Големина на текста:
СИВИ ГОРСКИ ПОЧВИ.
Те са широко разпространени в северна Б-я, заемат площи в Предбалкана и
Лудогорието, по-малко в Северозападна Добруджа. Образува се при
умереноконтинентален климат, които е с по-слабо изразен континенталност. Средно
годишната t? 10-12?С. Годишната сума на валежите 600?700 mm/m
2
и се увеличава с
надморската височина. Растителност на 2 части. По-ниска северна част която е близка
до Дунавската р-на се отличава с типична лесо-степна растителност. Обширните горски
пространства са заети с дъбово-габарови гори и са се редували с безлесни пространства
с треви. Усл. са сходни с разглеждането на деградиралите черноземи. В следствие на
това сиво горските почви са разпространени в комплекс с деградиралите черноземи. В
по-високата южна част която обхваща предпланините растителността е горска. В по-
ниската част горите са дъбово-габарови и по-високата дъбово-букови. В лудогорието
почвите са с по-мощен оформен профил в сравнение с предбалкана, където релефа и
силно пресечен с речни долини и има усл. за водна ерозия. Почво-образуващите скали
са много разнообразни в предбалкана са: варовици, пясъчниници, в северозападна Б-я
червени глинести, в Лудогорието и Добруджа льос. В предбалканските райони в/у
стръмни терени с масивни кисели скали са развити т.н. ранкери (сиви горски почви са
делят на 2: в зависимост от разположението на карбонатите дълбоко и плитко
карбонатни. Плитко карбонатни са слабо мощни сиви горски почви, а към дълбоко
карбонатните са с мощен профил при които карбонатите се появяват под 100 см.
Дълбоко карбонатите се делят: -тъмносиви; -сиви; -светлосиви. Плитко карбонатите де
делят: - тъмносиви; -сиви. Тъмносивите горски почви са разпространени в лудогорието.
Почвообразуващите скали – льос, релеф – хълмист. Тъмносивите горски почни са
преход от деградиралите черноземи към сиви горски. Профила им е добре оформен и в
генетично отношение има 2 хоризонта: -хумусноелувиален-около 45см с тъмносиво-
кафяв цв.; -алувиално метаморфен е мощен 70?80 см., х-ра се с червеникавокафяв цв.,
много голяма плътност и буцеста структ. Почвената растителност е от слабо до средно
кисела и има ниска обменна киселинност. Пориозността е по-добра в повърхностния
хоризонт около 50%, но е по-слабо в алувиялно метаморфните.
Сиви горски.
Разпространени са в предбалкана и лудогорието около 1,6 мил. дка. Х-рат се със
силно изразен лесиваж. Ср. песъчливо глинес състав и рязък преход към
алувиалнометаморфен хоризонт. Пр-са на лесеважа е по-силно изразен в сравнение с
тъмно сивите горски почви. Съдържанието на хумус в повърхностния хоризонт е ниско
– 1,5?2,0% и рязко пада в алувиалния хоризонт. Сивите горски почви се характеризират
с ниско съдържание на N и P. Имат висока водопоглъщателна способност, но
водопропускливостта на алувиалния хоризонт е слаба и се получава преовлажняване.
Светло сиви горски почви.
По-маломощни. Хумусно-алувиалния хориз. е около 15?30см. Цв. е светло
белезников. Не са ерозирали. По св-ва се доближава до сивите горски почви. Плитко
карбонатните светло сиви горски почви се отличават с малка площ на почвения
профил. Високо отлагане на карбонатите и слабо мощен илувиален хоризонт 20?70 см.
Разположени са в/у твърди карбонатни скали, които са по-слабо изветрели.
Реактивността е близка до неутралната, голяма част от тях са силно ерозирали, тъй като
са разположени върху силно наклонени терени. Те са със слабо плодородие и също
важи и за ерозираните сиви горски почви. Основни грижи за подобряване на
плодородието са: - предпазването от ерозия ч/з съответна организация на територията;
-система на обработка; -подобряване на хумусния баланс ч/з торене; -борба с
токсичната обмяна – киселинност; -постепенно пробълбочаване на аорния хоризонт;
-обработка при подходяща влажност.
Канелени горски почви.
Най-разпространени в южна и югозападна Б-я. заемат хълмистите райони. На
всички планини в следна и южна Б-я, като достигат до височина 800 m. Районите на
разпространение се характеризира с преходно континентален климат със
субсредиземноморско влияние. Климата на южна Б-я е по-влажен и хладен. Средно
годишната сума на валежите е 500?700 mm/m
2
. Средиземноморското влияние се
изразява с това че част от валежите са през есенно-зимния период, а пролета и лятото са
сухи. Средизимноморското влияние се изразява в по продължителност и по интензивно
притичане на пр-сите на почвеното изветряне. Естествената растителност от която в
миналото са се образували канелени горски почви е била представена от редки и сухи
горски почви. От широколистите дървесни видове (дъб, габър, храсти, редуващи се с
безлесни зони) Релефа е разнообразен (равнинен, вълнообразен, хълмист, планински).
Почвообразуващите скали са изветрели материали от гранити, диабази. Разнообразните
усл. са довели до формиране на 3 подтипа: -типични, излужени, -лесивирани. Типични
канелено горски почви – малко разнообразни. Образуват се в/у богати на карбонати
почвообразуващи скали, те са дълбоки почви с добре оформен профил, които се състои
от хумустоакумулативен и метаморфен хоризонт. Хумусноакумулативния хоризонт е
мощен около 30?40 см. Тъмно кафяв цвят, буцеста структура и глинест механичен
състав. Метаморфния хоризонт има мощност 60?70 см. Червен цвят и буцеста
структура. Съдържанието на хумус е 2?2,5% с еднакво участие на хуминовите и фулово
к-ните. Поради високото съдържание на глина тази почви имат неблагоприятни физич.
и водновъздушни св-ва. При навлажняване на силно набъбват, а при изсъхване са
напукват. Високата водозадържаемост способства високо плодородие. Във връзка с не
благоприятните физически св-ва обработката трябва да се извършва при оптимална
вляжност.
Излужени канелени горски почви.
Имат широко разпространение от типичните. Строежа на профила зависи от
релефа. Имат по-тежък мех. състав. Не се наблюдава промяна в общо-хим. състав по
дълбочина на профила, което показва, че липсват пр-си на деструкция в минералната
част на почвата. Тези почви се характеризират с добра влагозадържаща способност,
филтрацията е задоволителна. Отличава се с висока плодородност от силно
излужените. При тях реакцията е кисела. Съдържанието на киселинно в-во е по-ниско,
структурата е влошена и физикохимичните св-ва не са добри.
Лесивирани канелени горски почви.
Известни са по наименование силноизлужени и слабо солени канелени горски
почви. Заемат наклонени терени. Образуването им е свързано с протичането на 2 пр-са:
лесивеж и вътрешно почвено глинясване. Профила се състои от 2 генетични хоризонта.
Хумусноаловиални е мощен до 30 см. със светло сиви канелен цв., лек мех. състав и
физич. глина 20%. Много бедни на органични в-ва. Реакцията им е средна до силно
кисела. Поради киселата реакция и ниско съдържание на колоида се характеризират със
слаба устойчивост на структурните агрегати, които се рушат бързо при обработка. При
изсъхване се образува твърда дебела кора. В съответствие с диференциалния строеж
водните св-ва на 2 хоризонта се различават. Добра филтрация на
хумусноакумилативния хоризонт, а на другия ниска. Има слаба запасеност с
характерни елементи и средна до кисела реакция. По-ниско плодородие. Основно
мероприятие за тяхното плодородие включва: -предпазване от водна ерозия;
-увеличаване дълбочината на аорния хоризонт; -оптимално минимално торене. Незав.
от по-високите валежи в района лесивирните почви страдат силно от засушаване
поради ниска водозадържаща способност и плиткото разположение на кореновата с-ма
на растенията в следствие на плътния илувиален механичен хоризонт. Високи и
стабилни добиви се получават ч/з напояване. В следствие на ниската филтрация в
илувиален механичен хоризонт напояването трябва да се прави ч/з дъждуване. При
наличие на токсичност обемната киселинност трябва да се варяват.
Жълтоземни почви.
За първи път жълтозелените почви се установени и описват у нас от И. П.
Герасимов през 1955г. Той ги определя като жълтозелени – подзолисти почви, а по
късно български почвоведи ги описват като жълтоземи в 2 вида: жълтоземи –
лесивирани и жълтоземи временно повърхностно преовлажняващи се. Те се
разпространени в Странджа, по течението на река Велика. Районът на разпрострънение
на жълтоземнинете почви се характеризира с преходен средиземноморски климат с
редица добре изразени средиземноморски елементи. Валежите достигат 1000 mm
годишно, като по-голямата част 2/3 подат през есенно-зимния период. Средно
годишната t? 10,5-12?С, а средната януарска t? 0,5?2?С. снежната покривка е нетрайна.
Районът е с малка надморска височина (300?400 m). Тези почви са образувани под
широколистна дървесна растителност от колхидно-понтийски тип, представена главно
от източен бук и зимен дъб, под склона на които широко е застъпен понтийскя
родедендрон. Почвообразуващите скали са дълбоко изветрели материали – пясъчници,
мергели. Жълтият цвят са дължи на образуването на лимонит, вследствие на силното
хидратиране на железните окиси при висока влажност и t?. Жълтоземните почви имат
общо взето мощен профил 80?120 см. Профилът се състои от 2 яснодиференцирани
генетични хоризонта: -хумусно-елувиален; -илувиално-метаморфен. Хумусно-
елувиаленият хоризонт има мощност 25?30 см., светложълт цвят, лек маханичен състав
и рохкаво сложение. Когато повърхностно е преовлажнен, може да бъде в различна
степен псевдоглеен (наблюдават се псевдоглееви петна и железно-манганови
конкреции). Илувиално-метаморфен хоризонт има мощност 50?80 см. има плътно
сложение, жълторъждив цвят и буцесто-призматична структура. Преходът кам С
хоризонта е постепен. Жълтоземните почви се резделят на 2 основни вида: жълтоземи
– лисивирани и жълтоземни – лисивирани, временно преовлажняващи се. И двата вида
жълтоземни почви съдържат малко хумус 1?2%, главно в повърхностната част на
прогила. Реакцията им е средно до силно кисела. Налице е токсична обменна
киселинност, главно като обменен АІ. В района на жълтоземите е вазможно
отглеждането на южни култури – чай, нар, смакини.
Кафяви горски почви.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Сиви горски почви

Те са широко разпространени в северна България, заемат площи в Предбалкана и Лудогорието, по-малко в Северозападна Добруджа....
Изпратен от:
Христина
на 2009-08-06
Добавен в:
Лекции
по География
Статистика:
65 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по География от Варна за Студенти в ВИНС рядко сваляни с 5 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
Южни култури в България
добавена от rainbow_6374
2
12
Подобни материали
 

Почвообразувателен процес

08 дек 2007
·
181
·
4
·
179
·
123
·
19

1. СЪСТАВ,СТРОЕЖ И СВОЙСТВА НА ПОЧВАТА • Състав -Минерали -Хумус • Стоеж • Строеж
 

Югозападен регион на България

21 мар 2006
·
3,229
·
20
·
5,034
·
847
·
91
·
12
·

Югозападен регион на България - кандидат-студентска тема.
 

Полезни изкопаеми на България

19 мар 2006
·
1,590
·
5
·
1,959
·
588
·
80
·
11

Полезни изкопаеми на България - кандидат-студентска тема.
 

Климат на Република България

19 мар 2006
·
1,142
·
8
·
3,479
·
311
·
61
·
1

Климат на България - кандидат-студентска тема.
 

Растителност и животински свят в България

20 мар 2006
·
1,525
·
7
·
2,522
·
580
·
59
·
1

Растителност и животински свят в България - кандидат-студентска тема.
 
Онлайн тестове по География
Страни в Азия
тематичен тест по География за Ученици от 7 клас
Тестът е съобразен с учебната програма по география за 7.клас. Съдържа 30 въпроса, като всеки от тях има само един верен отговор. Въпросите акцентират върху страните в Азия - територия, столици, форма на управление, стопанство, религия.
(Лесен)
30
4,333
19
28.01.2009
Тест по география за 7-ми клас на тема: Азия
тематичен тест по География за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на знанията по география на тема Азия. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
14
1,408
20
17.08.2012
» виж всички онлайн тестове по география

Сиви горски почви

Материал № 370254, от 06 авг 2009
Свален: 65 пъти
Прегледан: 124 пъти
Предмет: География
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 1,467
Брой символи: 12,560

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Сиви горски почви"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Теодора Тодорова
преподава по География
в град София
с опит от  2 години
64

Красимира Водева
преподава по География
в град Бургас
с опит от  33 години
2

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения