Тервел Попов
преподава по История
в град София
Големина на текста:
Възраждане
Осемнадесети век бележи началото на Българското възраждане, свързано с обновяването на
стопанските отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите. Предвестник на
Възраждането е “История славянобългарска”, написана от отец Паисий Хилендарски през 1762 г.
Формира се общонароден писмен и говорим език, което стимулира развитието на националната
книжнина и литература. Развиват се националната просвета и култура, възникват множество училища
и читалища. През 1869 в Браила се учредява Българското книжовно дружество. Борбата за църковна
самостоятелност, ръководена от българските възрожденци Неофит Бозвели и Иларион
Макариополски, завършва с учредяването на Българската екзархия; първият български екзарх АнтимI
е избран през 1872 г. С признаването на независимостта на българската църковна общност се
определят етническите граници на българската нация в Османската империя. Осъществяването на
българския духовен идеал и нарастналото национално самочувствие дават тласък на борбата за
политическо освобождение. Заражда се националноосвободителната идеология.
Формирането на националноосвободителното движение на базата на организирани
революционни действия е свързано с делото на Георги Раковски, на Васил Левски - стратег и идеолог
на българската национална революция, на писателя Любен Каравелов, на поета Христо Ботев. След
неуспеха на четническата тактика, в Букурещ е създаден ръководен център на
националнореволюционното движение - Български революционен централен комитет (1869), изгражда
се Вътрешна революционна организация, която обединява българите за революционни действия.
Удавеното в кръв Априлско въстание /1876 г./ има политически ефект и привлича вниманието на
европейските държави към българския национален проблем. Руско-турската освободителна война
1877 - 1878 г. завършва със Санстефанския мирен договор, подписан на 19 февруари (3 март) 1878 г.,
според който възстановената българска държава включва земите с преобладаващо българско
население.
Паисий Хилендарски
Пръв идеолог на Българското възраждане и народен будител. Според утвърдени схващаня, на
хилендарския монах Паисий принадлежи заслугата за духовното възпламеняване на Българското
възраждане и полагането на основите на новата българска литература.
За родно място повечето от неговите биографи сочат Банско. Светското му име вероятно е
Пенко или Петър. Роден е в семейството на търговеца Михаил Хадживълчев. Сам посочва, че няма
системно образование. През 1745 Паисий заминал за Света гора (Атон) и се установил при своя брат
Лаврентий в Хилендарския манастир. Тук приел монашество и като таксидиот (монах, който пътува с
поръката да събира помощи за манастир, или да кани поклонници) обикалял села и градове, за да
събира помощи за манастира. Макар и да нямал високо образование, той отрано проявявал интерес
към миналото на своя народ и това го подтикнало към написването на история. Друга съществена
причина, за да се залови за тази своя идея, било и крайно тежкото положение на поробеното българско
население, а така също и презрителното отношение на гръцкото духовенство в Атон към него и
българския му произход. В продължение на 2 г. той упорито издирвал сведения из атонските
манастири и из различни краища на българските земи по време на своите обиколки. През 1761 бил
изпратен по работа на манастира в Сремски Карловци. Тук използвал престоя си, за да се запознае с
някои съчинения в руски превод. След завръщането си в Света гора Паисий се преместил в
Зографския манастир и макар да бил с разклатено здраве, успял да завърши своя труд “История
славяноболгарска за народа и за българските царе и светци и за всички деяния и минало български”
(1762). След това сам тръгнал да я разпространява между по-будните и просветени българи.
Последното сигурно известие за него е от 1765, когато се срещнал с поп Стойко Владиславов (по-
късно: Софроний Врачански).
“История славянобългарска”няма характер на научно и критическо изследване на миналото на
българския народ. Това обаче не намалява ни най-малко нейното огромно значение. В сравнение с
другите балкански народи през XVIII век българите като че ли закъсняват в пробуждането си. Но
Паисий интуитивно намира най-силното средство – историята, за да извика за нов живот прекъсналия
връзката с миналото български народ и така да отговори на нуждите на новата епоха. “История
славянобългарска” е първото произведение на новата българска литерарура и историография. Целта на
нейния автор е не само да даде знания за родната история, но чрез тях да вдъхне на българите
национално самочувствие и да разпали у тях национално самосъзнание. Написана с голям патос, от
нея лъха любовта на автора и към род и отечество. С пламенни слова той зове българския народ към
национално пробуждане и отправя гневни укори към онези наши сънародници, които са се отрекли от
своя род и език. Като разказва за миналото на българския народ, Паисий акцентира върху онези
моменти от неговата история, в които българската държава е изживявала своята мощ. Това е
направено с цел да въодушеви своите читатели и да им подскаже необходимостта от възстановяването
и. Освен това, “История славянобългарска” представя живота на рода и езика. Род и отечество, чрез
Паисиевата история добиват една нова, непозната и неизвестна дотогава нравствена стойност,
превръщат се в мит, който става стимул за обши идеали и стремежи. Написана на достъпен и за
обикновените орачи и копачи език, неговата история била четена с голям жар и се преписвала по
всички кътчета на българските земи. И така, без да призовава пряко към революционна борба, Паисий
всъщност повдига въпроса за извоюване на националната независимост на българския народ. Заедно с
това той зове и към премахване на гръцкото църковно и просветно влияние и по такъв начин се явява
и първият радетел за църковна независимост и просветна свобода. Обръщайки особено внимание на
езика, и стремейки се към неговото опазване и развитие, Паисий може да бъде наречен и
родоначалник на съвременния български език. Като цяло, “История славянобългарска” се смята за
начало и програма за Българското възраждане, както и за първа изява на формиращата се модерна
българска нация.
Само няколко десетилетия след смъртта на Паисий неговото дело дало своите плодове: в
българските земи се зародило просветно и църковно движение, а малко по-късно започнала и борбата
за извоюване на политическата независимост.
Проявил се към края на XVIII век в интелектуалния и политически живот на Европа,
национализмът се явява като общоевропейско културно и политическо движение, насочено към
разкриване на националната самоличност, към нови социални структури и дори към нови форми на
търговски и културни контакти между отделните райони, нации и държави. Това означава, че
раждането на нациите – въпрос още нерешен напълно в световната историография - трябва да се
възприема като политически, социален и културен процес, а създадените национални държави – като
социално-етнически организми, които олицетворяват идеята за политическо единство и независимост.
В областта на политическото действие идеите на национализма съчетават по-ранните схващания за
необходимостта от създаване на единна централизирана национална държава с идеите за народен
суверенитет и национална идентичност. Политическата доктрина на национализма провъзгласява, че
всяка нация, веднъж изявила се като отделна етническа единица, има право на собствено, в смисъл на
независимо, управление. Главната цел на политическия национализъм е постигането на политическо
признание за дадена нация или държава и на нейните “естествени” граници. Обикновено това се
свързва с представата, че границите на държавата трябва да съвпадат с етническите граници на
преобладаващата народност, със стремежа към създаване на самостоятелна национална държава.
Идеите на национализма не се ограничават с въпроса за географските граници на държавата, а
включват и тези за политическите институции, историята, езика, културата, обичаите, самосъзнанието,
за тяхното утвърждаване и защита.
На Балканите процесът на поява на новите идеи и на тяхното разпространение се ускорява от
просветения патриотичен елит на християнските народи в балканските провинции на Османската
империя и диаспората. Новите идеи се разпространяват сред ограничени кръгове от населението чрез
книгите и училищата, а сред народните маси се предават чрез словото. Сред народа тези идеи се
разпространяват от местните духовници и просветители, които стоят все още близо до народа по своя
мироглед, култура и начин на живот. От новите идеи те възприемат само онова, което служи на
националната кауза, и го приспособяват към особеностите на страната и народа. Това дава възможност
на населението да осъзнае своя историческа съдба, позволява да се създаде единство на възгледите
чрез свързване наново с миналото, но с поглед към бъдещето и освен това да се издигне народното
съзнание до степен на колективно чувство за единство на принадлежащите към една нация хора, за
единност на тяхната територия, език, култура и национални интереси, като отчетливо се открояват и
различията между балканските народи, които така преоткриват своя историческа и национална
самобитност.
В българската история процесът на проявата на новите идеи и на тяхното разпространение в
основни линии съвпада с възрожденската епоха. Епохата на Българското възраждане обхваща
сравнително малък, но изпълнен с динамика и прогрес период в българското национално развитие.
Той се характеризира с прехода от Средновековието към Новото време – на първо място с
трансформацията на феодалните обществено-икономически отношения на територията на Османската
империя в капиталистически и появата и развитието на българската буржоазия. Промените в
културно-духовната област намират най-ярък израз в този период в едно могъщо движение за
българска светска просвета. Наред с това духовното възраждане се проявява в продължителна борба
срещу гръцката духовна власт за национална еманципация. В съдържанието на възрожденската епоха
се включват също така и продължителните борби за политическо освобождение. Историческият път на
българското развитие в тези векове (XVIII-XIX век) намира своята опорна точка в една съвкупност от
фактори с най-разнообразна специфика (икономически, политически, битови, културно-духовни,
демографски и др.), които най-общо довеждат до “революция” в мисленето на възрожденския
българин. Революция, която извежда на преден план национализма като обществено-политическо и
културно-духовно явление. Хронологично това явление съвпада с общоевропейския процес на
развитие на идеята за свободната нация.
Българският възрожденски национализъм е с многостранни проявления във възрожденската
история, стои в основата на всички процеси и събития, протичащи в българското общество: борбата за
новобългарска просвета и култура, църковно-националното движение за независима църква и
революционноосвободителната национална борба за политическо освобождение от властта на
Османската империя. В революционноосвободителното национално движение се развива най-силно и
последователно идеята за държавността, която обединява българския народ и насочва усилията му в
една посока – борбата за национално освобождение. То със своите програмни документи, методи и
средства за политическа борба като краен резултат от своята дейност допринася за освобождението на
България от чуждата духовна и политическа власт. Българският възрожденски политически
национализъм може да бъде определен като: “устойчива система от специфични ценности, идеали,
исторически стремежи, осъзнати и рационално осмислени от личността или определена група хора,
обединени от съзнанието за еднакво национална принадлежност, като начин на нейното активно и
основателно обосноваване и отстояване, както и воля за това. Като идеология национализмът отстоява
идеята за националната идентичност, националното единство, националният суверенитет, развива
съзнанието за свободата и независимостта на отечеството, утвърждава върховенството на
националната идея”. Националната идея надмогва местни, социални, икономически и културни
различия и обединява всички социални групи и съсловия в една по-голяма и висша общност. Такова е
политическото верую на българските възрожденци, посветили живота си на българската кауза. Пръв
сред тях е Паисий Хилендарски, авторът на “История славянобългарска”.
На фона на общото развитие в неканоничната книжнина и на идейния й заряд “Историята” на Паисий
изпъква със заложените в нея качествено нови идейни насоки.
Различните тематични кръгове в творбата имат за своя ос чистия и неподправен национализъм
на автора. За да могат те да бъдат откроени от общото съдържание на творбата без да се привнасят
модернистични тълкования от гледна точка на целенасочен изследователски интерес, може да се
допусне, че след обстойното запознаване със съдържанието на “Историята” много от детайлите в
композиционното й съдържание стават понятни и за възрожденските българи. Процесът на формиране
на националното съзнание е продължителен и сложен и точни граници в неговото развитие не могат
да бъдат сложени, но той обективно е съществувал и в лицето на първите български възрожденци
начело с Паисий Хилендарски. В средата на XVIII век Паисий Хилендарски се изявява като български
патриот, като човек, който надхвърля границите на народностното чувство и стига до националното
съзнание. Той е имал съвременници последователи. За влиянието на Паисиевата творба върху
книжовника-копист може да се съди и от бележките, оставени в полетата на страниците на
“Историята”. Автографичният характер на приписките ги прави един от най-важните извори за
изследване на самосъзнанието на техния автор. В много от случаите те дават автентично отражение на
етническите и религиозните представи за времето, в което са правени. Приписките носят информация
за индивидуалните разбирания на своите автори. Така например в “Паисиева история” от 1811 год.,
препис, направен от Никола поп Лазаров, учител в Русе, и в компилацията от творбите на П.
Хилендарски и йеросхимонах Спиридон, създадена от Дечо Йоанов Манафов от Севлиево, работил
като учител в Габрово – т.нар. Габровска преправка от 1832 год. на “История славянобългарска” ясно
се открояват най-характерните черти на обществено-политическите разбирания на копистите.
В преписа от 1811 година в бележка на книжовника се казва: “…прочетох тази историйца и
разбрах какво е писано в нея, и вие, братя потрудете се та я прочетете за да бъде в полза на българите
и похвала, а за пакост на гърците и сърбите.” (нал.82б). В Габровската преправка от 1832 година с
бележка на книжовника (на л.121б-122а) се съобщава, че “Аз дотук събрах края за царете, князете,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българското възраждане нач. на 18век- 1878г.

Възраждане   Осемнадесети век бележи началото на Българското възраждане, свързано с обновяването на стопанските отношения, духовен разцвет и национално израстване на българите. Предвестник на Възраждането е “История славянобългарска”, написана от отец ...
Изпратен от:
sisimona
на 2009-03-30
Добавен в:
Курсови работи
по История
Статистика:
1,144 сваляния
виж още
Изтегли
 
Домашни по темата на материала
Народната култура 18 - 19 век
добавена от fanincetooo 15.02.2012
1
19
Първо българско царство
добавена от anton.ivanov007 08.02.2012
6
30
Подобни материали
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
812
·
8
·
1,403
·
1,730
·
147

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Цивилизацията на 20 век

09 мар 2008
·
258
·
15
·
3,439
·
323
·
42

Научно познание за битието и съзнанието на хората и на техните обшности от древността до наши дни
 

"Сага за древните българи - прародина и странствания" - Петър Добрев

03 мар 2008
·
171
·
60
·
27,404
·
401
·
14
·
2

Много народи е имало по света, но трудно може да се открие по-необикновен и загадъчен народ от древните българи. Малцина все още съзнават, че на този забравен народ принадлежат няколко редки исторически рекорда...
 

Българското възраждане

28 окт 2006
·
1,465
·
1
·
177
·
206
·
9
·
1

Разгледано е българското възраждане.С малко текст се споменава най-важното и съществено.
 

1 ноември - Ден на народните будители

20 окт 2008
·
59
·
4
·
324
·
93
·
8

В новоосвободена от турско-робство България както интелигенцията ,така и масовият човек съзнал подвига на възрожденските писатели -революционери,който създал атмосферата и довел българския дух до решимостта да поведе борба за даржавен суверенитет...
 
Онлайн тестове по История
Входно ниво по История и цивилизация за 9-ти клас
входен тест по История за Ученици от 9 клас
Тест за входно ниво по История и цивилизация за ученици от 9-ти клас. Съдържа 21 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
21
201
2
2 мин
21.10.2016
Тест по История за 2-ри курс. Египет, Месопотамия и Егея
междинен тест по История за Студенти от 2 курс
Тестът е междинен над Древността - с фокус върху Египет, Месопотамия и Егея. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти, изучаващи История във 2-ри курс.
(Труден)
10
7
1
1 мин
24.10.2016
» виж всички онлайн тестове по история

Българското възраждане нач. на 18век- 1878г.

Материал № 312925, от 30 мар 2009
Свален: 1,144 пъти
Прегледан: 2,270 пъти
Предмет: История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 69
Брой думи: 31,372
Брой символи: 275,508

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българското възраждане нач. на 18век- 1878г."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Тервел Попов
преподава по История
в град София
с опит от  1 години
45 2

Лидия Найденова
преподава по История
в град Пловдив
с опит от  22 години
85 2

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения
светлозар стефанов лекции българското училище през възраждането биографията на професор шишманов лекции по история формиране и развитие на старобългарската култура развитие на българската наука и образование 1878 1945 архивът в представите на българите през възраждането българите извън пределите на свободната държава епопея забравените личност народ българското село в творбите през възраждането СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО нравствени идеи в българското училище основни управленски школи българското възраждане същност и характеристика паисий хилендарски между ренесанса и просвещението външната политика на българия период двете световни войни творчеството на паисий хилендарски врачанския музей през 1969 г история славянобългарска родното и чуждото приносите на българите в европейската култура крумка шарова