Големина на текста:
Трансценденталната аперцепция
при Кант
Въпросът за трансценденталната аперцепция стои в основата на
трансценденталната дедукция, а тя от своя страна е ключова в Критика на
чистия разум, основнато пройзведение на Кант. Има много разногласия в
интерпретациите за същността на кантовата аперцепция, какво е заложил в
принципите на аперцепцията и как трябва да се разбира логическия статус на
тези принципи. Понятието за аперцепция има много важни функции. Кант се
разграничава от философите на Рационализма и държи на строгото
различаване на аперцепцията от способността за интелектуален наглед, която
той пренебрегва като качество на човека, като крайно разумно същество.
Термина за аперцепция идва от латински като означава "при разбирам";
осъзнато възприятие за разлика от неосъзнатото; ясно схващане; бистра визия.
Кант го взима от Лайбниц, който е автора, използващ го преди него.
Значението, което Кант му придава, има сравнително същия аспект както при
Лайбниц.
Автора на Критика на чистия разум обозначава с аперцепция акта на
самосъзнанието, доколкото в съзнанието за предмет има рефлексивния акт на
отнасяне на представа за предмет към субекта. Съзнавайки нещо човек мисли
себе си като субект на това съзнание, представата на нещо я възприема като
собствена. Тук именно ролята на аперцепцията е в отнасянето на представата
към субекта на съзнанието, който е техен притежател. За да се възприеме
дадена представа човек трябва да я осъзнае себе си като неин притежател, т.е.
всяко съзнание трябва да има и самосъзнание иначе представата би била
нищо за човека. За осъзнаването на представа, трябва човек да я осъзнае като
негова представа, иначе „представата би била или невъзможна, или поне за
мен би била нищо”. Представата е причина за определен тип действие. За да
кажем че това е наша представа трябва да сме способни да кажем „Аз
мисля”. .”Аз мисля трябва да може да придружава всичките ми представи”. С
това че аз-ът го мисли то става възможно за него, става валидно, като
същевременно това е доказването на валидността „Аз мисля”, тъй, като тя
става субект за обекта. Ето защо тази мисъл обозначава аперцепцията и е
валидна за всяко съзнание.
Единството на самосъзнанието, аперцепцията, в проявите на
съзнанието е свързана с рефлексивността, като благодарение на нея се
запазва единството на съзнанието, въпреки всички промени се запазва човек
като едно и също лице, което остава идентично със себе си. Чрез аперцепцията
съзнанието застава над представите си и ги възприема като свои. В субекта се
срещат нагледите, които са преставите преди всяко мислене. Те са
многообразни и се срещат именно в субекта „Аз мисля”, като не принадлежи на
сетивността, а е първоначална. Аперцепцията е чиста, трансцендентално
обективно единство и емпирична – субективно единство. Чистата аперцепция е
самосъзнанието, създаващо представата „аз мисля”, която придружава всички
други представи и е една и съща във всяко съзнание. Тя обединява във себе си
всички други представи, като иначе те не биха и принадлежали. Те се
съединяват в едно самосъзнание или поне могат да се съединят в него.
Единството на нагледите е априори, което е основанието за тъждеството
и на аперцепцията. Този синтез не е заложен в самия наглед, а в разсъдъка,
където ги поставя под единството на аперцепцията. Съзнанието за себе си е
проста представа за Аз-а, която не е многообразна, тя е единна, като в нея се
дава многообразието, за да се обедини и да се мисли. Т.е. в „нашия разсъдък
може само да се мисли, а нагледа трябва да търси в сетивата”. В чистото
мислене представянето на единството е от типа „Аз мисля”. То е съзнание за
единство, чисто самосъзнание, което трябва да е възможно винаги и да се
предметира като чиста форма. Представянето на единство предпоставя
синтезата, тъждеството на „Аз мисля”. Аперцепцията предхожда априори всяко
определено мислене. Тя е в „качеството на овъзможностяващ обективното
познание принцип”. Аз-ът се съзнава чрез многообразните престави, които го
съставляват. Това е представа за съзнанието че е, че съществува, то изразява
акта на съществуването му, като става представа за себе си при спонтанноста,
т.е. при определянето. Аз-ът няма познание за себе си, както е, а се явява чрез
деиствие. Самосъзнаването се осъществява чрез способноста за свързване.
Емпиричните представи имат като общ акта на аперцепцията, като се свързват
в него като едно самосъзнание. Чрез първоначалното синтетично единство на
аперцепцията става чистото първопознание на разсъдъка, а синтетичното
единство на съзнанието е обективно условие за всяко познание.
Кант определя аперцепцията като съзнанието за себе си, но тя
съшевременно притежава и спонтанност, т.е. осъществява се действие, което
става чрез изразът „ аз мисля”, което е момента на самосъзнанието в
съзнанието или всяко мислено от мен, се мисли чрез Аз-а, т.е. мисленото е
нещо за съзнанието, нещото се отнася към него, съзнанието става субект на
нещото, което е наедно със съзнаването на вратата като обект. То става обект,
като в понятието за него се обедини многообразието на нагледа за него.
Обединяването на представите изисква именно това единство на съзнанието в
синеза, „Единството на съзнанието е обективно условие на всяко познание”...
„под което трябва да стои всеки наглед, за да стане обект”. Представата за „Аз
мисля” е универсална и еднаква във всяко съзнание. Тя обхваща свързаните
синтетично в аперцепцията представи. За Кант чистата, първична аперцепция
е самосъзнанието което създава представата „Аз мисля”. Единството на
самосъзнанието в проявата на представа за нещо се свързва с
рефлексивността. Благодарение на апрецепцията и единството на
самосъзнанието човек може да осъзнае всички негови представи като негови,
т.е. представата за дърво не го прави дърво, чистата аперцепция е съзнание за
това, какво човек върши и че той го върши.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Трансценденталната аперцепция при Кант

Въпросът за трансценденталната аперцепция стои в основата на трансценденталната дедукция, а тя от своя страна е ключова в Критика на чистия разум, основнато пройзведение на Кант...
Изпратен от:
staticc
на 2009-06-16
Добавен в:
Курсови работи
по Философия
Статистика:
157 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Критиката на разума

11 окт 2007
·
318
·
8
·
2,041
·
9
·
1

Критиката на разума. Коперниканският преврат. Сетивност. Разсъдък. Разум. Онтология на съзнанието.
 

"Критика на чистия разум"

04 май 2008
·
576
·
8
·
933
·
199
·
59

С трудът си “Критика на чистия разум” Имануел Кант поставя на коренно нов етап философското познание, като го разграничава от философията като метафизика, разглеждано от класическата традиция, а именно като извъннаучно познание.
 

Илюзиите - необходимост или заплаха

09 мар 2008
·
147
·
2
·
249
·
177
·
30
·
3

Всичко на този свят има своята хубава и лоша страна. В този случай и илюзията може да се разгледа в две посоки,като необходимост и в същото време като заплаха.
 

Реферат по Логика за Понятието

04 мар 2008
·
136
·
10
·
712
·
126
·
4

Понятието е форма на мисленето, чрез която се отделя и обобщава дадена група предмети въз основа на общи и съществени признаци. За да има дума тя трябва да се отнася към група предмети...
 

Философия

16 яну 2008
·
3,279
·
197
·
24,088
·
631
·
2

Учебник по философия на Соня Бабева от Шуменски Университет, 2004 година.
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за матура
матура тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тест по философия за матура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
40
255
1
16.10.2012
Тест по философия
изпитен тест по Философия за Студенти от 1 курс
Един от тестовете за оценка по философия за 1 курс, 2 семестър в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
20
74
1
2 мин
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

Трансценденталната аперцепция при Кант

Материал № 360763, от 16 юни 2009
Свален: 157 пъти
Прегледан: 140 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 1,338
Брой символи: 11,679

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Трансценденталната аперцепция при Кант"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
104

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
315

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения