Големина на текста:
Разказите на Чехов
Чеховите герой – добри и зли, умни или глупави, значителни или
незначителни – са осветени отвътре, живи, реални. Писателят рисува
живота и героите такива, воден от своята вътрешна свобода и
непринуденост.
Скромността и простотата са за него не само етично понятие, но и
естетически закон. Като реалист Чехов постига краткост и
съдържателност в своите разкази. Според него „Краккостта е сестра на
таланта” и „Да се пише талантливо, т.е. кратко”. Към тези сентенции
може да се добави мисълта – да пишеш кратко е не само трудно, а
изключително трудно.
Майсторът на късия разказ Чехов освобождава повествованието си
от дългите встъпления, от разяснителните епизоди, от подробното
описание на външността на героите и биографията им. Чехов притежава
дарбата да вниква в човека: „Той виждаше и чуваше в човека – в лицето, в
гласа и в походката му...” (Куприн)
Писателят извайва сякаш вечно затънатата фигура на учителя с
галоши, с чадър в ръка, неговият тъп, вечно следащ крамолата поглед и
отведнъж представя същността на този педагог. Само с три, точни като
формули думи – „човекът в калъф” – художникът представя неговата
закостенялост, неговата отчужденост от хората и живота, който
преминава край него.
Чехов се стреми към правдивост, обективност и безпристрастност.
Сремежът му към правдовост се свързва със сремеж към простота и
естественост в повествованието. Писателят се стреми към опростяване на
изказа, като избягва натрупването на метафори и прекалена образност.
Художникът преплита, а понякога слива комичното с трагичното, като
постига простота и естественост. Чехов е чужд на фалша,
преувеличеността и излишния патос.
Разказите „Човекът в калъф”, „Френско грозде” и „ За любовта”
представляват трилогия, в която се разработва родствената проблематика.
„Малката трилогия” е публикувана през 1898г.
Общ е повествователният им модел – „разказ в разказ”, като трите
истории са обидинени от четвърта, която служи като рамка на действието,
за срещата на Буркит, Иван Иванич Чичша – Хималайски и Альохин. В
първият си разказ гимназиалният учител Буркин разказва за своя странен
колега, във втория Иван Иванич си спомня за брат си и за мечтата му за
собствено имение „ с храсти френско грозде”, Альохин разказва своята
история в третия разказ.
Различен е подходът на автора в третия разказ: Буркин, например,
коментира само финала на съществуването на колегата си, в разказа на
Иван Инанич основната част са размислите му за щастието, които героят
илюстрира с историята на брат си, Альохиновият монолог излива мъката
на самотното сърце. По този начин Чехов поставя трите варианта на
темата за самотата – неосъзната, избрана и изтрадана – и с това
изпреварва много творци в руската и европейската литература. По-късно
същата тема придобива ново звучение в световната литература.
Трите разказа притежават вътрешно единство. Присъствието на едни
и същи персонажи, които имат ненормални обществени отношения, ги
обединяват в една цялост. Сплотява ги обединяващата роля на автора,
който се стреми да бъде безпристрастен, но запазва активното си
отношение към героите и явленията в живота.
Общ е мотивът за хората в „калъфи”. Развитието на главния мотив в
трите разказа става по различен начин. Изходен момент в движението на
първия образ (Беликов) е външността на героя. Невероятна и зволеща е
фигурта на учителя по старогръцки: „Беше забележителен с това, че
винаги, дори и при най-хубаво време ходеше с галоши и чадър и
непременно с топло зимно палто. И чадърът му беше в калъф, и
часовникът му беше в калъф от сив велур, и когато вадеше ножчето да си
подостри молива, и ножчето му беше в калъфче; и всякаш че лицето му
беше в калъф, тъй като непрекъснато го мушеше във вдигнатата си яка,
носеше тъмни очила, плетена жилетка, слагаше в ушите си памук и,
когато се качваше на файтон, нареждаше да се дигне гюрукът. С една
дума, в този човек се забелязваше един постоянен и непреодолим
стремеж да се обгради с някаква обвивка, да си създаде, тъй да се каже,
калъф, който да го изолира, да го защити от външни влияния.”
Беликов живее във вечен страх и притеснения, но успава да застави
и другите да се страхуват: „Това човече, което винаги ходеше с галоши и
чадър, цели петнадесет години държа в ръцете си цялата гимназия! Каква
ти гимназия! Целият град!
„Калъфът” моделира не само външния облик, но и цялото
поведение, мисълта и психиката на този мнителен и саможив по природа
човек, който живее в спостоянен страх „ да не вземе да стане нещо”.
Беликов символизира мъртвилото и пустотата, преследващи
човешкия стремеж към свобода и красота. Едва в ковчега той постига
своя идеал. „ Сега, когато лежеше в ковчега, изразът на лицето му беше
кротък, приятен, дори весел, сякаш му беше драго, че най- после са го
сложили в калъф, откъдето вече никога няма да излезе. Да той постигна
своя идеал!”
Мотивът за „калъфа” приема друго развитие в разказа „Френско
грозде”, поставен върху нравствена основа. Мечтата на Чеховия герой –
малко имение край брега на река или езеро, идеята за селския живот.
Наблюдава се една странна метаморфоза – добрият, кроткият човечец се
превръща в невероятен и алчен скъперник. Дори и външният, не само
духовният облик се променя,придобивайки, подобно на Беликов,
гротескори черти (накрая заприличва на свиня не само тоя, но и тлъстото
му куче, а също и дебелата му готвачка). Отново е налице „калъфът” –
само че този път на „собственика”. Героят – разказвач носи в себе си
неудовлетвореността, разочарованието и самотата.
В разказа „За любовта” темата за „калъфните съображения” засягат
интимния живот на двама души, които се обичат. Отново „калъфът” е
причина за нещастие, след което Альохин изпада в духовна криза и
самота, този път изстрадана.
Писателят се предпазва от даване на готови рецепти за човешките
взаимоотношения. Според него животът е сложен и за това предпочета да
ангажира читателя за самостоятелно негово решение. Погрешните
представи, на които често хората се подчиняват, ги водят до морална
деградация и лииават живота им от смисъл. Тогава настъпва депресията и
чувството за самота и отчугдение. Отвоеният характер на малката
трилогия допуска възможността за продължение от автора и читателя.
Повечето от героите на Чеховата проза не познават щастието и
любовта. Любовният мотив стои в основата на разказите „ Къщата с
мансарда”, „Йонич”, „Душичка”, „Двамата с кученцето” и др. Няма нищо
изключително в Чеховите любовни сюжети, които са потопени в сивата
делнична среда и са лишени от динамичност и събитийност.
Любовта и красотата обиктовенно духовно извисяват човека, но
често пред влюбените лежи отговорността и изпитанието на
нравствеността.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Разказите на Чехов

Чеховите герой – добри и зли, умни или глупави, значителни или незначителни – са осветени отвътре, живи, реални. Писателят рисува живота и героите такива, воден от своята вътрешна свобода и непринуденост....
Изпратен от:
ailime
на 2009-05-16
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
186 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература за Ученици рядко сваляни с 3 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
Показване на божия и човешкия закон като организираща антитеза в идейния свят на Декамерон
добавена от gruh4oo
0
3
"Джобът и поясът на Бай Ганьо - поглед отвътре и поглед отвън"
добавена от hyulia.shonko
1
5
Подобни материали
 

Какво е и какво не е любовта?

23 яну 2007
·
1,172
·
3
·
315
·
235
·
21
·
4

Казали са го мъдреците. Бях стигнала сама до този извод, макар и подреждайки ги в друг ред, разсъждавайки, като всеки човек, често за нея– любовта.
 

Есе за любовта

24 окт 2006
·
3,776
·
1
·
271
·
345
·
32
·
10

...Любовта няма граници,тя не подбира.Кара човека да върши понякога забавни глупости...
 

Любовта е вечна

09 ное 2006
·
4,404
·
1
·
208
·
297
·
27
·
31

Любовта е движеща сила. Тя съществува от началото на света. Човек се ражда, живее и умира, а любовта остава завинаги.
 

Ботевата “Елегия” - гневно изобличение на философията на търпението и примирението

23 мар 2006
·
1,367
·
4
·
679
·
65
·
11
·
2

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си...
 

Биография на Христо Ботев

08 ное 2008
·
48
·
2
·
434
·
129
·
16
·

Ботев учи първоначално в Карлово, а после в Калофер. Благодарение на влиянието и настойчивостта на баща му и с помощта на руския консул в Пловдив Найден Геров, 15-т годишния юноша заминава да се учи в Одеса.
 
Онлайн тестове по Литература
Мигел де Сервантес "Дон Кихот"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е съобразен с учебния план по лиература за 10 клас. Акцентира върху творческия живот на Мигел де Сервантес и романа му романа му "Дон Кихот".
(Труден)
20
823
14
24.11.2008
Тест по литература за 8-ми клас
тематичен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Тематичен тест върху Лилиев, Дебелянов, Смирненски, Минков - 8 клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
270
23
06.03.2013
» виж всички онлайн тестове по литература

Разказите на Чехов

Материал № 339186, от 16 май 2009
Свален: 186 пъти
Прегледан: 271 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 656
Брой символи: 5,164

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Разказите на Чехов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Даниела Михайлова
преподава по Литература
в град Ямбол
с опит от  10 години
68

Андрей Генов
преподава по Литература
в град Пазарджик
с опит от  14 години
48

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения