Големина на текста:
Михаил Шолохов е роден през 1905 година. Баща му е работил
като продавач, търгувал с добитък, бил е управител на мелница. До 1918
година Шолохов учи в гимназия и след като я завършва не е напускал
родното си казашко село.
Шолохов започва да пише рано – на 18 годишна възраст. Първите
си разкази печата във вестници и списания. През 1926 година излиза
първата му книга – “Донски разкази”. В същата година Шолохов започва
да работи върху четиритомния си роман “Тихият Дон” (през 1928 година
излиза първата и втората книга, през 1929 – третата; четвъртата част той
завършва през1940 година). През 1932 година се появява първата част на
“Разораната целина”, а след повече от 30 години – втората.
В първите си сборници “Донски разкази” и “Лазурна степ”
Шолохов е предимно писател-реалист, който рисува битът на донското
казачество в периода на гражданската война. Романът “Тихият Дон”
рисува живота на казачеството в течение на цялото революционно
десетилетие. Това е особен вид енциклопедия на донското казачество,
където са описани неговият бит, неговите нрави, песни и обичаи, живота
му при мирни условия, участието му в империалистическата война и
революционните събития след октомври 1917 година.
Сюжетът на романа се разгръща на широко като обхваща
множество събития и хора. В центъра на повествованието е историята на
голямото и заможно семейство Мелехови. Отначало Шолохов въвежда
читателя в особения “казашки свят”, в устройството на живота им. В хода
на действието той разкрива пред читателя къщите на хора с различно
социално положение: и на бедняци като Мишка Кошевой, и на богатия
собственик на мелница Мохов, и на заможния Коршунов, бащата на
Наталия – жената на главния герой на рода на Григорий Мелехов.
Покъщнина и дрехи, коситба и оран, риболов и сватбени обреди, редица
битови епизоди в казашкото село – всичко това създава постепенно онзи
фон, на който се проявяват необикновено колоритните герои на Шолохов.
Шолохов е неизчерпаем, когато показва как човешкото у казака
лиза в противоречие с отживелиците от миналото: със старите понятия за
жената, честта, вярата, смисъла на казашкия живот, за семейния и
обществения дълг. Свързването на Григорий с чуждата жена Аксиния,
постъпването му като ратай на помешчика му служи като пръв тласък,
който разклаща съсловното начало в него. Но при един нов поврат на
събитията в Григорий неочаквано се пробуждат онези същите начала, от
които сякаш съвсем неотдавна се отвръща с такава ярост в душата му.
Когато Григорий започва да командва дивизия на враговете на
революцията, Пантелей Прокофиевич, господар на къщата, започва да се
чувства пред него стеснително, някак си отчуждено. Макар и роден син, но
все пак началник. Всички тези оттенъци придават особена живост и
драматизъм на изобразения от Шолохов живот.
Но скоро темата на романа излиза от рамките на семейно-битовите
отношения. Казачеството влиза във война. Неговият образ се обогатява с
редица нови фигури; разширява се фонът на повествованието. Във втория
том на “Тихият Дон” вече е изложена с всичките й подробности
военнореволюционната хроника на казашкото движение и на
общественополтическите събития в Русия през 1916 – 1918 година. В
следващите части развитието на сюжета се опира на историята на
гражданската война на Дон през 1918 – 1920 година и главно на историята
на т. нар. горнодонско въстание против съветската власт. Историята на
това въстание е описана с научна пълнота от Шолохов въз основа на
документи и лични разговори. Двамата братя Мелехови стават видни
участници в горнодонското въстание. Григорий дори става един от
неговите командири.
Всички тези процеси, изпълнени с драматизъм, са съсредоточени в
образа на Григорий Мелехов. Този централен герой на романа, този войн и
красив казак, на когото авторът често се любува по човешки е не само
централен герой сюжетно, но и идейно. Той е представител на центъра, на
ствола на народа, позитивен образ, който олицетворява тежка истина.
Шолохов събира с голяма художествена дълбочина и майсторство
десетките отделни причини, които определят поведението на Григорий и
го тласкат ту в едната, ту в другата страна. Григорий “блуждае”, “търсейки
правда”, не от пустота и от незнание; той копнее за въплатяване на
правдата в живота, защото я познава до болка, отвътре. Сложен е
душевният път на Григорий. И поради това, той застава на границата на
борбата между две начела, у него се поражда глухо, незатихващо
раздразнение. Историческата правда се ражда в душата му с мъка.
Главното в човешкия характер на Мелехов е предаността към идеала.
Григорий не можа да се присъедини отначало към никого, защото не
приема частичната правда. Той е цялостен човек в разкъсваното от
трагедии време. Григорий се бори, измъчват го убийството,
несправедливостта, безчовечността, иска всеобхватна земна правда, при
търсенето на която понякога се отчайва, обзема го съмнение дали тя
съществува. Свързан обаче с неизбежността на неотлагани решения,
правейки понякога грешки и озлобявайки се – и тук е трагизмът на
личността и съдбата, - той е зависим и неотделим от революцията.
В разкъсващото всички връзки време носителят на идеята за
обединяване е явно обречен и като любящ човек. За Григорий е
невъзможен и немислим изборът между Аксиния (любов страст и любов
свобода) и Наталия (любов дълг и любов закон, любов семейство и любов
състояние) немислим е не само психологически, но и във висш нравствен
смисъл.
Централна и определяща тема в този роман е правдата.
Своеобразието на “Тихият Дон” се корени в народната идея за правда и в
образа на народния герой, неин носител. Правдата е предмет на
изобразяване и изследване, а не само критерий и инструмент на
художника. В това се крие същината на изпълнената от “Тихият Дон”
огромна човешка, културна и житейска задача. При Шолохов става дума за
целта на живота на човека и човечеството, за тяхното оправдание. “Тихият
Дон” дава цял спектър от представи за смисъла на живота. В романа
вечният природен живот е показан като постоянно преплетен със
социалния (свят, война, революция). Подчертава се неговата възвисена
цикличност и устременост, както и тържеството на живота в кръговрата на
живота. Особен аспект на тази тема е природният живот на човека (гласът
на живота, особено към края и пред лицето на смъртта). Такива са в романа
многократните изображения на смъртта, най-вече на насилствената, от
гледището на живота и неговата правда.
Освен историята на казачеството, освен историята на Григорий
Мелехов в “Тихият Дон” има и трети план – лиричният епос на
всепобеждаващия живот. Върху него е изградена цялата “музика” на
романа, но той звучи с особена сила в описанията на степната природа.
Пейзажната лирика на Шолохов и любовта му към живота са
неотделими от любовта му към народа. Поезията на прекрасното и силното
(в багрите на природата и в хорските страсти), която Шолохов създава така
пълнокръвно само подчертава в романа високото предназначение на
човека.
Последната част на романа, в която се описва пребиваването на
Григорий Мелехов във въстаналата банда на Фомин, покорява с огромната
си психологическа дълбочина. Сферата на Шолохов обхваща чувствата на
хората в техните отношения един към друг. Когато след смъртта на своята
любима Аксиния Григорий изкопава гроб със сабята си и я погребва, след
това той се опомня, вдига глава и вижда в небето “ослепително сияещия
черен диск на слънцето”.
“Тихият Дон” и книга на любовта и гнева. Това е книга, в която
подобно на бурна широка река се простира течението на руския живот,
където се сблъскват човешки съдби, където прекрасното е смесено с калта
на ежедневието, където всичко, взето заедно, носи читателя към някакви
далечни брегове, очертани от революцията в съзнанието на всеки руски
човек.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Михаил Шолохов – “Тихият Дон”

Михаил Шолохов е роден през 1905 година. Баща му е работил като продавач, търгувал с добитък, бил е управител на мелница...
Изпратен от:
Христина
на 2009-07-09
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
155 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Парите и любовта

23 фев 2006
·
1,530
·
5
·
325
·
251
·
22
·
2

Есе за значението на парите и любовта.
 

Иван Вазов - "Българският език"

02 ное 2008
·
244
·
3
·
631
·
322
·
46
·
1
·

Одата “Българският език” е сред най-популярните творби на патриарха на българската литература Иван Вазов. Написано като отговор на обвиненията за грубост и немузикалност на родното слово...
 

Дейност и идеи на Любен Каравелов

28 окт 2008
·
226
·
11
·
2,151
·
351
·
29

Любен Стойчев Каравелов e роден през 1834 г. в Копривщица. Учи в килийно, после в училище на Христо Пулеков по взаимоучителния метод...
 

Какви послания отправя Иван Вазов към своите съвременници чрез одата "Опълченците на Шипка" ?

17 мар 2007
·
460
·
4
·
985
·
244
·
15
·
1

Неслучайно Иван Вазов е наречен патриарх на българската литература. Неговото творчество обхваща всички литературни жанрове.
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по литература за 7-ми клас върху "На прощаване"
любознателен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тестът съдържа 15 въпроса върху произведението "На прощаване" от Христо Ботев, изучавано в 7-ми клас в часовете по литература. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
605
10
10.07.2013
Тест по литература за 8-ми клас на тема: Творчеството на Димчо Дебелянов и Николай Лилиев
тематичен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тематичен тест по литература за 8-ми клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
20
178
5
1 мин
07.11.2013
» виж всички онлайн тестове по литература

Михаил Шолохов – “Тихият Дон”

Материал № 368052, от 09 юли 2009
Свален: 155 пъти
Прегледан: 172 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 726
Брой символи: 5,804

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Михаил Шолохов – “Тихият Дон”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Андрей Генов
преподава по Литература
в град Пазарджик
с опит от  14 години
1 11

Даниела Михайлова
преподава по Литература
в град Ямбол
с опит от  10 години
13

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения