Големина на текста:
Глава З
Разпределение на данъчното бреме. Модел на
___________частичното пазарно равновесие ___________
Икономическите и социалните последици от данъчното облагане са свързани
преди всичко с въпроса кой каква част от данъчното бреме поема. Разпределението на
данъчното бреме е основният въпрос както при анализа на поведенческите реакции по
отношение на облагането, така и на неговата справедливост. Тази глава въвежда
инструментите на анализа на частичното пазарно равновесие като преход към модела
на общото пазарно равновесие в следващата глава. Тук ще разберем, че тежестта на
данъка - и оттам неговите икономически и социални последици се определят не само
от данъчната ставка и данъчната база, но и от еластичностите на търсене и предлагане
на съответните пазари. Този поглед ни позволява да видим по-точно кои са засегнатите
и кои облагодетелстваните от един нов данък, или от промяна на данъчната ставка.
Един от основните постулати на данъчната теория е, че само хората понасят
данъчното бреме. Дори когато се облага корпоративния доход, в крайна сметка не
корпорациите, а техните собственици носят данъчното бреме. Това уточнение е важно
за принципа на вертикалната справедливост. На пръв поглед прогресивното облагане
като че ли означава фирмите с висок годишен доход да. се облагат с по-висок
корпоративен данък. Този принцип е залегнал в данъчното право на повечето развити
страни. България също прилагаше две ставки до 2001 г. Но той всъщност не отговаря
на принципа на вертикалната справедливост ако средният доход на един акционер в
голямата фирма е по-малък от индивидуалния доход на едноличния собственик на
малката фирма.
Има разлика между това кой е данъчно задължен (т.е. от кого се събира данъкът,
или кой го внася), кой е обложен (за чия сметка се внася) и кой в крайна сметка понася
неговото бреме (като отнемане на реален доход). Нормативноустановените параметри
на данъка определят кой е данъчно задължен и как се изчислява данъчното задължение.
Данъчно задълженото лице обаче, може да е различно от действителния данъкоплатец.
При облагането на заплатите например се облагат доходите на работниците и
служителите, но данъкът се събира от работодателя. При ДЦС се облага крайният
потребител, но данъкът се събира от доставчиците по веригата на производство и
дистрибуция. Освен това действителното данъчно бреме измерено като загуба на доход,
или по-точно на благополучие, зависи не толкова от самия данък, а от промените в
цените, които той генерира. На свободния пазар те зависят от ценовите еластичности
на търсене и предлагане.
Анкетите сред данъкоплатците показват, че те като че ли са по-малко
чувствителни към данъчната тежест на косвените данъци - които имат най-висок дял в
данъчните приходи - а са по-чувствителни към преките (подоходни данъци) и дори в
още по-голяма степен към тези, които са най-малки, но се плащат директно от тях -
имуществените. Възприятията за данъчна тежест се различават от реалната загуба на
благополучие.
Тази глава разглежда икономическите последици на данъчното облагане, т.е.
загубата на благополучие. Основният въпрос на данъчната политика е кой губи, кой
печели от даден данък, или промяна в облагането. Този въпрос може да бъде поставен
в различни икономически и социални плоскости. Преди всичко, за политиката е важно
да предвиди последиците за хората според това, дали те печелят от труда си, или от
предприемачество и инвестиции, или от ренти. Разбира се това има и социално и j
политическо значение, доколкото тези, които правят политиката се нуждаят от вота на ;
избирателя. Социалните и политически граници на различните видове доходи обаче
днес не са вече толкова ясно очертани както преди 50 години. За разлика от
класическия капитализъм, където има ясно разграничение между наемни работници,
капиталисти и рентиери, днес наетите работници и служители притежават акции и
облигации, както и имоти, които дават под наем. В България например, връщането на
земята направи много безработни номинални рентиери. Затова днес дадена мярка на
данъчната политика се оценява по скоро от гледна точка на последиците й за заетостта,
инвестициите, или пазара на имоти, отколкото със загубата на благополучие за
съответните социални групи.
За да видим ефекта върху различните видове доходи, за нас е важно как се
разпределя данъчното бреме между производители (доставчици) и потребители. Този
разрез се прилага не само за стоките, но и за доставчиците и потребителите на труд
(работници и работодатели) и на капитал (спестители и кред иго получател и).
Що се отнася до социалните последици на данъчната политика важно е
разпределението на данъчното бреме между хората с високи и ниски доходи. За
политиката например е важно дали повишаването на имуществените данъци засяга в
no-голяма степен собствениците или наемателите на жилища.
Не на последно място, за политиката са важни и регионалните и етнически
измерения на разпределението на данъчното бреме. За илюстрация, например,
повишаването на акциза върху тютюневите изделия засяга потребителите, т.е.
пушачите, но и производителите на тютюн, които в България са концентрирани в
бедни селскостопански райони с преобладаващо турско етническо население. Това
изменя значително баланса на политическите фактори в данъчната политика.
"Откакто увеличиха акциза на ракията, на Вуте децата спряха
да пият мляко"
Разпределението на данъчното бреме анализираме чрез загубата на
благополучие. Защо загубата на благополучие е по-показателна отколкото загубата на
доход. Да илюстрираме разликата с пример. Да предположим, че с хармонизирането на
акцизите в България с тези в ЕС, един литър ракия поскъпва с 20%, Вуте обаче
бойкотира новите цени и присъединяването и спира да купува ракия. Означава ли това,
че той не понася данъчното бреме защото няма намаление на дохода, а дори
увеличение? Не, доколкото в резултат на данъка той се е лишил от консумацията на
някаква стока, която играе важна роля за неговата потребителска удовлетвореност. И
обратно - ако по-високият данък не промени неговата консумация, означава ли това, че
данъкът няма икономически последици за Вуте. Ако излезем от модела на една стока
един потребител, то при равни други условия, т.е. ако доходът му остане без промяна,
запазването на равнището на консумация на по-скъпата ракия ще бъде за сметка на
друга стока от потребителската кошница на неговото семейство. Вуте например ще яде
по-малко месо, или децата му ще пият по-малко мляко. Така акцизът върху ракията
може да окаже влияние върху консумацията на мляко в семейството на Вуте, т.е. би
довел до загуба на благополучие. Или както с право биха алармирали от Агенцията за
защита на децата и Асоциацията на млекарите: "Откакто увеличиха акциза на ракията,
на Вуте децата спряха да пият мляко".
3.1. Облагане на стоките
Откъде идва разликата между нормативно и действително облагане? Най-общо,
от това, че въздействието на данъка върху дохода зависи от генерираните от данъка
28
промени в цените. Чрез цените всеки участник на
пазара се опитва да прехвърли данъчната тежест
напред към купувача, или назад към доставчика
на суровини и материали. Доколко успява, зависи
от еластичностите на търсенето и предлагането на
съответния пазар. В тази рамка действителното
облагане зависи от загубата на благополучие или
реален доход, които пък се определят от
промяната в цените. За да видим как се определят
цените, ние използваме модел на частичното
пазарно равновесие (ЧПР) - частично защото
изолира пазара на съответната стока от останалите пазари. Основните допускания на
модела са;
• една стока - в случая ракия
количествен данък върху единица стока - например 2 лв. на литър ракия,
дължим от производителя, както при акциза;
неограничена конкуренция
цена
1. Всяка точка на кривата на търсенето (D) на фигура 3.1.а. показва максималното
количество ракия, което потребителите са готови да закупят за съответната цена. Тя
отразява пределната потребителска удовлетвореност от консумацията на ракия.
Кривата на предлагането (S) показва максималното количество ракия, което
доставчиците са готови да предложат на съответната цена и отразява пределните
обществени разходи за производство на ракия. Първоначална точка на
равновесието е ЕО. където се произвеждат и купуват Q
0
литра ракия на цена Р
0
= 10
лв.
2. Въведен е количествен данък от 2 лв. за литър, дължим от доставчика. Разходите по
производството и доставката на ракия на пазара са се увеличили с 2 лв. на литър,
които доставчикът дължи на хазната. Естествено той се опитва да прехвърли целия
данък върху потребителя, т.е. той е готов да предлага всяко количество Q на цена с
2 лв. по-висока. Това отговаря на преместване на кривата на предлагането с 2 лв.
нагоре за всяка стойност на Q, което графично е показано с преместване на кривата
на предлагане S успоредно и нагоре в кривата Si. Двете линии представят разликата
в цената за литър, която продавачът получава, и цената, която купувачът плаща за
всяко равнище на производство.
3. След облагането търсенето среща предлагането в нова точка EI, където се
произвежда и купува по-малко ракия Q! литра на по-висока брутна цена (т.е. с

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Разпределение на данъчното бреме

Икономическите и социалните последици от данъчното облагане са свързани преди всичко с въпроса кой каква част от данъчното бреме поема...
Изпратен от:
mmmimkata
на 2009-05-18
Добавен в:
Общи материали
по Икономика на труда
Статистика:
101 сваляния
виж още
Изтегли
 
 
Онлайн тестове по Икономика на труда
Тест по икономика на труда за 1-ви курс
изпитен тест по Икономика на труда за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студенти първи курс в Университет за Национално и Световно Стопанство - гр. София по дисциплината ИК на труда при Мария Атанасова. Съдържа 20 въпроса като някои от тях имат повече от един верен отговор. На обозначените места на някои въпроси трябва да посочите неверните отговори.
(Лесен)
20
333
1
04.04.2014
Икономика на труда
изходен тест по Икономика на труда за Студенти от 3 курс
Тестът съдържа 12 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Труден)
12
27
1
1 мин
02.05.2015
» виж всички онлайн тестове по икономика на труда

Разпределение на данъчното бреме

Материал № 340448, от 18 май 2009
Свален: 101 пъти
Прегледан: 65 пъти
Качен от:
Предмет: Икономика на труда, Икономика
Тип: Общ материал
Брой страници: 9
Брой думи: 2,044
Брой символи: 17,718

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Разпределение на данъчното бреме"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения