Почво-образуващите скали
са много разнообразни в предбалкана са: варовици, пясъчниници, в северозападна Б-я
червени глинести, в Лудогорието и Добруджа льос. В предбалканските райони в/у
стръмни терени с масивни кисели скали са развити т.н. ранкери (сиви горски почви са
делят на 2: в зависимост от разположението на карбонатите дълбоко и плитко
карбонатни. Плитко карбонатни са слабо мощни сиви горски почви, а към дълбоко
карбонатните са с мощен профил при които карбонатите се появяват под 100 см.
Дълбоко карбонатите се делят: -тъмносиви; -сиви; -светлосиви. Плитко карбонатите де
делят: - тъмносиви; -сиви. Тъмносивите горски почви са разпространени в лудогорието.
Почвообразуващите скали – льос, релеф – хълмист. Тъмносивите горски почни са
преход от деградиралите черноземи към сиви горски. Профила им е добре оформен и в
генетично отношение има 2 хоризонта: -хумусноелувиален-около 45см с тъмносиво-
кафяв цв.; -алувиално метаморфен е мощен 70?80 см., х-ра се с червеникавокафяв цв.,
много голяма плътност и буцеста структ. Почвената растителност е от слабо до средно
кисела и има ниска обменна киселинност. Пориозността е по-добра в повърхностния
хоризонт около 50%, но е по-слабо в алувиялно метаморфните.
Сиви горски.
Разпространени са в предбалкана и лудогорието около 1,6 мил. дка. Х-рат се със
силно изразен лесиваж. Ср. песъчливо глинес състав и рязък преход към
алувиалнометаморфен хоризонт. Пр-са на лесеважа е по-силно изразен в сравнение с
тъмно сивите горски почви. Съдържанието на хумус в повърхностния хоризонт е ниско
– 1,5?2,0% и рязко пада в алувиалния хоризонт. Сивите горски почви се характеризират
с ниско съдържание на N и P. Имат висока водопоглъщателна способност, но
водопропускливостта на алувиалния хоризонт е слаба и се получава преовлажняване.
Светло сиви горски почви.
По-маломощни. Хумусно-алувиалния хориз. е около 15?30см. Цв. е светло
белезников. Не са ерозирали. По св-ва се доближава до сивите горски почви. Плитко
карбонатните светло сиви горски почви се отличават с малка площ на почвения
профил. Високо отлагане на карбонатите и слабо мощен илувиален хоризонт 20?70 см.
Разположени са в/у твърди карбонатни скали, които са по-слабо изветрели.
Реактивността е близка до неутралната, голяма част от тях са силно ерозирали, тъй като
са разположени върху силно наклонени терени. Те са със слабо плодородие и също
важи и за ерозираните сиви горски почви. Основни грижи за подобряване на
плодородието са: - предпазването от ерозия ч/з съответна организация на територията;
-система на обработка; -подобряване на хумусния баланс ч/з торене; -борба с
токсичната обмяна – киселинност; -постепенно пробълбочаване на аорния хоризонт;
-обработка при подходяща влажност.
Канелени горски почви.
Най-разпространени в южна и югозападна Б-я. заемат хълмистите райони. На
всички планини в следна и южна Б-я, като достигат до височина 800 m. Районите на
разпространение се характеризира с преходно континентален климат със
субсредиземноморско влияние. Климата на южна Б-я е по-влажен и хладен. Средно
годишната сума на валежите е 500?700 mm/m
2
. Средиземноморското влияние се
изразява с това че част от валежите са през есенно-зимния период, а пролета и лятото са
сухи. Средизимноморското влияние се изразява в по продължителност и по интензивно
притичане на пр-сите на почвеното изветряне. Естествената растителност от която в
миналото са се образували канелени горски почви е била представена от редки и сухи
горски почви. От широколистите дървесни видове (дъб, габър, храсти, редуващи се с
безлесни зони) Релефа е разнообразен (равнинен, вълнообразен, хълмист, планински).
Почвообразуващите скали са изветрели материали от гранити, диабази. Разнообразните
усл. са довели до формиране на 3 подтипа: -типични, излужени, -лесивирани. Типични
канелено горски почви – малко разнообразни. Образуват се в/у богати на карбонати
почвообразуващи скали, те са дълбоки почви с добре оформен профил, които се състои
от хумустоакумулативен и метаморфен хоризонт. Хумусноакумулативния хоризонт е
мощен около 30?40 см. Тъмно кафяв цвят, буцеста структура и глинест механичен
състав. Метаморфния хоризонт има мощност 60?70 см. Червен цвят и буцеста
структура. Съдържанието на хумус е 2?2,5% с еднакво участие на хуминовите и фулово
к-ните. Поради високото съдържание на глина тази почви имат неблагоприятни физич.
и водновъздушни св-ва. При навлажняване на силно набъбват, а при изсъхване са
напукват. Високата водозадържаемост способства високо плодородие. Във връзка с не
благоприятните физически св-ва обработката трябва да се извършва при оптимална
вляжност.
Излужени канелени горски почви.
Имат широко разпространение от типичните. Строежа на профила зависи от
релефа. Имат по-тежък мех. състав. Не се наблюдава промяна в общо-хим. състав по
дълбочина на профила, което показва, че липсват пр-си на деструкция в минералната
част на почвата. Тези почви се характеризират с добра влагозадържаща способност,
филтрацията е задоволителна. Отличава се с висока плодородност от силно
излужените. При тях реакцията е кисела. Съдържанието на киселинно в-во е по-ниско,
структурата е влошена и физикохимичните св-ва не са добри.
Лесивирани канелени горски почви.
Известни са по наименование силноизлужени и слабо солени канелени горски
почви. Заемат наклонени терени. Образуването им е свързано с протичането на 2 пр-са:
лесивеж и вътрешно почвено глинясване. Профила се състои от 2 генетични хоризонта.
Хумусноаловиални е мощен до 30 см. със светло сиви канелен цв., лек мех. състав и
физич. глина 20%. Много бедни на органични в-ва. Реакцията им е средна до силно
кисела. Поради киселата реакция и ниско съдържание на колоида се характеризират със
слаба устойчивост на структурните агрегати, които се рушат бързо при обработка. При
изсъхване се образува твърда дебела кора. В съответствие с диференциалния строеж
водните св-ва на 2 хоризонта се различават. Добра филтрация на
хумусноакумилативния хоризонт, а на другия ниска. Има слаба запасеност с
характерни елементи и средна до кисела реакция. По-ниско плодородие. Основно
мероприятие за тяхното плодородие включва: -предпазване от водна ерозия;
-увеличаване дълбочината на аорния хоризонт; -оптимално минимално торене. Незав.
от по-високите валежи в района лесивирните почви страдат силно от засушаване
поради ниска водозадържаща способност и плиткото разположение на кореновата с-ма
на растенията в следствие на плътния илувиален механичен хоризонт. Високи и
стабилни добиви се получават ч/з напояване. В следствие на ниската филтрация в
илувиален механичен хоризонт напояването трябва да се прави ч/з дъждуване. При
наличие на токсичност обемната киселинност трябва да се варяват.
Жълтоземни почви.
За първи път жълтозелените почви се установени и описват у нас от И. П.
Герасимов през 1955г. Той ги определя като жълтозелени – подзолисти почви, а по
късно български почвоведи ги описват като жълтоземи в 2 вида: жълтоземи –
лесивирани и жълтоземи временно повърхностно преовлажняващи се. Те се
разпространени в Странджа, по течението на река Велика. Районът на разпрострънение
на жълтоземнинете почви се характеризира с преходен средиземноморски климат с
редица добре изразени средиземноморски елементи. Валежите достигат 1000 mm
годишно, като по-голямата част 2/3 подат през есенно-зимния период. Средно
годишната t? 10,5-12?С, а средната януарска t? 0,5?2?С. снежната покривка е нетрайна.
Районът е с малка надморска височина (300?400 m). Тези почви са образувани под
широколистна дървесна растителност от колхидно-понтийски тип, представена главно
от източен бук и зимен дъб, под склона на които широко е застъпен понтийскя
родедендрон. Почвообразуващите скали са дълбоко изветрели материали – пясъчници,
мергели. Жълтият цвят са дължи на образуването на лимонит, вследствие на силното
хидратиране на железните окиси при висока влажност и t?. Жълтоземните почви имат
общо взето мощен профил 80?120 см. Профилът се състои от 2 яснодиференцирани
генетични хоризонта: -хумусно-елувиален; -илувиално-метаморфен. Хумусно-
елувиаленият хоризонт има мощност 25?30 см., светложълт цвят, лек маханичен състав
и рохкаво сложение. Когато повърхностно е преовлажнен, може да бъде в различна
степен псевдоглеен (наблюдават се псевдоглееви петна и железно-манганови
конкреции). Илувиално-метаморфен хоризонт има мощност 50?80 см. има плътно
сложение, жълторъждив цвят и буцесто-призматична структура. Преходът кам С
хоризонта е постепен. Жълтоземните почви се резделят на 2 основни вида: жълтоземи
– лисивирани и жълтоземни – лисивирани, временно преовлажняващи се. И двата вида
жълтоземни почви съдържат малко хумус 1?2%, главно в повърхностната част на
прогила. Реакцията им е средно до силно кисела. Налице е токсична обменна
киселинност, главно като обменен АІ. В района на жълтоземите е вазможно
отглеждането на южни култури – чай, нар, смакини.
Кафяви горски почви.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Сиви горски почви

Те са широко разпространени в северна България, заемат площи в Предбалкана и Лудогорието, по-малко в Северозападна Добруджа....
Изпратен от:
Христина
на 2009-08-06
Добавен в:
Лекции
по География
Статистика:
67 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Южни култури в България
добавена от rainbow_6374
2
12
Подобни материали
 

Почвообразувателен процес

08 дек 2007
·
184
·
4
·
179
·
130
·
19

1. СЪСТАВ,СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ПОЧВАТА • Състав -Минерали -Хумус • Стоеж • Строеж
 

Югозападен регион на България

21 мар 2006
·
3,240
·
20
·
5,034
·
91
·
12
·

Югозападен регион на България - кандидат-студентска тема.
 

Полезни изкопаеми на България

19 мар 2006
·
1,594
·
5
·
1,959
·
602
·
80
·
11

Полезни изкопаеми на България - кандидат-студентска тема.
 

Климат на Република България

19 мар 2006
·
1,147
·
8
·
3,479
·
326
·
61
·
1

Климат на България - кандидат-студентска тема.
 

Растителност и животински свят в България

20 мар 2006
·
1,530
·
7
·
2,522
·
586
·
59
·
1

Растителност и животински свят в България - кандидат-студентска тема.
 
Онлайн тестове по География
Подготовка за олимпиада по география
състезателен тест по География за Ученици от 10 клас
Включени са въпроси от задължителната подготовка по география върху учебното съдържание от 9-ти и 10 клас. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
40
2
1
9 мин
30.09.2014
Тест по география и икономика за 7-ми клас на тема Азия
тематичен тест по География за Ученици от 7 клас
Този тест съдържа 15 въпроса, които са предназначени за поддържане усвоените знания на учениците от седми клас. В него има въпроси само за континента Азия. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Много лесен)
15
85
17
1 мин
15.08.2014
» виж всички онлайн тестове по география

Сиви горски почви

Материал № 370254, от 06 авг 2009
Свален: 67 пъти
Прегледан: 134 пъти
Предмет: География
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 1,467
Брой символи: 12,560

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сиви горски почви"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Красимира Водева
преподава по География
в град Бургас
с опит от  33 години
1 47 2

Теодора Тодорова
преподава по География
в град София
с опит от  2 години
107 2

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения