Големина на текста:
ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ФИЛОСОФИЯТА
Най-добрите умове на всички епохи са се опитвали да намерят разрешение на въпроса:
какво е човекът; какъв е обкръжаващият го свят; каква е същността на битието на човека в
света? И нито на един от тези умове не било съдено да открие Истината.
Много философи признавали честно, че не могат да достигнат до окончателен отговор на
тези "проклети" въпроси и се задоволявали с това да смятат въпросите за по-важни от
отговорите.
Някои обаче не се примирявали с относителната истина и чувствайки, че тя е изпълнена
със скептицизъм или догматизъм, продължавали да вървят напред и се издигали стъпка
по стъпка в своите търсения на абсолютната Истина. На някои от тях дори се струвало, че
накрая са открили тази Истина. Но така ли било всъщност? Не била ли тази истина все
пак само относителна? Не са ли погрешни самите изходни начала и ориентири на тези
търсения?
Ако в постиженията на мирогледните въпроси се изхожда от отношенията "обект -- субект"
("мислене -- битие"), където активен субект е човекът в качеството му на мислещо
същество, а противоположният пасивен обект е светът, тогава същността на човешкото
битие се свежда само до дейността, до упражняваната върху природата активност. Такава
позиция в мирогледа и познанието върху света е характерна за Запада, по-точно за
новоевропейския рационализъм и не отчита другите културно-исторически традиции и
преди всичко принципа на източното съзерцание. Освен това, тя не дава отговор на
въпроса откъде се е появила тази активност у човека-субект; тя по същество не вижда в
човека нравственото начало и не го обяснява; тя не е в състояние да покаже истинския
идеал за смисъла на живота и набелязва само краткосрочни прагматични цели.
Много по-дълбока и дори най-дълбоката и мащабна основа на истинската философия е
отношението "Човек -- Свят", т. е. отношението, чиито страни (взети в универсална
форма) са еквивалентни и равносилни. Човекът включва в себе си целия свят, т. е.
Човекът е както микросвят (микрокосмос), така e и микротеос. Тази философска позиция
обяснява човешката активност (възникваща от творческата енергия на универсума), а
следователно и човешката универсалност; тя включва в себе си както източни, така и
западни образци на светоглед, и признава, че човекът не е само действащо, но и
съзерцателно същество. Трябва безусловно да се признае, че във втората половина на
ХХ век в отстояването и последователното провеждане на тази силна мирогледна
позиция се откроиха някои съветски философи, които в тежките условия на догматичния
марксизъм работеха в руслото и в духа на истинската, Голяма Философия.
Все пак трябва да се констатира, че макар отношението "Човек -- Свят" да е по принцип
всеобхватна философска основа, съществуващите досега представи за него не са
достатъчни, за да се приемат за истински.
Първо, постулатът за еквивалентността между Човека и Света сам по себе си не пояснява
качествената специфика на човека в универсума. В какво е смисълът на проявлението и
съществуването на човешките личности в света, ако той и без това е жив и разумен, т. е.
същностно подобен на човека и актуално превъзхождащ го? Второ, както и в случая с
отношението "субект -- обект", тук не е твърде разбираемо къде се намира основата на
нравствеността. С други думи, защо съм длъжен да обичам другия, ако аз съм всичко
истинско? И накрая, еквивалентността на страните на отношението "Човек -- Свят", макар
че помага за изработване на философия от интегрален тип, не позволява да се
синтезират или примирят религиозните учения. Защото в едни религии причината и
същността на мирозданието се представя като безличното и равнодушно "То" (Пустотата
на Абсолюта), а в други -- като личностен и състрадателен "Той" (Небесния Отец).
Авторите на предлаганата книга достигнаха в своето светогледно развитие до две
показателни фази: след като първоначално са разглеждали отношенията "субект -- обект",
те впоследствие стъпват върху основата на традиционните трактовки на отношенията
"Човек -- Свят". Проверявайки заедно с древните и съвременните мислители тези
философски пътища (в техните различни модификации), ние -- пишещите тези редове --
можем с цялата си отговорност да заявим следното:
Философията в тази форма и с това съдържание, които са й били присъщи в продължение
на предшестващите векове, вече е станала ненужна. Днес тя стои пред водораздел, зад
който тя трябва да придобие съвършено различен, новаторски метод на битие и да
навлезе в качествено нова степен от своето развитие.
Хилядолетните философски опити са довели до определени достижения. Бидейки
"лаборатория на мисълта", историята на философията е открила много верни по
същество принципи на познанието и закони на логиката и е разработила солиден
понятиен апарат. Нейните най-общи мирогледни резултати обаче, заради които всъщност
философите са се впускали в дълги търсения, се оказаха обезкуражаващи.
Философите отдавна се гордеят с това, че се занимават с "вечните" въпроси, макар че в
това няма особено основание за гордост. Та нали ако философските въпроси са вечни,
тогава защо е нужна философията, която никога не отговаря на своите въпроси?
Формата на съществуване на философията се обуславяше от нейната история и ние,
потапяйки се в миналото, издигахме един или друг мислител до висотата на божество. Та
нали у древните и съвременните мислители ние откриваме само безкрайни спорове за
"вечните", видимо неразрешими за хората въпроси. А какво ни дава това за нашето
настояще и бъдеще? Нищо, освен еднозначен "плурализъм" -- гроб за Истината и
приспивни концепции. Защо ни е да го изучаваме? Защото всяка философия е само
съвкупност от мнения. Какъв извод трябва да направим от това? Най-добре е заедно със
Сократ да признаем: "Ние знаем, че нищо не знаем".
Наистина, представяйки своите постоянни поражения за победа, философите нерядко
говорят за философията като за "свободни размисли". Свободни? Но нали
предназначението на мислите е не да се разсейват по земята, не да своеволничат и да
витаят в емпиричното, а да постигнат Истината. За целта мисълта трябва да бъде не
"свободна", а да се движи по логиката на необходимостта.
Принципът на плурализма и свободното "философстване" по всички теми е довел до това,
че наследство на философията на ХХ век вече не е толкова мисленето, колкото езикът, т.
е. просто думи, думи и думи... Философите се стремят да свържат с този не съвсем
утешителен извод идеята, според която езикът е "Дом на Битието". Забележете обаче, че
"Домът на Битието" не провъзгласява нито Бога, нито Природата, нито душата, нито
любовта, нито дори мисълта, а единствено езика. Как след това да се отрича, че
философията е претърпяла сериозен провал в опита си да разбере света и човека?
Като е размишлявала за пределните основи на битието и не ги е открила, философията е
оставила човека и света без фундамент. Стигайки до апотеоза на "безпочвеността", тя в
крайна сметка е построила дом без основи. Сега обаче настъпват времена, когато този
дом може да рухне и от най-малкия тласък. И той наистина се руши - не само домът на
философията, но и цялото здание на човешкото общество, а с него и околната
среда. Това отново потвърждава концепцията за априорната неточност на всички
човешки учения за битието, на всички философии, на цялото ни отношение към живота.
Пробен камък за философския светоглед трябва и могат да бъдат изискванията за
логическа непротиворечивост и за пълнота на обяснителния ефект (т. е. конкретността), а
също и идеалът за смисъла на живота.
Какво се наблюдава в светлината на тези изисквания, когато ги приложим към
съществуващите на Земята мирогледи?
Техните основания много често не съвпадали с междинните и крайните резултати. Нито
едно от тях не притежавало универсална обяснителна сила и следователно е било
неистинно като цяло. Освен че всички светогледи си противоречали един на друг, всеки от
тях бил противоречив и вътре в себе си, а следователно и недостатъчно богат в своите
обяснителни възможности.
Истината не можела да се роди от механичния сбор на подобни светогледи, тъй като те
притежавали взаимоизключващи се характери. Превратната картина на мирозданието,
която те рисували, неизбежно изопачавала смисъла и целта на човешкото битие в света, а
изопачените представи за смисъла и целта на битието на човека на свой ред водели до
деформиране на цялата представа за Вселената.
Това ще стане ясно, ако разгледаме по какъв начин всички тези светогледи са
интерпретирали своите главни постулати и какви следствия произтичат от техните
тълкувания.
Към основните светогледни универсалии безспорно можем да отнесем такива понятия
като "Бог", "Природа", "Човек", "смисъл и цел на човешкото битие в света". С други думи,
характерът на светогледа зависи от отговора на въпросите: съществува ли Бог и ако да,
какъв е Той; какво е Природата и как да се отнасяме към нея; в какво се заключава
същността и предназначението на човека във Вселената?
Нека накратко да анализираме възможните варианти на отговорите на тези въпроси, за да
видим до каква степен те удовлетворяват изброените изисквания за логическо
непротиворечие и пълнота на обяснителния ефект, а също на идеала за смисъла на
живота.
Вариант 1: "Бог не съществува. Няма никакъв Творец на мирозданието, никакъв Световен
Разум, никакъв Небесен Отец и т. н., а властват само природните закони".
Оттук следва, че тези закони се създават случайно, а това не обяснява самата
необходимост и всеобщност на тяхното действие. От атеистичната предпоставка следва
по-нататък, че човекът е обикновено природно същество, а това не обяснява качественото
различие между човека и животното; освен това, то лишава човешкия живот от истински
човешки цели и така обрича човека на безсмислено потребление на природата, а след
това - на пълна и безвъзвратна смърт. Този светоглед сякаш не забелязва, че човек
притежава например творчески способности, които отсъстват в природния свят. А ако все
пак се признае отделеността на човека от природата, тогава той е представен като нещо,
което и противостои, и следователно "като болестна материя" и "лишей" върху тялото на
Природата. В най-добрия случай - когато се подчертава духовната същност на човека, -
той се оказва същество без корени: наистина, от гледна точка на атеистичния мироглед,
няма нито Бог, нито дух, и духовното начало не съществува в Природата.
Очевидно е, че такъв мироглед е вътрешно противоречив, почти нищо не обяснява и не
дава на човека истински идеал за живота.
Вариант 2: "Бог съществува и Той е безличният Абсолют".
Оттук следва, че Бог съществува във всичко - както в значителното, така и в нищожното,
както във висшето, така и в низшето, както в доброто, така и в злото. Това обаче означава,
че Той не може да бъде разглеждан като жизнен идеал на човека. Тъй като Абсолютът е
безличен, той е равнодушен към страданията на човешкото общество: по своята същност
той е далечен от всичко земно и крайно. Щом друг Бог няма, тогава излиза, че целта на
човешкото развитие трябва да се състои в отричането на живота и сливането с Абсолюта,
с което се унищожават всички страдания на човека. Тогава се оказва, че признанието на
безличното и безразличното в Абсолюта не е преодоляване на атеизма с неговото
увековечаване от смъртта.
А откъде струят в човека надеждата, нравственият стремеж, жертвената любов? От
равнодушния Абсолют? Но тогава какъв е смисълът от тях?
Този мироглед също не обяснява всичко. Той е противоречив и лишен от съдържанието
на жизнения смисъл.
Вариант 3: "Бог съществува и той има личностно начало."
От тази идея следва, че Бог не забравя никого от хората, за него всички са еднакво скъпи
и той присъства в живота на всеки. Но защо тогава хората чувствуват, че са "изоставени"
от Бога? Защо той не прекратява страданията и злото? Налага се да допуснем, че редом с
Бога съществува и някакъв враг на човешкия род, но откъде се е взел той? За единствено
обяснение може да послужи това, че той е създаден от Бога. С каква цел? Да изкушава
хората? Тогава по какво Бог се различава от дявола? И накрая, ако Бог все пак е Любов,
защо е направил хората смъртни? За да придобият блаженство на небето след бремето
на живота?
Но за какво тогава е сътворен реалният живот, животът в плът? Нима само за да излезеш
от него?
Този мироглед с нищо не е по-привлекателен от първите два.
Вариант 4: "Бог съществува и той е един в няколко ипостаса".
Само че, колкото и да са лицата на Бога, ако неговото главно "Лице" е безлично, именно
то трябва да бъде признато за истинската реалност и "истинската родина" на човека;
всичко останало е илюзия, майя, мираж. Ако отдадем палмата на първенството на
личностния ипостас на Бога, то защо съществува този, когото наричат Абсолютен и
Единен? Този безличен ипостас се оказва празна абстракция. Защо, например, главното
Лице на Бога не се намесва в работата на Безличното? Може би това Лице не е
всемогъщо? Или не обича хората? Или, накрая, обича в тях само техните безплътни души
и ги чака на небесата?
Следователно, този вариант нищо не променя по принцип и се свежда до вариант 2 или 3.
Необходимо ли е по-нататък да се осветляват философските задънени улици, свързани с
трактовката на Природата, човешката същност, смисъла и целта на живота? Щом
светогледните "начала" не са довели до нищо позитивно, струва ли си тогава да говорим
за "средата" или "края"?

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Последната дума на философията

Най-добрите умове на всички епохи са се опитвали да намерят разрешение на въпроса: какво е човекът; какъв е обкръжаващият го свят; каква е същността на битието на човека в света? И нито на един от тези умове не било съдено да открие Истината....
Изпратен от:
malkia93
на 2009-05-09
Добавен в:
Теми
по Философия
Статистика:
217 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Създаване на философска фигура
добавена от cvetelina.petkova_2275 09.10.2018
0
2
Спешно за Четвъртък!!!Моля за помощщщ!
добавена от zeliha_eub 15.05.2018
0
4
"В сърцето на всяко добре обосновано убеждение стои убеждение, което не е обосновано."
добавена от ivana2612 19.12.2017
0
2
Спешно за Четвъртък!!!Моля за помощщщ!
добавена от zeliha_eub 16.05.2018
1
9
Есе на тема,,Добрите хора не се нуждаят от закони,за да се държат правилно,а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят
добавена от georgepurvanov 15.03.2017
1
9
Подобни материали
 

Страхът (есе)

07 дек 2007
·
438
·
1
·
205
·
430
·
15
·

Дали страхът ни погубва, или ни помага да оцелеем?
 

Есе за знанието и невежеството

30 дек 2008
·
103
·
2
·
408
·
142
·
4
·
2

Библейският разказ за Сътворението започва със Словото, посредством което Бог създава света.Животворящата и съзидателна сила на словото е в основата и на другите митологии...
 

Примирението на непремиримия порив на неумиращия идеал, болезнено прикрит в търсене на смисъла

27 ное 2007
·
99
·
1
·
145
·
11

Верен на първичната си човешка природа ти се доказваш като искащо същество, неспиращо да иска още и още от благините на материалните “ценности”.
 

“Федон” – Платон

09 дек 2007
·
503
·
5
·
1,008
·
445
·
51
·
4

Платон разглежда проблема за човешката душа и живота й след напускането на тялото в диалогът “Федон”. Платоновият Сократ поема по пътя към неизвестното с ясното съзнание, че го очаква един по-добър, по-човечен и по-красив свят...
 

Смисълът на живота с капки оптимизъм и море от песимизъм

17 мар 2008
·
203
·
2
·
188
·
153
·
11
·
1

Есето описва смисълът на живота през погледа както на оптимизма така и на песимизма.
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по Философия за 11-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Тестът съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 11-ти клас по Философия.
(Труден)
14
2
1
7 мин
31.07.2018
Тест по философия за матура
матура тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тест по философия за матура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
40
255
1
16.10.2012
» виж всички онлайн тестове по философия

Последната дума на философията

Материал № 333940, от 09 май 2009
Свален: 217 пъти
Прегледан: 639 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Тема
Брой страници: 68
Брой думи: 28,429
Брой символи: 239,073

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Последната дума на философията"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
106

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
324

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения