Големина на текста:
ЕТНИЧЕСКИ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Методологически постановки при установяване на етническия състав
Балканският полуостров е територия, върху която живеят множество етнически
и религиозни общности. Заедно с другите характеристики те се отличават и с
различни параметри на демографските процеси, които водят до неравномерно
изменение на броя на лицата от основните етнически групи. Това оказва влияние
върху стойностите на техните относителни дялове в общата структура на
населението по този признак.
На фона на постоянните конфликти в региона - главно на религиозна основа и
по-малко на етническа, страната ни е пример за функциониращия български
етнически модел. Изграденото с времето продължително съжителство на
различните етноси върху територията на страната е довело до взаимно
обогатяване и е допринесло за изграждането на взаимна толерантност между
представителите на отделните етноси.
Разнообразието в етническия състав на населението на България е реален факт,
който не може да бъде отричан от никого. За вземането на правилни
управленски решения както на национално, така и на регионално равнище са
необходими съответни статистически данни. Липсата на информация за
етническия състав на населението в условията на преход към нов икономически
модел на развитие, в условията на задълбочаваща се демографска криза крие
опасността от вземане на неадекватни решения, които могат да засилят
тенденцията социално-икономическите проблеми да придобият етнически
характер. От друга страна, отсъствието на точни статистически данни създава
условия за различни спекулации в тази област, с което изкуствено да се
повишава междуетническото напрежение.
Изучаването на етническия състав на населението фигурира постоянно в
програмите на преброяванията на значителна част от европейските страни. В
това отношение България не прави изключение. Етнодемографските признаци
традиционно са включвани в програмите на 15 от общо 16 проведени досега
преброявания на населението в страната. В 120-годишната история на
преброяванията в България само веднъж (при преброяването през 1985 г.) тези
признаци не са били включени в програмата на наблюдението.
При отделните преброявания на населението основно са използвани два или три
етнодемографски признака. Така при първите преброявания, проведени в края
на ХIX век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците вероизповедание и
матерен език. При преброяването в края на 1900 г. е включен и признакът
“народност”. Тези три признака за характеризиране на етнодемографския състав
на населението се използват до 1934 г. включително.
При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а
другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се
използва наименованието “майчин език”. При предишното преброяване (в края
на 1992 г.) в програмата на наблюдение са включени признаците етническа
група, майчин език и вероизповедание.
С цел осигуряването на сравнимост на данните същите признаци бяха включени
и в програмата на последното преброяване, проведено през 2001 г. Новият
момент, който трябва да се подчертае, е доброволният характер на
отговорите на тези три въпроса за разлика от всички предишни преброявания,
когато отговорите са били задължителни. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за
преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в
Република България през 2001 г. данните по тези въпроси се предоставят от
лицата доброволно, т. е., ако желаят, лицата могат и да не отговорят.
Съгласно Инструкцията на Националния статистически институт за попълване
на преброителните карти, етническата група представлява “общност от лица,
родствени по произход и език и близки по бит и култура”. Както се вижда, това е
една твърде обща дефиниция с насочващ характер. Няма строга дефиниция и в
последните съвместни Препоръки за провеждане на преброяванията на
населението и жилищния фонд през 2000 г. в страните от региона на
Икономическата комисия на Европа, подготвени съвместно от ИКЕ и
Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). Съгласно този
документ (Статистически стандарти и изследвания № 49, стр. 29, т. 83)
“етническите групи (и/или националните групи) представляват съвкупност от
лица, разглеждащи себе си като имащи еднакъв произход и/или култура, което
може да се проявява в лингвистични и/или религиозни и/или други
характеристики, различаващи ги от останалото население”. Както се вижда, най-
общо се приема, че съзнанието за принадлежност към определена етническа
група се мотивира от действието на редица фактори като общ език, религия, бит,
традиции, обичаи, историческа съдба и др., обстоятелство, което затруднява
точността на отговорите на лицата по този въпрос.
Основен принцип, който се прилага в този случай, е личната декларация или
самоопределянето на лицата. Този принцип е включен и цитирания документ,
в който се казва, че “лицата са длъжни самостоятелно да определят своята
принадлежност към една или друга етническа и/или национална група (стр. 29,
т. 84). Необходимо е да се подчертае, че макар самоопределянето към дадена
група да е въпрос на лична преценка, в никакъв случай то не може да се
разглежда като произволен акт, а като действие, определящо волеизявлението на
лицето в рамките на възприетите дефиниции и критерии. То изключва всякаква
външна намеса от страна на други институции или лица. Използването на
принципа на самоопределянето с малки изключения е било спазвано при всички
преброявания и е важно условие за получаване на достоверни съпоставими
статистически данни.
Етническа структура на населението
При първото преброяване на населението в Княжество България, проведено към
31.12.1880 г., се наблюдават само вероизповеданието и матерният език.
Етническата група не се наблюдава и при следващите две преброявания,
проведени в края на 1887 и 1892 година. При неуспешното преброяване на
населението на Източна Румелия в края на 1880 г. и при повторното му
провеждане в края на 1884 г. народността е включена и са извършени
значителни разработки и по трите признака. Така от общо 815 951 души,
живеещи на територията на Източна Румелия през 1880 г., българите се оказват
590 хил. души (72.3%), турците – 158 хил. (19.4%), циганите – 19.5 хил. (2.4%), и
другите народности – 48 хил. (5.9%). От същия порядък са съотношенията и при
преброяването през 1884 г. – 69.9% българи, 20.6% турци и 2.8% цигани.
За пръв път в Княжество България народностната принадлежност се регистрира
при преброяването през 1900 г. Установява се, че в пределите на страната
живеят 2 888 хил. българи (77.1%), 531 хил. турци (14.2%), 90 хил. цигани
(2.4%) и 237 хил. евреи, арменци, гърци, руси, румънци и др. (6.3%).
През целия ХХ век сред населението на страната, естествено, с най-голям
брой и относителен дял е българската етническа общност. За сто години
нейният брой нараства с 3 767 хил. души, или 2.3 пъти. За сравнение цялото
население за същия период се е увеличило малко над два пъти (2.1 пъти).
Неравномерността в динамиката на населението по етнически групи влияе върху
изменението на относителния дял на тези групи в общия брой на населението. В
началото на миналото столетие населението от българския етнос е съставлявало
77.1% от цялото население, в края на 1926 г. – 83.2%, в края на 1946 г. – 84.0%, а
в края на 1965 г. достига 87.9%. Едновременно с намаляването на общия брой на
населението в страната, започнало след 1989 г., намалява и относителният дял на
лицата от българския етнос. В края на 1992 г. той е съставлявал 85.7% от цялото
население, а в началото на новото столетие - 83.9%, или 6 655 210 лица. Трябва
да се отбележи, че измененията в броя и относителния дял на българското
население се дължат не само на неговия естествен прираст, но и на извършилите
се териториални промени през първата половина на миналия век и на
интензивната външна емиграция през последното десетилетие на изминалото
столетие.
От получените резултати през 2001 г. се установява, че приблизително три
четвърти (73.5%) от българите живеят в градове. Съвсем различна и в
съответствие с местоживеенето на лицата по признака град/село е била
ситуацията в началото на миналия век. Тогава само 19.3% от цялото население
на България е живяло в градове, а сред българите този дял е бил 18.2%.
От разпределението на лицата от отделните етноси по области се установява, че
българската етническа група силно преобладава в областите: Перник - 97.2%;
София (столица) – 96.0%; Кюстендил 93.9%; София – 92.8%; Враца – 92.0%;
Габрово – 91.2%; и Видин – 91.1%. По-висок от средния за страната е и делът на
българското население в още 11 области. Това, което прави впечатление, е, че
през 2001 г. делът на българското население е намалял в 26 области в сравнение
с 1992 г. Най-голямо е намалението в областите Сливен (с минус 7.4 пункта),
Смолян (с минус 4.9 пункта) и Търговище (с минус 4.3 пункта). В област Добрич
делът на българското население е останал непроменен, а в област Кърджали се е
увеличил незначително от 33.8 на 34.1%.
Лицата, самоопределили се като българи, са мнозинство в 231 от общо 262-те
общини в страната. В тези 231 общини според относителния дял, с който са
застъпени, българите също могат да бъдат обособени в няколко групи. Броят на
общините, в които практически може да се приеме, че живеят само българи
(относителният им дял е над 99.0%), е 9. Те са: Бобошево (99.5%), Чавдар
(99.5%), Ковачевци (99.3%), Копривщица (99.3%), Неделино (99.3%), Бойница
(99.1%), Невестино (99.1%), Своге (99.1%) и Годеч (99.0%). Общото между тях
е, че всички те (с изключение на Своге) спадат към групата на най-малките и
малките общини по брой на населението си, а също че с изключение на
Неделино се намират в западната част на България и повечето от тях са с излаз
на западната граница на Република България.
Много по-голяма е групата на общините (86), в които над девет десети от
населението е с български произход. Интересно е, че в тази група попадат
всички останали общини на областите Кюстендил и Перник.
В 93 общини населението от българската етническа общност варира между три
четвърти и девет десети, т. е. - около средния относителен дял на българите в
страната (83.9%).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Етнически състав на населението на България

анализ на етничесите групи в България, включва таблици...
Изпратен от:
lysill
на 2009-05-20
Добавен в:
Реферати
по Етнология
Статистика:
219 сваляния
виж още
Изтегли
 
Подобни материали
 

Християнски обичаи

08 яну 2008
·
343
·
4
·
736
·
466
·
25

Сценарий за представяне християнски обичаи по време на обучителен лагер за етническа толерантност в с. Аспарухово.
 

Сведения за ромите

12 мар 2008
·
246
·
6
·
1,319
·
151
·
15

Според историците, прародината на ромите се намира в Северозападна Индия в областта, наречена Пенджаб. През V – VІ век циганите напускат Индия и поемат на първото си голямо преселение към Европа...
 

Проблемите на ромите

21 яну 2008
·
304
·
5
·
718
·
134
·
9
·
1

Ромите са етническа общност, произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, като общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голяма ромско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия...
 

Митът за българския етнически модел

14 май 2008
·
107
·
3
·
542
·
16

За Ромите в България, прехода и още нещо. За това как сме лъгани и как в един момент всичко ще се срине...
 

История, бит, традиции и обичаи на циганския етнос

09 май 2008
·
743
·
31
·
5,797
·
861
·
156

1.Произход и местообитание 2.Експанзия – разселване, миграции 3.Население 4.Общество 5.Бит и култура 6.Занаяти 7.Ромите - процъфтяваща малцинствена група в сърцето на застаряваща Европа ...
 

Етнически състав на населението на България

Материал № 342525, от 20 май 2009
Свален: 219 пъти
Прегледан: 373 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Реферат
Брой страници: 10
Брой думи: 2,241
Брой символи: 18,853

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Етнически състав на населението на България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения