Големина на текста:
Блага Димитрова – „Жена”
„Как тревожно е да си жена…”
Почти не съществува художник,в чиято колекция от картини да не присъства портрет
на жена,която смирено или съблазнително да се усмихва на съзерцаващите я.Защото
жената носи в себе си не просто обаянието,топлината и изкушението,тя е самият
живот.Точно такава я вижда в своето стихотворение „Жена” поетесата Блага
Димитрова.
Може всеки да открива у жената красота,усмивка,милувка,може нейното присъствие
да носи радост и успокоение,но лирическата героиня от творбата да вижда в образа на
жената преди всичко тревожност.Тя е породена от различни социални роли,които и се
налага да играе в живота.Съпруга или майка,”слаборъка” или устойчива на
изменчивото време,усмихната или сломена,тя съществува с и благодарение на
чувството си на тревожност,защото е отговорна за вечността наречена живот.
Изборът на заглавието е подчинен на основната идея на лирическата творба – да се
внуши истинската същност на жената.То звучи безкрайно познато,но наред с това крие
и провокация,защото от една страна сме свикнали да откриваме у жената обичайните и
проявления ,а от друга,тя си остава неразгадана и забулена в тайнственост.И сякаш
героинята желае да изповяда точно тази непозната част от своя облик.Затова като
начало на творбата е поставена констатацията:”Как тревожно е да си жена”,която
представлява поетичната завръзка.Всичко,споделено впоследствие в
произведението,звучи като аргументация за тази необяснима тревога,стаена в душата
на жената.
Определяна често като нежната сила в света,лирическата героиня недвусмислено
доказва,че това не е литературно клише,а най-истинската и същност.Тази нежна сила я
кара да се бори срещу тъгата и отчаянието,стараейки се да запази вдъхновяващата си
красота и облагородяваща усмивка:”Красота и усмивка да бъдеш /сред всекидневния
кръговрат.”Кръговратът донякъде се явява символ на еднообразието,на житейската
скука,който може да бъде разчупен със силата на женската усмивка.”В загрубелия
свят” позицията и на крехка и нежна жена е застрашена.Обстоятелствата и налагат да
се еманципира,понякога да изневерява на чисто женската си същност и да упражнява
професии,характерни за мъжа.Това обаче не я обезличава,а я калява,прави я по-силна и
по-устойчива на напора на изменчивото време.И това е още един факт,който говори за
стаената тревога в сърцето и.Защото трябва и да е силна,но в същото време и да не
загуби от нежното си обаяние.
„От безкрайните пътища земни” тя избира най-трудния ,който обаче я отвежда към
чувството на удовлетвореност от живота – пътя на сърцето.Именно „безразсъдният
път” избира и прабабата на потомката от едноименното стихотворение на Багряна,за
да докаже любовта си към чуждестранния хан.Същият път е избран и от героинята на
Емилиян Станев-Елисавета,от повестта „Крадецът на праскови”,която предпочита
риска пред монотонното съществуване в затъпяващия еснафски живот.И нито
препятствията,нито насрещният вятър или оръжието на ординареца могат да спрат
героите да извървят този път докрай.А жената-„нежност в загрубелия свят”,ни отпраща
към образа на майката,смирено чакаща завръщането на своя син от елегията на
Дебелянов „Скрити вопли”.Там тя е „слаборъката”,която подкрепя силата на
„ръката корава”.(„Сложил чело на безсилно рамо…дълго да
повтаряш:мамо,мамо…”)
Жената,като символ на живота,винаги е готова да прости човешките
прегрешения.Самата тя е съгрешила някога,в зората на човешката общност,поддала се е
на изкушението на змията,и затова е склонна да разбира и оправдава грешника.Готова е
да поеме част от чуждата тревога,но да облекчи страдащия.В състояние е да превърне
невъзможното във възможно,”от отломки” да съгради нов живот.”Отговорност е да
си жена”,тъй като бъдещето е в нейни ръце.Тя не само трябва да създаде стръкчето,но
и да бди за него:”да бъдеш в нощта светло прозорче.”
Блага Димитрова рисува жената като вълшебница,която е всемогъща,способна да
твори чудеса,да слива деня с нощта –денем е вярна,нощем е нежна,денем съгражда
,нощем бди над съграденото.През деня е като слънце,което сгрява света,а през нощта е
ярка звезда,която будува в грижа за новия живот:
Твойте прострени ръце за прегръдка
люлка са станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
В откровената изповед на лирическата героиня и протест за избрания път.Вярна на
себе си,на дома и традициите,тя не чувства умора.Нито приема съдбата си за
непосилна,защото открива радост в подарената радост:”Твоя единствена радост да
бъде/радост да даваш…”,грижи се за себе си чрез грижата за другия,чувства се
млада,когато открива,че скрежът в косите и е осигурил „детска усмивка”,а всяка бръчка
е дала „хубост” на „новото стръкче”.Раздала щедро всичко,което я е правило млада и
красива ,тя приема живота като сражение.Победата и в него е гарантирана от женската
и борбеност,от здравата и връзка с традицията („чистите извори да защитаваш”) и от
чувството и за висок морален дълг пред себе си и обществото.Неслучайно в поетичния
финал лирическата героиня определя житейското си поведение като „саможертва”.Това
признание рамкира творбата.Съотнесено към началната теза за тревожността,то в пълна
степен доказва,че тя наистина има за какво да се тревожи-светът е подарил
съществуването си на нея.Но тревогата не може да я разконцентрира,обезсърчи или да
я отклони от ролята и на жрица на живота.Напротив,финалното признание:”Горда
съм,че съм родена жена”,поставя последния щрих върху изграждания от поетесата
образ-до красотата и усмивката и се нарежда и погледът,криещ удовлетворение от
изминалия път,гордост от поетата и изпълнена отговорност към живота.
Поетичната изповед на Блага Димитрова,изпята толкова естествено,прилича на
вътрешен монолог,който напира от душата на героинята и за който тя сякаш е
отделила специално време и място,за да го сподели.Такава искреност и непринуденост
лъха от него!Забързана да бъде навсякъде,при всеки,да приласкае и да вдъхне
оптимизъм,жената няма възможност да отделя време за подобен философски
констатации над женската участ.Сякаш нощем,докато бди над другите,или
денем,докато раздава от своята радост тя е намерила място сред тревожните мисли да
излее и тези слова за своята участ на отговорна жена в света.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Блага Димитрова – „Жена” „Как тревожно е да си жена…”

Почти не съществува художник, в чиято колекция от картини да не присъства портрет на жена, която смирено или съблазнително да се усмихва на съзерцаващите я. Защото жената носи в себе си не просто...
Изпратен от:
vuksu
на 2009-05-03
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
313 сваляния
виж още
Изтегли
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература за Ученици рядко сваляни с 2 страници от преди повече от година Други
 
Домашни по темата на материала
Блага Димитрова - Жена -Антитези,символи исинекдоти
добавена от hdfhdfhhbb
0
21
Не мога да отговоря. Моля ви спешно е!!!!
добавена от johncena_98
0
9
Помощщщщщщщщщщщщщщщщщ
добавена от smiiiiile
0
13
Как се тълкуваше чат от литературен текст?
добавена от muvarosebud
1
4
Много е спешно !!!!!!!!!!!!!!!!!!!
добавена от ivchety_baby_iv
1
15
Подобни материали
 

История за любовта

23 окт 2006
·
660
·
2
·
287
·
603
·
24
·
1

История за любовта Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила...
 

Любовта – побеждава омразата

30 юни 2007
·
574
·
2
·
173
·
346
·
59
·
2

По света има хиляди хора, които копнеят да изпитат това чувство – любовта, има и такива, които често любовта ги връхлита, но те не я оценяват.
 

Блага Димитрова- живот и творчество

03 май 2011
·
96
·
13
·
331
·
262
·
72

Блага Николова Димитрова е родена на 2-ри януари 1922 г. във Бяла Слатина в семейство на майка учителка и баща юрист. Детството и преминава в Търново...
 

Елисавета Багряна - "Потомка"

03 яну 2008
·
1,499
·
2
·
588
·
756
·
174
·
3

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА - „ПОТОМКА” В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на „Вечната и святата”, на Женското начало в българската поезия през 20-те години на XX век.Младостта на духа, като вечен...
 

"Жена" - един необятен свят

07 юни 2008
·
380
·
5
·
548
·
404
·
29
·
3

Насочва към научни дирения във всички сфери на познанието поради природната си изначалност да дава живот, да вдъхновява живот, да опазва живота, да определя както преходното, така и вечното в него.
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по литература за 9-ти клас на тема: Илиада
тематичен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тест за обобщение върху произведението "Илиада" от Омир. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
19
518
28
1 мин
19.06.2012
Тест по литература за 6-ти клас на тема: Човекът и фантазията
междинен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Междинен тест за 6 клас свързан с раздела "Човекът и фантазията". Включва въпроси от произведенията "Косачи" , "Приказка без край", "Щастливият принц". Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
403
29
13.08.2013
» виж всички онлайн тестове по литература

Блага Димитрова – „Жена” „Как тревожно е да си жена…”

Материал № 330799, от 03 май 2009
Свален: 313 пъти
Прегледан: 979 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 635
Брой символи: 5,082

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Блага Димитрова – „Жена” „Как тревожно е да си  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Андрей Генов
преподава по Литература
в град Пазарджик
с опит от  14 години
1 10

Даниела Михайлова
преподава по Литература
в град Ямбол
с опит от  10 години
13

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения