Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
Големина на текста:
Светлана Събева
Проблемът за предпредикатността в Хусерловата “генеалогия” и в Хайдегеровата
“деструкция” на логиката
В тази лекция ще проследим приноса на феноменологическата традиция към т.нар.
праксеологически обрат в логика. Понятието, с което ще резюмираме този принос,
е “предпредикатен опит” (“предпредикатна очевидност”, “предпредикатно съдене”,
“предпредикатно разбиране и тълкуване”). То се появява в рамките на Хусерловите
и Хайдегеровите регресивни изследвания на логиката, които при Хусерл са под
името “генеалогия”, а при (ранния) Хайдегер - “деструкция” на логиката. Как тези
регресивни изследвания са повлияни от структурно различния метод в
Хайдегеровата херменевтична феноменология на Dasein и в Хусерловата
конститутивна феноменология на съзнанието? Как се описва предпредикатния опит
в “обгрижвания” свят на подръчностите (Хайдегер) и във “валидния” свят на
вещите (Хусерл)? Как Хусерл и (ранният) Хайдегер поставят проблема за
генеалогията на речта, значението и езика? Какво представлява предпредикатността
като поле на Хусерловата трансцендентална логика, която проблематизира
условията за възможност на логическата истинност? Как т.нар. некласическа
трансцендентална логика предефинира сферата на предпредикатността, че тя да
включва “всеобщите (т.е. отнасящи се до всеки предмет на мисълта) и
общовалидни (т.е. валидни за всеки, който мисли) предпредикатни очевидности
като логически форми на живата мисъл” (Деянов 2001: 140)?
1. Регресивните изследвания на логиката - Хусерл, Хайдегер, Миш
1.1. Регресивните изследвания на логиката във феноменологическата традиция не
бива да се бъркат с обичайната история на логиката. Те не са просто проследяване
на раждането и трансформациите на традиционната логика, тръгваща от Аристотел
и позната ни като “формална логика”.
Генеалогиите на логиката, която в повече или по-малко експлицитен вид развиват
Хусерл, Хайдегер, Миш, се занимават с произхода (Ursprung) на логическата
пропозиция (на съждението, апофанзис)
1
. Този регресивен въпрос (Rueckfrage)
следва основния феноменологически императив “назад към самите неща”, т.е.
нещата в тяхната феноменалност, самодаденост, освободени от идеализациите и
конструкциите на науките и всекидневния опит; а доколкото в случая става дума за
изявяване на самодадеността на логическата истинност, това е въпрос от сферата на
философската логика. Той тръгва с критика към традиционния постулат, че
“пропозицията е мястото на истината” (по формулировката на Хайдегер), както и
към субектно-предикатната форма на пропозицията (S e p) като “последна”
логическа даденост и изявява седиментираната в тази форма “историчност”. Под
1
При всички различия във феноменологическия метод и понятийност между Хусерл и Хайдегер,
както и между общата за тях феноменологическа ориентация, от една страна, и фундираните във
философията на живота логически изследвания на Георг Миш, от друга страна, общата форма на
генеалогичния въпрос е една и съща. Въпреки че тук го представям в Хусерлови термини,
стремежът ми е да посочвам разликите най-вече между Хусерл и Хайдегер навсякъде, където те
са същностни, а не просто терминологични. Основните текстове, на които се позовавам в
реконструкцията, са:
1
“историчност” тук се има предвид опосредстваността на логическата форма като
мисловно постижение - като идеализация (формализация), израстнала на базата на
“опита” (Erfahrung), която обаче скрива (“забравя”) този си произход. Тъй като това
е трансцендентална проблематизация, която пита за “субективните” условия за
възможност на логическата истинност, ключова роля в нея има въведеното от
Хусерл понятие за “предпредикатна очевидност”: в противоположност на
логическите очевидности (като очевидности за извличане на истинност по форма,
очевидности на страната на обективно-конструктивното познание),
предпредикатните очевидности са на страната на познаващата-в-опита
субективност, очевидности за “преддадеността на предметите на съденето, за
тяхната самодаденост или несамоденост” като “самите те тук”, “тук на живо”
(Husserl: 12, 13). С това Хусерлово понятие е свързана и дефинитивната разлика
между формална и трансцендентална логика: формалната логика “пита само за
условията на очевидното съдене, но не и за условията за очевидна даденост на
предметите на съденето” (пак там:14). Отношението между предпредикатна и
предикатна сфера е “отношение на фундиране”, на условие за възмоожност:
“Един предмет може да бъде очевидно даден като възможен субстрат на съдене, без
да е необходимо да се съди за него в предикатно съждение. Но едно очевидно
предикатно съждение за него е невъзможно, без той самият да бъде очевидно
даден” (пак там: 12). Хайдегер плътно се придържа към това установено от Хусерл
отношение на фундиране, само че вместо за предпредикатна “очевидност” (термин,
които той смята за неслучайна заемка от теорията на познанието, предопределена
от Хусерловото привилегироване на “грижата” на теоретичната нагласа, “грижата
за познатото познание”) предпочита да говори за разкритост на биващото пред
екзистиращото Dasein, която се осъществява в предпредикатното разбиране и
тълкуване (подробно по тази тема вж. пар. 2).
1.2. Дотук формулирахме генеалогичния въпрос в общата му форма. И при Хусерл,
и при ранния Хайдегер той се поставя в две модалности: 1) проблематизиране на
историческата традиция в логиката, спрямо която тази трансцендентално-
феноменологическа проблематика се ситуира; то има за залог не да архивира
миналото, а да направи традицията “жив” интелектуален партньор на настоящето -
при Хусерл по метода на “интенционалната история”, при Хайдегер - на
“деструкция на онтологията и логиката”; 2) същностен генезис на логическата
пропозиция, който при Хусерл се нарича “конститутивен генезис”, а при ранния
Хайдегер - “феноменологическа хронология”, която се занимава с проблема за
темпоралността (времевата конституция) на логическата пропозиция. Тъй като и
при Хусерл, и при ранния Хайдегер става дума за трансцендентална
проблематизация, детерминиращи функции в генеалогичното изследване има
същностният генезис.
1.3. В своята интенционална история (противопоставена на обичайната “фактуална
история”) Хусерл тръгва от представата за “европейските науки” като “традиции”:
така той изследва “произхода на геометрията” (Husserl:), произхода на Европа като
“духовна форма”, чието раждане пък съвпада с появата на философията и науките в
Древна Гърция (Husserl: ), а също и логиката като теория на науката, имаща своето
начало при Аристотел (Husserl ...). Традицията е смислово единство, което търпи
различни трансформации (“първоучредяване”, “забравяне на началата”,
“изместване”, “прикриване”, “смислово изпразване”, “новоучредяване”), но
въпреки всички тях тя е достъпна за разбиране като традиция благодарение на
2
“универсално историческо a priori”, т.е. на някакви пред-лежащи универсални
очевидности, които обвързват пункта на настоящето, от който тръгва “питането
назад” на трансценденталния феноменолог, пункта на т.нар. първоучредяване,
както и протеклите между тях трансформации (вж. Husserl: 380). Още тук -
критикувайки Хусерл - трябва да кажем, че това “универсално историческо а priori”
е трансцендентална привидност: това е ефект на метода на трансценденталния
феноменолог, който тотализира “разума”, привижда “универсална телеология на
разума” (вж. пак там: 386), като заличава по този начин несъизмеримостта,
прекъснатостите между отделните мисловни постижения. Впрочем силно критичен
към тази “универсална телеология на разума” може би поради това към
феноменологията изобщо) е Мишел Фуко, за когото разумът и рационалността
винаги са в множествено число, а истината е корелат не на философското учудване,
а на “волята за истина” като “чудодейна машина за изключване”, на режими на
истината, включващи множество дисциплинарни условия (споменете си
Порядъкът на дискурса, Археология на знанието). Удържайки критиките на Фуко
към трансценденталната феноменология, Деян Деянов връща правата на
трансценденталната рефлексия, но вече като един “некласически
трансцендентализъм”, в който: първо, се прояснява “неотстранимостта” на
Хусерловите телеологични привидности - те са “неотстраними, доколкото той
[Хусерл] не може да види несъизмеримостта (би могло да се каже още: разривите,
прекъснатостите) между модерната логика и Аристотеловата, между
алгебризираната геометрия на Декарт и Евклидовата или пък между модерната и
древногръцката философии, т.е. доколкото той като трансцендентален феноменолог
няма достъп до феноменалните данни, чрез които несъизмеримостта заявява за
себе си” (Деянов 1998: 13); второ, се разграничава “собствен от привнесен телос” в
една традиция, т.е. нейните собствени смислови възможности от зададените й
отвън, от пункта на трансценденталната рефлексия (пак там); и трето, като се
използва (но и предефинира) тъкмо Хусерлововото откритие на
предпредикатността, се разработва трансцендентално-логически апарат за
изследване на всяка от логическите традиции в “собствената й мяра” (вж. Деянов
2002: 197-198). (На последното ще се спра по-късно).
Да се върнем към Хусерл. Историческите предметности на интенционалната
история се конституират като корелати на това универсално историческо а priori.
Те представляват особени единства от фактичен и ейдетичен смисъл. Когато
Хусерл поставя проблема за “праучредяванията” (Urstiftung) (и за последващите
“новоучредявания”) на съответните духовни образувания (геометрията,
философията, логиката), той тръгва от характерното за тях двойствено
смислообразуване. От една страна, доколкото те имат своето “историческо
месторождение”, т.е. времева и пространствена локализация, техният смисъл се
полага като фактичен - вкоренен в културно формиран жизнен свят (на гърците).
От друга страна, доколкото представляват идеализации, които скъсват с
ограниченията на локалния опит и се разполагат в едно пространство на мислимото
усъвършенстване (което същестува като никога недостижим полюс, “гещалт-
граница” - ср. Хусерл 2002: 38-38), те конституират “същност” - т.е. предзадават
възможности, които могат да се актуализират на друго място и по друго време (но
именно като актуализации на “същността”); в този аспект те са носители на
универсален смисъл. Формалната логика остава “самата тя” не само в
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Проблемът за предпредикатността в Хусерловата “генеалогия” и в Хайдегеровата “деструкция” на логиката

В тази лекция ще проследим приноса на феноменологическата традиция към т.нар. праксеологически обрат в логика...
Изпратен от:
kokokostov
на 2009-06-05
Добавен в:
Общи материали
по Философия
Статистика:
57 сваляния
виж още
Изтегли
 
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за матура
матура тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тест по философия за матура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
40
246
5
16.10.2012
Тест по философия
изпитен тест по Философия за Студенти от 1 курс
Един от тестовете за оценка по философия за 1 курс, 2 семестър в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
20
73
1
2 мин
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

Проблемът за предпредикатността в Хусерловата “генеалогия” и в Хайдегеровата “деструкция” на логиката

Материал № 352633, от 05 юни 2009
Свален: 57 пъти
Прегледан: 54 пъти
Предмет: Философия
Тип: Общ материал
Брой страници: 13
Брой думи: 4,088
Брой символи: 36,647

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Проблемът за предпредикатността в Хусерловата “ ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
91

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
287

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения