Големина на текста:
Разказите на Чехов
Чеховите герой – добри и зли, умни или глупави, значителни или
незначителни – са осветени отвътре, живи, реални. Писателят рисува
живота и героите такива, воден от своята вътрешна свобода и
непринуденост.
Скромността и простотата са за него не само етично понятие, но и
естетически закон. Като реалист Чехов постига краткост и
съдържателност в своите разкази. Според него „Краккостта е сестра на
таланта” и „Да се пише талантливо, т.е. кратко”. Към тези сентенции
може да се добави мисълта – да пишеш кратко е не само трудно, а
изключително трудно.
Майсторът на късия разказ Чехов освобождава повествованието си
от дългите встъпления, от разяснителните епизоди, от подробното
описание на външността на героите и биографията им. Чехов притежава
дарбата да вниква в човека: „Той виждаше и чуваше в човека – в лицето, в
гласа и в походката му...” (Куприн)
Писателят извайва сякаш вечно затънатата фигура на учителя с
галоши, с чадър в ръка, неговият тъп, вечно следащ крамолата поглед и
отведнъж представя същността на този педагог. Само с три, точни като
формули думи – „човекът в калъф” – художникът представя неговата
закостенялост, неговата отчужденост от хората и живота, който
преминава край него.
Чехов се стреми към правдивост, обективност и безпристрастност.
Сремежът му към правдовост се свързва със сремеж към простота и
естественост в повествованието. Писателят се стреми към опростяване на
изказа, като избягва натрупването на метафори и прекалена образност.
Художникът преплита, а понякога слива комичното с трагичното, като
постига простота и естественост. Чехов е чужд на фалша,
преувеличеността и излишния патос.
Разказите „Човекът в калъф”, „Френско грозде” и „ За любовта”
представляват трилогия, в която се разработва родствената проблематика.
„Малката трилогия” е публикувана през 1898г.
Общ е повествователният им модел – „разказ в разказ”, като трите
истории са обидинени от четвърта, която служи като рамка на действието,
за срещата на Буркит, Иван Иванич Чичша – Хималайски и Альохин. В
първият си разказ гимназиалният учител Буркин разказва за своя странен
колега, във втория Иван Иванич си спомня за брат си и за мечтата му за
собствено имение „ с храсти френско грозде”, Альохин разказва своята
история в третия разказ.
Различен е подходът на автора в третия разказ: Буркин, например,
коментира само финала на съществуването на колегата си, в разказа на
Иван Инанич основната част са размислите му за щастието, които героят
илюстрира с историята на брат си, Альохиновият монолог излива мъката
на самотното сърце. По този начин Чехов поставя трите варианта на
темата за самотата – неосъзната, избрана и изтрадана – и с това
изпреварва много творци в руската и европейската литература. По-късно
същата тема придобива ново звучение в световната литература.
Трите разказа притежават вътрешно единство. Присъствието на едни
и същи персонажи, които имат ненормални обществени отношения, ги
обединяват в една цялост. Сплотява ги обединяващата роля на автора,
който се стреми да бъде безпристрастен, но запазва активното си
отношение към героите и явленията в живота.
Общ е мотивът за хората в „калъфи”. Развитието на главния мотив в
трите разказа става по различен начин. Изходен момент в движението на
първия образ (Беликов) е външността на героя. Невероятна и зволеща е
фигурта на учителя по старогръцки: „Беше забележителен с това, че
винаги, дори и при най-хубаво време ходеше с галоши и чадър и
непременно с топло зимно палто. И чадърът му беше в калъф, и
часовникът му беше в калъф от сив велур, и когато вадеше ножчето да си
подостри молива, и ножчето му беше в калъфче; и всякаш че лицето му
беше в калъф, тъй като непрекъснато го мушеше във вдигнатата си яка,
носеше тъмни очила, плетена жилетка, слагаше в ушите си памук и,
когато се качваше на файтон, нареждаше да се дигне гюрукът. С една
дума, в този човек се забелязваше един постоянен и непреодолим
стремеж да се обгради с някаква обвивка, да си създаде, тъй да се каже,
калъф, който да го изолира, да го защити от външни влияния.”
Беликов живее във вечен страх и притеснения, но успава да застави
и другите да се страхуват: „Това човече, което винаги ходеше с галоши и
чадър, цели петнадесет години държа в ръцете си цялата гимназия! Каква
ти гимназия! Целият град!
„Калъфът” моделира не само външния облик, но и цялото
поведение, мисълта и психиката на този мнителен и саможив по природа
човек, който живее в спостоянен страх „ да не вземе да стане нещо”.
Беликов символизира мъртвилото и пустотата, преследващи
човешкия стремеж към свобода и красота. Едва в ковчега той постига
своя идеал. „ Сега, когато лежеше в ковчега, изразът на лицето му беше
кротък, приятен, дори весел, сякаш му беше драго, че най- после са го
сложили в калъф, откъдето вече никога няма да излезе. Да той постигна
своя идеал!”
Мотивът за „калъфа” приема друго развитие в разказа „Френско
грозде”, поставен върху нравствена основа. Мечтата на Чеховия герой –
малко имение край брега на река или езеро, идеята за селския живот.
Наблюдава се една странна метаморфоза – добрият, кроткият човечец се
превръща в невероятен и алчен скъперник. Дори и външният, не само
духовният облик се променя,придобивайки, подобно на Беликов,
гротескори черти (накрая заприличва на свиня не само тоя, но и тлъстото
му куче, а също и дебелата му готвачка). Отново е налице „калъфът” –
само че този път на „собственика”. Героят – разказвач носи в себе си
неудовлетвореността, разочарованието и самотата.
В разказа „За любовта” темата за „калъфните съображения” засягат
интимния живот на двама души, които се обичат. Отново „калъфът” е
причина за нещастие, след което Альохин изпада в духовна криза и
самота, този път изстрадана.
Писателят се предпазва от даване на готови рецепти за човешките
взаимоотношения. Според него животът е сложен и за това предпочета да
ангажира читателя за самостоятелно негово решение. Погрешните
представи, на които често хората се подчиняват, ги водят до морална
деградация и лииават живота им от смисъл. Тогава настъпва депресията и
чувството за самота и отчугдение. Отвоеният характер на малката
трилогия допуска възможността за продължение от автора и читателя.
Повечето от героите на Чеховата проза не познават щастието и
любовта. Любовният мотив стои в основата на разказите „ Къщата с
мансарда”, „Йонич”, „Душичка”, „Двамата с кученцето” и др. Няма нищо
изключително в Чеховите любовни сюжети, които са потопени в сивата
делнична среда и са лишени от динамичност и събитийност.
Любовта и красотата обиктовенно духовно извисяват човека, но
често пред влюбените лежи отговорността и изпитанието на
нравствеността.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Разказите на Чехов

Чеховите герой – добри и зли, умни или глупави, значителни или незначителни – са осветени отвътре, живи, реални. Писателят рисува живота и героите такива, воден от своята вътрешна свобода и непринуденост....
Изпратен от:
ailime
на 2009-05-16
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
205 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Показване на божия и човешкия закон като организираща антитеза в идейния свят на Декамерон
добавена от gruh4oo 18.11.2012
0
4
"Джобът и поясът на Бай Ганьо - поглед отвътре и поглед отвън"
добавена от hyulia.shonko 16.02.2013
1
5
Подобни материали
 

Какво е и какво не е любовта?

23 яну 2007
·
1,178
·
3
·
315
·
267
·
21
·
4

Казали са го мъдреците. Бях стигнала сама до този извод, макар и подреждайки ги в друг ред, разсъждавайки, като всеки човек, често за нея– любовта.
 

Есе за любовта

24 окт 2006
·
3,780
·
1
·
271
·
363
·
32
·
10

...Любовта няма граници,тя не подбира.Кара човека да върши понякога забавни глупости...
 

Любовта е вечна

09 ное 2006
·
4,409
·
1
·
208
·
338
·
27
·
31

Любовта е движеща сила. Тя съществува от началото на света. Човек се ражда, живее и умира, а любовта остава завинаги.
 

Ботевата “Елегия” - гневно изобличение на философията на търпението и примирението

23 мар 2006
·
1,375
·
4
·
679
·
81
·
11
·
2

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си...
 

Биография на Христо Ботев

08 ное 2008
·
54
·
2
·
434
·
152
·
16
·

Ботев учи първоначално в Карлово, а после в Калофер. Благодарение на влиянието и настойчивостта на баща му и с помощта на руския консул в Пловдив Найден Геров, 15-т годишния юноша заминава да се учи в Одеса.
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ за 6-ти клас от II-ри срок, класна работа
класно тест по Литература за Ученици от 6 клас
В теста е включен изучения материал по БЕЛ от втори срок в 6-ти клас. Съдържа 18 въпроса, някои от които е възможно да имат повече от един верен отговор.
(Много лесен)
18
1
1
7 мин
03.11.2016
Тест по БЕЛ над творбата "Неразделни" на Пенчо Славейков
тематичен тест по Литература за Ученици
Тест върху творбата "Неразделни" за ученици. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Много лесен)
10
1
1
4 мин
12.10.2016
» виж всички онлайн тестове по литература

Разказите на Чехов

Материал № 339186, от 16 май 2009
Свален: 205 пъти
Прегледан: 310 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 3
Брой думи: 656
Брой символи: 5,164

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Разказите на Чехов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Слава Алексиева
преподава по Литература
в град Варна
с опит от  39 години
56 7

Росина Василева
преподава по Литература
в град Варна
с опит от  1 години
15 2

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения