Евгения Василева
преподава по Музика
в град София
Големина на текста:
Петко Стайнов е един от създателите на Българската национална
композиторска школа.Неговото хуманно, народностно демократично,
реалистично, ярко мелодично творчество е неразривно свързано
българския музикален народностен дух.
Мястото на П.Стайнов в историята на българската музика се
определя от ясната идейно-творческа насоченост и високата художествена
стойност на неговите творби, израз на будно гражданско съзнание и здрав
естетически мироглед. А неговата широка културно-просветителска и
музикална-обществена дейност напомня неуморната безкористна дейност
на нашите възрожденски дейци.
Родът на Стайновите е известен не само в Казанлък, но и в цялата
Подбалканска долина. Той води началото си от село Стайновци,
Дряновска околия, а родът на майка му е прочут със стари революционни
традиции.
Бащата на Стайнов, Грую, на младини е чирак – гайтанджия. През
Освободителната война става преводач в щаба на един руски генерал, а по-
късно е съпритежател на фабрика за прежди.
Грую Петков има трима синове и една дъщеря, сред които Петко е
най-големия.В рода няма известни музиканти, но майката на композитора
притежава хубав глас, знае и пее много народни песни-в кащи, на полето,
когато работи и когато почива. Първите си музикални впечатления той
придобива от песните на майка си.
Петко Груев Стайнов е роден на 1.12.1896 г. в Казанлък. На пет
годишна възраст, той наранява с ножче дясното си око.По късна заболява и
лявото око и в 1906 година, на десет годишна възраст, П.Стайнов е
напълно сляп. Същата година го настаняват в института за слепи в София.
Там започват и първите му занимания по музика с флейта при Димитър
Хаджигеоргиев, а по цигулка при Швертнер. Особено много го увлича
музиката на Моцарт.По-късно взема уроци при Андрей Стоянов. Той
насочва вниманието му към западните класици и романтици, научава го да
подхожда логично към музиката, култивира у него висок художествен
вкус.
Стайнов се увлича и от художествената литература. Любими
български писатели от юношеските му години са Любен Каравелов, Иван
Вазов, Т.Г.Влайков. Литературата на възраждането дава отражение за
оформянето на неговия мироглед. Стайнов има много силна музикална
памет и още като малък запомня от едно-две прослушвания трудни
музикални творби. Но въпреки тези данни родителите му не мислят да го
посветят на музиката.Сериозните си занимания той започва едва след
шестнадесет годишна възраст.
В института за слепи Стайнов усвоява отлично и приложните
дисциплини, пее в ученическия хор, свири в оркестъра, и учи целия си
репертоар наизуст.
След завършване на Института за слепи Петко Стайнов се завръща в
Казанлък и застава на чело на музикалната самодейност в родния си град.
От 1915 до 1920г. той е диригент на смесения хор, който изпълнява
предимно песните на Добри Христов, Димитър Хаджигеоргиев и на други
композитори, а също така пее и в църква. Стайнов концертира и като
пианист , а заедно с местния цигулар Иван Бонев участва в изпълнението
на сонати от Моцарт и Бетховен.
На осемнадесет годишна възраст той получава пиано и започва по
усилено да се занимава хармония. Доставя си учебници и сам изучава
хармония, контрапункт, оркестрация, започва да съчинява музика. Първите
му произведения са фантазия на цигулка и пиано, малки клавирни песни и
хорови песни. Създава песни по текстове на любимите си поети Яворов, П.
Славейков, К. Христов, както и солови песни по текстовете на Т. Траянов и
Д. Дебелянов. В творбите му от това време музиката напомня мелодиите
на Менделсон в така наречения “общ тон”. Написва музика към
стихотворенията “Сто и двадесет души” и “Катунари” от П. Славейков,
както и музика в сантиментален дух по баладата на Яворов “Калиопа”.
Композира “Недей ме пита майко мила” за баритон, соло и пиано,
“Ноктюрно” и “Печалния ми брат” по текст на Савов.
През 1920г. П. Стайнов заминава за Германия да учи музика.
Първата година в Германия Стайнов учи в частния музикален лицей на д-р.
Менке в град Брауншваиг. В неговото семейство научава добре немски
език и се подготвя за постъпване в Дрезденската консерватория.От
общуването си с Менке той има голяма полза, който е човек с либерални
разбирания, обща музикална култура. След това се записва да учи
хармония и пиано в частната консерватория “Розановски”. Учител по
пияно му става Бернхарт Заидман, руски евреин по произход, който
събужда голям интерес у Стайков към руската музика.
Едногодишната подготовка при Менке и знанията които придобива в
консерваторията на Розановски , се оказват много полезни за постъпването
му в Дрезденската консерватория. Като студент Стайнов пише две части за
струнен квартет, секстет и една част от струнен квартет. Последната пиеса
е с българска мелодика, притежава високи художествени качества и му
послужва за изпитна работа.
Стаойнов завършва консерваторията през 1924г. по две
специалности – пиано и композиция. На публичен концерт абсолвира с
третия концерт за пиано и оркестър от Бетховен. В Дрезден Стайнов слуша
големи концерти с творби на руските класици – Скрябин, Чейковски,
Римски –Карсаков, Мусогски, както и произведенията на Малер, Брукиер,
Рихарт Щраус. През 1922г. Стайнов се оженва във Виена на съгражданката
си Стефанка Мандаджиева – негова позната от детинство към която храни
винаги най-голяма признателност и любов. Грижите и любовта на неговата
другарка стигат до самопожертвователност. За да бъде по близо до неговия
творчески живот , тя се научава да свири на пиано, учи дори една година в
консерваторията в Дрезден. Чрез нейните предани очи, Стайнов вижда и
опознава света,обогатява впечатленията си от германия. Заедно с нея
Стайнов прочита огромни количества литература.От брака си има двама
синове- в 1928 г. им се ражда първият син Григор, а през 1935г. Стефан.
През 1924 г. Стайнов се завръща в Казанлък където в старото
училище “Искра” кипи богата културна дейност. Той подхваща
ръководството на музикалната самодейност в града , става инициатор за
образуване на казанлъшко певческо дружество. Попълва състава на стария
оркестър при клона на съюза на професионалните музиканти в България до
тридесет души и с него могат да се изпълняват по сложни музикални
произведения. В Казанлък живее до 1927 год., през това време концертира
и в София. В родния си град започва първата си симфонична творба в
“Тракийски танци”, която довършва по-късно в София с написването на
бавната част “Мечкарско хоро”.
Симфоничната сюита “Тракийски танци” и “Хайдушко хоро”,
“Мечкарско хоро”, “Само хоро”, “Пъченица” прозвучава за първи път на
15.01.1927 година. Със създаването на “Тракийски танци” се слага
началото на симфонизирането на българските народни танци.
Симфоничната поема “Тракия” е едно от най-популярните произведения
на българската музика. В него са намерили израз дълбоките патриотични
чувства на композитора, преклоненията му пред родната природа. Темата
за родината древна и вечно млада, заема важно място в творчеството на
композитора. Към нея той се обръща още в началото на творческия си път,
претворява я в монументалните епични платна на симфоничните жанрове,
в хоровата балада, в песента. Художественото реализиране на тази тема е
неразривно свързано с народното творчество. То е непресъхващия извор на
творческо вдъхновение и нови идеи.
Стайнов започва пътя си на симфоник с “Тракийски танци”, където
пресъздава характерни жанрови и битови картини на родния живот,
душевността на българина. Чрез разнообразно третиране на
танцувалността Стайнов е създал ярки впечатляващи, дълбоко национални
образи. През 1937 год. Стайнов написва симфоничната поема “Траки”
създадена по едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев,
поемата не следва конкретна установена програма. Тя пресъздава онези
идеи и образи в поетичния текст, който зразява най-пълно горещата любов
кум родината. В началото на 1927 год.Стайнов окончателно се установява
в столицата, назначе е за лектор по пиано в Института за слепи
ученици,където под негово ръководство израстват няколко талантливи
музиканти.
През 1927г. Стайнов композира лирико-романтичното си
произведение “Легенда” по мотиви от разказа на Йордан Йовков “Най-
вярната стража”, а през 1930г. написва симфоничната сюита “Приказка”, в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Творчеството на Петко Стайнов

Петко Стайнов е един от създателите на Българската национална композиторска школа.Неговото хуманно, народностно демократично, реалистично, ярко мелодично творчество е неразривно свързано българския музикален народностен дух.
Изпратен от:
atari
на 2007-06-10
Добавен в:
Биографии
по Музика
Статистика:
287 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
по музика за 7 клас !
добавена от rihanna_rude_boy 15.12.2012
0
36
Спешнооооо по Музикааа!!!
добавена от simonita.2000 16.11.2013
1
40
Трапезни, хороводни песни
добавена от stella_s3 28.10.2013
1
15
Подобни материали
 

Любомир Пипков

09 май 2011
·
94
·
10
·
4,208
·
233
·
43

„Янините девет братя” в творчеството на Любомир Пипков – проблемът на българската музикална култура – критики и дискусии...
 

Волфганг Амадеус Моцарт

20 мар 2011
·
122
·
14
·
3,147
·
250
·
57

Както по всичко личи, волфганг Амадеус Моцарт има гениалната способност да композира на място т.е. да импровизира почти моментално при зададена тема. Тази си дарба той притежава още като дете. Едва шестгодишен...
 

Добри Христов

16 мар 2011
·
40
·
1
·
420
·
144
·
17

Принос на композитора за развитието на българската музикална култура и кратко изброяване на творчеството му...
 

Волфганг Амадеус Моцарт

15 мар 2011
·
200
·
14
·
1,394
·
409
·
99

Презентация за Моцарт, подходяща е за всички възрасти - от нея може да научите много за живота му, семейството и творчеството му...
 

Музикални способности и развитието им в различните възрастови периоди

20 дек 2011
·
184
·
7
·
1,720
·
282
·
48

Музикални способности и развитието им в различните възрастови периоди - особености и методи...
 
Онлайн тестове по Музика
Тест по Елементарна теория на музиката над основни понятия
тематичен тест по Музика за Ученици
Тестът е за ученици от музикалните училища и за музиканти в музикалните академии. Темата на теста е "Основни понятия". За подготовка прочетете "Елементарна теория на музиката" на Парашкев Хаджиев, а също и при допускане на пропуски. Съдържа 10 въпроса, някои от които е възможно да имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
10
27
1
1 мин
05.10.2016
Тест по музика за 6-ти клас
входен тест по Музика за Ученици от 6 клас
Тест по музика за 6-ти клас. Два от въпросите имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
17
821
1
19.10.2012
» виж всички онлайн тестове по музика

Творчеството на Петко Стайнов

Материал № 34366, от 10 юни 2007
Свален: 287 пъти
Прегледан: 375 пъти
Качен от:
Предмет: Музика
Тип: Биография
Брой страници: 10
Брой думи: 1,987
Брой символи: 16,380

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Творчеството на Петко Стайнов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирина Димитрова
преподава по Музика
в град
с опит от  37 години
2

Евгения Василева
преподава по Музика
в град София
с опит от  29 години
1 25

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения